За наказанието на детето

Козльо,
Не смятам да те отклонявам от възгледите ти, но като майка на две деца в училищна възраст само ще ти кажа, че белята веднъж става. Не можеш да си представиш на какво са способни децата. Доста самонадеяно подхождаш, но това си е твоя работа.

Много е малко детенцето за наказания в класически вид. Наказанията могат да бъдат най-различни. Не е нужно детето да стои на колене върху натрошени орехи или царевични зърна, както са правили едно време. Детето обаче трябва да знае какво е позволено и какво не. Ако по никакъв начин с поведението си не показваш кое поведение толерираш и кое не, къде ще му излезе края. При дъщеря ми номерът с отвличане на вниманието не винаги е приложим - ужасно е упорита и като си науми нещо не се отказва, докато не си постигне своето. Тогава се нагала да я "накажа". Как? Ако например иска да сяда в локвите, облечена с новата си рокля, взимам я и я прибирам на закрито, въпреки крясъците и плача й. Ако упорства да взима чужда играчка и другото дете се разстойва от това, отнасям я надалеч от мястото на действието, където няма с кой да играе. Засега не е проявявала агресия, но в такива случаи също бих приложила подобно наказание. Щом не може да се разбира с децата - да стои самичка. Детето трябва да разбере кое е позволено и кое не по нашите реакции - ако определено поведение неизменно води до нежелана от него реакция, мисля че дори на тази ранна възраст то схваща, че то е непозволено.

моят син от 1-2 месеца ми дава рька, но като трьгнем да пресичаме все ще се намери причина да започне да се тегли и да ми пуска рьката........колкото до пресичането, моето сега ще прави 3 години и пак не се оглежда дори и милион пьти да сьм казвала и да сьм се карала

  Много интересна тема.Записвам се да я следя.
  Единственото наказание,което прилагам навън е "престой" в количката.След няколко пъти обяснения,че не се катери по стълбите,не се прибират чуждите играчки или най-лошото-не се бърка по чужди чанти,слагам виновната в количката.Има рев,тръшкане,но незнам друго какво да направя.

Не съм наказвала досега. Случва ми се да го шляпна по дупето.
Преди седмица когато пресече улицата, при все, че виках :"Спри, спри на тротоара", една кола наби спирачки, а аз просто си го набих сериозно, но отново само по дупето.
Най-често му казвам, че съм му сърдита. Това засега го впечатлява много.

В ново жилище сме от април. Нови съседи. Съседка с дете на възраста на моето голямо момче.
Ами ужасена съм.
Бой по 10 пъти на ден - с обувалка - голяма дървена, с маркуч...по дупето, но до такава степен, че си има синини.
Наказания - стоене до стената в поза "скиор" - леко присвити крака в колената и ръце опънати напред, заключване в тъмна стая за по час, заключен беше и в мое присъствие в стаята за чистачка във входа. Казвала ми е, че е седял със вързани в китките  една за друга ръце.
Боя е за всяко нещо - изцапал си е панталона, не играе с кубчетата, а с камиончето, говори високо при молба да говори по-тихичко, че ще събуди бебе....
Това дете когато играе с моето и ако възникне спор между двамата започва здраво да налага синът ми и да крещи до истерия.
Много точно копира поведението на майка си.

Ако кажа, че не съм притеснена ще излъжа. Все пак ще живеем заедно мноооого дълго, децата ще си играят, общуват години наред. Не знам дали ще успея да предотвратя моите деца да не копират поведението на нейните. Очертава са да са заедно почти непрекъснато - градина, училище, в свободното им време навън.

Хубаво си се замислила от сега, как точно да процедираш в бъдеще Малко майки го правят и в последствие реагират спонтанно и необмислено, защото подсъзнанието няма изградена логика и мисли на тази тема.
Много е важно да изработиш "планът" спрямо твоето дете. Има деца, които са лесно раними и такива, които не са, т..е едни се разплакват и разстройват лесно, а на другите им трябва по-рязък тон.

