Успех ти пожелавампреди всичко, за съжаление не мога да се включа с конкретен съвет! Намери най-доброто решене, звучи ми страшно това което казваш за заплахите. Много неприятно 
Виж целия пост
За отношенията в моето семейство...
- Публикувана: 22 юни 2009, 15:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2009, 16:24 ч.
# 32
22 юни 2009, 18:08 ч.
По-важното е как е според теб
остави го него - ако го комплексираш по някакъв начин, нормално е да се опитва да те убеди, че не струваш. Съвети иначе и аз няма да ти давам - никой не е в твоята кожа, и не може по-добре от теб да прецени какво искаш, колко можеш да понесеш, изобщо, кое е най-доброто за теб и семейството ти. Сама трябва да решиш можеш ли да понасяш това отношение, за да има мир - или не..
Виж целия пост
Edelia , нямам проблем със самооценката, според него дори напротив, имам високо самочувствие без покритие . Не приемам хората тук за по-умни или глупави от мен, просто никога не е излишно да чуеш мнение отстрани, и от глупака има какво да се научи.
. Не приемам хората тук за по-умни или глупави от мен, просто никога не е излишно да чуеш мнение отстрани, и от глупака има какво да се научи.По-важното е как е според теб
остави го него - ако го комплексираш по някакъв начин, нормално е да се опитва да те убеди, че не струваш. Съвети иначе и аз няма да ти давам - никой не е в твоята кожа, и не може по-добре от теб да прецени какво искаш, колко можеш да понесеш, изобщо, кое е най-доброто за теб и семейството ти. Сама трябва да решиш можеш ли да понасяш това отношение, за да има мир - или не.. 
# 33
22 юни 2009, 18:59 ч.
Аз се изнервих като четох историята и всички разяснителни постове, а съм доста търпелив човек, а не знам ако трябва да понасям подобно отношение. 
Как тъй все ти трябва да правиш нещата според неговите очаквания не ми става ясно, а нищо не спомена той отговаря ли на твоите очаквания. Изобщо показваш ли му ти какво искаш от този брак?
Вярно, че е лошо децата да растат без баща си, но в такава обстановка със заплахи и скандали е в пъти по лошо.
Ще чакаш да му мине "фазата" и в страх кога ще дойде нова такава? Ами ако и теб започнат да те хващат такива фази? Доста неуравновесено поведение има този мъж.
Виж целия пост
Как тъй все ти трябва да правиш нещата според неговите очаквания не ми става ясно, а нищо не спомена той отговаря ли на твоите очаквания. Изобщо показваш ли му ти какво искаш от този брак?
Вярно, че е лошо децата да растат без баща си, но в такава обстановка със заплахи и скандали е в пъти по лошо.
Ще чакаш да му мине "фазата" и в страх кога ще дойде нова такава? Ами ако и теб започнат да те хващат такива фази? Доста неуравновесено поведение има този мъж.
# 34
22 юни 2009, 19:13 ч.
Анонимна днес ,не искам да съм лош пророк,но от опит знам,че хората много трудно се променят,а понякога изобщо не се променят.Твоичкият може би ще се промени,когато остарее достатъчно и започне да усеща тежестта на самотата.Не разбирам как търпиш подобна форма на живот!И аз съм привърженик на компромисите преди дефинитивната раздяла,но в твоя случай всичко сякаш е безнадеждно.На колко години си?Ако все още не е достатъчно късно,напусни го и се постарай да създадеш нов живот,може би с някой грижовен и добър човек.Търпейки всичко това,няма да направиш добра услуга на никого,най-малко на децата си.Те ще порастнат и ще дойде ден,когато сами ще те попитат защо не си напуснала баща им!А що касае секса,съчувствам ти-знам колко е трудно да имаш близост в обстановка като тази.Направо ми стана кофти
Виж целия пост
# 35
22 юни 2009, 19:30 ч.
Подобни теми най-жадно се четат,защото нали всяко семейство е нещастно по своему...Както и темите за пребити деца,междувпрочем.Аз не прочетох всичко,което си написала,а само така,по диагонал.И попаднах на това,че го търпиш заради децата.Е,как ги гледаш тези деца в очите,след като баща им те третира като изтривалка?Аз мисля,че ужасно им вредиш.Но животът си е твой,децата също,обаче може би един ден твоят син ще пребива някое мило момиче,а дъщеря ти ще прикрива синини под фон дьо тен.Все едно е ти на себе си какво си причиняваш,но поне малко здрав разум заради децата прояви.
Виж целия пост
# 36
22 юни 2009, 20:21 ч.
Анонимна днес, той няма да се поправи. Животът ви няма да стане по-добър. Или ще се търпите така, или ти ще предприемеш нещо. Според мен той колкото и да е нещастен, няма да те напусне, защото му е кеф да те тормози и да се разтоварва върху теб.
За децата са ти казали. Мерси за такъв баща - лумпен.
Виж целия пост
За децата са ти казали. Мерси за такъв баща - лумпен.
# 37
22 юни 2009, 20:40 ч.
Анонимна днес,
Мисля, че това е период. Който може би се влияе и от сегашната криза... Или се доподклажда...
Дали да не се допиташ, вместо до нас, до някой специалист... Психолог, психотерапевт...
Все пак да се развали даден брак (или съжителство) е в пъти по-лесно, отколкото да се запази.
Аз ти пожелавам 2-рото. И дано час по-скоро намерите пътя към истинското си аз.
Виж целия пост
Мисля, че това е период. Който може би се влияе и от сегашната криза... Или се доподклажда...
Дали да не се допиташ, вместо до нас, до някой специалист... Психолог, психотерапевт...
Все пак да се развали даден брак (или съжителство) е в пъти по-лесно, отколкото да се запази.
Аз ти пожелавам 2-рото. И дано час по-скоро намерите пътя към истинското си аз.
# 38
22 юни 2009, 20:58 ч.
Е, аз съм преживяла развод преди година. Сега синът ни вижда баща си много често, говорят си почти всеки ден, с баща му заедно организирахме рожденият му ден, понякога излизаме тримата на разходка или ресторант, т.е. синът ни има двама родители и два дома, това е. Децата не се развеждат с родителите си! Ако някой след развод престане да се интересува от детето си, то или преди това също не е бил стока като родител или му се правят сцени всеки път като си взима детето. Пък и в наше време на кой му прави впечатление развода, има много семейства които живеят разделено в голяма част от годината заради работата си. И като ставаме на 18 преставаме да живеем с родителите си, това не означава, че преставаме да ги познаваме ...
Как си представяте децата ви ще разказват за детството си? И какъв пример за семейство им давате?
Отидете на някой семеен консултант, но трябва някак си да промените ситуацията.
Виж целия пост
Не идеализирам брака, ама никак. За мен не подписът е важен, а чувството, че има някой до теб и си помагате взаимно. За съжаление, това почти не се наблюдава при нас.
Децата...е, ще ги вижда, но не е същото, като да живеят заедно. Дори няма да знае как минават дните им и какво става в живота им. Не е нужно да си го преживял, за да ти е ясно. И на тях ще им липсва, най-малкото ще се сещат всеки път като видят другите деца около тях с майките и бащите си заедно. Да не говорим за празници и други подобни моменти...Няма да се познават истински.
Децата...е, ще ги вижда, но не е същото, като да живеят заедно. Дори няма да знае как минават дните им и какво става в живота им. Не е нужно да си го преживял, за да ти е ясно. И на тях ще им липсва, най-малкото ще се сещат всеки път като видят другите деца около тях с майките и бащите си заедно. Да не говорим за празници и други подобни моменти...Няма да се познават истински.
Е, аз съм преживяла развод преди година. Сега синът ни вижда баща си много често, говорят си почти всеки ден, с баща му заедно организирахме рожденият му ден, понякога излизаме тримата на разходка или ресторант, т.е. синът ни има двама родители и два дома, това е. Децата не се развеждат с родителите си! Ако някой след развод престане да се интересува от детето си, то или преди това също не е бил стока като родител или му се правят сцени всеки път като си взима детето. Пък и в наше време на кой му прави впечатление развода, има много семейства които живеят разделено в голяма част от годината заради работата си. И като ставаме на 18 преставаме да живеем с родителите си, това не означава, че преставаме да ги познаваме ...
