Жената Дева 4 -Девицата на зодиaка :)

Аз сега за учудване не съм болна, но в средата на миналия месец бях с някаква настинка и може би тогава съм била от първите лепнали вируса.
Ardea alba  аз винаги съм си била чувствителна и често се затварям, за да си поплача , но напоследък имам чувството, че всички около мен са станали особено нагли, лицемерни и нахални. Как върви любовта при теб?Да не би нещо ново да е провокирало тези мисли...

Ardea alba ужасно те разбирам за ревливото...
чудя се и аз на какво се дължи, такъв период ли е след РД, крива ми е годината ли знам ли и аз вече
за болести и болежки да не говорим, преди 10 дни нещо ми имаше, миналата седмица пак 3-4 дни се борих с някаква гадост не знам и аз каква, просто не знам наистина де ще му излезне края. да няма някаква глобална прогноза за анти-дева година а
като пишеш, та се сетих за една конкретна случка която много ме развълнува и едва не ревнах в автобуса.
качвам се аз в един препълнен до горе 404 от тези които имат инвалидни рампи. след 1-2 спирки се качва мъж с жена в инвалидна количка, за които рампа не се спусна а и те може би не натиснаха нищо. момичето в количката видимо се смути от тълпата в автобуса а никой от въпросната тълпа не се мръдна да им направи място, защото там където е средната врата има и дръжка за инвалида ама кой да се сети... та човека успокои момичето и то си се намести спокойно. като наближи тяхната спирка аз го попитах дали няма нужда от помощ за да свали количката, но човека само ми се усмихна и каза няма проблеми.
в този момент ме погледна и момичето и ми се усмихна с такава искрена и широка усмивка че ме бодна не знам къде. това създание нямаше нужда от нищо освен от малко внимание и една добра дума,,,,,,хората сме такива говеда и не забелязваме дребните неща забързани за на майната си понякога.....
когато слезнаха, момичето отново ме погледна и ми се усмихна, а мъжа който буташе количката продължаваше да се усмихва доволен от това че момичето се усмихна и ми помаха с ръка.
много се впечатлих от тази случка и едва не ревнах с глас, само напълних очите.....

elpet , стана ми тъжно,като прочетох написаното от теб! Аз също съм много чувствителна,дори прекалено на моменти и съм в състояние да се разплача за какво ли не!Понякога се ядосвам на себе си как мога толкова да се вживявам,особено за разни маловажни  неща.

elpet наистина затрогваща история.

Едно време и аз бях от чувствителните натури, но не знам как се измених с времето или се понаучих, но сега съм доста по-дебелокожа. По-полезно е за нервите със сигурност, но и аз не знам дали да се радвам на тази си промяна 

Здравейте момичета. Отдавна не съм ви чела, но ще се поправя. И да се запиша да не ви изпускам от поглед.
По принцип съм трогателна - в смисъл лесно се трогвам, бързо се разчуствам, бавно ми минава и изобщо си поплаквам, когато ми засяда буца на гърлото (за разлика от представитеки на други зодии, които се просълзяват само при рязане на лук, а може и да не е до зодия). За протокола и асцендента ми е дева  .

Хубава вечер на всички   

При мен май пък вече е от ЕГНто 
Рядко ми се случва на филм или нещо подобно,ама само да се сетя нещо, свързано с детето и елате ме вижте 
А,и много често от яд....

Привет на всички от още една дева с асцендент дева,която нямаше време да прочете всичко,но с удоволствие би се включила в интересни дискусии  със себеподобни за в бъдеще:)

  Добре дошла!
Ако може и тема за дискутиране да предложиш, че нашите деви са се изпокрили .Няма ги, сякаш се приготвят за зимен сън.

хехе рано е за зимен сън, макар външните температури да опитват да ни убедят в противното   
добре дошла и от мен 

аз имам въпрос за дискусия- в семейството спазвате ли някакви традиции? под традиции имам предвид нещо, което си е само до вашето семейство (например, сряда вечер пукаме пуканки и гледаме романтични филми, това казано най-образно  или просто нещо което си е "специално" за вас), както и когато има християнски празници, какво обичайно правите- правите ли някакви трапези, отбелязвате ли ги  по-специално, и изобщо какво правите?
наскоро попаднах на един сайт за бг традиции и ми хрумна този въпрос 

Здравейте, позволих си да попрочета темичката ви.
Лъв съм, но имам 3 год.дъщеричка,която е Дева.

Би ми било интересно,ако споделите какви деца бяхте? 

Понякога, дъщеря ми е загадка за мен. Много е чувствителна, вживява се адски лесно.
Забелязах, че започна да плаче на книжки дори. Иначе е веселяк, усмихната и много бъбрива.
Не понася да и се карам или повишавам тон. Това направо до истерия води.
А ние  лъвовете обичаме дисциплината. 

Все си мислех, че като лъв няма как да не се справя с дева, но нещо забелязвам,
че аз се нагаждам към нея, и даже и вървя по свирката.

