Бременната ми приятелка ме мрази?

Леле, filkam, това дано не го мислиш сериозно. Прилича на доста изманипулирана ситуация и не знам що за жена трябва да си, за да отидеш да лазиш, молейки за пари заради детето. Все пак, всеки има гордост, а и има достатъчно много начини да си набави доход и без да си плюе в лицето.
Освен всичко друго, много "симпатично" отношение демонстрираш към нероденото още бебе, то служи значи като прекрасен инструмент за манипулация.

Привет Lucky Plam,

всъщност много сериозно го мисля това и никак даже не е изманипулирано - много пъти съм виждал как се развиват нещата именно в такава ситуация.

Иначе дали ти или някой друг е съгласен с мен или не - особено значение няма - важното е да се даде съвет на човека, защото той се нуждае от такъв съвет.

Хайде да проанализираме малко ситуацията до момента според това, което е написал TatkoSmyrf (ако приемем, че думите му са верни и отразяват на 100% реалността в отношенията им).

1. До този момент жената е имала 2 връзки (изневери), човекът й е простил.
2. Той желае нея, тя го "праща да прави секс с други"
3. Той дава мило и драго за нея, осигурява й "материална подкрепа", кани я на романтични срещи, тя му казва, че "не го обича"
4. Той иска да се грижи за детенцето си, тя му казва "да я остави на мира".

Извинявай Lucky Plam, ама тук не става въпрос за гордост от страна на жената, а за черна неблагодарност. Хормоните не са и не могат да бъдат извинение за това. Всъщност, според описанието, единственият, който си плюе на гордостта, е TatkoSmyrf.

Би ли споделила какво според теб би трябвало да направи? Да продължи да си плюе на гордостта? Впоследствие да прости и 3-та, и 4-та.... и 10-та нейна връзка, докато той осигурява "материалната подкрепа"? Или просто за момента да си изсмуче от пръстите още някакъв компромис за пореден път (човекът е написал, че в 99% от случаите той прави компромиса) и да продължи да стиска зъби... И докога така? Докато не може да издържа повече и вземе и се разведе, а детенцето е на 3 - 10 годинки и е най-лесно ранимо? Това ли мислиш е най-доброто за детето? Процедура по развод в най-ранната му възраст? Заради прищевките на някаква глезла? Това ли е твоето "симпатично" отношение към детето?

Разбира се, ти също може да не си съгласна с моето мнение - това е твое право. Но като не си съгласна с мен, предложи твоята гледна точка на човека - какво точно да направи, след като е опитал всичко и в момента се чувства смазан и доникъде?

Иначе аз държа на това, което му предложих, пък нека той си прецени. Може би за теб е "манипулация", за мен е "изясняване на позициите". Но дори и манипулация да е, нейното не е ли манипулация?

Един брак се гради на взаимно уважение и обич. Ако ги няма - трябва да се изяснят нещата и да се види кой къде стои. А иначе, вярвай ми, в съвременния живот в България в началото на 21 век има много малко начини една току-що родила жена без подкрепата на мъжа си да си набави доход. Затова казах и пак казвам, че в 99% от случаите гордостта остава само по форумите (не визирам теб, говоря по принцип), а в края на краищата виновната жена в такова положение наистина "долазва". Съжалявам, ако не ти допада глагола, ама не се сещам за друг. Все пак, за да можеш да си позволиш гордост (отново подчертавам, че не визирам теб), трябва да си и достатъчно независим, а от това, което човека е написал за "материалната подкрепа" по нищо не личи въпросното момиче да е особено независимо.

Всеки един човек (бил той и мъж ) има право на уважение и обич. Право на TatkoSmyrf (даже и задължение!) е след като е опитал всичко и нищо не е дало резултат, да си изясни позициите директно с това момиче. Аз вярвам, че след като тя го загуби, ще го оцени и много бързо ще се върне. Ако ли пък въобще не го оценява - то човекът също трябва да го знае и да си продължи живота и да си намери момичето, с което да си прекара щастливо остатъка от живота. Във всеки един случай, много по-добре за детенцето е конфликтите да избухнат и да намерят някакво разрешение сега, а не по-късно когато детенцето вече е пораснало и най-много се нуждае от стабилна среда.

Ако ти имаш някакво по-конструктивно предложение към TatkoSmyrf - сподели го .

