Какво сте преживяли?

  • 45 725
  • 300
# 225
Тия дни ми се случват едни абсурдни ситуации,които ме изкарват извън нерви и ме подлудяват.
Не мога да повярвам,че има толкова повърхностни хора,които просто не знаят какво правят!
Бясна съм!
Виж целия пост
# 226
 Hug Hug Hug

За всички силни жени!!!

Хайде да побутнем темичката...и моментите, които споделите  са  щастливите.
Виж целия пост
# 227
Много лоши съм преживяла . Даже в момента преживявам.  Относно щастливите - незнам. Нямам някой ярък спомен , но си пожелавам занапред повече щастие и усмивки.
Виж целия пост
# 228
При мен хубавите и лошите моменти вървят ръка за ръка,на 12 г. загубих майка си,един ден след абитуриентския ми бал почина баба ,три седмици преди сватбата ни се подпали апартамента на мъжа ми(на фона на всичко останало не е болка за умиране,но все пак 3-метровите пламъци няма да ги забравя,докато съм жива),естествено стана в късните часове,когато всички спят,спасиха ни един шоколад и ученическите албуми,бях бременна в  началото на осмия месец,когато почина баща ми,трудно се съвзех,няма по-грозно и шокиращо нещо да загубиш обичан човек,нищо не може да запълни тази празнина,въпреки всички лоши прогнози родих живо и здраво бебе.
Щастливи моменти имах и от ученическите , и от студентските години,най-хубавото в живота ми-дъщеря ми и мъжа ми,за в бъдеще искам само близките ми да са живи и здрави,нищо друго,всичко останало е поправимо и постижимо.
Виж целия пост
# 229
Какво съм преживяла? - Какво ли не!
Повече ме занимава "какво още ще се преживява!"
Виж целия пост
# 230
Най-лошия е катастрофата, в която загинаха брат ми, братовчед ми и бивш приятел.

Най-хубавия е раждането на прекрасната ми дъщеря.
Виж целия пост
# 231
Всичко до този момент - и хубаво, и лошо, съм го преживяла. В смисъл, че не се вълнувам чак толкова при спомена за тези неща. Единственото нещо, което не можах да преживея /вече седма година/, е смъртта на майка ми. Тя засенчва красивите неща в живота ми, омаловажава другите, които съм считала за трагедии. На фона на нейната смърт, всичко ми се струва не чак толкова съществено. Дори и раждането на децата ми, въпреки че са желани и чакани с много любов.
Виж целия пост
# 232
Честит Имен Ден!!!

На всички, които празнуват днес!!!


Утре се надявам да изкараме един хубав ден - малкият ми син става на 15г.

Споделете какво Ви предстой. newsm78
Виж целия пост
# 233
На мен ми се случваха и хубави и кофти неща.Хубавите си ги спомням с усмивка,а за лошите не мисля.Така като се обърна назад виждам само хубавото.Най-ужасния ми момент беше загубата на мама.Сега обаче с усмивка си спомням за нея,защото все си мисля за хубавите ни моменти заедно.Тя не би искала да съм нещастна и вечно да плача.Тя би искала да продължавам да се радвам,да се смея и да съм щастлива.И аз съм такава-щастлива!Щастлива, че имам прекрасни,здрави деца.Щастлива,че имам добър съпруг и здраво семейство!Щастлива,че точно мама,беше моята мама!Нося я винаги там-в сърцето си,с много любов!И се радвам на живота!
Виж целия пост
# 234
Лошото - болестта и смъртта на моя баща.
Хубавото - раждането на детето ми, първият му вик, който чух и първият път, в който го зърнах и целунах.
Виж целия пост
# 235
На мен ми се случваха и хубави и кофти неща.Хубавите си ги спомням с усмивка,а за лошите не мисля.Така като се обърна назад виждам само хубавото.Най-ужасния ми момент беше загубата на мама.Сега обаче с усмивка си спомням за нея,защото все си мисля за хубавите ни моменти заедно.Тя не би искала да съм нещастна и вечно да плача.Тя би искала да продължавам да се радвам,да се смея и да съм щастлива.И аз съм такава-щастлива!Щастлива, че имам прекрасни,здрави деца.Щастлива,че имам добър съпруг и здраво семейство!Щастлива,че точно мама,беше моята мама!Нося я винаги там-в сърцето си,с много любов!И се радвам на живота!

Така е, казват, че когато си отиде някой скъп на сърцето ти човек, не бива да плачеш много и да тъжиш, защото не може да намери покой душата му. Особено в началото, привързваш го тук и не може да се отдели...
Мама почина преди 20 дена, ужасно ми липсва. Има моменти, когато съм по-силна - когато не съм сама, но в други, като днес например, ми е страшно, празно и неимоверно тъжно....
Виж целия пост
# 236
Хубавият ми спомен е: раждането на моят племенник, аз бях най-гордата леля на света и още съм де Wink.
Лошият ми спомен е: смъртта на маминка ми и баща ми, а преди три години операцията на майка ми.
Имала съм и още хубави и лиши спомени, но това са ми най, най... и никога няма да ги забравя.
Виж целия пост
# 237
Имала съм много трудно детство / което продължи доста дълго/,
породено от деспотичен и ревнив баща зодия Рак, който се държеше ужасно/слабо казано/ с мен, забраняваше ми дори на кино
с приятелка да отида, да не би по пътя да срещна някой мъж и да го
направим с него, а какво оставаше за ухажорите, които наистина са показвали интерес към мен и аз към тях, проваляше всичко със страхотни скандали, понякога когато съм се опитвала да се защитя с думи/твърдя,че съм интелигентна/, дори е почвал да ме бие, това и в студентските ми години се е случвало. Понякога брат ми ме е спасявал, като му хващаше ръката. Сега като пиша, очите ми се насълзяват, но всичко е минало и гледам да го забравя. Оттогава не искам и да чуя за мъж зодия Рак. Имах дори период на фригидност в следствие на това на психологическа основа, но всичко отмина. Благодаря на бога, мъжът не е като него, не бих могла да търпя повече това.
Виж целия пост
# 238
Най- лошото, което няма да забравя никога е как вторият ми баща ме щипеше по ходилата и по тялото докато ме къпе, докато спя, как ме заплашваше, че ще убие мен и мама ако и кажа какво прави, как се съблече гол пред мен и се опипваше...Всичко това е като трън в главата ми, а съм била на 5 или 6 години.

Най-хубавите ми  спомени са свързани с моята баба и с детето  ми.
Надявам се занапред само хубави неща да се случват на всички ни!
Виж целия пост
# 239
Най-хубавите мигове са свързани с децата ни- заплаха на дъщеря ни към сина ни/сега са в 1 и 3 кл/ :"Внимавай,че ще се развикам като недоспал тати" hahaha .Когато зърнах за 1- ви път прекрасните им личица.Всеки път когато отиваме нанякъде всички заедно и вървим по непознати пътеки с уверението ,че съм бил там като ученик... и жена ми е спокойна до момента в който разбере,че  аз хал-хабер си нямам къде сме се залутали.Пример : един лагер ,партизански,над Батак -да гледаме землянки, с две деца в кенгура на  1 и 3 год. И леко се омотахме  за 5-6 часа ... ooooh! И вече като тръгнем  пита за белези ,ако не види втория до 1/2час от разходката,дава назад Mr. Green.Парен супа духа .Лошите ...  скорошната смърт на тъста ми, друг такъв  добър човек няма на земята...но се успокоявам,че видя внучета ,прекарахме страхотни моменти заедно ...
Успех на всички и много,много здраве и щастие   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия