Какво сте преживяли?

Публикувана: 20 май 2009, 16:40 ч.
Последно мнение: 26 дек. 2010, 16:31 ч.

45 725
300

E

Ентусиаст

# 45 21 май 2009, 14:51 ч.

Уф, разплакахте ме Tired

Tired

Моят ужасно лош момент е именно днес. Когато септември разбрах, че съм бременна, исках второто ми детенце да се роди днес, на тази дата - термина ми беше 30.05. Ако беше момче - Константин, ако беше момиче - Елена. Уви. НИто едно от двете.
И тая буца гадната цял ден ми е заседнала на гърлото. Tired

Tired

Виж целия пост

B

# 46 21 май 2009, 14:53 ч.

Аз преживях нещо много тежко. Много скоро ми се случи. Но не искам да споделя точно какво. Не е изнасилване, не е обир или нещо подобно. Но никога няма да съм същата. newsm45

newsm45

Виж целия пост

C

# 47 21 май 2009, 14:56 ч.

Няма да забравя погребението на дядо ми когато бях на 9,някаква роднина ме накара да го целуна по челото.
Когато заминавах за Канада трябваше да минавам границата между Мексико и Щатите пеша 3 дни с двама мексиканци които не познавах.
Няма да забравя когато разбрах че съм бременна с първото си дете и няколко дни след това бащата на детето ми го арестуваха и бях сама през всичките тези месеци и след това,родих сам самичка в болницата.
Когато 20 дни след раждането на дъщеря ми брат ми почина от рак а аз бях толкова далече.
Когато се прибрах няколко месеца след това в България и не можах да позная родителите си защото бяха съсипани от мъка.
Няма да забравя 2 години след това когато оперираха 2 пъти белият ми дроб и нямах въздух и бях сигурна че умирам,но съм благодарна на сегашният ми съпруг който тогава бе до мен и се погрижи за детенцето ми и за мен.
Но хубавите моменти са повече от лошите.Трябва да се радваме на това което имаме,но знам че лошото никога не се забравя за съжаление.

Виж целия пост

V

# 48 21 май 2009, 14:59 ч.

За хубавите моменти и смешните шокове:
- отварям кухненския шкаф, а отвътре излиза пепруда, ама от тези гадните големи тлъсти, гнусни, при което аз изпищявам, а мъжо се хили #Cussing out

#Cussing out

И аз му викам: "Кво се хилиш, щях да получа удар?!", а той: "Ми аз я знам тази пеперуда, снощи я видях, ама докато я убия и тя изчезна и се чудех къде е. Явно съм я затворил в шкафа" Mr. Green

Mr. Green

- Когато бях студентка и обикаляхме дискотеките с татко Simple Smile

Simple Smile

/беше ми дошъл на гости Simple Smile

Simple Smile

/
- Когато татко ме видя да се прегръщам с едно момченце отстрани на блока Whistling

Whistling

Много се шашнах тогава, обаче нали беше точен баща ми, седнахме и говорихме за птичките и пчеличките Simple Smile

Simple Smile

- Когато ходехме да се пързаляме със шейната.
- Когато един път както си обядваме, татко ми каза: "Бау!" и аз си метнах вилицата с хапката на нея в другия край на кухнята!Хахах:)
- когато беряхме кайсии с братовчедка ми тя падна от дървото/беше много смешно, добре че беше ок/.
- когато татко разбра за първата ми целувка. Беше голям сеир Joy

Joy

Мога и още много да напиша за веселите моменти в живота ми, но мисля че ще се измести темата!
Шоковите, сякаш са малко, но качествени, за съжаление..

Виж целия пост

Просто_майка

Потребител

# 49 21 май 2009, 15:05 ч.

Кошмарните ми преживявания:
- когато разбрах, че майка има рак. И после - първото окапване на косата и...
- когато видях майка си в ковчег и момента в който я спускаха в гроба... А имах толкова много да и казвам. Не успях да сбъдна мечтата и навреме - да ме види омъжена и с дете.
- в 32 г.с., когато чух лекарите да крещят "Губим тоновете на бебето". Последва секцио по спешност. Спомням си първите ми думи след като излизах от упойка - "Бебето живо ли е?".
- страха в очите на мъжът ми, когато го пуснаха за малко при мен след секциото. И сълзите му...
- когато дъщеричката ми беше на 3 месеца и я оперираха от херния и думите на хирурга "Съжалявам, но не успяхме да спасим единия яйчник."

Хубавите ми моменти:
- когато разбрах, че съм бременна.
- 6 г. с., след прокървяване, при прегледа лекаря ми пусна да чуя сърчицето на бебето.
- когато на третия ден след раждането ми казаха, че бебенцето ми вече диша само.
- когато видях за първи път дъщеричката си - беше на 6 дена, в ковьоз, спинкаше спокойно и риташе с едното краче. Беше толкова красива и рошава.
- когато гушнах Ангелина за първи път - на 40 ден от раждането и.
- когато за първи път каза "мамо". Всеки път когато се смее и когато ни гушка и целува.

Виж целия пост

D

D.Stoyanova

Ентусиаст

# 50 21 май 2009, 15:34 ч.

Я по-добре да пишем за хубавите неща, че се просълзих и ми е мъчно, че толкова много мъка има. Добре че сме силни и се справяме с всичко това.
Много бе хубаво когато дъщеря ми проговори, проходи, първата усмивка, прегръдка, думичка ...Още по-хубаво бяха тия прекрасни моменти и със сина ми. Как духат първите свещички, как малките ръчички се обвиват около теб и те целуват малки устенца ... Как мъжът до теб ти носи цветя със сълзи в очите ... Как някой близък ти казва "Благодаря!", как ти се пълнят очите докато твоя приятелка казва "Да!" в ритуалната, как кръщаваме децета и ....

Виж целия пост

J

# 51 21 май 2009, 15:37 ч.

Чета и едва успявам да си поема дъх. На едри капки падат "мъка и уплаха" от очите ми, но за пореден път се убеждавам в силния дух на хората. Благодаря на Господ, че толкова пъти е пощадявал мен и сем. ми Praynig

Praynig

Ще споделя и аз някои мои моменти, които едва ли ще забравя някога. Ще започна с лошите: - баща ми ни заряза когато бях в 7 клас и преди това беше ипотекирал апарт. ни, добре, че беше дядо, защото направо бяхме останали на улицата.; - в следствие от "прекрасния" живот с баща ми, на майка и откриха рак на гърдата, слава богу хванат на време, дано го е преборила Praynig

Praynig

; - преди 6г. почина приятелят ми (с когото тогава имах връзка); - мин. лято за малко да загубя милата ми баба, но важното е, че се оправи и сега и добре. Хубавите ми моменти са много, но ще ги обобщя: - това, че имах късмета да срещна прекрасния си съпруг, който неимоверно много промени живота ми (към хубаво) Heart Eyes

Heart Eyes

; - прекрасното ни детенце, което всеки ден не спира да ни изненадва и радва Hug

Hug

и най-важното за мен е да сме живи и здрави, другото са бели кахъри.

Виж целия пост

F

Почетен член

# 52 21 май 2009, 15:41 ч.

Цитат на: Beauty1 в чт, 21 май 2009, 14:53

Аз преживях нещо много тежко. Много скоро ми се случи. Но не искам да споделя точно какво. Не е изнасилване, не е обир или нещо подобно. Но никога няма да съм същата. newsm45

newsm45

И какво като не бъдеш същата Wink

Wink

...хората се променят, ще се промениш и ти...Споко нормално е след силен стрес да потънеш в яма.
Ако обаче приемеш, това което ти си е случило и не изпаднеш в самосъжеление, ще продължиш живота си, ще мине и всичко ще остане просто спомен и житейски урок. Живота понякога е гаден и несправедлив, но който живее със спомени, няма бъдеще Peace

Peace

Виж целия пост

D

٠•● Dega ●•٠

Потребител

# 53 21 май 2009, 16:05 ч.

Прегръщам ви всички и се възхищавам на силата, куража ви и желанието да продължавате напред. Hug

Hug

bouquet

Виж целия пост

# 54 21 май 2009, 16:17 ч.

Един звук никога няма да забравя: на счупени кости, когато машина ми хвана ръката и я откъсна. Слава на Бога, че бди над мен и след 10 часова операция сега си имам ръка, е не каквато беше, но моята ръка. Не искам да си представям какво е преживяла майка ми докато е чакала тези часове пред операционна, никога няма да мога да й се отблагодаря за грижите. А живота си тече и моментите се редуват - хубави с лоши. Важното е да не се предаваме.

Виж целия пост

Л

# 55 21 май 2009, 16:20 ч.

Тежка и едновременно мила тема. Всички тук сте преживели много изпитания в живота си.
Аз (да чукна на дърво и да благодаря на Господ) мисля, че до сега съм била пощадена от такива тежки изпитания, може би защото не съм толкова силна. Та накратко:

Първия учебен ден. Вуйчо ме среща на входа и ми дава левчета да си купя нещо. Казва, че много ме обича и се гордее с мен. И това е последния път, когато го виждам. После 20 дни минават в издирването му, докато накрая го откриват мъртъв (това, което е останало от него) и прощално писмо newsm45

newsm45

. На мен нищо не ми се казва, но аз усещам, че нищо вече няма да е същото. Може би само това, че съм била толкова малка ме е спасило от огромната болка при загуба на близък. Липсва ми много, но някак си с всяка следваща година спомените ми за него избледняват, а не искам да е така. Sad

Sad

Първия път, когато изрекох думата татко. Толкова бях щастлива, че най-после и аз си имам татко.

Раждането на сестра ми. Толкова я обичам.

Новината, че майка ми заминава за чужбина. Аз още ученичка. Светът се срина пред очите ми, месеци наред плачех и страдах неутешимо. После замина и татко. После и сестра ми. Sad

Sad

И първото ми отиване на гости при тях, не бях ги виждала от няколко години. Не мога да опиша щастието, когато с мама се прегърнахме. Като на филм.

Надявам се скоро да прибавя към списъка и моментът, в който разбирам че съм бременна и раждането на детето ни. Praynig

Praynig

Hug

Виж целия пост

Регистриран

# 56 21 май 2009, 16:23 ч.

Либи,от сърце ти го желая Hug

Hug

Виж целия пост

Регистриран

# 57 21 май 2009, 16:25 ч.

Преживяла съм много на брой лоши и ужасни неща, не ми се разказват, защото се научих спомените за тях да ги натискам и затварям някъде дълбоко, дълбоко и да не им позволявам честичко да излизат, не че съм ги забравила, но само по този начин успявам да се съхраня.

Преживяла съм и се надявам да преживявам и за в бъдеще много красиви неща - е тук вече съм се научила да обръщам внимание и на най - дребните радости.. Hug

Hug

Виж целия пост

Редовен потребител

# 58 21 май 2009, 16:27 ч.

1994 - Няколко дни преди абитурентския ни бал един съученик избяга от вкъщи. Беше в депресия. В деня на бала той не дойде, но разбрахме, че са го намерили да скита в Банкя. Успокоихме се. Уви. На другия ден в 10 часа ме събуди телефона с новината, че той се е самоубил. Погребахме го. В костюма за бала.
2000 - За месец съм в Щатите. Пристигам си. Чак тогава ми казват, че мама е със скоротечен рак. Развил се за месеца, в който ме нямаше. Мама умира 2 дни по-късно. Знам, че ме е чакала да се върна.

Виж целия пост

B

# 59 21 май 2009, 16:46 ч.

Цитат на: flambe в чт, 21 май 2009, 15:41

Цитат на: Beauty1 в чт, 21 май 2009, 14:53

Аз преживях нещо много тежко. Много скоро ми се случи. Но не искам да споделя точно какво. Не е изнасилване, не е обир или нещо подобно. Но никога няма да съм същата. newsm45

newsm45

И какво като не бъдеш същата Wink

Wink

...хората се променят, ще се промениш и ти...Споко нормално е след силен стрес да потънеш в яма.
Ако обаче приемеш, това което ти си е случило и не изпаднеш в самосъжеление, ще продължиш живота си, ще мине и всичко ще остане просто спомен и житейски урок. Живота понякога е гаден и несправедлив, но който живее със спомени, няма бъдеще Peace

Peace

Kissing Heart

Hug

bouquet

Нямам думи в момента.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Черепно-мозъчна травма при дете

5 432
22

Детско здраве

Удар на главата на малко бебе

8 795
5

Детско здраве

Нужни ли са връзки за работа в детска градина?

8 065
67

Професионално развитие

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.