Съгласна съм с Филкам и с двата му поста,ако автора е реШил да продължава да се унижава,да не предприема ниЩо,тя Ще предприеме като роди, или сама Ще си натиска парцалите,или Ще го цеди като дойна крава 3а пари ,уж 3аради детето,той какъвто е добър,,,,естествено ако вече не са 3аедно.Щом не те обича и я влече ,чуждото,трябва сам да си прецениШ ,докога би го търпял това.Детето си остава твое ,и ти винаги Ще можеШ да се грижиШ 3а него,ако се ра3делите,наистина историята  е рядка и тъжна.

Недей подписва нищо преди да излязат пълните ДеЕнКа тестове, че не си най големия БАЛЪК ти !! )

Не се жени, не подпсвай бащинство преди тестовете!!!

Жените са коварни, подли, алчни и лукави изчадия, като най - подлото и т.н. от тях е ИМЕННО ТВОЕТО такова..

НЕДЕЙ ПОДПИСВА< искай ДНК ТЕСТОВЕ !!!


П.П.: Аз ти казвам: НЕ СЕ ЖЕНИ, но все пак рано или късно ще решиш да го направиш, затова да ти дам съвет за след това ти решение, а именно " НЕ СЕ ЖЕНИ преди ДНК теста!!! "

Tatko Smyrf, подкрепям мнението на Филкам, дори и да го е изразил...хм...не в мой стил. Непосредственото ти действие (моето би било такова) е да спреш контактите си с нея.

Успех и дано нещата се подредят някак!

Tatko Smyrf, EnjoyTheSilence е много прав - при такова отношение към теб, наистина е редно да се усъмниш и да поискаш тест за бащинство, преди да се жениш или да се обвързваш по какъвто и да било начин.
 

Татко Смърф кажи какво стана,сори ако сме били  малко груби,но сме били  откровенни..Виждам ,че си  вли3ал,а не пиШеШ по темата,кажи докъде я докарахте,така оставам с впечетлението ,че продължаваШ  да и се молиШ и гле3иШ.

Според мен не прави от мухата слон, освен ако нямаш поне 13 свидетели за 13 месеца че наистина си видял слон. Имай търпение, нещата ще се оправят 

  искам да се изкажа нецензурно за разни майки и бащи, относно един, два, пет, осем поста.... ама няма да го направя защото съм :" коварно, подло, алчно и лукаво изчадие...!"
 Ми извинете, ама отразявайки собствените си "непреодолими" и жалки житейски драми, от които изхождате и вероятно цитирате опита си на вечният loser, с който всяка жена се еб.ва, как точно и по-скоро какво очаквате да пише човека?
Аз ще ти дам друг съвет- като чуеш тропот на копита, не търси зебра.
Аз точно между вторият е петият месец от бременността ми мразех мъжът си и ревях на рамото на кумата ми, че съм направила най-голямата грешка в живота си, защото не понасям този мъж и бла, бла... Знаеш ли тя какво ми казваше- " Добре, добре.... ще ти мине, спокойно.."
Точно така и стана! Мина ми!
Физиологично хормоналните промени настъпващи в тялото, в резултат на забременяването  се осъществяват в непосилно кратък период, в огромни амплитудни стойности. Химията на мозъка, а от там и подвластните му чувства и емоции се изменят временно. Това важи и за сетивните възприятия (най-често вкусови),а и за психическото състояние на жената. Бъди търпелив! Ще й мине. Мъж ми е доФтор и за това ме изтърпя, като постоянно ми повтаряше, че бременните са временни шизофреници, за това да съм се наслаждавала на сегашната си невменяемост. От което почвах  да крещя, рева и чупя..... А той  се забавляваше на сеира ми      
Не се впрягай толкова, дай го малко на алкохолна разтуха, че после няма..... Ще видиш, че всичко ще бъде ОК  

Така е, изпитала съм го достатъчно пъти, но съм си слагала спирачки.
Не остава нищо друго, освен да се изчака 2 - 3 месеца след раждането, докато мине хормоналната буря.
А какво ще правиш през това време, татко Смърф, само ти ще си решиш.

Ако е само до 2-3 месеца след раждането ще си е направо за черпене. При нас продължи близо година след раждането и поради кърменето всякакви хормонални медикаменти бяха неприемливи. Не сме загинали - преживява се, но се изисква повече търпение и толерантност.