Доста хора са писали, благодарна съм на всички. Повечето сте на мнение, че се боря за загубена кауза. Дълбоко в себе си и аз си го знам, но сякаш през тези години непрекъснато се надявам на чудо. А такива чудеса май не стават... Съветвате ме да потърся специализирана помощ - ще ми бъде полезна някаква по-конкретна информация.
Виж целия пост
За отношенията в моето семейство...
- Публикувана: 22 юни 2009, 15:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2009, 16:24 ч.
# 46
23 юни 2009, 08:58 ч.
Скъпа анонимна, така е в много бг семейства. Нормално или не животът си тече по някакъв странен за нас начин. Опитайте с много дълги разговори, без да спорите. Може и е-мейлове да си менкате, за да не се заоформи поредния спор. 
Виж целия пост
# 47
23 юни 2009, 09:28 ч.
Не смятам,че е нормално да се живее в такъв стрес нито за теб,а още по-малко за децата.Решението е твое.
Виж целия пост
# 48
23 юни 2009, 10:45 ч.
никой на никого нищо не смила
всеки сам си го прави, не го забравяйте
нея никой насила не я държи там, нито в стаята, когато човека си изпусне нервите, примерно. излизаш, докато се успокои, и тогава влизаш, примерно. варианти има безброй.
но оправдания от типа - той ми провали живота, простете, смешни и несеризни са, всеки си отговаря за себе си, ако може разбира се, ако не може, се опитва да обвини околните, света, кризата , майка си, баща си и жена си... Ако се чувстваш зле, виновен си си сам, в общия случай. Ако можеш нещо да направиш - го правиш, за да промениш положението. Ако не можеш, приключваш с този човек, излезе ли, че той е 'енергиен вампир', негативистично настроен и така нататък. Но да се търси вината отсреща е хумористично. За мен поне.
Виж целия пост
Той ще ти смели живота, до момента, в който ще бъде късно да вземеш каквито и да е мерки за себе си, като човек, като жена.
всеки сам си го прави, не го забравяйте
нея никой насила не я държи там, нито в стаята, когато човека си изпусне нервите, примерно. излизаш, докато се успокои, и тогава влизаш, примерно. варианти има безброй.
но оправдания от типа - той ми провали живота, простете, смешни и несеризни са, всеки си отговаря за себе си, ако може разбира се, ако не може, се опитва да обвини околните, света, кризата , майка си, баща си и жена си... Ако се чувстваш зле, виновен си си сам, в общия случай. Ако можеш нещо да направиш - го правиш, за да промениш положението. Ако не можеш, приключваш с този човек, излезе ли, че той е 'енергиен вампир', негативистично настроен и така нататък. Но да се търси вината отсреща е хумористично. За мен поне.
# 49
23 юни 2009, 10:51 ч.
Ами, Каси, по начина ти на изразяване си личи какво е отношението към семейния живот. Поне що се отнася до твоето - мъжът е "мъжле" (крайно неуважително и подценяващо, все едно става въпрос за дете), а жената е "женка" (също толкова неуважително, та чак презрително).
веднага обяснявам и по двете теми
онзи мъж, беше мъжле, да, затова и не ми вървяха с него нещата, сиреч - Не всеки мъж е 'мъжле', аз уви, за съжаление, попадах в живота си все на такива. толкоз по темата. просто други досега не са ми се падали.
по втория въпрос - ако жената по някакъв начин е показала, че мнението й не е удачно, че не взима правилни решения, най-малкото Ако тя е зависима от мъжа продължително време и му виси на врата, нормално да я смята за 'женка'. Това са част от житейските казуси, апропо. Тука казуса е явно по-друг, жената си е независима, и пак повтарям, в такива случай често възникват проблеми в семействата, Мъжете не обичат такива жени, щото не се вслушват и дефакто си правят каквото си искат. Не са длъжни да се съобразяват в такава степен с него, както една по-зависима жена. Гледат повече себе си, не стават изтривалки и така нататък - все неизгодни за мъжа неща. А той разбира се си пази и собствената територия, как. Иначе пък ще стане другия, мъжа под чехъл.... Паси, незнам за вашия случай как е, но когато взимаш повече от пари от мъжа, от личен опит ти казвам, изтрещяват. Стават други бе. Започват да се комплексират. Проблемът е на двамата души, да изгладят тези неща. Тук незнам точно финансово за какво става дума, не ми се задълбава, но натам ми бият нещата, категорично, и това го разнищихме, човекът си създава или вече си е създал комплекси и проблемът е сериозен, пак ви казвам, от личен опит говоря.
* и не, нямам проблем с отношението си към брака, имам проблем с отношението си към 'фиктивния' брак във всичките му разновидности, имам проблем с отношението си към 'интересите' в брака, използването, под всякаквата му форма, и като гледам около мен как се използват в брака, често единия получава повече, винаги, а другият е в някаква степен 'дискриминиран', и често това е мъжа, да не кажете че избивам в насока феминизъм, даже в много закрепени бракове около мен мъжът е този, който е 'под чехъл', еми тъжно, жалко , смешно. няма как да не ми е презрително отношението. бракът е равенство, а не налагане на волята на единия. но този мъж, така както го въртите и сучете, трябва да клекне пред жена си и ... да не спира да я хвали, а как ще си подобри той собственото положение, ако наистина има неща, които го дразнят в нея. Ами авторката дали се запитва, че някой от тези неща, има вероятност, би могло, макар и на 1% , да са верни......
** лично аз, ако виждам грешка в мъжа срещу мен, и му я кажа, намекна или по какъвто и да е начин покажа, че ми е адски неприятно и бих искала това нещо да се попромени, а той тропа с крак и казва, Идеален съм, Идеален съм, Идеален съм - и аз няма да се чувствам комфортно в тези отношения, сори
Виж целия пост
Ами, Каси, по начина ти на изразяване си личи какво е отношението към семейния живот. Поне що се отнася до твоето - мъжът е "мъжле" (крайно неуважително и подценяващо, все едно става въпрос за дете), а жената е "женка" (също толкова неуважително, та чак презрително).
онзи мъж, беше мъжле, да, затова и не ми вървяха с него нещата, сиреч - Не всеки мъж е 'мъжле', аз уви, за съжаление, попадах в живота си все на такива. толкоз по темата. просто други досега не са ми се падали.
по втория въпрос - ако жената по някакъв начин е показала, че мнението й не е удачно, че не взима правилни решения, най-малкото Ако тя е зависима от мъжа продължително време и му виси на врата, нормално да я смята за 'женка'. Това са част от житейските казуси, апропо. Тука казуса е явно по-друг, жената си е независима, и пак повтарям, в такива случай често възникват проблеми в семействата, Мъжете не обичат такива жени, щото не се вслушват и дефакто си правят каквото си искат. Не са длъжни да се съобразяват в такава степен с него, както една по-зависима жена. Гледат повече себе си, не стават изтривалки и така нататък - все неизгодни за мъжа неща. А той разбира се си пази и собствената територия, как. Иначе пък ще стане другия, мъжа под чехъл.... Паси, незнам за вашия случай как е, но когато взимаш повече от пари от мъжа, от личен опит ти казвам, изтрещяват. Стават други бе. Започват да се комплексират. Проблемът е на двамата души, да изгладят тези неща. Тук незнам точно финансово за какво става дума, не ми се задълбава, но натам ми бият нещата, категорично, и това го разнищихме, човекът си създава или вече си е създал комплекси и проблемът е сериозен, пак ви казвам, от личен опит говоря.
* и не, нямам проблем с отношението си към брака, имам проблем с отношението си към 'фиктивния' брак във всичките му разновидности, имам проблем с отношението си към 'интересите' в брака, използването, под всякаквата му форма, и като гледам около мен как се използват в брака, често единия получава повече, винаги, а другият е в някаква степен 'дискриминиран', и често това е мъжа, да не кажете че избивам в насока феминизъм, даже в много закрепени бракове около мен мъжът е този, който е 'под чехъл', еми тъжно, жалко , смешно. няма как да не ми е презрително отношението. бракът е равенство, а не налагане на волята на единия. но този мъж, така както го въртите и сучете, трябва да клекне пред жена си и ... да не спира да я хвали, а как ще си подобри той собственото положение, ако наистина има неща, които го дразнят в нея. Ами авторката дали се запитва, че някой от тези неща, има вероятност, би могло, макар и на 1% , да са верни......
** лично аз, ако виждам грешка в мъжа срещу мен, и му я кажа, намекна или по какъвто и да е начин покажа, че ми е адски неприятно и бих искала това нещо да се попромени, а той тропа с крак и казва, Идеален съм, Идеален съм, Идеален съм - и аз няма да се чувствам комфортно в тези отношения, сори
# 51
23 юни 2009, 11:52 ч.
В никакъв случай не искам да се изкарам жертва, наистина насила никой не ме е вързал. Ако не се запитвах и не търсех причини и в себе си, нямаше да се напъвам толкова време да спасявам този брак. Винаги съм била склонна към самокритика и съм се поставяла на мястото на другия. И, в тази връзка, не казвам, че на него му е перфектно, че аз съм идеалната. Когато сме на различно мнение в нещо, обаче, или не постъпвам както според него е правилно, за мен нормалното е да ми го каже човешки и да търсим компромис, който да удовлетворява и двамата. Вместо това ми се крещи и съм наричана каква ли не. Това, логично, провокира в мен реакция на гняв и отвращение. Не мога да чувствам близък някой, който се държи с мен така. След подобни изпълнения, евентуално последвани от помирителен разговор, очаква му изпълня исканията, освен това, трябва да имам желание за секс когато му се прииска, или пък ако нямам такова, да не бъда егоист и да помисля за неговите нормални нужди 
. Ама не е дотатъчно само да се навия да участвам, трябва и да ми е страшно приятно, не да лежа като пън. Общо взето това ми беше питанката - възможно ли е според вас да обичаш човека отсреща при тези обстоятелства, да можеш да загърбиш неприятните емоции и да мислиш за неговите нужди, пренебрегвайки своите чувства. Егоист ли съм,че не мога?
Виж целия пост
... Ами авторката дали се запитва, че някой от тези неща, има вероятност, би могло, макар и на 1% , да са верни......
. Ама не е дотатъчно само да се навия да участвам, трябва и да ми е страшно приятно, не да лежа като пън. Общо взето това ми беше питанката - възможно ли е според вас да обичаш човека отсреща при тези обстоятелства, да можеш да загърбиш неприятните емоции и да мислиш за неговите нужди, пренебрегвайки своите чувства. Егоист ли съм,че не мога?
# 52
23 юни 2009, 11:59 ч.
Щастие , не мисля, че отношенията на брата на мъжа ти с жена му имат и най-малко общо с тези вкъщи.
Виж целия пост
# 53
23 юни 2009, 12:07 ч.
Важното е да е за малко неща, иначе няма смисъл. И единия и другия са еднакво хора, така че не виждам причина да се поставят на пиедестал щенията на единия за сметка на другия.
Особено пък за секс?! Имал бил нужди, нужди от какво - да семеизпразва или да прави секс точно с теб? Ако е първото има си ръце, ако ще има и други жени. Пък ако ти покаже, че иска да е точно с теб, може пък и да ти запали желанието, не мислиш ли?
Виж целия пост
Общо взето това ми беше питанката - възможно ли е според вас да обичаш човека отсреща при тези обстоятелства, да можеш да загърбиш неприятните емоции и да мислиш за неговите нужди, пренебрегвайки своите чувства.
Важното е да е за малко неща, иначе няма смисъл. И единия и другия са еднакво хора, така че не виждам причина да се поставят на пиедестал щенията на единия за сметка на другия.
Особено пък за секс?! Имал бил нужди, нужди от какво - да семеизпразва или да прави секс точно с теб? Ако е първото има си ръце, ако ще има и други жени. Пък ако ти покаже, че иска да е точно с теб, може пък и да ти запали желанието, не мислиш ли?
# 54
23 юни 2009, 13:07 ч.
Не може да е за доброто на всички ви ти да изчезваш, като личност в тази връзка ( семейство).
От всичко, което прочетох той компромиси не прави и нямаш никакво основание да мислиш, че ще ги прави в бъдеще.
Когато единият от двамата не усеща проблема, като свой каквото и да се говори, каквито и мерки да се взимат, проблемът ще остане неразрешен.
Този човек е лишен от самооценка, за него самокритиката би била признато поражение, а не шанс за промяна.
Дори да отидете на семейна консултация, или да питате баби, лели и форуми как да се справите - след като не сте поставили проблема пред двама ви на неутрална територия той няма да бъде решен.
Той ще ти смели живота, до момента, в който ще бъде късно да вземеш каквито и да е мерки за себе си, като човек, като жена. Не ти го пожелавам, дано пък нещо се случи и той признае, че двамата заедно ( а не ти) трябва да решите проблемите си и да го направите.
Те това е. Момиче, имаш един единствен живот! 
Виж целия пост
Искам да се разбираме и да се справим някак с компромиси и от двете страни, за доброто на всички ни е. За целта преглъщам и гордост и какво ли не.
Не може да е за доброто на всички ви ти да изчезваш, като личност в тази връзка ( семейство).
От всичко, което прочетох той компромиси не прави и нямаш никакво основание да мислиш, че ще ги прави в бъдеще.
Когато единият от двамата не усеща проблема, като свой каквото и да се говори, каквито и мерки да се взимат, проблемът ще остане неразрешен.
Този човек е лишен от самооценка, за него самокритиката би била признато поражение, а не шанс за промяна.
Дори да отидете на семейна консултация, или да питате баби, лели и форуми как да се справите - след като не сте поставили проблема пред двама ви на неутрална територия той няма да бъде решен.
Той ще ти смели живота, до момента, в който ще бъде късно да вземеш каквито и да е мерки за себе си, като човек, като жена. Не ти го пожелавам, дано пък нещо се случи и той признае, че двамата заедно ( а не ти) трябва да решите проблемите си и да го направите.
# 55
23 юни 2009, 13:34 ч.
Анонимна днес, такива мъже като твоя с годините не улягат, напротив - затвърждават чертите на характера си. С напредване на възрастта той ще става все по-избухлив, ще продължава да те нарича с обидни думи, а щом е свикнал да те обвинява - все ще си му виновна за нещо. Важното е ти какъв праг на търпимост имаш към него. И колко си склонна да носиш на обиди, на обвинения, някой ден и на бой... Този твой мъж е склонен да те подценява и не само това, да смачква самочувствието ти, вместо да го повишава. Незнам... Явно така е научен, вероятно това е модел на поведение, който е видял в собственото си семейство, вероятно е егоист.
Трябва да си дадеш точна сметка колко можеш да търпиш.
Представи си една везна и от едната й страна сложи неговите обиди, нежеланието ти за секс с него, отстъпките, които правиш само и само да има мир, случаите, в които те подценява, колко често ти диша във врата и те напътства назидателно и въобще всички натрупани негативи.
От другата сложи неприятностие, които ще си създадеш ако го напуснеш, стреса на децата, икономическите и жилищни казуси, които ще си създадеш и всичко онова, което би могла да предвидиш, че ще се случи след евентуална раздяла.
Отделно си сложи определен процент риск от непредвидимите неща и си дай сметка какво да правиш.
А също и кога хабиш по-малко енергия и нерви - като си с него или когато го няма.
Виж целия пост
Трябва да си дадеш точна сметка колко можеш да търпиш.
Представи си една везна и от едната й страна сложи неговите обиди, нежеланието ти за секс с него, отстъпките, които правиш само и само да има мир, случаите, в които те подценява, колко често ти диша във врата и те напътства назидателно и въобще всички натрупани негативи.
От другата сложи неприятностие, които ще си създадеш ако го напуснеш, стреса на децата, икономическите и жилищни казуси, които ще си създадеш и всичко онова, което би могла да предвидиш, че ще се случи след евентуална раздяла.
Отделно си сложи определен процент риск от непредвидимите неща и си дай сметка какво да правиш.
А също и кога хабиш по-малко енергия и нерви - като си с него или когато го няма.
# 56
23 юни 2009, 14:07 ч.
здравей, Анонимна, рядко влизам тук и почти не пиша, но днес попаднах на твоята тема. Не мога да се сдържа да не ти пиша, защото преживях подобно /да не кажа същото/ с моят бивш приятел. Разликата е, че ние нямаме деца.
Четейки поста ти, бях поразена - все едно описваш бившия ми приятел - с избухванията, непрестанните обвинения и обиди, вечното изискване да направя нещата по неговия начин, да се държа по друг начин. ..
Мнителността му - когато трябваше да преценявам много внимателно всяка дума, която казвам, даже да не е адресирана към него, много ме уморяваше. Ако кажех, че нещо е хубаво, или че някой човек е добър, започваше анализ - "ти какво искаш да кажеш, че аз не съм достатъчно добър ли" ... и после - стой и гледай какво се изсипваше на главата ми.
Ако отговорех /дори и с най благия тон/ на казаното от него, започваше скандал, който неизменно завършваше по един и същи начин - с декларация от негова страна "Край, напускам те!" . Понеже го обичах, започваха едни молби от моя страна - "Хайде да оправим нещата", след което едни дъъъълги и итощителни анализи на ситуацията, и накрая той винаги разчустван и разтреперан казваше "....толкова те обичам....всичко идва от това....че аз те обичам толкова много, но ти не ми отвърщаш със същото..." ... И аз с удвоени сили се хвърлях да му доказвам колко го обичам - нали се сещаш - щом го обичам, трябва да съобразя изцяло живота си с него.
Не искам да ти описвам подробности от връзката ни, беше доста болезнено. И за двамата. Колкото и странно да звучи, зная ,че ме обичаше, но това си беше неговият начин да обича. /а защо е такъв- това е друга тема, не ми се обясняват корените на мъжката несигурност, не ми се пишат клишета на тази тема, всички имаме представа/
Та, човекът много искаше да имаме деца, прецени че ставам за "съпруга" - изглеждам добре, отлично образование, престижна работа, добри доходи, грижовна. /това са негови констатации/. И хем ме навива да се обвържем по-сериозно, хем всяка минута ми дава нареждания и ултиматуми, ако не ги изпълнявам...
Преживявах нещата много тежко, започнах да се съмнявам /както и ти/ в себе си - явно аз не съм достатъчно мила , добра, любяща......и т.н. Хайде тогава да се опитам да се променя....
да, ама тук няма празно, аз отстъпвах, той настъпваше, докато заяви "Или ще правиш каквото ти кажа, или ще ти стъпя на врата и ще те смачкам". Това беше момента да си тръгна, /един от многото моменти/но аз реших, че голямата любов си заслужава да се направи още едно "последно " усилие да го убедя, че може да ми вярва, че го обичам.
Обаче докато го убеждавах, лека - полека започнах да се руша. Не се сещам за по-подходяща дума. Започнаха проблеми със съня, не можех да спя, уморявах се, станах чувствителна и раздразнителна, което от своя страна го провокираше....и така се затвори един порочен кръг. Всяко "Последно" събиране ме изцеждаше и ме натикваше във все по-дълбока депресия. Не можех да спя, не се хранех, нищо не ме радваше, избягвах приятелите си...
сега като погледна назад и се виждам като едно зомби, не зная къде беше отишла цялата ми жизнена енергия.
Та само да довърша - как свърши всичко: Един ден както си беше вдигнал скандал и крещеше - "край, край , всичко свърши!", аз казах съвсем спокойно "ами добре, наистина се разделяме." Шокът му беше голям, не можа да повярва, започна да ми се моли, разплака се,...абе да не го описвам, но си личеше, че е сринат. И на мен ми дожаля. но въпреки това продължих да повтарям съвсем спокойно, че това наистина е краят. Изпадна в страшна криза, люшкаше се от агресия към умоляване и обратно. но не поддадох. Сега, като се замисля, осъзнавам, че тогавашното ми "спокойствие", всъщност въобще не е било такова, а по-скоро защитна реакция на психиката ми. Естествено, след няколко дни такова "Спокойствие", /а всъщност вцепенение/, всичко се пропука, и дойдоха сълзите и огромната болка, и ми липсваше, и се упреквах.... мисля ,че всички сме преминавали през тежки раздели, знаем как е.
Сега като гледам, много дълъг пост съм написала, извинявам се , че ви занимавам с моята история, но явно, даже след толкова време, имам нужда да споделя. Твоята тема отключи спомени.
Честно казано, споделям всичко това, вероятно от чист егоизъм, май имам нужда и аз да си кажа болката, но съвет не мога да ти дам.
Съдейки от написаното от теб оставам с впечатлението, че ти интуитивно вече си взела решението. просто чакаш. чакаш момента. Възможно е да не го правиш съзнателно, но повярвай ми, убедих се , че имаме заложени доста добри механизми за самосъхранение, а в твоя случай те трябва да сработят по-скоро - нали си мама, а мама е най- важната на света.
ако това има някакво значение за теб - възможно е той наистина да те обича, и да иска да се поправят нещата. Но това не променя нещата. И не отменя изборът, който трябва да направите. Защото и да си тръгнеш, и да останеш - и в двата случая правиш избор. Понякога си мисля , че е лесно е да обичаш някого, трудно е да бъдете заедно.
Виж целия пост
Четейки поста ти, бях поразена - все едно описваш бившия ми приятел - с избухванията, непрестанните обвинения и обиди, вечното изискване да направя нещата по неговия начин, да се държа по друг начин. ..
Мнителността му - когато трябваше да преценявам много внимателно всяка дума, която казвам, даже да не е адресирана към него, много ме уморяваше. Ако кажех, че нещо е хубаво, или че някой човек е добър, започваше анализ - "ти какво искаш да кажеш, че аз не съм достатъчно добър ли" ... и после - стой и гледай какво се изсипваше на главата ми.
Ако отговорех /дори и с най благия тон/ на казаното от него, започваше скандал, който неизменно завършваше по един и същи начин - с декларация от негова страна "Край, напускам те!" . Понеже го обичах, започваха едни молби от моя страна - "Хайде да оправим нещата", след което едни дъъъълги и итощителни анализи на ситуацията, и накрая той винаги разчустван и разтреперан казваше "....толкова те обичам....всичко идва от това....че аз те обичам толкова много, но ти не ми отвърщаш със същото..." ... И аз с удвоени сили се хвърлях да му доказвам колко го обичам - нали се сещаш - щом го обичам, трябва да съобразя изцяло живота си с него.
Не искам да ти описвам подробности от връзката ни, беше доста болезнено. И за двамата. Колкото и странно да звучи, зная ,че ме обичаше, но това си беше неговият начин да обича. /а защо е такъв- това е друга тема, не ми се обясняват корените на мъжката несигурност, не ми се пишат клишета на тази тема, всички имаме представа/
Та, човекът много искаше да имаме деца, прецени че ставам за "съпруга" - изглеждам добре, отлично образование, престижна работа, добри доходи, грижовна. /това са негови констатации/. И хем ме навива да се обвържем по-сериозно, хем всяка минута ми дава нареждания и ултиматуми, ако не ги изпълнявам...
Преживявах нещата много тежко, започнах да се съмнявам /както и ти/ в себе си - явно аз не съм достатъчно мила , добра, любяща......и т.н. Хайде тогава да се опитам да се променя....
да, ама тук няма празно, аз отстъпвах, той настъпваше, докато заяви "Или ще правиш каквото ти кажа, или ще ти стъпя на врата и ще те смачкам". Това беше момента да си тръгна, /един от многото моменти/но аз реших, че голямата любов си заслужава да се направи още едно "последно " усилие да го убедя, че може да ми вярва, че го обичам.