Наказанието е нещо много абстрактно и всеки има различно виждане за него. За детето , при правилно поведение на родителя, една рязка смяна на тона си е огромно наказание. Също и липсата на реакция, когато по принцип поощряваш детето за всяко добро дело. М/у другото за мен това е най-добрата тактика за възпитание на спокойно и уравновесено дете- много похвали, поощряване и когато прави нещо не добро- смяна на тона с кратко обяснение. Не разбирам майките, които теглят разни словоизлияния и обяснения, от които децата в крайна сметка не разбират нищо (говоря за малки дечица 1-2 годинки). Тонът е основен, според мен.
Наказвала съм, напр с това да напуснем мястото на което сме, ако не ме слуша. Това е нещо..как да кажа...действа ужасно силно при моите деца. Да речем сме в парка и детето тича пред мен и не спира или не се обръща, когато го викам. В такъв случай догонвам, казвам с леден тон какво съм искала, как не е спряло и затова си тръгваме. Няма повторен случай.
Сега се сещам и още нещо...когато се иска от детето да направи нещо се прави до дупка. Никакво разсейване...нека знае, че когато му се каже нещо, то наистина трябва да бъде направено. Не да му се каже "недей така" и се заприказвате...след минута пак "недей така" и то си продължава...следващият път, когато му се каже в някаква опасна ситуация, то няма да реагира. Важи и за всичко останало. Един път пуснете ли някой номер да мине, то по-натам ще минава пак и даже още по-зле.

Наказанията, които прилагам са тези. Никога не наказвам в ъгъла. Сега, вече на по-голямото има и още, които са "много страшни"- няма да четем приказка вечерта, което не означава, че не го гушкам, галя, не му казвам колко го обичам. Просто, когато си поиска му напомням за това, което е направил и как съм му казала вече за приказката. Целувам го и му казвам, че утре ще четем, ако не се държи така. Това е строго наказание.
Веднъж съм го наказвала да седне...за около 1-2 минути, но тогава се държеше ужасно с брат си и го удряше, когато не го гледам (от любопитство го натискаше по гръбчето, докато се опитва да лази...и милото си удряше главата). Това му е най-страшното наказание засега.
Най-грубото, което съм правила е да го стисна силно за ръката. Гузно ми е много...но бях в криза. Едно дете го издърпа и излязоха на улицата сами, спря кола...страшно беше. Когато е сам той никога не стъпва на улицата, просто сега се бяха разлудяли и той се поддаде на по-голямото дете, а аз нямах и секунда д аизвикам, т..е извиках, когато бяха с единият крак на улицата.  В ужаса си, докато му говоря и карам и обяснявам, го държах за ръката и така съм го стискала, че от халката ми имаше синя резка.

В общи линии това е- важно е детето да се поощрява и обича за да няма нужда от строги наказания. Тогава то ще усеща другият тон, поведение и няма да има нужда от физически методи.

Леле, колко писах, а си мислех, че е кратко Мога още много да пиша...но за малките дечица. Нямам опит с по-големите и не мога да кажа нещо лично мое, което действа.

ПП. И аз мисля, че на тази възраст няма толкова големи бели, които да заслужават наказания..може би, когато станат по-големи и го правят целенасочено, с конкретна цел.

Всъщност, за мен най-гадното наказание за едно дете и човек изобщо е да му отнемеш нещо любимо. Не одобрявам боя, но понякога имам чувството, че едно дете би понесло по-леко някакво физическо наказание, отколкото да му вземеш любимата играчка, да му откажеш приказка или да не го заведеш на киното, което си му обещал от две седмици. И тъй като съм много негативно настроена към наказанията във всякакъв техен вид и форма нещо отвътре ме спира да ги прилагам. Аз не искам да третирам детето като кучетата на Павлов, а да ги науча да преценяват постъпките си. Един единствен път направо напердаших малкия (това бяха няколко плясвания по дупето и краката) и му се развиках, когато той беше на 4 години и на улицата изведнъж се отскубна от ръката ми и тръгна да пресича една улица, на която практически нямаше видимост. Направо откачиш. После много ме беше срам, обаче вече бях свършила белята. Но явно това му е подействало, защото после не се отделяше от мен при пресичане, независимо дали го държах за ръка или не.
Признавам, аз план за възпитане никога не съм имала. Изобщо не съм си задавала въпроси за наказанията и дали да ги използвам.

- Децата трябва да се учат от възрастните, да приемат определени правила и да развиват самостоятелно мислене. Но сега виждам нова тенденция те да се възпитават да слушат и да изпълняват заповедите на възрастните. Неотдавна радиопредаването “Децата” по P1 излъчи репортаж за зачестили случаи на “поставяне в ъгъла” в шведски семейства. Само че сега го наричат “столчето за таймаут” или “килимчето на непослушните”. Там децата се изпращат за по няколко минути, ако нещо са сгрешили.

Британското предаване “SOS бавачки”, което се излъчва и в Швеция, учи родителите да използват “столчето за непослушни” като място за наказание. Там се поставят децата, които не изпълняват каквото им казват родителите.

- Подобни предавания влияят върху отношенията между възрастни и деца и в Швеция - смята Ларш Х. Густафсон. - Напоследък тук се лансират и доста програми за обучение на родители по американски лиценз. Те се основават на същата философия на обуздаване на емоциите и здрава дисциплина. Това е жалко.

Ларш Х. Густафсон си спомня времето, когато самият той бил дете и възрастните го нападали с укори, ако е направил нещо нередно. Твърди, че все още чува интонацията и усеща изчервяването: “Засрами се!”

- Съвестта трябваше да се инжектира в нас, децата - констатира Ларш Х. Густафсон. - Като някаква ваксина, при която възрастните държат спринцовката.

- Често засрамването с думи беше подсилено от физически наказания. Понякога децата бяха затваряни в стаите си, в мазето или в някой тъмен гардероб, за да мислят над греховете си.

- Тъмнината трябваше да ни напомня колко мрачни са душите ни. Дори в дома, в който израстнах и в който иначе цареше хуманизъм, имаше един “палав гардероб”, където ние децата се озовавахме за лошо поведение, разказва Ларш Х. Густафсон.

В тийнейджърската си възраст и той като много свои връстници започва да размишлява за това какво означава да бъдеш човек. Какъв живот би искал да гради за себе си? Как да се отнася към другите хора?

Като възрастен му става ясно,че съвестта на една личност не може да се изгради чрез настояване за ред и дисциплина, със заповеди за емпатия и разбиране за другите. Тя може единствено да израсте отвътре.

След като пораснал, майка му му разказала колко зле са се чувствали двамата с баща му, когато наказвали децата си. Но въпреки това смятали, че трябва да го правят - за да не бъдат “меки родители”.

- Често се удивлявам какви възможности показват децата и младежите, когато възрастните се отнасят към тях с уважение и готовност за диалог. Затова ме тревожи опасността от връщане към старите времена, когато децата и младите хора се учеха да слушат, за да се спасят от наказание. По този начин може да се окаже, че имаме “послушни войници” без лична съвест, към която да се обръщат в трудни ситуации.

- Примерите за това колко пагубно може да бъде възпитанието базирано на заплахи и наказания са многобройни. Във времето до Втората световна война в училищата в Германия властва сурова дисциплина, която си служи със заплахата и наказанието като инструменти за възпитаване на послушни ученици. По-късно същите тези ученици оправдават участието си в ликвидирането на милиони евреи с аргумента, че “само” са изпълнявали заповеди.

Един от пионерите на възпитанието без засрамване е бил Мартин Бубер, професор по философия от Франкфурт. Непосредствено преди Втората световна война се мести в Палестина. Бубер пише за истинската среща очи в очи, която е необходимо да се случи между възрастни и деца. Тези срещи, за които говори той, са лишени от принуда, пресметливост или засрамване.

- Става ми тъжно, когато слушам всички тези призиви за повече ред и дисциплина в училищата и семейството, цялото това говорене за решаване на проблемите с твърда ръка и наказания. Това ще ни върне сто годни назад - смята Ларш Х. Густафсон.

Andariel, съгласна съм с теб, защото аз никога не съм бита и нямаше нищо по-страшно за мен нашите да не ми говорят или да са ми обидени.
Когато баща ми ме хвана как пуша...просто излезна без да ми каже нещо и когато се прибрах у дома не ми говореше. Ужасно беше. Трябваше аз да отида да говоря с него и дълго мислех, преди да подхвана разговора, т.е. трябваше да помисля и конкретизирам какво съм направила, как се е почуствал, защо съм го направила, какво съм му причинила и т.н. Тогава се самоубедих, че не е трябвало да го правя, защото не е имало смисъл. Говоря за период, в който още не съм била голям, трезвомислещ човек, който ясно може да прецени полза/вреда/последствия.
Сега отново пуша, но пред нашите запалих цигара доста след сватбата.
Докато пиша, още усещам тази горчивина и разочарование.

По същият начин беше и в училище...никога не са ме насилвали или са ми се карали. Бях отличничка и се стараех, защото виждах колко много се радваха и гордееха с мен. Не са ме наказвали или поощрявали за оценки. След години вече осъзнавах ползата от това, да си учен, да знаеш и защо е било добре за мен.

И като пиша това си спомням думите на една девойка от компанията, когато идваше време да се прибираме и тя не го правеше..."А, какво, бе, като ми е кеф ще остана..дъртия пак ще ме пребие, ама голяма работа- понасям си наказанието и продължавам. Претръпнала съм и не ми пука."
Ето това, така ми се е набило в главата, че съм й благодарна.

Тази случка излиза от границите на понятието "всяка майка сама си преценява подхода към детето", защото това е престъпление! И следва да се сигнализират съответните служби.

По първия въпрос, просто не я шляпваш и толкова. По втория, не е нужно да я убеждаваш, просто не и позволяваш да стигне до улицата, като стоиш до нея и я спираш, когато тръгне нататък. Моето дете е на същата възраст и общо-взето ми е ясно колко може да разбере от абстрактни обяснения като "минават коли", ако си е наумила, че на средата на улицата има много интересно камъче, което тя много иска да вземе.
Това не значи да не и обяняваш. Напротив, обясняваш до припадък, просто не разчиташ, че от един път ще разбере и изпълни всичко както си го казала, а внимаваш да не направи някоя беля, защото за безопасността и отговаряш единствено ти. Ще мине много време, преди да можеш да и се довериш да отговаря сама за себе си.

Или пък казваш не "там минават коли", а  "ще те бутне колата" или "ще те бутнат колите". По-познато им е, защото със сигурност се е случвало някой да я бутне и да падне...така прави някаква причинно-следствена връзка .

И аз така мисля.Леле-мале...

То е лесно да си го помислиш, но не толкова да го направиш.
Казвала ми е, че в яслата лелите винаги познавали кога детето е яло бой и се шегували с реплики от сорта "май пак е бил непослушен..." или нещо подобно. По-скоро е тяхно задължение те да вземат мерки.
Аз честно казано не мога.

Разбирам те, но се замислих за темата за убитото 5-месечно бебе и репликите, как за да не се стига до такива трагедии, трябва да сме нетолерантни към подобни случки.
Аз лично не знам реално как може да се помогне на детето, не вярвам в ефективността на разните служби. Може би е добре да поговориш с майката и да и предложиш други мерки или поне да и намекнеш, че не е редно да потъпва така. Предполагам тя ти cподеля тези неща, защото вътрешно иcка да ги коментира c някого.