Защо една жена не желае да ражда...

Такова чувство има само за непросветените.
За който иска да не живее в заблуда:
http://www.vbox7.com/play:4af9d847
http://www.vbox7.com/play:ad3229ad&al=2&vid=5228907

Е, Ахилеа, това е доста крайно, любовта е сложна комбинация от разни други неща, не е само хормоналното привличане. Да не говорим, че не всички двойки се размножават в рамките на 3 години от запознанството си.   Че и остават заедно след това.

Анджали, ако не беше егоист нямаше да имаш деца, а? Как те карат да се чувстваш децата ти - щастлива, нещастна? Ако те правят щастлива и ти си ги създала с ясното съзнание, че го правиш, за да се чувстваш щастлива, то подбудата ти е напълно егоистична, независимо в какви думи я обличаш.    Със сигурност ще ти прозвучи цинично, но не е така.

ИрПуц, много хора създават деца с партньор, към който нямат вече такива любовни вълнения, но са останали с него от една страна по навик, от друга заради сигурност (както се казва "никой не бяга от сигурното"), от трета защото мислят трезво (да кажем) и са преценили, че е "идеален" за баща/майка и т.н. в този дух.
Разбира се, може някой към друг да изпитва истинска да го наречем обич, когато е готов да жертва дори собствения си живот и собственото си щастие, само и само другия да е щастлив, но такива случаи има много, много малко. ПОвечето хора наричат "любов" едно много егоистично чувство, а истинската любов не е егоистична.

Винаги съм се чудела как е възможно една жена 9м да носи едно дете, а след като го роди да не й трепне сърцето като го гледа колко сладко и беззащитно е . Обаче има много такива жени за съжаление. И щеше да е страхотно за тези нещастни деца навремето майките им да бяха решили да не раждат.
Давам пример със свекърва ми /не е нарочно  /: има двама сина - големия /моя мъж/ е бил заченат без да искат, като са били още много млади и даже свекърва ми не е била сигурна дали баща му ще поеме отговорност за "гафа" си и дали няма да й се наложи да е самотна майка. Е, оказал се съвестен   Вторият й син бил замислен от баща му да е момиче - свекито не е искала да ражда второ, но мъжа й тропнал с крак и тя се навила. И какво като има две деца, като едното направо го мрази /втория й син-"боклука" по нейните думи/, а към другото /ММ - "детето на любовта" пак нейни думи/, е напълно безразлична - явно безразличието при нейна е на-висша форма на любов. Но за мъжа си дава мило и драго и направо го боготвори и му целува краката /веднъж и в буквалния смисъл  /.
Така че щом една жена не иска да ражда може би има защо. И трябва да уважаваме жените, които са взели това решение вместо да ги съдим. Защото е много по-осъдително това една жена да нехае за детето си от това, че въобще няма такова.

Разбрах, че любовта всъщност била стремеж за продължаване на рода. Създаването на деца доказва това. (Правилно ли съм те разбрала?)
Това означава ли, че ако аз и съпругът ми имаме претенции, че се обичаме истински (изпитваме истинска любов един към друг), не трябва да създаваме семейство и деца, за да си докажем, че любовта ни е истинска?

miss july, много си права. Примерно майка ми има 3 деца и не е искала нито едно от тях. Но така се получава - който не иска деца и не става за родител има много, а който иска и е готов на всичко - няма. Та без да навлизам в подробности като е станала сестра ми (най-голямото дете) баща ми просто " се е изпуснал" и се оженили. После понеже е голям разбирач искал с майка ми да правят секс докато е в цикъл и нали много знае, че не можело тогава да се забременее - тогава съм била зачената аз.  Съветвали са майка ми тогава да направи аборт, но тя не е искала. Появили сме се, нещата с баща ми не са потръгнали, развели са се. А, майка ми е била много млада, когато е забременяла - със сестра ми едва на 17 години, мен ме е родила на 20. После се омъжи за втори път за мъж, който няма деца и също иска деца. Хайде и на него понеже няма къде да ходи едно дете - брат ми. И така тя си казва, че никога не е искала да има деца, но в единия случай "така се е случило", в другия нямало къде да ходи. Да не навлизам в подробности какво отношение имаше към нас през целия си живот - все едно сме натрапници. Но както и да е. И това си има положителните страни, че сме свикнали на лошо и почти нищо не може да ни сломи. 
Аз пък сега забременях с голяяямо желание и с голяяяям мерак и много си исках детето пък да видим как ще съм като родител.  Май няма да съм от най-добрите  , но поне детето е желано. Постоянно е обгърнато с любов и внимание - нещо, което на мен ми е липсвало. Но е имало моменти, в които съм си мислила защо реших да имам дете и не беше ли по-добре да живея като кукувица.  Най-странното е, че колкото пъти съм се замисляла дали нямаше да е по-добре изобщо да не се обвързвам, да нямам деца и т.н. и дали да не се разведа дори, винаги съм си мислела, че и мъжа ми мисли така. Обаче как се изненадах тези дни, когато ми каза, че е много щастлив с мен и винаги е мечтал да има семейство и т.н. и че се чувства прекрасно и аз щях да падна. Наистина много тъпо ми стана задето съм си мислела ония предните неща. Направо се ударих в земята от срам и неудобство. Да не кажа и вина. 

