Какво сте преживяли?

Най-щастливият момент в живота ми е раждането на децата ми.
Най-големият кошмар досега в моя живот-загубата на моя племенница в трагедията при река Лим.

Филаделфия,напомни ми за ужаса,които изживях и аз 2007.
Аз съм бременна с малкия.На дъщеричката ми се поду лимфен възел на врата,заведох я на джи пи-то.Той я прегледа,даде ни талон за постъпване в болница и каза,че при някой деца така започвала левкимия(пази боже) и докато не станат пълните изследвания не можем да сме сигурни какво е.Една седмица бях ни жива,ни умряла.Бях в седмия месец бременна с малкия и спях(силно казано) в краката на детето,молех се да не е това,молех се да е здраво детето ми.За огромно мое щастие изследванията й бяха наред,детето ми е здраво и се оттървахме само с уплахата.

Всъщност някои от нещата ми се случиха преди да се омъжа...пък и къщата е на милото  . Понякога си мисля, че не нещастие, а по-скоро късмет сме имали всеки път, защото на практика най-лошото винаги ни отминава...на косъм.

Тази година довършихме 2 етаж и е крайно време да направим освещаване...ама пусти пари.

Най-лошото в живота си дотук преживях на 13. Разказах го само веднъж. На мъжа си. И приключих с него. Най-хубавото е всеки ден със сина ми и съпруга ми 

Най кошмарният ми момент:
Когато влязохме със синът ми във болницата за да го оперират,никога няма да забравя,как стоях пред операционата и се молех всичко да е наред.От нерви косата ми побеля само за едно денонощие.После.........излизайки от упойка,системи закачени къде ли не по слабичкото му тяло,давещо се от кръвта в устата,дърпащо яростно системите.Аз рева и се чудя,ръцете ли да държа,главата ли да държа изправена,да не се дави......Беше някакъм ужас,и мислех,че съм го забравила,но........този месец най-вероятно ще се наложи да си го припомня отново,защото ни предстои отново операция.Още от сега ми е свито сърцето и все като го погледна ме избива на рев,как ще го подготвя затова,което ни чака.
Най прекрасните моменти:
Когато и двата пъти разбрахме,че сме одобрени за осиновители.
Първата среща със синът ни,сълзите на мъжът ми,когато му го подадоха в ръцете.
Първата среща със дъщеря ни,първата усмивка,която ни подари.
Всички прекрасни моменти са свързани именно със децата.

13-ия ден след сватбата. Аз съм бременна в трети месец. Бях започнала нова работа, преди седем дена. Баща ми звъни по джиесема "Къде си?" Аз обяснявам че съм в автобуса и съм по еди коя си улица. Той "Слез на първата спирка, ще те чакам там с такси". Без обяснения. Треперех, паника, ужас, не знам къде съм, на коя спирка трябваше да сляза, какво е станало, татко е много спокоен, весел човек, той не говори по този начин без причина... Слязох, видях таксито и се качих, тръгнахме. Питам татко къде, какво е станало, с кой. Той милия не знае как да ми каже, накрая едвам, тихо ми казва, че мъжа ми е катастрофирал. Отиваме в болницата, не знаем как е. Пратиха ни в някакъв приемен кабинет да питаме. Като казахме името лекарката ме попита "вие съпругата ли сте, трябва да му приберете вещите" Аз се сринах. Буквално. Строполих се на кушетката. Баща ми пребледня, чак не знае как да попита. "Ама... жив ли е?", "Да, в операционната е". След три часа чакане пред операционната излиза някакъв лекар. Ние скачаме да питаме как е. Зле, кракът му е смазан, губи кръв, търсете кръводарители, кръвното е много ниско, не се знае дали ще оживее. Пак срив. След 5 часа операцията приключва. Не ме пуснаха при него, бременна... На другия ден сутринта, баща му звъни по телефона, реве "кракът му... зле е..., идвайте че кръв трябва пак". Тичаме в болницата. Жив ли е? В съзнание ли е? Какво става? Молех се само да е жив. В интензивно срещаме доктора "Той вече е в операционната, сам разписа, ще го режем, съжалявам, но не се оросява" За секунда стотици мисли минаха през главата ми, майната му, режете, нали е жив, щом е разписал сам значи е бил в съзнание. Само да ми е жив, да си отгледаме детенцето .....
След това два месеца в болница. Една година в индалидна количка.
Господ да ни пази, мен, него, детето, родителите. И всички ни.

   
за всички хора, който са успели да намерят сили да разкажат историите си - защото аз не мога

КОШМАРИТЕ:
Скандалите в къщи , а аз дете.Майка ни взема посред нощ , влакове, чужд дом после пак обратно в къщи .Безсънни нощи!
Когато баща ми не можа да преживее предателството на брат си и почина.Никога няма да забравя как майка ми звънна, че е в болница , но не е зле.След час стоях пред него и неможех да повярвам на това което виждам.Никога няма да забравя картината и хъркащия ми баща.
Предателството на първата ми ученическа любов.
Операцията от тумор в главата на майка ми.
Спонтанния аборт в 26 г.с . и как посред нощ с две жени в стаята бебето просто излезе.
Когато преди два дни пътувайки сама със сина ми виждам в огледалото , че се дави,  и има нещо в устата му - гуменато от щората за прозорец на колата.
Непрестанния страх за живота и здравето на двете ми деца и съпруга ми.
Ужаса , че дъщеря ми е с 62 хемоглобин и 3 желязо.
Мъжа ми пътува и го очаквам да се върне към 9,30 сутринта.В 9,00 звънят двама полицаи и питат аз ли съм съпругата му.За миг усетих как ми се преобръща целия живот и ужас очаквам да ми съобщят нещо лошо. Оказа се проверка.Слава Богу!
Хубавите ми моменти:
семейството ми, децата , всеки един ден с тях

Здравейте!

Бъдете силни, живи и здрави!!!


MON1 опитай ще ти олекне...     

Ивка, стискам палци всичко да мине като по вода! 

Благодаря ти, но не ми се говори. Мъките и болките ми не са много по различни от тези, който прочетох тук ............................, а и , аз вече съм ги затворила някъде дълбоко в себе си, и не ми се ще отново да се бъркам в тях!
Въпреки всичко живота продължава,  трябва да вдигнем глави и да продължим на пред, да живеем в сегашно време, а не в минало!!!!
 
НИВКА 10 стискам ти палци, и да се похвалиш после, че всичко е минало ОК   
На всички от сърце, желая повече хубави и усмихнати моменти, и най-вече много здраве.

Един от най-лошите-раждането на детето ми,когато получих страхотен кръвоизлив,усещах как кръвта блика м/у краката ми,а лекарите смятат това за нещо нормално.Едвам оживях...1 ден след това ,детото ми имаше хрема и лекарите в родилното решиха,че трябва да му бият мускулни инжекции,в малките слаби краченца. .Изпадах,в ярост като гледах как го бодат и то как се гърчи и пищи.
Друг гаден момент -претърпяна зловеща катастрофа.3 пъти по таван и 3 пъти по колелета,в едно дере около Плевен,заради 1 автобус Чавдар,който изпреварваше на завой,без видимост,на мокър път.Беша ад.Само чувах чаткането на камъни и храсти по колата.По мен се сипеха счупени стъкла,аз се свих като котка,и наистина видях живота си на лента....
За душевните трамви мога да пиша..Но нямам сили.
Нека лошите моменти да са по -малко ,и да има повече усмивки.

дано Господ да ви закриля и да ви дава сили.

И при мен това е най-големия кошмар. Освен всичко друго гаджето ми избяга с братовчедка ми и ме изостави бременна. Никога няма да забравя прегледа, пулса и решението си ...  И след 10 години разбрах, че не мога да забременея, заради инфекция от инструментите.
Най-хубавия момент е сутрин като се събудя, поглеждам милото и започвам един нов ден.
Бях на гости на брат ми на 3000 км и се забавлявах много.
Ще ставам леля.

Най-големият  си кошмар изживях, когато почина най-близката ми приятелка, аз на 20, тя остана завинаги на 19.
Най-щастливи дни - денят, в който се срещнах с първата си дъщеря - бебе на 35 дена, което си осиновихме.
Вторият от най-щастливите мигове е двете чертички на теста за бременност и появата на втората ми дъщеря.