Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Селма, по повод това беше С какво толкова е трябвало да я подразни това, че съм дала сравнение с Канада? Ами да ми прочете някой пак постинга, сравнението с Канада не го дадох самоцелно, за да се меря с някой както казва Ваче, просто исках да кажа че един такъв модел може да работи при много хора, пък и това е моят личен опит - именно виждайки как стоят нещата в Канада погледнах по по-различен начин на начина по който съм гледала дотогава децата си и по който мен са ме гледали. И си споделям впечатленията, нали за това е форумът.
Андариел, под това че децата ги дресират, не знам какво имаш предвид. Аз не говоря за Запада изобщо, в другите западни страни само съм ходила на посещения и имам повърхностни впечатления. Специално за Канада не съм забелязала такова нещо, но знам ли кой какво разбира под "дресиране". Не съм съгласна с теб че тук родителите не изразяват емоциите си към децата и че било като офис-отношения. Противоположни са ми впечатленията. И не смятам че много забележки и невротично отношение могат да бъдат  компенсирани с бурно изразяване на любов след това. 
И за да се върна по темата - това да даваш по-голяма свобода на детето си не значи да му разрешаваш всичко. Просто ако кажеш на едно малко дете че не трябва да пресича улицата само, това да не е стотната забрана за деня, а една от малкото. Но пък има по-голям ефект според мен.

Аз също не смятам, че многото забрани са ефективни. Малко, но от сърце, дето се вика.
Ама пък като забранявам, ме слушат.

Обаче съм склонна да се съглася, че и прекаленото насърчаване може да даде обратен ефект - също като в училище, където шестиците се обезценяват, защото можеш да ги получиш без много труд.
Затова от една възраст нататък се старая да не казвам механично "браво" за щяло и нещяло, а да въведа някаква вътрешна йерархия на постиженията. Една дума, написана с грешка, не следва веднага да бъде аплодирана, а да се посочи грешката и да се отложи похвалата за след малко, когато видя думата вярно написана.
По-полезно според мен е да чувстваш, че някой следи какво правиш и забелязва дребните ти стъпчици с утвърдително кимване и усмивка , отколкото да очакваш да свирят химна за всеки пробяган метър. Нереално е и по-нататък затруднява навика да влагаш трайно усилие в нещо.

Явно всеки разбира различно нещо под това даване на свобода. Впечатленията, които имам от най-общо казано "западняшкия" начин на възпитание (което на мен често ми изглежда като дресировка) е резрешаване на дреболии като цапане с кал и джапане из локвите, но налагане на родителски режим и правила, които не подлежат на дискутиране, почти безпрекословно изпълнение на това, което е казал родителят и стриктна система кое е разрешено, кое е забранено и какви наказания следват. Поощренията са ми трудни за забелязване, защото нещата на мен ми изглеждат като "ако свършиш това и това ще имаш право да гледаш телевизия половин час". Което пък за мен не е никакво поощрение. Поне при мен нещата са общо-взето обърнати - според мен не е редно да цопат в локвите, най-малкото защото нямат сто чифта обувки, а и ние не сме милионери, че да купуваме  нови обувки за сметка на повредените или просто мокри (а аз обувки в сушилнята посмъртно няма да пусна). Но сме им дали свобода да решават кога да си легнат, какво да правят в свободното си време, включително и гледане на телевизия и игри на компютъра. Не очаквам от тях да ми се подчиняват само заради това, че съм им родител, а система от наказания или поощрения изобщо нямаме, а и броени пъти се е случвало да ги наказваме (и малко след това сме отменяли наказанието). Но това не означава, че децата ни са разглезени или неспособни да се контролират. И знаят кое е редно и кое не.
Разбирам, при американците бихейвиоризмът е на особена почит и е много широко застъпен и "внедрен" във възпитанието и мен точно това ме притеснява - че общо казано не се интересуват какво става в главата на детето, а дали външно спазва правилата и ограниченията.

Пак се получи отклонение от моя страна, но ще извинявате.

Накратко, старая се самочувствието децата да си го изграждат чрез усещането за свобода и че държат поне част от живота си под свой собствен контрол, а това става като ги оставям да си планират сами свободното време.  А, и с редки изключения им "позволявам" да ми противоречат.

heureuse,просто предлагам по-принцип да си омекотим тона и да продължаваме.
 
 О!Това го повтарям на много хора неведнъж(понеже постоянно получавам забележки за уж прекалено либералното си възпитание на детето).
  Разбира се,че не е възможно да разрешиш на детето си всичко(и да пресича улицата само,и да бърка по контактите,и да се качва на прозореца,какво  ли не друго......).
  Освен това не трябва и да се концентрираме основно върху забраните.А и забраната може да бъде поднесена по различен начин,нали?

