Страхът от раждането - по-силен първия или втория път?

  • 15 865
  • 192
# 45
Първият път не ме беше страх.Отидох много положително настроена и очаквах с трепет срещата с малкото съкровище,но нещата не протекоха гладко и останах много разочарована.
Затова сега много ме е страх,от всичко.Определено ще трябва да го преодолея Rolling Eyes
Виж целия пост
# 46
Мен не ме беше страх от самото раждане, а дали бебчо ще е добре, но не бях толкова осведомена колкото сега. Сега плануваме второ и определено по ме е страх по същата причина, т.е не от самия акт на раждане а дали всичко ще е наред с бебо. Не съм имала определена причина, просто моята параноя  Laughing Да се надяваме да стане скоро и всичко да е наред  Praynig
Виж целия пост
# 47
При първото раждане те е страх от това,че не знаеш какво е,а вторият,третият и т.н. пъти те е страх от това,че знаеш какво е!  ...И в двата случая си има страх,но вторият път си по-потготвена психически и знаеш какво те очаква! Peace..От тук следва,че страхът първият път при мен беше по-силен!  Peace
Виж целия пост
# 48
Първия път ме беше страх от неизвестното, тъй като дотогава не бях лежала в болница и не ми бяха правени никакви операции. Сега като знам, че секциото не е никак страшно и неприятно, някой ден с второто сигурно ще се притеснявам единствено дали с детето всичко е наред.
Виж целия пост
# 49
Първотото ми раждане беше със секцио, второто - нормално. И при двете не ме беше страх от самото раждане, но първия път повече се притеснявах повече дали на бебето всичко му е наред. Вторият път знаех, че тези страхове са нормални и не им се връзвах толкова. Виж, ужасно се притеснявах от отношението на лекарите и да ти кажа, ако раждам пак, ще е в къщи.

Лекарят например ми се разкрещя докато раждах, че не съм внимавала и съм го била опръскала с кръв. Даже на мъжа ми се оплака, че съм му била съсипала престилката...
Виж целия пост
# 50
Първотото ми раждане беше със секцио, второто - нормално. И при двете не ме беше страх от самото раждане, но първия път повече се притеснявах повече дали на бебето всичко му е наред. Вторият път знаех, че тези страхове са нормални и не им се връзвах толкова. Виж, ужасно се притеснявах от отношението на лекарите и да ти кажа, ако раждам пак, ще е в къщи.

Лекарят например ми се разкрещя докато раждах, че не съм внимавала и съм го била опръскала с кръв. Даже на мъжа ми се оплака, че съм му била съсипала престилката...

Не мога да повярвам!
Ако бях на твое място такъв скандал щях да спретна!
Все едно секретарка да се оплаква, че й звъни телефона!
Виж целия пост
# 51
Първият път ВЪОБЩЕ не ме беше страх.
Исках само да излиза вече, защото родих в 10-ия месец видно преносено 4-килограмово бебе. Родих нормлано,  с множество шевове и вътрешни и външни. Раждах с дни...Възстановявах се с години.

Много ме беше страх м/у двете разждание. За това и забавихме второто бебеправене. КОгато бях пък готова - бебео не идваше  Sad

Когато забременях втория път - изпитах страх.."ами сега накъде, как..." Докато не избрах Клиниката където ще раждам. Родих пак 4-килограмово бебе, този път секцио, но всичко ми се стори като СПА процедура  Laughing .