Обаче докато го убеждавах, лека - полека започнах да се руша. Не се сещам за по-подходяща дума. Започнаха проблеми със съня, не можех да спя, уморявах се, станах чувствителна и раздразнителна, което от своя страна го провокираше....и така се затвори един порочен кръг. Всяко "Последно" събиране ме изцеждаше и ме натикваше във все по-дълбока депресия. Не можех да спя, не се хранех, нищо не ме радваше, избягвах приятелите си...
сега като погледна назад и се виждам като едно зомби, не зная къде беше отишла цялата ми жизнена енергия.
Та само да довърша - как свърши всичко: Един ден както си беше вдигнал скандал и крещеше - "край, край , всичко свърши!", аз казах съвсем спокойно "ами добре, наистина се разделяме." Шокът му беше голям, не можа да повярва, започна да ми се моли, разплака се,...абе да не го описвам, но си личеше, че е сринат. И на мен ми дожаля. но въпреки това продължих да повтарям съвсем спокойно, че това наистина е краят. Изпадна в страшна криза, люшкаше се от агресия към умоляване и обратно. но не поддадох. Сега, като се замисля, осъзнавам, че тогавашното ми "спокойствие", всъщност въобще не е било такова, а по-скоро защитна реакция на психиката ми. Естествено, след няколко дни такова "Спокойствие", /а всъщност вцепенение/, всичко се пропука, и дойдоха сълзите и огромната болка, и ми липсваше, и се упреквах.... мисля ,че всички сме преминавали през тежки раздели, знаем как е.
Сега като гледам, много дълъг пост съм написала, извинявам се , че ви занимавам с моята история, но явно, даже след толкова време, имам нужда да споделя. Твоята тема отключи спомени.
Честно казано, споделям всичко това, вероятно от чист егоизъм, май имам нужда и аз да си кажа болката, но съвет не мога да ти дам.
Съдейки от написаното от теб оставам с впечатлението, че ти интуитивно вече си взела решението. просто чакаш. чакаш момента. Възможно е да не го правиш съзнателно, но повярвай ми, убедих се , че имаме заложени доста добри механизми за самосъхранение, а в твоя случай те трябва да сработят по-скоро - нали си мама, а мама е най- важната на света.
ако това има някакво значение за теб - възможно е той наистина да те обича, и да иска да се поправят нещата. Но това не променя нещата. И не отменя изборът, който трябва да направите. Защото и да си тръгнеш, и да останеш - и в двата случая правиш избор. Понякога си мисля , че е лесно е да обичаш някого, трудно е да бъдете заедно.
# 57
23 юни 2009, 14:28 ч.
mapa, след това, което си преживяла с този човек, вярваш ли, че е било обич това от негова страна? Аз го определям по-скоро като чувство за собственост и опит за дресура. Поне така го чувствам върху себе си. Той явно мисли, че след ако ме обгрижва дотолкова, че физическите ми потребности да са задоволени, аз трябва да съм благодарна и да въртя опашка. За него емоционални потребности, като примерно общуване с други хора, няма как да имам. Във всички намира недостатъци. Изпокара се с близките ми, държи ги настрана. Излизане с приятели - какво беше това? Аз сама някъде - абсурд. Трябва да сме си самодостатъчни... Лошо няма, ама като не става да говориш с него нормално... Не е любов това, това е болезнена ревност, предизвикана точно от комплекси. Радвай се, че си се спасила, преди да стане прекалено сложно.
Виж целия пост
# 58
23 юни 2009, 14:49 ч.
Анонимна днес , а ти го осъзнаваш,защо го търпиш?
Той със сигурност си вярва ,че те обича,това е начинът,който познава най-вероятно...
Но защо не си отговориш на следните въпроси:
1.Дава ли ми любов?
2.Дава ли ми спокойствие?
3.Прави ли ме щастлива?
4.Чувствам ли се обичана?
5.Децата щастливи ли са?
6.Как виждам бъдещето си с него?
Ако поне на един въпрос отговорът е "не", за какво става въпрос?!
Виж целия пост
Той със сигурност си вярва ,че те обича,това е начинът,който познава най-вероятно...
Но защо не си отговориш на следните въпроси:
1.Дава ли ми любов?
2.Дава ли ми спокойствие?
3.Прави ли ме щастлива?
4.Чувствам ли се обичана?
5.Децата щастливи ли са?
6.Как виждам бъдещето си с него?
Ако поне на един въпрос отговорът е "не", за какво става въпрос?!
# 59
23 юни 2009, 14:56 ч.
Мислех да ти отговоря : да, вярвам, че това е бил неговият начин да обича, болезнен за мен, но така му е идвало...
После обаче се замислих и сега ти пиша - не, това не е неговият начин да обича, това е неговият опит да бори самотата.
...Всъщност май доста хора бъркат обичта с нуждата да избягат от самотата.
Макар че, ако го питаш, той ще се закълне , че аз съм любовта на живота му....и ще е прав, за себе си - въпрос на осъзнаване...
за ревността - не ми се пише, че ми става тъжно и унизително, като се сетя на какво ме е подлагал.
за манипулациите - аз мисля, че силният човек не знае как да манипулира, защото няма нужда да прибягва до това, той е честен и открит, дори когато заради това страда. Само слабият прибягва до манипулации - защото усеща /несъзнателно в повечето случаи/, че така ще е значим и така ще накара другите да се съобразят с него /и да му се подчинят/.
за емоционалните потребности - очевидно имате съвсем различен светоглед. Не искам да те съдя или обвинявам, без заяждане, те питам - а децата ти - твоя или неговия ще възприемат?
защото от моите наблюдения върху приятели и познати осъзнавам, че децата са попивателна - и естествено е да попият този начин на поведение, който им носи най-голяма полза с минимум усилия от тяхна страна - обикновено това става чрез явна заплаха или скрита манипулация.
Виж сега, естествено е да не иска да общувате с други хора, пред тях той не може да бъде така безспорно компетентен, както пред теб, та как ще си позволи да осъзнаеш това?
Не, не те обича.
и ти не го обичаш.
Вкопчили сте се един в друг, защото смятате, че раздялата ще е страшна. Вероятно сте привързани много, свързани сте от общи деца, цели и проблеми. Но това няма нищо общо с любовта.
поне аз така мисля, извинявай, ако звуча рязко. но това си е поглед от моята камбанария, пък и мина доста време от тогава.
сега ми е самотно, но зная, че постъпих правилно
Виж целия пост
После обаче се замислих и сега ти пиша - не, това не е неговият начин да обича, това е неговият опит да бори самотата.
...Всъщност май доста хора бъркат обичта с нуждата да избягат от самотата.
Макар че, ако го питаш, той ще се закълне , че аз съм любовта на живота му....и ще е прав, за себе си - въпрос на осъзнаване...
за ревността - не ми се пише, че ми става тъжно и унизително, като се сетя на какво ме е подлагал.
за манипулациите - аз мисля, че силният човек не знае как да манипулира, защото няма нужда да прибягва до това, той е честен и открит, дори когато заради това страда. Само слабият прибягва до манипулации - защото усеща /несъзнателно в повечето случаи/, че така ще е значим и така ще накара другите да се съобразят с него /и да му се подчинят/.
за емоционалните потребности - очевидно имате съвсем различен светоглед. Не искам да те съдя или обвинявам, без заяждане, те питам - а децата ти - твоя или неговия ще възприемат?
защото от моите наблюдения върху приятели и познати осъзнавам, че децата са попивателна - и естествено е да попият този начин на поведение, който им носи най-голяма полза с минимум усилия от тяхна страна - обикновено това става чрез явна заплаха или скрита манипулация.
Виж сега, естествено е да не иска да общувате с други хора, пред тях той не може да бъде така безспорно компетентен, както пред теб, та как ще си позволи да осъзнаеш това?
Не, не те обича.
и ти не го обичаш.
Вкопчили сте се един в друг, защото смятате, че раздялата ще е страшна. Вероятно сте привързани много, свързани сте от общи деца, цели и проблеми. Но това няма нищо общо с любовта.
поне аз така мисля, извинявай, ако звуча рязко. но това си е поглед от моята камбанария, пък и мина доста време от тогава.
сега ми е самотно, но зная, че постъпих правилно
Препоръчани теми