За нас, Земята и Вселената

monda , не влизай в спорове а потърси "Смирението" и това ще ти помогне да разбираш правилно тези, които мислят по различен начин от теб А не разбирам защо това би трябвало да предизвика спор

mijjjka, именно - а ако няма душа...какво има тогава и има ли изобщо нещо? Не съм от хората които веднага вярват на всяка новоизлюпила се книжка - имам собствено мнение по всеки въпрос - някои неща усещам, че са истина а други не са - въпрос на интуиция. Това  си е моята истина


Харесва ми - тези синкави пламъчета не се лутат безцелно, това е техния път! А кои хора са извисени? Може би тези които медитират поне един път на ден, или тези които казват "Обичам всички хора на планетата", или тези които могат цял ден да повтарят утвърждения, или пък 100-те неща които трябва да се правят за едно денонощие само и само да си мисли еди кой си - "Аз съм извисен"???

A m b e r ,за кармата и прераждането напълно споделям твоите усещания и се препокриват с моите.

tonimar , то трябва да има и някой който да те сваля на земята, защото ако се лети много нависоко, се забравя за низините и (примерно) хората които са там ти си знаеш за какво говоря

Ни най-малко смятам да  навлизам в спорове. Смирена съм и имам своя път, който следвам и ме прави щастлива. Приемам и че има други гледни точки. Това, което имам да си изяснявам- ще намеря начина ,мястото и времето. Знам само,че не е тук и сега.

Това е чудесно - следвай интуицията си, това е най - важното
И на теб пожелавам весели празници

И нека не бъркаме дискусия със спор

  Само едно малко допълнение, за да доизрисувам моето схващане:

Душата идва в материалния свят, защото материята има нужда от нея. Дух-материя-енергия.


emoli, Тома Неверни, с кой от въпросите ти да започна?   Amber даде началото, аз ще продължа на слуки  

Няма доказателства за прераждането. Колко остана до края на експеримента - две години ли? Но и тогава ще има различни мнения, въпреки научните доказателства - както е ставало вече в човешката история. Ако експериментът докаже, че човек в клинична смърт излиза от тялото си, ще започнат съмнения - дали това трае 40 дни или цяла вечност?  А ако излиза от тялото си - това по какъв начин доказва, че после същата енергия-душа влиза в друго тяло? И така ще започнат , по-точно ще продължат вечните питанки и спорове...
 За мен доказателствата не са от особено значение, защото науката е все още доста назад. Освен това науката също се променя, като човек. Днес се казва, че най-силна е скоростта на светлината, утре се оказва, че друго разполага с по-бърза скорост. Ти, emoli, ми каза, че учените на този етап са изучили едва една десета от мозъка на човек. Няма да съм жива, за да дочакам края, когато науката ще разполага с всички отговори Затова избирам да вярвам или не вярвам на нещо. Или да пасувам разбира се.

Сега за прераждането ще пасувам. Но вярвам, че нашето същество не е единствено тялото ни. Има част от нас, която излиза вън от материалното ни тяло и може да съществува самостоятелно (за колко време - нямам представа). Бях писала как излязох от тялото си по време на медитация. Тогава си помислих, че така настъпва смъртта, усещането е същото - да напуснеш къщата-обител. По-късно прочетох, че е точно така (недоказано!)
Ето един цитат, който мисля е добре да се прочете. А с останалите въпроси може да продължа след няколко часа  

Идеята за отричането е една от основите на всички псевдорелигии. Нейният феномен трябва да бъде разбран много дълбоко.

Всички религии винаги са проповядвали разделение между този свят и света, който е отвъд смъртта - между душата и тялото. Тялото принадлежи на този свят, душата - на онзи свят - затова, ако искаш да достигнеш света отвъд смъртта, който е вечен... И щастието там е безкрайно, докато щастието в този живот не заслужава да се нарече щастие, то е нетрайно, то е сън. Идва и преди да успееш да го грабнеш, вече е изчезнало. Това проповядват религиите.

И така, запомни - в този живот има моментни удоволствия, мимолетни изживявания на щастие, внезапни изблици на радост, но ти не можеш да ги уловиш. Не можеш да ги заключиш в сейфа си. Не можеш да ги направиш постоянни. Точно защото не можеш да ги направиш постоянни, религиите са те експлоатирали. Ти искаш да ги превърнеш в постоянни, най-дълбокото ти желание е да останеш завинаги щастлив и никога да не познаеш болката, тъгата и безпокойството. Просто винаги да си в рая - това е твоето желание.

Религиите са експлоатирали това. Те казват: "Има такова място, но нищо не се получава безплатно." Това звучи като абсолютна математика. Религиите започнали да учат, че трябва да жертваш този живот, ако искаш да постигнеш вечния свят на рая, който е отвъд смъртта. И това ти излиза много евтино, защото нещата, които жертваш са само нетрайни, преходни изживявания, случващи се от време на време.

Ти се променяш през цялото време. От утробата на майка ти ти си се променил напълно и продължаваш да се променяш във всеки момент.  И не само ти, всичко около теб се променя. Всички звезди се движат и променят. Всеки ден някоя звезда умира и изчезва - може да е била тук милиони години - ражда се нова звезда. Това продължава всеки ден.

Животът е поток, движение, континуум. В това няма нищо лошо. Наслади се на момента, който идва и си отива. Изпий колкото можеш повече от него, защото той е кратък - затова не губи време в мисли. Не се тревожи какво ще се случи утре, дали нещо ще е с теб или не, и не мисли за вчера. Докато трае мигът, извлечи целия му сок, изпий го до дъно.

Карл Маркс казва: "Съзнанието е само вторичен продукт, то не съществува самостоятелно." Така че, когато тялото умре - съзнанието изчезва. Защо така настоятелно се отрича другия свят? По простата причина, че ако не отречеш другия свят, няма да можеш да се насладиш на този.

Затова аз не ти казвам да отричаш каквото и да е- този свят заради другия, другия свят заради този. Не е нужно нищо да отричаш. Трябва просто да живееш всеки миг! Трябва да живееш тотално, където и да си, какъвто и да си.

И двете страни вярват, че единият свят трябва да се отрече. Кой точно, е друг въпрос. Но за едно са съгласни - единият от двата свята трябва да бъде отречен. Религиите казват - жертвай този за другия. Комунистите казват - жертвай другия за този. Това е единственото им разминаване.  Но основната им логика еподобна - можеш да имаш само единия свят.  А аз казвам: защо да не можем да имаме и двата? Не виждам никакъв конфликт.Можеш да имаш и двата свята - така че защо да се осакатяват хората? Направи от този живот преживяване, училище, изследване; не пропускай нито една възможност да живееш. Кой знае какъв живот ще имаш след смъртта?

tonimar, от къде е цитата?

  Тони, съгласна съм и ще цитирам Мечо Пух - Колкото повече, толкова повече.  И аз съм за щастие тук и още нещо там. 

Направи от този живот преживяване, училище, изследване; не пропускай нито една възможност да живееш
tonimar

 

Не мисля, че всичко тук е дискусия, не е и спор- просто гледни точки на различни хора, които обменят своята истина, за да открият себе си и си създадат ориентири.....

Моето днешно споразумение:

[b]Винаги давай най-доброто от себе си. Изрази собствената си божественост. Ти нямаш нужда другите да те приемат. Ти нямаш нужда от знания или велики философски идеи. Ти имаш правото да бъдеш себе си и да изразяваш собствената си божественост като живееш и обичаш себе си и другите[/b].   





Моето днешно споразумение:

Уважавай съня на другия. В една връзка има двама сънуващи - всеки със своя сън. Двамата трябва да приемат, че са различни и да уважават съня на другия.   

Изтеглих си прекрасни споразумения за деня/ Четирите споразумения и Умението да обичаш/, в унисон с насоката на нашата тема 

  Свикнала съм около мен да има много хора, които най често чувствам близки. Когато контактувам с някого винаги изпитвам потребност да се слея с него. Понякога това води до конфликти, защото не се отказвам от своята позиция, обаче я обогатявам с нещо от това, което е различно в другия.

Dani Avramova, добре си го казала - тук има гледни точки на различни хора и те обменят своята истина. Към това мога само да допълня, че именно така се получава дискусията - обменяйки мнения

tonimar, знаеш, че съм си Тома неверни - за това пускам медицинско изследване за смъртта и защо след смъртта няма нищо. Ще е интересно кой как ще го разбере и по какъв начин ще го докосне


След смъртта няма нищо

Във всяка една култура смъртта се възприема и третира като нещо неизбежно. В повечето религии, особено в по-древните, обикновено съвсем първите хора се описват като безсмъртни и смъртта е представена като някакъв нещастен случай (нарушаване на заповед на боговете, жестока своеволна постъпка на демонично същество, глупав избор на предците и какво ли не още като например магии, призраци, демоничен заговор, освен това Боговете или Богът не могат да променят присъдата, защото тя вече е произнесена), получил се в началото, когато светът бил съвсем новичък и посочената за смъртта причина се явява като някакво обяснение за собствената смъртност на хората днес.

Смъртта винаги е имала своята неразбираемост и загадъчност. Тя до такава степен плаши хората, че за тях комичните обяснения на религиите относно това, какво следва след техния живот в смъртта, им изглеждат убедителни тъкмо поради нелепостта си. Религиите използват уязвимостта на хората по въпросите за смъртта и техните страхове от смъртта и неизвестността, която тя има, за да налагат безсмислени понятия като душа, дух, призрак и изобщо всякакъв антропокосмически символизъм. Особено креативни са екстатичните изживявания на някои живи хора – шамани, медиуми, окултисти и прочие (пътуванията им до небето или до света на мъртвите определено са занимателни). Масово Смъртта е представена като някаква сила, която в процеса на умиране превръща човека или в душа, или в призрак, или в безплътно тяло или в нещо друго (вампир, демон и т.н.). Обикновено се поставя акцент върху любовта към тялото и плътския живот. Това съвсем ествествено влече след себе си темата за местонахождението на каквото остане от човека след неговата смърт. Налага се идеята, че мъртвите обитават както земята, така и някаква духовна обител/ духовен свят. Дори в зороастрианството, юдаизма, християнството и исляма засягат темата за възкресението.

Ако в тази информация, която религиите така щедро пробутват, имаше нещо вярно, тогава не би следвало да има проблем абсолютно всеки мъртвец да се вижда и да контактува с когото и колкото си иска и абсолютно всеки жив човек да вижда духове... Вместо това няма религия, която да има еднакъв задгробен свят с друга религия и няма религия, която да определеля съдбата на мъртвите по същия начин, като друга религия. А измъкването на окултизма с оправданието, че някои хора се били развили и виждали духове, а други не се били развили на фона на факта, че това са твърдения на доказани шарлатани (Блаватска, Ледбитър и други), е направо смешно.

Това определя и официалното становище на науката по въпросите за смъртта и какво следва след нея, което се базира на изследвания върху историята на религиите, на психиката на човека и на същността на нашия свят.

Идеята за наличието на душа е по-стара от християнството, което я заема от по-древни от него вярвания и я доразвива. Вярванията за наличието на душа се датират на около 5000 години преди Исус да не се роди. Данните са снети от една изрисувана ваза. Картинката на вазата показва един войн, който умира и от него се измъква самият той си. Официалното становище на психолозите, при обяснението им как на древните им е хрумнала идеята за наличието на душа е СЪНЯТ. За нашите предци, не особено назаднали по въпросите на биологията, физиката, астрофизиката, астрономията, химията, математиката и прочие науки, светът изглеждал като една огромна ЗАГАДКА. Особено сънят. Спиш и се озоваваш сякаш в някаква друга реалност, а после се събуждаш и откриваш, че там някаде е останал сякаш цял един друг свят, онзи свят. И сънят е връзката с него - единствената възможна връзка. А смъртта... Човек сякаш заспива. Казваме не случайно на смъртта "вечен сън". Това като словосъчетание е залегнало не само в редица езици, а и в редица стари религии (Хипнос, Танатос и прочие са част от примерите за сливане на състоянието на сън със състоянието на смърт). Така нашият войн от вазата отива в света на смъртта с друго тяло, понеже в съня тялото ни сякаш хем е нашето собствено, хем не е.

Съвременните изследвания показват света в неговата структура. Светът е доказано изцяло материален. А душата се възприема от традицията като нематериална. Но светът е енергия, т.е. материя и следователно в него място за нематериални души няма. Всичко това налага визията, че след смъртта човек не продължава да съществува под никаква друга форма, а смъртта е неизбежният край за всички. Смъртта убива човешкото тяло, а с него умира всичко, което човекът е бил.

Само защото ни се иска да сме нещо повече от материя, не означава, че се получава нещо повече на практика. Умираме. Това е краят ни като разумни човешки същества. Каквото и да ни се ще друго - то е без значение, защото само с искане не става друго и не става за никой.

Относно материалността на Разума се е произнесла науката. Когнитивната наука и невропсихологията, неврологията, невробиологията и т.н. разглеждат Човешкият мозък като създаващ човешката индивидуалност и определящ човешките действия.

В МОЗЪКА се създават висшите когнитивни функции като представност, разсъждение, мислене, внимание, емоции, памет, креативност и какво ли не още. Методологични подходи и различни нива на анализ на мозъчните процеси и социалните прояви на човека залягат върху изследването на преминаването от отделната нервна клетка към невронните мрежи и големи невронни констелации, свързани с интегративните функции на нервната система. Чрез биохимично повлияване на определени елементи от синаптичното предаване, се влияе върху протичането на психични процеси, така че макар и твърде дълъг, пътят между неврона и "мисълта", се изминава.

И този път е МАТЕРИАЛЕН, А НЕ НЕМАТЕРИАЛЕН. Това означава, че лабораторно е доказано че невронът е първи, а "мисълта" е материална. От там и Разумът е материален.

Учени като Ралф Хофман, Коен и Серван-Шрайбер и други, създават без никакви проблеми модел невронна мрежа - нефизиологичен модел. Връз тях се изучава т.нар. лудост човешка, с цел същата да се лекува.

При шизофрения например - била тя Кататонна шизофрения, Параноидна шизофрения, Дезорганизирана шизофрения или някакъв друг вид, антипсихотичните и невролептичните медикаменти променят баланса на невромедиаторите в мозъка и са насочени към овладяване на симптомите на болестта, като симптомите отново се връщат при прекъсване на лечението - защото Разума на болния, който е увреден и който се лекува по този именно материален начин, си е МАТЕРИАЛЕН и правилно функциониране на Разума зависи от безпроблемното функциониране на мозъка. Тези изследвания, пресъздаващи невронна мрежа, показват по безспорен начин, че Разумът е материален, тъй като изминават целия път от неврона до мисълта!

Ние сме това, което мозъкът ни позволи да бъдем, а какво е мозъкът ни, това зависи от нашето ДНК и средата, в която живеем.

Мозъкът обработва информацията най-вече паралелно, т.е. милиарди операции се случват едновременно из целия мозък, а те от своя страна образуват нашите съзнателни и несъзнателни мисловни процеси, както и изпълняват моторните актове, регулират автономната нервна система и т.н. Това е в рязък контраст с компютърните програми, които обикновено изпълняват операциите една след друга т.е. серийно. Затова мозъкът на човека се води по-сложен от компютъра.

Накратко същността на науката невропсихология, която изучава човешкия мозък:

Мозъкът се състои от клетки, които доста се различават една от друга в своите специфични области. Клетките на мозъчната кора се изучават микроскопски в качеството им на най- висшата структура на мозъка, която е фактически отговорна за висшите психични процеси и не само - става дума за дейности като перцепция, мислене, език, разпознаване на образи, двигателни умения и много други - всичките тези по-сложни дейности на мозъка, са свързани с корови процеси, с коровите неврони.

В различните части на кората клетките много се различават морфологично - едни са те в челния дял, други - в теменния, различни са в тилния дял. Тази морфологична разлика отразява и различие във функциите. Някои от тези отговори на въпроса "Какви функции могат да имат тези различни мозъчни раздели" са получени още през деветнайсети век.

Защо умираме е ясно. Умираме, защото стареем. Стареенето се предизвиква от процеса на неферментативното химическо свързване на глюкозата с белтъците и с нуклеиновите киселини и от образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната - т.нар. свободни радикали..

Неферментативното гликолизиране (присъединяване по химичен начин на въглехидрат към по- голяма молекула, обикновено белтъчна) на определени белтъци в организма е начало на множество химични реакции, в резултат на които се образуват и натрупват с течение на времето необратими "шевове" между съседни белтъчни молекули. Това неферментативно свързване на глюкозата с нуклеиновите киселини води постепенно до повреждане и на самата ДНК.

Неферментативните реакции между глюкозата и белтъците най- общо се наричат реакции на Майер. Реакционната верига започва с взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и аминогрупата на белтъка, в резултат на което се образува т.нар. шифово съединение. То е нестабилно и бързо преминава в по-стабилно състояние, но все пак не губи способността си да взаимодейства; известно е под името "Амадоров продукт".

Ако в продължение на месеци или години белтъкът не се разпадне, някои негови амадорови продукти се дехидратират бавно и се преустройват, образувайки производни форми, съдържащи глюкоза. Те влизат във взаимодействие с различни съединения и то по начин, позволяващ появата на стабилни структури, наречени " крайни продукти на дълбокото гликолизиране"(КПДГ). Много от тях могат да образуват шевове със съседни белтъци. Има данни, че КПДГ възникват често в резултат на свързването на Амадоровия продукт с глюкоза и други въглеводороди. А такива вещества биха могли да образуват мостчета и с други белтъци, реагирайки с достъпните аминогрупи. Има случаи, когато 2 амадорови продукта се зашиват един за друг, като образуват нова молекула КПДГ. Структурата на такъж шев с участието на клюкоза е известна. ФФИ е бил синтезиран първо искуствено(от смес на лизин, албумилин и глюкоза), а по-късно бил намерен и в организма.

Глюкозата е най-малко реактивоспособният въглеводород в човешкия организъм, но пък е най-разпространеният в него - ето защо и ефектът й върху белтъците е най-значителен.

Проявите на диабет в редица органи и тъкани е по същество ускорено стареене.някои от наблюдаваните при това заболяване усложнения като ограничаване подвижността на ставите,атеросклероза и др. не се различават от същите при старите хора - просто при диабетиците те се развиват по-рано.

При здравите хора КПДГ се натрупват с възрастта.

Изследванията на твърдата мозъчна обвивка - колагенова структура, която отделя мозъка от черепната кутия, потвърждават, че КПДГ могат да се натрупват върху колагена.

Организмът си има начин да ликвидира КПДГ - макрофагите. Те поглъщат съответните белтъци, към които е присъединен такъв КПДГ, като напр. ФФИ, но техните рецептори не реагират на никакво друго съединение от порядъка на тези, като напр. Амадоровите продукти. КПДГ имат и един голям плюс - те посочват коя клетка се е състарила и трябва да бъде премахната. Но този плюс е до време, защото техните рецептори не реагират на Амадорови продукти.

А що се отнася до свободните радикали... Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция и така задвижвайки лавинообразна реакция с други молекули много лесно и сериозно могат да се увредят клетките. Високите равнища на свободни радикали причиняват големи увреждания, свързани с процеса на стареене.

Изобщо няма отръвка от старостта напук на мечтите за 20 годишно тяло и безгрижно съществуване. Със същата неизбежност следва и смъртта. Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас.

ЧОВЕК, пак любимия ми ОШО - "Библия", том 4 От същия том исках да препиша още нещо със заглавие "Да обърнеш другата буза: наслада за мазохиста", но не ми остава време.


A m b e r, за Мечо Пух - 
  Няма "колкото-толкова", а "колкото повече-толкова повече". Но само за хубавите неща като меда, нали!

И аз се обогатявам от различните неща в другия  , а понякога дори се променям от тези различия и нямам нищо против, защото не го приемам като конфликт.


Дани, споразумението е точно на място!  Опитвам се да направя живота си приключение и училище 


emoli, днес съм с толкова плаващ мозък, че ми трябваше усилие за концентрация, докато прочета материала от теб. 
Преди обаче да започна с размишленията по него, искам да те попитам: С какво ще промени теб или живота ти сигурността дали има или не следващ живот? За мен не променя нищо, затова предпочитам да си дам и двата живота. Да се опитам да изживявам пълно и интелигентно настоящия миг от настоящия живот. И да има, и да няма следващ живот - аз съм сега в това тяло, с този мозък; с тия си приятели, с тия си емоции; с тази музика; с тия си желания...  Ако има следващ (в който няма да си спомням нищо от настоящия) - ОК; ако няма следващ - пак ОК.
Теорията, че след смъртта си ние продължаваме да виждаме близките си, е съблазнителна, но и отчайваща за мен. Да виждам хората, които обичам, но да не мога да им кажа нищо, да не мога да ги докосна, да не мога да им помогна, когато имат нужда от помощ - бррррр

emoli, авторът на този материал е доста краен (сигурно по същия начин, както поддръжниците на другата идея - за живот след смъртта). И както вече пише в цитата от ОШО - действа на принципа на отричането. Аз не съм убедена, че всичко написано е вярно, но и отдавна съм се отдалечила от науката, може да греша.