Третия път (дай боже след някоя година  Peace ) пак ще е секцио  Simple Smile

п..с ако съм имала някакви страхове са били , дали ще намеря достатъчно кадърни лекари, които да ми вдъхнат спокойствие и увереност че всичко с мен и бебето ще е наред. ...НО...след травмиращото първо раждане, изпитвах и панически ужас от епизиотомии  Embarassed
Виж целия пост
# 52
Първият път раждах 20 часа, но не ме беше страх преди това,явно защото не знаех каква болка е-боля ме много и не съм забравила. Така,че сега знам,че ще умра от страх от болката и дали бебето ще е добре,защото първият път не беше. Дори обмислям да си искам епидурална упойка. Страх ме е повече от секцио,затова си искам пак нормално.
Колкото до лекарите-викаха ми,натискаха ме,обиждаха ме,че не напъвам,че викам...абе въобще... ooooh!-за това ще раждам и на друго място.
Виж целия пост
# 53
И двата пъти имаше страх, не мога да преценя кога беше по- силен.
Първо се страхувах от неизвестното. Втория път знаех какво ме очаква и се страхувах да не се повтори тежкото раждане.
Сега знам, че пак ще ме е страх  Simple Smile
Виж целия пост
# 54
не мога да преценя Rolling Eyes и двата пъти съм се притеснявала не от самото раждане, а от крайния изход, дали всичко ще е о.к. с бебето ,с мен.
Първия път неизвестността не ми действаше успокоително, втория път имаше други фактори (по какъв начин ще родя, при условие, че първото завърши със секцио по спешност).
Виж целия пост
# 55
Сега като чели ме е страх повече,защото вече знам какво ме чака.Първият път също изпитвах страх,но той беше от неизвестното и не беше толкова силен като сега.
Виж целия пост
# 56
Дано няма подобна тема Confused. Въпросът ми е провокиран от второто ми раждане. Ще ми се в отговорите да споделите и вида раждане , за да се ориентирам - секцио или вагинално.
И двете ми деца са родени вагинално. Интересно ми стана ,когато раждах втората си дъщеря. В залата имаше жена, чакаща да роди първото си бебе. Каза на лекарката, че страшно я е страх (още не бяха започнали силните й контракции Mr. Green)
Интерес събуди в мен отговорът на лекарката, който ме накара да се замисля - "Спокойно, ще мине, ти все още не знаеш какво е. Обаче виж я нея (мен), тя вече знае дали е страшно"......

Зададох си въпроса - "Сега, вторият път, повече ли ме е страх" ....Ами.....не можах да си отговоря....Единственото, в което бях сигурна е, че първият път ме беше страх от всичко, а вторият - само от това дали бебето ще е добре...(изключих болката, защото знаех какво е ooooh!, въпреки че се забравя с времето Confused)

Май излиза, че вторият път съм се страхувала поне за по-малко неща Mr. Green Мислех, че ако някоя майчица е имала неприятно първо раждане, е нормално вторият път да се уплаши повече, но дали е така...

Споделете как беше или е при вас Hug
Първия път родих със секцио. Нямах нито контракции, нито болки, но лошото стана след операцията. Така че когато тръгнах за родилния дом с второто дете примирах от страх понеже знаех какво ме чака - приготовления за раждане с всичките му процедури, излизането от упойка, мъчителното ставане от легло за първи път и следващите дни на възстановяване. Дават ти да видиш бебчето чак след 1-2 дни според зависи кога се възстановиш и изобщо се чудиш "Какво правя подяволите тук?"
Виж целия пост
# 57
Второ раждане все още нямам, дай боже да има някой ден. С първото не ме е било страх. Отидох с усмивка, не беше чак толкова тежко, но имам чувството че вторият път ще ми е страшно, защото знам какво се случва.
Виж целия пост
# 58
Според мен колкото повече знаеш ,толкова повече те е страх. С всяко следващо раждане се страхуваш все повече ,особено ,ако в предходното си се сблъскала с нещо неприятно !

Моето мнение, но това не ме е спряло...Забравя се....А и да има страх, болка - това е най-сладката болка - след нея идва Най-Красивото на този свят.

Искам на всички страховете и притесненията ни да са напразни и на финала да е без проблеми, само с радост!
Виж целия пост
# 59
Първият път и по не ме беше страх, и всичко мина по-леко.
Вторият път имах лоши предчувствия и всичко мина по-тежко.
И двата пъти - секцио.
Трети път - никога! Naughty
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия