Страхът от раждането - по-силен първия или втория път?

  • 15 864
  • 192
Дано няма подобна тема Confused. Въпросът ми е провокиран от второто ми раждане. Ще ми се в отговорите да споделите и вида раждане , за да се ориентирам - секцио или вагинално.
И двете ми деца са родени вагинално. Интересно ми стана ,когато раждах втората си дъщеря. В залата имаше жена, чакаща да роди първото си бебе. Каза на лекарката, че страшно я е страх (още не бяха започнали силните й контракции Mr. Green)
Интерес събуди в мен отговорът на лекарката, който ме накара да се замисля - "Спокойно, ще мине, ти все още не знаеш какво е. Обаче виж я нея (мен), тя вече знае дали е страшно"......

Зададох си въпроса - "Сега, вторият път, повече ли ме е страх" ....Ами.....не можах да си отговоря....Единственото, в което бях сигурна е, че първият път ме беше страх от всичко, а вторият - само от това дали бебето ще е добре...(изключих болката, защото знаех какво е ooooh!, въпреки че се забравя с времето Confused)

Май излиза, че вторият път съм се страхувала поне за по-малко неща Mr. Green Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...

Споделете как беше или е при вас Hug
Виж целия пост
# 1
При първото ми раждане имаше страх по-скоро от неизвестността.
Помня, че лекарката, която ми водеше ЖК ми каза, че имам тесен таз и най-вероятно ще раждам секцио. И това в 12г.с.
И аз като се запънах - как така ще ми се поставя диагноза ей така, на око!
Е, родих вагинално за 4 часа, без епизиотомия, само с 2 шева на шийката. Не ме беше страх!
Втория път - всичко мина толкова бързо...в един момент имах бременен корем, в следващия бебе на гърдата...Отидох с голямо нетърпение да преживея отново раждането на детето си!
Не мога да кажа, че е имало страх. Имаше обаче огромно възхищение към женското тяло и неговата концентрация и мобилизация в такъв момент.
Това определено са най-щастливите и удовлетворяващи 2 дни в досегашния ми живот!
Виж целия пост
# 2
Ако имам второ раждане със сигурност ще ме е страх повече , дори може би ще искам да е секцио  Sad Първият път отидих с такава усмивка да раждам , а нещата не тръгнаха така добре , в хода на раждането се оказа , че имам двурога матка , но с голям зор все пак родих вагинално . А бебчо се нагълта с околоплодна течност и въпреки , че се роди седмица преди термин и с тегло 3.400 , лежа в кувиоз една нощ  ooooh!
Виж целия пост
# 3
Кви са тия страхове? Дори не съм се сетила за какво може да се страхувам. Мислех си единствено, как по-бързо да родя и да се приключва с въпроса  Mr. Green
Виж целия пост
# 4
........ Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...

Споделете как беше или е при вас Hug

Имах ужасно продължително и много болезнено първо раждане.
Родих бебе, което беше много, много голямо за "моите размери".
И все пак не ме е било страх нито първия, нито втория, нито третия път.
И ако някога пак раждам, пак няма да ме е страх.
Напротив - очаквах спокойно ражданията, и исках всичко с дребосъците да е наред.
Страх от самото раждане не е имало никога.
 Naughty
Виж целия пост
# 5
Много ме беше страх преди да родя най-вече от неизвестното.
Ако някой ден имам второ сигурно още повече ще ме е страх вече от известното.
Ето защо ако се стигне до там ще искам секцио.
Но като че ли страха при второ раждане е много по-голям.
Виж целия пост
# 6
Първият път нямах големи притеснения можеби защото не знаех какво ме чака или просто заради възрастта.сега първите месеци ме беше страх да се похваля защото има вероятност от спонтанен аборт после започнаха разни профилактични изследвания 4D ехографи биохимичен скрининг и тн. и всеки път чакаш резултата със свито сърце , на всичкото отгоре сега не мога да реша как и къде да раждам. Старая се да не мисля толкова защото в крайна сметка всичко ще си мине и без много паника!
Виж целия пост
# 7
И двата пъти не ме беше страх. Напротив бях се настроила много позитивно и последните седмици буквално треперех от нетърпение. Единствената разлика вторият път беше, че се чувствах по-уверена в себе си.
Виж целия пост
# 8
първия път ме беше страх от неизвестното, от това, че не знаех изобщо какво е раждането, защото не го бях изпитвала. Ако се наложи да раждам втори път, предполагам, че ще се страхувам от това, че знам какво е да раждаш. Какъв парадокс!
Виж целия пост
# 9
И двете ми раждания за мен бях изключително весел и емоционален момент. Не мисля, че съм имала страхове, имах едно единствено притеснение при първото ми раждане, породено от изключително глупаво обяснение на бг гинеколожката ми, че имам много тесен таз и не мога да родя нормално голямото си бебе или ще се разкъсам много.  Stop Stop Stop
 Е, родих го 3,600кг без нито един шев и то за нула време... Вторят път бях уверена и усмихната през цялото време.  Peace
Виж целия пост
# 10
Абе много теми zа пусти страх напоследък  Laughing
Отново е раzлично и си е до човек.
При първото ми раждане имаше страх по-скоро от неизвестността.
Помня, че лекарката, която ми водеше ЖК ми каза, че имам тесен таз и най-вероятно ще раждам секцио. И това в 12г.с.
И аз като се запънах - как така ще ми се поставя диагноза ей така, на око!
Е, родих вагинално за 4 часа, без епизиотомия, само с 2 шева на шийката. Не ме беше страх!
Втория път - всичко мина толкова бързо...в един момент имах бременен корем, в следващия бебе на гърдата...Отидох с голямо нетърпение да преживея отново раждането на детето си!
Не мога да кажа, че е имало страх. Имаше обаче огромно възхищение към женското тяло и неговата концентрация и мобилизация в такъв момент.
Това определено са най-щастливите и удовлетворяващи 2 дни в досегашния ми живот!


Все едно аz съм го писала, всичко. Мерси на V.pluemper zа улеснението да не пиша и аz същото   bouquet
С иzключение само на диагноzата "тесен таz"  Wink . Аz нямах такава, но от чудене и страх от неиzвестността, продиктуван от прикаzките, че едва ли не по_страшно нещо от раждането няма, тук таме се прокрадна мисъл zа секцио Rolling Eyes . Споменах с половин уста, но слава Богу, докторката ми се окаzа много свестен човек, иzясни ми нещата, "обеща" ми, че ще родя лесно и всичко ще е наред и аz я послушах. За което съм истински благодарна. Т.е. страхът беше продиктуван от очакването на нещо страшно, което не поzнавах и накрая иzобщо не ми се случи. Като родих първия път, помня, лежах на леглото, докато чаках да ме zакарат в стаята и си мислех "е това ли било  Shocked .. очаквах нещо ужасно, а то... триумф".
А втория път вече zнаех, че няма страшно, нито болката е "zа умиране" и нямах търпение да дойде момента Peace
Та zначи, първия път ме е било страх повече от втория, ако това първото може да се нарече страх  Peace
Виж целия пост
# 11
Според мен колкото повече знаеш ,толкова повече те е страх. С всяко следващо раждане се страхуваш все повече ,особено ,ако в предходното си се сблъскала с нещо неприятно !
Виж целия пост
# 12
Първият път нямаха страхове и притеснения, сега обаче..... информираността ми идва в повече  Rolling Eyes. Надявам се всичко да мине добре, както първият път  Praynig!
Виж целия пост
# 13
Ако трябва да бъде абсолютно честна - сега вече ме е страх. И това е една от причините да не искам второ дете.
Защото знам какво е секцио, знам какви са рисковете, даже вече прекалено много знам подробности. Не знам дали изобщо някога ще го преодолея.
Виж целия пост
# 14
Два пъти секцио раждах.Първият път не ме беше страх,вторият-да Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия