Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Марианка,

Забравих да ти кажа за математиката. Има начин да започне да я учи и се справя добре. На един голям бял лист с цветни моливи чертаеш една вертикална права линия, пресечена с една хоризонтална. По средата- с цветен молив слагаш нулата- нагоре - цифрите до 10. Обясняваш, че след година- 2, ще напишете и цифрите надолу с обратен знак. И започвате да събирате първо- 1- е червено, към него прибавяте още едно, с елипсовидна пололовинка и стигате до 2, което е синньо. После започвате от синьото 2, отново с елипсовидна половинка да привабивте още 1 и стигате до зеленото 3. Така започвате после по двойки- ще се научи бързо

Ето варианти за бръшинг и пресинг, така необходими за сензорната интеграция на децата ни. Според някои теории, бръшинга се извършва в двете посоки:
http://www.youtube.com/watch?v=i47mm9jW0LM&feature=related

Според други, само по посока на косъма, като тук, където е показан и пресинг за изправяне на стойката:
http://www.youtube.com/watch?v=uscQRJv442c&feature=related

Тук е също само в едната посока:
http://www.youtube.com/watch?v=uETDXHrH1io&feature=related

Ако се прави само в една посока, се прави по 10 пъти на всяка част, само на външните части на тялото на детето- от външната страна на ръцете, на гърба и от вътрешната на стъпалата и ръцете.
А пресинга по 10 пъти на всяка преса, включително и на пръстите на ръцете- много важно.

Масаж за получаване на добра и правилна сгъвка на ходилата:
http://www.youtube.com/watch?v=wU1-qyJF3p4&feature=fvw

Бръшинга и пресинга се правят на всеки 2 часа, а масаж- веднъж дневно. Според терапевтите по сензорна интеграция, резултатите са- постигане на максимална интеграция на всички сетива на детето и получаване на пълна адекватност.

Ето едно клипче, което показва как всички ние- включително възрастните "в норма" избиваме аутизма, който живее във всеки един от нас и се проявява, след натрупано напрежение- избиваме с повтарящи се еднотипни и стереотипни движения- потропване, почукване с химикалката, молива, ние също се клатим понякога, когато сме под огромен стрес, без дори да го съзнаваме, независимо от социалния си статус:
http://www.youtube.com/watch?v=f15JexiQt4U&feature=related

Kezaja, ако ми кажеш с какво да нарежа 2часов филм - ави файл ще ти пусна нашите бръшвания.
ние го правим в 2те посоки по 2 пъти - общо 8  малко по-различно. ръцете, краката, гърба и пресоваме всички стави(и врата също) - всичко това без да се отлепа другата ръка на терапевта от кожата на детето.
На 2 часа се прави в началото после се намаляват - неможе много дълго детето да издържи на силна стимулация. Няколко месеца по 8 пъти на ден и после се минава на 3 сутрин 3 вечер, и после на 2 сутрин 2 вечер, 1 сутрин 1 вечер + при всяка "криза"/примерно тръшкайки се в магазина/. А стимулацията от бръшинга е силна но не е достатъчна при нас.... Ние бръшваме вече 2 години.... намаляваме и увеличаваме дневното количество според "зависи" от терапевта.

Анжела Рангачева, от това по-голяма глупост няма което написа.   НЕ НЕ Е НОРМАЛНО децата да се раждат с подобен проблем, независимо колко е развита технологично дадена държава. За жалост, се раждат точно толкова аутисти във силиконовата долина примерно колкото и във някое племе в централна африка.
Децата ни са със толкова сериозни дефицити, че високата им интелигентност/и не забравяй, че високата инелигентност, не е много често срещана при аутистите/ е НЕМЪЗМОЖНО да се види или детето да я използва правилно.
Т.е. дете с потенциал да измисли нов вид гориво примерно с аутизъм няма да може да го направи ако някой не "подреди" връзките в главата му за да го върне в "нашия" свят за да може то да разбере, че виждаш ли това е гориво и то може да се ползва за еди какво си и т.н. за да може да го "измисли". Да не говорим, че преди да измисли горивото ше трябва да се научи да чете, пише и завърши училище.... с дефицитите които имат - много трудно ако няма терапия. Да не говорим, че аутиста като порасне пак не може да се оправя с заобикалящата го среда ако не е получил терапия като малък.... т.е. тезата ти НЕ Е вярна.

Това ми звучи малко като теорията за децата индиго ... дрън дрън... колко били специални  децата с аутизъм.... ама някой да каже, че МАСОВО дова са агресивни деца и нещо хич не се връзва с теорията им никой не иска да каже

Анжела,

Същото щях да отговоря, но Деси ме е изпреварила. Затова ще ти отговоря с пример на въпроса- Миналия, по- миналия и още по- миналия май, бяхме на рожден ден на едно и също дете ( единственото, което ни канеше, след отключването на проблема ни)- през което време от 3 години- ежедневни терапии и детето дърпаше от месец на месец, да не говоря от година на година все повече в разбирането и всички тестове показваха, че интелектуално отговаря точно на възрастта си, а по отношение на някои интереси- като пречупването на светлината, перспективата и фазите на луната, движението на планетите, надхвърля многократно връстниците си- но през всичките тези 3 последователни, през година месеци май, поведението му не беше мръднало- подскачаше, кръжеше, дю-каше и пляскаше с ръце или с две сламки- в очите на децата и техните родители, той си беше все същия ха-хо и децата ме питаха едно и също "Той болен ли е? Какво му е?", а най- странното е, че ме питаха и "Той защо не говори?", като той никога не е имал проблем с говоренето, просто не е контактувал с връстници, та да знаят, че говори и като им кажех да го попитат нещо, те го питаха, но той вместо да им отговори, което 1000% може, той изквичаваше и пърхайки хващаше незнайна посока.
Извода е, че децата, а въобще хората не съдят за човек по това колко и какво може, а какво виждат и какво показва и затова е зверската ни борба, да ги "доведем" при нас, в нашия гнусен, гаден свят, както казва Карабовски, вместо да ги оставим да се реят и цвърчат в розовия си райски свят, за да могат да покажат какво могат, а те могат различни неща, отварят им се различни интереси, както и децата в норма, само че при тях се спестява момента с "докарването" и "задържането" при нас.
А, и на нас Айщановци не ни трябват във век, в който действително всяко 2 годишно хлапе прави всичко на компютъра на родителите си, 5- 6 месечни бебета боравят с дистанционни по- добре от бабите си...айде, няма нужда, даже и Моцарт ни не трябва, само музиката му

А тази година, когато и деца и възрастни го усещат, че е в нашия свят , го канят на рождени дни, заговарят го на детски площадки, нявсякъде, не винаги се получава абсолютно пълна игра и до край, но самия факт, че те го заговарят и канят, че той ги заговаря и пита искат ли да си играят, ме изпълва и вярата ми, че само няколко години ни делят от заветния край, ми дава сили за всичките деца по света с аутизъм, така- хиперболизирано казано малко.

Деси,
Не знам как да го нарежеш, но ще потърся програма и нямам търпения да видя записа, защото - искам да ти кажа, че само един ден бръшинг и пресинг, и на следващия- цял ден няма разлика между 6- 7 годишно дете в норма и 9 годишния Мартин - не преувеличавам грам.

А и терапиите по сензорна интеграция едва сега започнахме и се уча все още, но съм абсолютно сигурна в крайния резултат- пълната интеграция на всички сетива, е почти единстения не завършен край на терапията ни- и сме на една идея от нормата.
А при малкия батко ефекта веднага ли идва, колко го държи, как реагира?
Марти се дърпа само на долната част на крайниците, всичко останало иска, а, дърпа се и на пресиращите масажи малко- на пръстите на ръцете.

Мислих и искам да ви кажа как се виждам, ако се поставя на мястото на учителите и директорите в българските училища, принудени да ни търпят с нашите аутистични деца. Рзасъждавам над това от вчера- от една страна, заради Марианка и от друга, вчера след арт терапията и домашен бит, пихме кафе с учителката на Марти и си поговорихме, съвсем случайно по темата, погледнато "от другата страна на тротоара". Тя е учителка в престижно столично училище на деца от 1- ви до 4- ти клас и ми каза, че за съжаление- не всички родители на деца с проблеми са като мене- да го признават и съобщават, и работят яко по въпроса. Например в нейния клас има 2 деца със СОП- едното с дислексия, другото- с проблем с неизяснена етиология- и двете с изключително сериозни обучителни трудности, родителите и в двата случая не го признават и казват, че тя е учителката и трябва д аги научи. А тя ми казва "Виж, аз имам още 20 и кусур деца в класа, на кого по- напред да обърна внимание, освен това не знам, никой никога не ме е учил как да обучавам дете с дислексия, само знам, че има специална методология и че по света до такова дете, стои "прикрепен" човек в класа, докато учителя се занимава групово с останалите деца." Освен това ми каза още "Аз съм завършила обща педагогика, а дори и колегите, които са завършили специална, никога никъде не са учили за аутизъм."- защото тук вече говорехме за мойто дете. Аз я питам "Ще имаш ли нещо против, ако детето с дислексия влиза в час с "обучен" придружител, а тя ми каза "А, ама тук сме България, не си представям някой да ме следи и контролира, освен това няма да допуснат родителите на останалите деца и директора да се случи такова нещо."

И аз се опитах да се поставя на мястото на бг учител, понеже не съм учител, го отнесох към мойта работа и си представям да ми кажат, че от утре някой ще седи плътно до мене, да ме наблюдава през целия ми работен ден. Как ще го приема? Много съм съвестна, много работа върша, но винаги си планирам работата за ден- два предварително, аки изникне нещо непредвидено, научила съм как да го вмъквам в останалото, но ...от време на време - през около 40 минути, влизам за по 5- 7 минути в интернет- чета неща, които ме интересуват, чета сайтове и форуми за терапия на деца като мойто, чета новини...от време на време водя и лични разговори по телефона- не че всичко това не е нормално и е забранено, щом успявам да си свърша работата, но как да го обясня на този, който ме наблюдава, седнал зад мене, и дали няма да ми е неловко...и така, все пак сме българи и с такъв манталитет, едва ли това би притеснило някой дисциплиниран японец, че някой го наблюдава, той си е като машина.

От друга страна, ако съм директор на училище, поради това, че училищата са на делегирани бюджети, те зависят основно от бройката на учениците, няма никакво значение обаче има ли ученици със СОП и колко са те. Като дойдат родители и ми кажат, че отписват децата си от училището, защото в класа имало аутист, аз както и да им обяснявам, че няма да пречи на тяхното, че не мога да откажа прием и на аутистичното дете по закон, манталитета си е български и няма да мога да се  боря с вятърни мелници. Освен това има такова нещо като необходима бройка деца , за да се сформира клас- 3-ма да отпишат децата си и губя цял клас, освен че губя бюджет, а делегирания бюджет означава- че аз планирам и разпределями заплатите на учителите и работещите в училището, намаляват средствата на училището- първо съкращавам от чистачките, обаче училището потъва в мръсотия и започват и родителите от останалите класове да отписват децата си. В същия дух ми каза нещо и директорката на нашето училище- аз с кой да се съобразявам, с интереса на вашето дете или на многото други- ами естествено, че с другите. Иначе уважавам усилията ви!- каза тя.

Анжела, програмата ни е динамична и в последните месеци се върти около това дали караме ниво музикотерапия или биофитбек, и покрай тях наместваме и останалата програма, а до миналата седмица имахме всяка сутрин английски, от тази седмица сме ваканция с английския до септември. Обаче пък вчера в пясъчника имаше само 2 деца, совен Марти- едното живее в България от една година и говори и български, а другото му е на гости само за лятото и говори само английкси. Аз подавах само команди на Марти какво да пита и той ги попита на английски всичко- как се казват, на колко са години, от къде са, като го питаше детето, което знае само английски същото обаче, той й отговаряше на български и после сам си говори "Какво се чудиш, че не те разбира, то е англичанче и знае само англисйки." От последната седмица програмата ни е следната:

Понеделник:
- 15 часа- биофитбек;

Вторник:
15.30 часа- логопед;

Сряда:
15.00 часа- биофитбек;
19.00- Brain gym;

Четвъртък:
9.15 часа- Сензорна терапия;
16.00 часа- плуване;

Петък:
10.00 часа- конна езда;
16.00 часа- плуване;

Събота:
11.00 часа- арт терапия;
13.00 часа - плуване;
18.00 часа- Brain gym;

Неделя:
11.00 - арт терапия;
13.00- плуване;

Всяка вечер- каране на колело.
Във времето, в което е вкъщи- един дене чете книжка от летния списък- басни и разкази- на следващия, попълваме читателски дневник.
И най- голямото постижение е, че сяда в стаята си и си структурира сам заниманията- без някой да му подава идея какво да прави. Разглежда напр. всички книжки на Бърборино, които сме събирали с години и са някъде над 600- 700, избира една тематична, прочита си разказа и след нея има за изрязване и сглобяване, и лепене. Прави го, като през цялото време си помага с Meta Cognition ( вербално). След това прибира всичко и казва напр, че иска закуска. Яде плодове и си вади конструктор. После си избира някоя от книжките на Моливко, които също за безброй и си избира фигурка. Слага си Моливко на земята и сяда да конструира- прави същото и иска някой да му го снима. След това си прибира всичко на мястото. Иска листове и моливи и рисува невероянти морско дъно- със всичко- акула, раци, водорасли, рибки, скариди- всичко, каквото имана дъното или насекоми, или папагали, таралежи, пингвини- сега това са ни актуалните теми. Вчера сравнявах рисунките му с миналогодишните- всичките бяха с химикал, някакви извънземни човеци с антени на главите, вдъхновени от телетъбис и накъдрени и наситнени иедни малки точици, фигурки, всичко , издаващо, че са правени от човек, живещ в друг свят. Сегашните са много цветни, много земни, издават че ги е правил човек, който е с нас, не просто сред нас.

Анжела,
Шанса да намериш добра педагожка е голям, обаче такава, която да е работила с дете с аутизъм, клони към нула, или поне не повече от 1. Каквато и да намериш, ще имаш задачата да я обучиш на всичко- какво представлява, как мисли детето, как трябва да му подава инструкции, какво да изисква от него, какво да прави, когато не я слуша, когато изпадне в криза, когато гледа през нея...всичко.
Смело мога да кажа, че нашата класна преминава сериозен курс на обучение и който записва първокласник след 3 години, с две ръце мога да я препоръчам.

Тук една occupational therapeutist представя терапия за сензорна интеграция, като най- важните неща за мене, са изграждането на базисната увереност- детето се люлее по корем на хамак, близо до земята, за да може да събира с ръчички играчки- задължително по корем, за да се изгради пропуснатото първо ниво на увереност, което се създава в бебешка възраст с лазенето по корем и събиране всичко по пътя. Друго супер ценно е минаването през тунел- през неизвестното, за да се научи " да свиква" с промените и да не се тръшва от всяка промяна, да може да "превключва": И супер ценно е също бъркането в различни консистенции за тектилна стимулация. Защото при нашите деца някъде "прекъсват" предавателите, които предават по- нататък по невроните информация и тя не достига до мозъка, а мозъка им се нуждае от стимулация и затова я получават пляскайки с ръце или ходейки на пръсти, или почуквайки, или подксачайки като зайци- и като се получи интеграция на сетивата им- едновременна- започват да тръгват предавателите, които предават информация по невроните и достига до мозъка, тогава изчезват автостимулациите:

http://www.youtube.com/watch?v=qtszqdr4GW4

И историята на едно семейство с дете с аутизъм, перфектно дете, като нашите:
http://www.youtube.com/watch?v=hCFEXE6bSOw&feature=fvw

Кезая, да ти призная, при цялото ми уважение към теб, не съм много съгласна с разсъжденията ти.
Така... Значи на мен ми писна да се поставям на мястото на тази или онази институция, на този или онзи директор, на тази или онази учителка, а никой от тях нито за миг да не се поставя на моето място. Дал ли си е изобщо сметка някой от гореизброените през какъв ад минаваме ние ежедневно и каква борба водим за децата си? Дал ли си е сметка на колко врати сме почукали и колко от тях са ни били затръшнати буквално пред носа? Дал ли си е сметка, че вместо да се вълнуваме, че ще имаме първолаци, ние сме се свили в себе си, до последно се лутаме, до последно търсим училища за децата си, до последно просим за разбиране, до последно не знаем какво ще се случи... Съжалявам, вече нямам сили да разбирам!

Да, опитвала съм се да се поставя на мястото на учителите. И честно, не разбирам какъв е този техен страх от "инспектиране", "ревизиране" (и тем подобни епитети, които обичат да ползват), когато тук изобщо не става дума за такова нещо, а за човек, който ще им бъде единствено и само от полза. Този човек (който би трябвало да влиза с детето в час) не го прави с цел да наблюдава и следи нечия работа, а да помага на детето и дори на учителя му. Та това е практика отдавна приета в чужбина. Какъв е проблемът всъщност? Или друго си е без притеснения да се разкрещиш истерично на децата, да ръснеш някой друг обиден епитет по адрес на някое дете(защото и такива неща съм чувала по разкази на дечица) или дори да му лепнеш шамар? Съжалявам, че съм толкова крайна, но между написаното има доста истина за съжаление.

И в заключение да разкажа за практиката на жената, която съм наела като асистент на детето ми. Преди 2 години е работила по общински проект като ресурсен учител в едно от училищата тук. Разказвала ми е как в началото учителите са я приемали доста резервирано и са се притеснявали от това, че тя влиза в часовете им да помага на дечица със СОП. Обяснявала е на всеки поотделно, че не е тук да инспектира никой, а да помага. После така свикнали с нея, че когато изникнел проблем с някое дете (дори такова без СОП) са я викали, за да им помага, да се занимава с него в час, за да не пречи на останалите, а и на учителката да си предаде материала. Казва, че са и били много благодарни.

Писна ми да се държат с мен, все едно съм отишла в магазина, избрала съм дефектна стока и сега се опитвам да им я пробутам. И до къде трябва да стигне безкрайното ми разбиране към тях? Може би да си скрия детето, да си го държа затворено у дома, за да е най-удобно на всички? И как да интегрирам и социализирам детето си, разбирайки ги и държейки го в къщи? Защото индивидуалната форма на обучение съвсем не е решение за нашите проблеми. Детето всъщност не стои в клас, не посещава масови занятия, а си е все така съвсем изолирано. В такъв случай май ще е по-добре да си я оставя у дома и да си я обучавам сама, нали така? Само, че милата ми родина и за това не е помислила!

Съжалявам за резкият ми тон и предварително се извинявам, ако някой се е почувствал засегнат. Не е това целта ми.
Сега дъщеря ми лежи в леглото с висока температура, с болки в ушите, устните са и бледи, а афтите по езика са излезли вече и по тях. Ужасно съм притеснена, защото вече два месеца се лекуваме, а по принцип беше много здраво дете. Не че това ме оправдава, но негативните емоции ми идват в повече. Простете!

Свържи се с Нанди, тя, за съжаление, натрупа опит с афтите.

Марианке, това с афтите много ме натъжи. Пожелавам ти бързо да се оправи, дано бързо да намерите подходящ доктор, това да не е нещо от рода на вътрешните херпеси?

А за училището, аз съм съгласна с повечето неща от Кезая, така мислят сегашните учители, но сте прави че трябва да се промени. Аз също мисля, че ако са 2-ма учители в клас ще се спазва повече диспиплина и уважение към децата. В много западни страни са по 2-ма учители в клас и това е съвсем нормално. Мисля, че и тукашните учители ще приемат тази практика, защото по закон децата трябва да са в клас. Във Варна общината е приела с всяко дете с по-голям проблем има придружител. Така че учителите трябва да изберат дали да има придружител или те се оправят с детето. Много е важно да не се отказваме от правата на децата за обучение!
Варианта с индивиуалното обучение също е шанс, но за него трябва учителка, която да има хъс да се занимава с такива деца, а повечето учители гледат децата като прокажени и нямат никаква представа от децата.
За това всичко зависи от ситуацията, щом си намерила личен асистент с опит, се бори за този вариант!