Права си,Ваче, хубаво е да прилагаме полезното към своите особености.
Вярно е за българските пясъчници,да!Но......какво сега......да не пускаме децата да играят там ли?Просто,ще си носим мокри кърпи и ще им бършем ръцете.
Ако мислим прекалено много за мръсотията по улиците и по площадките ,просто ще трябва да си стоим вкъщи.
Мен ме е жал за децата,на които им е забранено да се цапат и те горкичките се обездвижват в ъгълче на някоя площадка и гледат с тъжни (или вече обозлени очички) другите по-свободни деца.
Погрешно е да се смята, че привидно нахаканите деца (и възрастни) са непременно с добро самочувствие и уверени в себе си. Слабостта и неувереността могат да тласкат както в посока плахост, така и към агресия, примерно.
Много често хората по-принцип бъркат истинското самочувствие и маската за такова.
Много често точно вирнатият нос е най-верният признак за липса на самочувствие!
Човекът ,който наистина обича себе си и приема себе си такъв,какъвто е(с една дума има нормално самочувствие),излъчва един вид неподправено спокойствие и ведрост.Няма агресия,не се засяга лесно.......
Такива хора не са толкова много.(И аз самата имам още доста да се съвършенствам в тази посока,но.....поне съм си определила пътя.
) 
Не че й се зарадвах много по гореописаните причини с животните, ама... тя така и така вече беше го направила. Аз редовно й разрешавам да шляпа в локвите, ако се прибираме към нас... така че не съм от родителките дето спират за тия неща. Но наистина има родители дето вървят сакън да не се получи петънце.. а на наша площадка е невъзможно. Канадските такива са съвсем друга хава... 