Не съм съгласна. От човек до човек разлика голяма. Все едно аз да имам твоята интуиция. Нямам я  Друг е въпроса до колко може да се вярва и кой може да вярва на "виждащите". Аз вярвам на някои, които през годините са доказали по някакъв начин способностите си като Севрюкова и Ванга. И все пак знам, че не са познавали на 100%. По какви причини - не знам.



"Душата се възприема от традицията като нематериална", но дали наистина е така? Или е част от насаждането на религиите?
Вече е доказано, че всичко е енергия. Но какво е материята? Мисълта е материална, въпреки че е невидима. Може вече да са доказали, че и чувствата са материални  В противен случай все едно да отречем любовта и омразата. Има ги, не можем да кажем, че ги няма; с какъв микроскоп да ги докажем? А какво е сянката - се запитах докато четях цитата от теб. За мен тя не може да е материална, но я има - виждаме я с очите си, чувстваме я с кожата си през лятото.... И така всички научни доказателства ми се оплитат по същия начин, както и другата страна, подкрепяща живота след смъртта. Убедена съм обаче, че не всичко съществуващо все още е доказано от науката!

Не съм съгласна и за това, че след като нещо е материално - трябва да умре и че смъртта е неизбежният край за всички. Какво да кажем за пластмасата в такъв случай? Тя е материя, но нищо не може да я унищожи. ОШО се шегува така: "Раят сигурно е направен от пластмаса. Ако има рай, той  не може да е друг, освен пластмасов, тъй като пластмасата има свойството да не умира, само тя е безсмъртна."

Мисля, че за да си отговорим на въпроса за живот след смъртта, трябва първо да уточним какво точно е смъртта. Може би поради различните схващания за смъртта идват различните вярвания за след нея. (Леле, как хората не обичат да говорят за смърт, а това е единственото, което със сигурност ще ни се случи и ако не говорим за нея - тя няма да избяга)
Смъртта е край на нашата материя - тяло, органи, клетки, мисли, желания, страхове.... Всичко това свършва, умира. Било, каквото било. Пили-непили от извора на живота - до тук. (Да сме пили, вместо да сме си губили времето във форуми. ШЕГУВАМ СЕ )
Някои вярват в прераждането и вечния живот заради религията, която изповядват. Други - защото така пише по книгите, някой така е казал или написал. Трети - защото по този начин подтискат страха си, че животът има край и от тях нищо повече няма да остане.
Аз споделям ето това:

Днешната наука е способна да унищожи Хирошима, Нагасаки, целия свят... но не съвсем. Тя не може да унищожи дори един камък. Не може да го унищожи напълно, да го заличи - той пак ще е там. Можеш да го разбиеш на парчета, но парчетата ще ги има. Да го смелиш на пясък, но пясъка ще го има. Можеш да го загрееш толкова много, сякаш си поставил слънцето под него, той ще се разтопи, но ще остане. Да, можеш да промениш формата, но няма как да прекъснеш съществуването му.
Нищо не умира. И нищо не се ражда. Раждането означава само, че формата, в която си бил, не е сегашната, а някаква друга форма, затова не можеш да я разпознаеш.
Всичко непрекъснато се променя.
Смъртта е велика трансформация.

Животът продължава да съществува, но няма нужда да го наричаш другия свят. Това е същия свят, същата непрекъснатост.
Река Ганг идва от Хималаите. Тя тръгва като малко ручейче. Докато слиза надолу, към нея се присъединяват водопади и други ручеи и тя става все по-голяма и по-голяма. Когато излезе от Хималаите, тя е вече една огромна река. Не можеш да си представиш, че е същата река.
Когато Ганг стигне Бенарес, вече е огромна. Минавайки близо до Калкута, за да се слее с океана, тя самата е почти като океан. Ако застанеш там, няма да можеш да определиш кое е океанът - толкова е голяма. Тя се влива в океана, но същевременно и там я има. Къде може да отиде? Да, вече не е река - може би малка част от нея се изпарява в облаци, друга част се превръща в лед и се придвижва към северния полюс - но тя остава, нищо не се губи.
Целият живот е твой. Обичай го, изживей го пълноценно. Това е единственият начин да се подготвиш за смъртта.

А сега да си отговорим какво е живота. Един атом, една молекула, една песъчинка; или задължително трябва да е нещо мислещо, действащо, хранещо се....
 , за да бъде живо според нашите представи?

 tonimar   Допада ми това обяснение за живота и смъртта.... . Това съм Аз, Аз съм.