Как си представяте децата ви ще разказват за детството си? И какъв пример за семейство им давате?
Отидете на някой семеен консултант, но трябва някак си да промените ситуацията.
# 39
22 юни 2009, 20:59 ч.
Не може да е за доброто на всички ви ти да изчезваш, като личност в тази връзка ( семейство).
От всичко, което прочетох той компромиси не прави и нямаш никакво основание да мислиш, че ще ги прави в бъдеще.
Когато единият от двамата не усеща проблема, като свой каквото и да се говори, каквито и мерки да се взимат, проблемът ще остане неразрешен.
Този човек е лишен от самооценка, за него самокритиката би била признато поражение, а не шанс за промяна.
Дори да отидете на семейна консултация, или да питате баби, лели и форуми как да се справите - след като не сте поставили проблема пред двама ви на неутрална територия той няма да бъде решен.
Той ще ти смели живота, до момента, в който ще бъде късно да вземеш каквито и да е мерки за себе си, като човек, като жена. Не ти го пожелавам, дано пък нещо се случи и той признае, че двамата заедно ( а не ти) трябва да решите проблемите си и да го направите.
Виж целия пост
Искам да се разбираме и да се справим някак с компромиси и от двете страни, за доброто на всички ни е. За целта преглъщам и гордост и какво ли не.
Не може да е за доброто на всички ви ти да изчезваш, като личност в тази връзка ( семейство).
От всичко, което прочетох той компромиси не прави и нямаш никакво основание да мислиш, че ще ги прави в бъдеще.
Когато единият от двамата не усеща проблема, като свой каквото и да се говори, каквито и мерки да се взимат, проблемът ще остане неразрешен.
Този човек е лишен от самооценка, за него самокритиката би била признато поражение, а не шанс за промяна.
Дори да отидете на семейна консултация, или да питате баби, лели и форуми как да се справите - след като не сте поставили проблема пред двама ви на неутрална територия той няма да бъде решен.
Той ще ти смели живота, до момента, в който ще бъде късно да вземеш каквито и да е мерки за себе си, като човек, като жена. Не ти го пожелавам, дано пък нещо се случи и той признае, че двамата заедно ( а не ти) трябва да решите проблемите си и да го направите.
# 40
22 юни 2009, 21:14 ч.
Ами, Каси, по начина ти на изразяване си личи какво е отношението към семейния живот. Поне що се отнася до твоето - мъжът е "мъжле" (крайно неуважително и подценяващо, все едно става въпрос за дете), а жената е "женка" (също толкова неуважително, та чак презрително).
Не разбирам какъв е смисълът той да вилнее, а тя да го успокоява. Още малко той ще я псува, а тя ще гу прегръща! И пак с това, че мъжете това не обичали, онова не обичали! А жените да не би да обичат?
Относно финансовата зависимост - тя дава сила само на този, който държи ключа от касата. Да, принципно и един такъв брак може да е стабилен, но дали е добър и за двамата?
А някой попита как авторката гледа децата в очите. Ами, гледа ги, колкото и да й е болно, защото е на кръстопът кое е по-малкото зло - да търпи или да напусне. Обаче идва и другата врътка. Така, както мъжът й се държи с нея нищо чудно в момента, в който я усети, че иска да си тръгне да откаже да пусне децата. И тогава панаирът ще е пълен. Той в момента я тормози и е на крачка да използва и децата. И тя най-вероятно го усеща, защото насилието си е насилие и то действа със страшна сила. Той вече не мисли нормално, а е като откачил.
Виж целия пост
Позитивизмът винаги е полезен. Човекът, разбира се, има и положителни качества. И в комбинация с един друг пост, в който пише , че понякога вадим най-лошите неща от хората. Да, но можем да извадим и най-добрите. Дори и да се разделите, нищо не пречи, като експеримент го приеми, просто , опитай хумористично, опитай игнор, опитай да му вадиш с памук душата, опитай бе, нищо не губиш, а може за следващия път да си научила доста житейски уроци и да си усвоила умения. Търпение малко повече и мисленето, че нищо не губиш. Развика ли се, успокой го. Жените сме по-силния пол, категорично. С репчене срещу никой мъж и опълчване нищо няма да се получи. И да кротък и послушен, пак няма да му е приятно женка му да му се репчи, от личен опит - провален брак с много кротичко мъжленце. Това, че си финансово независима, също пречи, да , хич не обичат. Болшинството здрави бракове се крепят на финансовата 'зависимост' в някаква степен -на съпругата от съпруга. Но, именно това ти дава силата, да правиш каквото искаш. Осъзнай го. Че си независима и самостоятелна, че си силна, и тогава ще намериш още сили и търпение, да се пребориш с... лошото в него.
*аз умея да вадя най-лошото от човека, как успявам, незнам, но провокирам мъжете до безкрайна степен. Репча се доста, да, пък те не обичат, как.
*аз умея да вадя най-лошото от човека, как успявам, незнам, но провокирам мъжете до безкрайна степен. Репча се доста, да, пък те не обичат, как.
Ами, Каси, по начина ти на изразяване си личи какво е отношението към семейния живот. Поне що се отнася до твоето - мъжът е "мъжле" (крайно неуважително и подценяващо, все едно става въпрос за дете), а жената е "женка" (също толкова неуважително, та чак презрително).
Не разбирам какъв е смисълът той да вилнее, а тя да го успокоява. Още малко той ще я псува, а тя ще гу прегръща! И пак с това, че мъжете това не обичали, онова не обичали! А жените да не би да обичат?
Относно финансовата зависимост - тя дава сила само на този, който държи ключа от касата. Да, принципно и един такъв брак може да е стабилен, но дали е добър и за двамата?
А някой попита как авторката гледа децата в очите. Ами, гледа ги, колкото и да й е болно, защото е на кръстопът кое е по-малкото зло - да търпи или да напусне. Обаче идва и другата врътка. Така, както мъжът й се държи с нея нищо чудно в момента, в който я усети, че иска да си тръгне да откаже да пусне децата. И тогава панаирът ще е пълен. Той в момента я тормози и е на крачка да използва и децата. И тя най-вероятно го усеща, защото насилието си е насилие и то действа със страшна сила. Той вече не мисли нормално, а е като откачил.
# 41
22 юни 2009, 21:19 ч.
Аз пък съм на път да укоря половината жени във форума.
Истината е, че и да пускате теми тук, с нищо няма да си помогнете.
Никой не е в семейството ви и на вашето място, за да може да ви даде адекватен съвет.
Днес гледах предаването на Росен Петров, законопроекта за домашното насилие е готов, но още не е приет.
Но въпреки това има доста организации който работят в тази насока.
Освен с психологична и правна подкрепа се занимават и със социална.
Сега ще кажат половината от вас- Но той не я бие?
Да, не е започнал още да я бие, но психологическия тормоз също се класифицира като домашно насилие. И то от най-тежките.
Мила престани да живееш във форумите, тук можеш да намериш отговори за 1000 неща.
Но твоята ситуация е специфична и наистина се нуждаеш от специализирана помощ.
Виж целия пост
Истината е, че и да пускате теми тук, с нищо няма да си помогнете.
Никой не е в семейството ви и на вашето място, за да може да ви даде адекватен съвет.
Днес гледах предаването на Росен Петров, законопроекта за домашното насилие е готов, но още не е приет.
Но въпреки това има доста организации който работят в тази насока.
Освен с психологична и правна подкрепа се занимават и със социална.
Сега ще кажат половината от вас- Но той не я бие?
Да, не е започнал още да я бие, но психологическия тормоз също се класифицира като домашно насилие. И то от най-тежките.
Мила престани да живееш във форумите, тук можеш да намериш отговори за 1000 неща.
Но твоята ситуация е специфична и наистина се нуждаеш от специализирана помощ.