  1.Не пресичай улицата! или
  2.Хайде да вървим по тротоара!
 
  1.Не рисувай по тапетите!  или
  2 Хайде да рисуваме в тази тетрадка!Хайде да оцветим тази картинка!

  Да не сочиш "оградите" ,а да подсещаш за "пътеките".
  

ключът е в свободата и много слушане, а не говорене. и без правилно казани думи децата ясно изразяват какво им харесва и какво - не. аз слушам и се надявам да запазя тази способност и занапред
Tова е истината и за мен.Невинно коментирайки случки и ситуации, деца ни показват отношение.Това е обратната връзка.
Убедена съм че самочувствието е изключително важно и определящо за поведението на човек от най- ранна възраст.То помага да отстояваш позициите си, да можеш да отделиш съществено от дребнаво и изобщо силно влияе при решаване на много житейски ситуации като си порастнал. Искаме или не формирането на самочувствието на едно малко същество просто се случва.Ходейки на градина, на у-ще то попада в ситуации, преценява ги както то може, наблюдава другите деца, отношението на родителите на тези деца към тях, сравнява се, самооценява се.Т.е. детето си има самомнение.Това е което ние можем да направим- да преценим реална ли е неговата самооценка и да работим в някаква посока/ според собствените си виждания и критерии/.С една дума аз мисля, че всяко дете има самочуствие/ нужно или не/- вжпроса е какво е.
Аз самата бях дете с мн. ниско самочувствие и моите  родители не си даваха сметка за това/поне не са ми го повдигнали/.В у-ще дори правех мн. неща само и само да ме харесат повече.А  защо е било толкова важно еди кой си да ме харесва?.Мина много време, едва в института някъде под влияние и на средата ми успях да добия нужната увереност.Естествено сега много внимателно наблюдавам моите деца и се старая те правилно да преценяват собствените си възможности и постъпки,  да са  уверени в качествата които наистина притежават.Много  обаче е  тънка границата. Трудно е.Да не говорим, че самите деца се раждат с определен тип психика -някои по- чувствителни и емоционални, други- по-буйни-все към бели ги тегли.Ами ние като родители?Ние с какво самочувствие сме?Ние самите поставени в аналогични ситуации как се справяме Нали децата ставали проекция на нас самите.

Няма как да сме надничали в повечето чужди домове. Малко са ми смели изказванията за това как чужденците били се държали извън площадките. Аз, дето не живея в Бг, не знам със сигурност какво правят местните в къщите си, но пък виждам как се държат навън да речем. Знам и какво правят в ДГ. Няма да сравнявам с Бг, че някой пак ще вземе да се засегне. И не става въпрос само за забраните, но и за начина, по който общуват с децата. Освен това и от "чужденци" до "чужденци" има разлика. Иначе ако си говорим за популярните бихейвиористични техники и методи на възпитание,  определео заставам зад мнението на Андариел, че това е повърхностен подход, фокусиран върху външното моделиране на поведението, без да се интересува особено от емоционалните преживявания, които го пораждат. За щастие Супер Нани не е тачено и популярно предаване навсякъде по света. За щастие и не всеки психолог ще те убеждава колко необходими са тайм аоутовете от една страна и непрекъснатите механични хвалби и поощрения от вида браво, страхотно, от друга.