Ами това,което знам от майка си/защото спомените ми започват някъде от към 5-6 годишна/ е че вкъщи е било истинска "катастрофа" от раждането ми та до времето,което вече си спомням.Изключително своенравно и инатливо дете- беладжия съм била всички са се побърквали от страх да не ми се случи нещо лошо,бягах редовно от детската градина примерно,бягах от вкъщи при всяка възможност,не можеха никакви виртуални "плашила" от сорта на Баба Яга,Торбалан и т.н да ме притеснят,на един по-късен етап ми се появи огромно количество разрушителна енергия,както и се включвах само в момчешки игри/футбол,каране на колело по пресечен терен,дразнене на възрастни жени и т.н./
Беше ужас,но това с времето се тушира и станах един много уравновесен и целеустремен човек,който си влага енергията в доста добре обмислени и смислени занимания,но и до днес не позволявам някой да ми дава тон в живота
Много съм чувствителна на тема критика,просто не я търпя независимо дали е от майка ми или някой друг.
Една истинска дева никога не приема,а само предлага критика по всякакви въпроси ,тъй като тя в 99.99% от случаите е много начетена и винаги има какво да каже

Като дете си бях един инатлив и злояд темерут  

Нямаше сила на света, която да ме накара да ям, ако не искам (горката ми майка), а най-мразех да ме карат да общувам с гостите у нас или да рецитирам стихотворение да кажем пред елхата.

Избирах си с кои дечица да си играя, на другите не обръщах внимание, а и самичка си играех чудесно и хич не изпитвах нужда от особено социализиране.

Освен за яденето обаче много слушах майка ми, беше намерила подхода към мен.

Сега съм точно обратното - ям си здраво и не може човек да ме накара да млъкна, станах социално животно  

Аз мога да кажа,че съм израснала в семейство,което стриктно спазва християнските традиции,но аз не го правя с особена охота,обичам различното,новото и пред един празник изпразнуван за 101 път по същия начин бих предпочела да отида някъде където бих видяла нещо за първи път,никога не съм мечтала да се оженя с бяла рокля по стандартния ритуал,повече ме привлича мисълта за хавайска сватба на брега на океана по бански и гердан от цветя примерно:)))Та като извод мога да кажа,че по-скоро съм склонна да отричам стереотипите отколкото да ги следвам.Винаги съм се стремяла да съм извън "рамката".

много добре казано! По причина да се социализирам ме записаха на детска градина,защото не само си избирах децата,а и ги "освобождавах" като ми омръзне да играя с тях ,но в градината нещата стоеха по същия начин само 2 момчета ми бяха в кръга с приятелите и за нищо на света не спях следобяд:)))
А що се отнася до проявите пред гости моята програма включваше и свирене на пияно,но нито веднъж горките ми родители не можаха да се почувстват горди с мен,никога не изпълних нищо,което ме накараха,само в случайте когато аз реша имаше програма за гостите и забавление

лу, това за злоядия темерут все едно е за мен  в пубертета нещата се попромениха откъм манджането 
за критиката това което е писала Besserwisserin съм почти напълно съгласна- не казвам напълно защото не си признавам че не обичам критиката, тъй като и сама умея да се самоизям достатъчно добре 
като цяло мога да кажа за детството си от споделеното от майка ми, че съм била много кротко дете, едва ли не напълно безпроблемно, като не броим злоядието. много съм обичала да ходя на детска градина и за мен е било едва ли не наказание да не отида. обичах да си играя с децата, но много обичах и самостятелните занимания- да си чета книга, да си правя нещо там мое си. страшно мразех обаче например да ми казват какво да обличам или обувам или нещо друго свързано с тоалет или прическа, камо ли да ми се налага, а ако ли вече съм си го избрала, да ми се каже че това не е подходящо, просто полудявах, но и на това има решение а и периода беше пуберския тааа...
майка ми и баща ми винаги съм си ги слушала, не знам дали е било въпрос на подход или по-скоро на това, че аз съм се съгласила да е така  така или иначе не са имали проблеми с мен, да го кажем така. още повече от момента в който в тиин периода ми се "гласува доверие", нещата съвсем се кротнаха, защото аз така да се каже получих своята самостоятелност и ненамеса от тяхна страна в нещата които правя или искам да правя, а те получиха спокойствието, че при мен нещата са ок и могат да разчитат на мен и на това, че внимавам (това говоря във всякакъв аспект и отново предвид тийн периода).
определено мога да кажа че съм била а и съм си, чувствителна и впечатлителна, имам спомен от една фотосесия в едно фото с едно мече, която се оакза забележете, че мие правена на 2 г. възраст и майка ми открито заяви че не е възможно да помня това, но аз й го разказах с детайли и тя просто се втрещи. помня с какви дрехи и обувки съм била облечена и какво ми е казала фотографката. явно ме е впечатлило  това преживяване. затова си мисля че девите са доста впечатлителни, съдейки по себе си.
обичам да приказвам, обичам изобщо социалните контакти, но имам и нужда от "тихите моменти". общо взето, нищо деви-ческо не ми е чуждо 
Besserwisserin много ми допадна идеята за хавайска сватба