# 42
22 юни 2009, 22:01 ч.
Ето това беше правилният отговор
Виж целия пост
Аз пък съм на път да укоря половината жени във форума.
Истината е, че и да пускате теми тук, с нищо няма да си помогнете.
Никой не е в семейството ви и на вашето място, за да може да ви даде адекватен съвет.
Днес гледах предаването на Росен Петров, законопроекта за домашното насилие е готов, но още не е приет.
Но въпреки това има доста организации който работят в тази насока.
Освен с психологична и правна подкрепа се занимават и със социална.
Сега ще кажат половината от вас- Но той не я бие?
Да не е започнал още да я бие, но психологическия тормоз също се квалифицира като домашно насилие. И то от най тежките.
Мила престани да живееш във форумите, тук можеш да намериш отговори за 1000 неща.
Но твоята ситуация е специфична и наистина се нуждаеш от специализирана помощ.
Истината е, че и да пускате теми тук, с нищо няма да си помогнете.
Никой не е в семейството ви и на вашето място, за да може да ви даде адекватен съвет.
Днес гледах предаването на Росен Петров, законопроекта за домашното насилие е готов, но още не е приет.
Но въпреки това има доста организации който работят в тази насока.
Освен с психологична и правна подкрепа се занимават и със социална.
Сега ще кажат половината от вас- Но той не я бие?
Да не е започнал още да я бие, но психологическия тормоз също се квалифицира като домашно насилие. И то от най тежките.
Мила престани да живееш във форумите, тук можеш да намериш отговори за 1000 неща.
Но твоята ситуация е специфична и наистина се нуждаеш от специализирана помощ.
# 43
22 юни 2009, 22:48 ч.
Би било много тъжно, ако трябва най-хубавите години от живота ти да минат по този начин. Всеки човек, всяка жена трябва да се чувства добре у дома си - да се чувства обичана, ценена и уважавана. Сигурна ли си, че искаш да прекараш живота си по този начин - с човек, който уж те "обича", но постоянно те натиска да станеш нещо по-различно от това, което си и постоянно да те наказва, че не отговаряш на представите му за собствената ти личност. Ако наистина те обича, ще те приема такава, каквато си - с всичките ти качества и недостатъци. Своя живот ли живееш или нечий друг? Не е хубаво да живееш с някого, който те тормози и който се стреми постоянно да те комплексира. Това си е жив тормоз. Аз не съм търпелива и не мога да обичам някого, който се отнася зле с мен. Все пак и себе си обичам, не съм мазохист и твърдо вярвам, че всеки човек има право да харесва живота си, а не да преживява дните си в страх и тъга. Докога можеш да издържиш на това темпо? Този начин на живот неизбежно ще те разболее - когато боледува душата, започва да боледува и тялото. По-добре сама, но спокойна, отколкото да имаш такова семейство, в което да се чувстваш постоянно като преследвано животно.
И аз си мисля, че един ден децата ти ще те питат защо не си го напуснала по-рано. Те нямат нужда от твоята жертва, защото и те самите няма да са щастливи като живеят в тази натопорчена обстановка. Как биха могли да бъдат щастливи, когато родителите им не са?!
Виж целия пост
И аз си мисля, че един ден децата ти ще те питат защо не си го напуснала по-рано. Те нямат нужда от твоята жертва, защото и те самите няма да са щастливи като живеят в тази натопорчена обстановка. Как биха могли да бъдат щастливи, когато родителите им не са?!
# 44
22 юни 2009, 23:26 ч.
Ох, доста неща са ти казали, с доста от тях съм съгласна.
Не може мъжът в семейството да се държи с жената като с нищожество пред децата. По-ужасно нещо за едни деца трудно мога да си представя. Такива деца стават жертви или насилници, това е мнението ми, аз не бих го позволила.
Виж целия пост
Не може мъжът в семейството да се държи с жената като с нищожество пред децата. По-ужасно нещо за едни деца трудно мога да си представя. Такива деца стават жертви или насилници, това е мнението ми, аз не бих го позволила.
Препоръчани теми