Анджали, имам предвид, че това не е любов, а инстинкт за продължаване на рода. Само изпитанията могат да покажат дали любовта ще оцелее, дали е "истинска" и т.н. Най-вече, ако единия от вас изпадне в ситуация, в която трябва да избира между своето щастие и щастието на другия и то при положение, че резултатите взаимно се изключват. Тогава ще стане ясно обича ли някой някого. 

Моля те, дори на 1 % не си права, не пиши такива неща...
Имам точно три деца, всички - с любов създадени, желани... На своята майка съм едно дете, но нежелано... доколкото е било възможно преди години - се е постарала да се отърве от него... Все още бера плодовете на това, че съм нежелано дете..

Ако беше само инстинкт за продължаване на рода, мъжете щяха да хващат първата от улицата и да населяват земята на воля. Но не е така, не им е безразлично коя жена ще бъде майка на децата им.

Не мисля, че е имала предвид, че това е правило, а че доста често се случва така. Наистина има много хубави хора, които биха били страхотни родители, но по здравословни причини, не могат да имат деца /статистиката е ужасяваща/. И обратното - разни олигофрени стават родители, защото не са чували за контрацепция и са направили дете поради крайното си невежество.

Ами повечето мъже са склонни да си легнат с почти всяка жена, независимо дали ще го признаят или не и дали ще имат възможност да го направят. И това е от инстинкта за продължаване на рода.
Но нали децата трябва да бъдат отгледани и възпитани, затова се мисли и по други показатели, когато се избира партньор точно с тази цел. Но в основата на половите взаимоотношения е именно този инстинкт, за който писах. Така е поне от научна гледна точка. Тук поетите, романите и сълзливите филмчета ги изключваме, че замъгляват съзнанието на повечето жени.

да, точно това имах предвид.

Лягането с жена защо непременно да е обвързвано със създаването на деца? Не виждам връзка на едното с другото.

Ох, просто не се сдържам 
Значи искаш да кажеш, че всички хора сме егоисти, ама сме пО-егоисти тези, които искаме да раждаме.... 

Моля някой психолог, който чете и пише тук, да обясни "що е то "егоист"" и дали последният е по-склонен да създаде и отгледа дете....

Създаването на деца не е свързано само с чувството на щастие. Ами жертвите, безкрайното ангажиране с всичко, не само със смеха около децата - задължения, отговорности, проблеми, тревоги, напрежение, ами цялото емоционално натоварване около тяхното отглеждане и възпитание? Затова и казах по-горе, че ако бях егоист не бих създала деца. Щях да живея само за себе си, да угаждам единствено на себе си и - да се съобразявам само със себе си...
 
Най-тежко ми е, че на децата ми, им се налага да живеят в толкова несправедлив и объркан свят...

Няма нужда от спорове или от крайни изказвания. Истината е, че всичко е строго индивидуално. Хората създават деца поради многобройни причини. И всяка една от нас е права в изказванията си - просто всичко зависи от конкретните хора. Някои създават деца, водени от желанието си да дадат любовта и вниманието си на своето дете, други - защото биват притискани от обществото, трети - за да вържат някой мъж, четвърти - за да има кой да ги гледа на старини /ужасно, но често го чувам/, пети - защото са "сгафили"..........да не изреждам повече.

И аз отдавна това го казвам, ама винаги има и крайни мнения....