Andariel Чужденците разрешават на децата да играят в калта, но когато са с гумени ботуши и специални непромокаеми дрехи. Никой датчанин няма да разреши на детето си да легне в локвата с парадния косюм. Поне до сега не съм виждала подобни случаи. Не виждам проблем да се облече детето с подходящи дрехи и да се пусне да вилнее. Но ги учат, че само с тези дрехи и обивки може в локвите и тинята и те си знаят. Много по добре така отколкото да си изведеш детето след дъжд на разходка и през цялото време да крешиш по него да се пази от локвите. А то не само че не иска да се пази, ами и нарочно отива в тях щото му е интересно. Ако не можем да им позволим да ходят по перваза, поне това можем. Все нещо от интересните им занимания трябва да е позволено. Но примерно да си ляга по нощите защото се е заиграло не съм изобщо съгласна. Сънят е много важен и за това трябва да има строг режим според мен. Не може да си легне в 12 и сутрин в 6 да го будиш за детска. Ако спи на обяд добре. Ама много деца не могат и не искат да спят на обяд. Моят Давид в детската изобщо не могат да го накарат да легне примерно, защото тук сънят в детската не е задължителен. Затова аз държа детето ми най късно в 20.30 да си е в леглото за да има шанс да поспи необходимите за правилното  му развитие 10 часа. В събота и неделя в къщи си спи защото е закон. И ляга и си спи детето, номерът е да го накараш да легне. Ако не го накараме няма да се сети само. Ама системното недоспиване му се натрупва и после що детето било нервно, вяло, не може да се концентрира и т.н. И аз като седна на компа и не мога да стана. Спи ми се ама ме мързи да си легна щото все нещо интересно има за правене. И като си легна в 12 и в 6 ме дигнат на крак след като още 10 пъти са ме събудили през нощта и почвам да си скуба косите, че не съм си легнала по рано. Компютърът много разсънва, ако не сте забелязали. И на децата им е гадно, но те не осъзнават какво точно им е, че им се спи и не осъзнават че причината примерно е компютърът. Затова родителят трябва да поеме нещата в свои ръце. Мен ако има кой да ме юрка в леглото вечер ще съм много благодарна. Ама сега като сама си решавам и правя глупости. Яд ме е и че вечерям втори път малко преди да си легна и че ям много шоколад вечер и пак си мечтая някой да ми ги забрани тези не само ненужни, но и вредни навици. Дъртите често имаме нужда някой да се грижи за нас, камо ли децата.

За това с подходящите дрехи "за локви" съм абсолютно съгласна. Но досега не съм видяла такова нещо по нашенско.
За малките деца е ясно, че сънят е много важен. Не мога да кажа, че вкъщи следобедното спане е било закон, но и те обичаха да си поспиват. Нямаха час за лягане (и сега нямат), но като малки със сигурност преди 10 вечерта бяха по леглата. С времето се научиха да си казват като им се спи, а сега като са големи не е проблем да легнат, когато решат. Когато има Шампионска лига или някой от тях си е харесал някакъв по-късен сериал не е проблем да гледат. И игри са играли до късно, дори веднъж се бяха "натровили" с няколкочасово играене, сигурно бяха към 5-годишни, но повече не повториха, защото усетиха негативните ефекти.
Всичко това написах, за да покажа, че децата не са чак толкова неразбиращи и неусещащи от какво имат нужда. А и според мен е по-добре в малък мащаб да пробват и да грешат, отколкото да са винаги под режим и родителска организация.  Ако те сами не се научат от малки да се самоконтролират много трудно ще го научат като големи. Както казваме с баща им, по-добре да се издъни на 8-10 години, отколкото на 18 като се отдели от нас. 

Някои хора не могат да се самоконтролират. Аз съм от тях, вродено ми е и с него ще си пукна, въпреки че си патя непрекуъснато, осъзнавам го и все се заричам да се поправя. Не би  идеята ми е, че който не може да се контролира ще му е от полза някой или нещо да го контролира. Някои деца се самоконтролират. Като гледам твоите са от тях и така ти спестяват един ангажимент. Моите деца никога нямат да кажат, че им се спи, ако ще да умират за сън. По скоро ще заспят в движение, но ако забележа, че заспиват и ги сложа в леглото изпадат в истерия. Просто си не обичат да спят.

Съжалявам за спама, но ми стана смешно. Мислех, че само моят син заспива седнал докато обядва или пък в количка за пазаруване, а не си отива в леглото да си легне като всеки човек, на когото му се спи!

За какво служат тези тайм-аут-ове?
Аз използвам хвалби и поощрения, но само ако нещото наистина си заслужава - примерно, ако е помогнал на брат си за нещо (което се случва рядко), ако успее сам да си обуе панталона / чорапите (което също си е постижение за момента, горкото е с две леви ръце като майка си  ), когато ми помага вкъщи по собствено желание. И също съм привърженик на редовното хранене и наспиването, не спазвам точни часове, но децата наистина стават неуправляеми и склонни към истерии, когато са гладни и / или им се спи.

Става дума за определена интерпретация на таймаута. Изпращане на детето на специален стол в ъгъла или в друга стая когато се държи "неприемливо", за да "размисли" върху поведението си. С други думи, класическо наказание (нищо че избягват така да го наричат), използвано при каквито си искаш ситуации - детето не те "слуша", не си прибира играчките, използва обидни думи и всичко, което се сетиш. Правилото  - по минута на година, почвайки от година и половина.

Нямам предвид отстраняване на дете от някаква конфликтна и напрегната ситуация, за да се успокои, примерно.

simplyaven, ами моята дъщеря от бебе имаше режим, сега вече е по-голяма и режима го няма в тоя строг вид. И изобщо не страда от липса на самочувствие. Струва ми се, че не това точно е причината. Ето NikiFin написа нещо много полезно от нейното семейство. Може да се направят много изводи и да се помисли по въпроса. Освен всичко е до темперамент на детето, което не значи, че по-свити и тихи дечица нямат необходимото самочувствие.

heureuse, ако смяташ, че модератора няма право да пише и като потребител да се "омитам" от темата, а?  
И ей такива като тебе са в повечето пъти причина да се изроди дадена тема и да бъде заключена. Но не поради противоположно мнение, а поради арогантност на даден потребител, който си мисли, че е врял и кипял и може да набие канчето на пишещите. И понеже съм убедена, че не си прочела и 5 постинга от темата преди да напишеш "Ние в Канада" се върни и прочети всичко, за да видиш, че повечето имаме различни мнения, обаче до твоето влитане всичко си беше една чудесна дискусия  

П.С. Нямам нищо против Канада, САЩ, Франция и т.н. други държави. Самата аз черпя опит от първа ръка за възпитането на децата там и "купувам" всичко полезно и приложимо за мен, детето ми и средата ми. Но този опит никога не ми е бил натрапен по този неприятен начин по-който тук се опитва да го прави heureuse. Като освен всичко не отчита огромната разлика в стандарта и нравите на двете държави  
П.С. 2. предлагам темата за Канада да приключи и да продължи обсъждането на основния въпрос   За мен лично спора с heureuse, е приключен 

Ваче, много пъти е имало спорове кое е режим и кое не е. аз има предвид наложени режими, които не са съобразени с нуждите на беебто, а с удобството на майката. ще ти дам пример: майка, която заяви, че не е давала нощем мляко на двете си деца, защото е искала да си спи. има разлика с режим, какъвто и моето дете си има, но който е следван от мен, а не наложен. това имах предвид.
и го написах в един по-общ план - за да имаме всички самочувствие мсиля, че трябва да се чувстваме уважавани, ценени и т.н. това прилагам и спрямо детето си, независимо бебе или по-голямо бебе или дете. аз съм се чувствала дресирана, защото никой не ме е питал кога аз искам да си лягам, кога и какво искам да ям (в разумни граници, разбира се), какви играчки аз искам - ето тези неща карат едно дете да се чувства някак не на място в един явно чужд свят. по-ясно нещо не успявам да го напиша. твърде много мисли ми се въртят в главата.
но при всички случаи за мен ключът е слушането дори на съвсем малкото бебе и създаването на усещане "ти си важен (на), аз те слушам и разбирам какво ми казваш, и ще го направя, защото искам да се чувстваш добре тук". и това е добре за детето независимо какъв му е темперамента. и моето е тихо и усмихнато, но ясно знае какво може и постига това, което иска засега, без обаче да се натрапва и да проявява агресия, която за мен винаги е признак по-скоро на липса на самочувствие. един уверен в себе си човек няма нужда от излишни демонстрации.

Съгласна съм, че режимът трябва да е съобразен с персоналните нужди на детето. Много ясно, че като виждаш, че детето ти не може да спи на обяд примерно значи това не е за него и няма повече да го слагаш. Аз виждам, че моето дете ако го сложа спи и откарва 3 часа. Значи му се спи и има нужда, която не съзнава и срещу която се бори когато минава номера просто защото е много по интересно да си играе, вместо да спи. На сестра ми примерно големият син не спи на обяд. В детската като го карат се измъчва детето, че трябва да лежи, но не заспива. И аз съм така, просто си не мога да спя денем. Но нощем си спя като пич. При него обаче се получава което споменях по горе. Свикнал е да си ляга късно, защото са свикнали да си лягат с родителите, които съответно си лягат късно. И сутрин става рано за детска и едва става. Спи по 6 или 7 часа, които за 5 годишно дете са недостатъчни, предполагам всеки ще се съгласи с това. И това е така вече година. Незабележимо малко по малко се отразява на детето. Но родителите не искат да си дадат зор да променят нещата.
И пак ще порицая същите родители. Детето като малко си държеше да заспива с шише сок. Приятно му е. Ще каже някой Защо да го лишаваме от това удоволствие. Ами примерно защото сега на това дете зъбите са се изронили и почти нищо не е останало от тях. На всеки има кариес, даже един кътник беше толкова изяден, че му го извадиха директно.
За играчките съм съгласна, че трябва да се съобразим с интересите на детето. Но пак всичко трябва да мине през нашата преценка. Много може да се дискутира и в крайна сметка всичко е субективно и въпрос на приоритети. Но това не пречи да си дискутираме де