Аз искам бебе,а той-вече не

Ужас! Вие не можете пълноценно да общувате, деца ще правите... И това цялото случайно да се изпуснел, та да забременееш... Не ти ли пука как е заченато детето ти?!

Динчо, аз не разбрах само защо реши, че като не й е придложил брак не я обича ? Кви са тия старомодни разбирания 

Глупости на търкалета, Ксения, има ли изобщо област на живота-от медицина през секс до недвижими имоти-и да не пропуснем езотеричното-дето да не си "компетентна"? Осъзнато, неосъзнато, ала бала.

Мъжете често казват обратното на онова, което мислят, ей така, на, понякога от страх.Това, че СЕГА не иска бебе, не значи, че няма да ПРОИСКА след една година.Престани да го пресираш, защото наистина МОЖЕ да престане да те обича. Щото ще стане като при малкото дете-то не иска попара, ама ти на всяка цена си решила да му дадеш цялата купичка, и в един момент ще ти каже "плюф" в лицето.

Не е пързалка!Толкова ли е невъзможно,че да е пързалка?
Сега да кажа,че той е супер-голям идеалист,всичко трябва да е перфектно,мрази неуредици и недовършени неща.За това и ако има сватба, и тя ще е след завършването на плановете,но и за такова нещо не се говори.Той прави планове само и единствено за неговите си неща ,които е започнал.Не ми е предлагал брак,но миналата година ме изненада.Беше сложил кутийка с пръстен и картичка,в ръцете на едно плюшено мече,което ми беше подарил за Св.Валентин по-рано.С този пръстен искаше думата ми, че ще сме заедно за винаги.Аз приех.Това си беше само между нас двамата,но си е един вид годеж.Не мисля ,че не ме обича.На против.
И аз съм чела,дори беше казано от мъж,че ако един мъж не иска дете от теб ,значи не те обича-поне не достатъчно.
Това да му поставям срокове си остана в мойта глава,не съм му го казвала,искам си него и дете точно от него,а не кой да е.


Защо не си успяла да забременееш? Само не казвай ,че е от чакане някой да стане готов,че съвсем ще ме побъркаш.Разкажи,нека и други да разкажат,ако са имали същата история,няма да отваряме по 100 теми за едно и също.

Мъжът ми дълги години не искаше да имаме дете и аз избрах да го "чакам". Разговаряли сме на тази тема, имало е и спорове, доста сълзи се проляха. Пътят беше труден, но не съжалявам, че съм го изминала.

Ако приемаш партньора до себе си  като донор на сперма, не очаквай да ти засвидетелства любов и уважение. Защо да го прави, ако и ти забравяш, че срещу себе си имаш човек?


Това са врели-некипели. Желанието за дете не винаги е продиктувано от любов към някого (защо иначе самотни хора, т.е. без партньор, искат деца и започват процедури по оплождане с донорски материал или осиновявания), да не говорим колко двойки се решават на дете, защото "така трябва", "дошло им е времето" и т.н., дори и отношенията между тях да са охладнели и дистанцирани...  Не робувай на предразсъдъци  Това за биологическия ти часовник на 26 години и при наличие на едно дете направо ме хвърля в тъч линията 

Решете си проблемите в отношенията и едва тогава постави въпроса за бебе 

Абе вие нормални ли сте или какво? Откога любовта е тотално и безпрекословно свързана с раждането на деца?
Това, че мъжът в момента не иска дете не означава, че не я обича.
Аз също не искам повече деца, въпреки че съпругът ми иска. Е, кво - сега ще ми кажете, че не го обичам, така ли?

Към авторката - избий си фикс идеята от главата или ще си останеш отново сама с детето си. И какво значи - отчаяно имаш нужда? Двама души, които живеят заедно трябва да са партньори във всичко. А не единият да налага своята воля. По думите ти ти си готова тотално да му отнемеш правото на мнение на твоя приятел. И съм съгласна с Мента, че ако го приемаш само като донор на сперма - не очаквай нищо.

Дайте да се разберем,НЕ го тормозя чак толкова колкото си мислите,вече не му говоря за това,а преди не се налагаше ,защото той се съгласи и го направихме.След аборта само го подсещах, че мина времето препоръчано от докторката и може да пробваме,а той все ми казва "айде другия месец" докато един ден не се развика.

"Това за биологическия ти часовник на 26 години и при наличие на едно дете направо ме хвърля в тъч линията"
Защо те учудва,Мента?

Ами как няма да се развика.
Остави го...не говори за бебе.

Защото не си престаряла. На 26 години повечето жени в момента не са родили дори първи деца.
А и честно казано и аз да бях на мястото на приятеля ти щях да се развикам. Досадно е.

Christians Mum, не можем да знаем колко го "тормозиш", но от писанията ти личи, че си обсебена. Не те съдя за това, аз също съм обсебена на тази тема, но никога не съм мислила, че искам дете, което е нежелано от половинката, или компромис от негова страна...

За биологичния часовник се говори обикновено за нераждали жени, а и посочваш една доста млада, според моите разбирания, възраст. Или, както Вяра е написала (да не я повтарям), макар и с по-остър тон:

Относно сроковете - на мен ми помогнаха  При всеки разговор, колкото и разстройващ да беше, се уговаряхме, че след еди-колко си време ще поговорим отново и всеки ще сподели какво чувства по въпроса и как се справя с желанието за дете/съответно - желанието да се отложи бременността. Т.е. сроковете ни помогаха за някаква психическа подготовка на тази тема, така и мъжът ми знаеше, че скоро ще повдигна въпроса и си даваше малко време за размисъл преди разговора, а и аз не повдигах темата в пристъп на нерви...

Колко време сте заедно?
Описваш мъжа си като отговорен и организиран човек, възможно е просто той да не усеща, че връзката ви е достигнала някаква зрялост, необходима за отглеждането на дете... Може да преценява, че е допуснал грешка с предишната бременност, че тя е била прибързана...
Нищо не пречи да си направиш изследвания (а и той също), да следиш и поддържаш здравословното си състояние, така че да не чувстваш, че се оставяш на стареенето... И намери някакви вътрешни ресурси да се успокоиш - някои тръгват на йога, други се занимават със спорт или изкуство, но цялото това напрежение надали е в полза на някой от вас двамата 

Много ми помагате,за което съм ви изключително благодарна    
Мента,той наистина е голям идеалист,при него нещата винаги са по схема,отзад на пред нищо не прави,има планове и толкова стриктно ги спазва,че аз самата се чудя как е възножно.
Но какви планове има за мен.... нямам идея.Нищо не ми казва.Нямам представа аз къде съм в цялата работа и може би това ми дава несигурност.За бъдещето говори само ,какво трябва да направи/м  в материален план.
От 3 години сме заедно, 2 и 1/2 от тях сме денонощо заедно,което си е все едно 5 годишна връзка ,ако аз съм си у нас ,а той у тях.
Страх ме е да не си е помислил ,че щом направих сп. аборт,съм негодна да родя или нещо такова.Но той нищо не ми казва,ако повдигна въпроса ,ще се развика и аз трябва да млъкна.и никакво обяснение на лице.

А може би просто е време да спреш и да живееш живота си тук и сега, а не в бъдеще време. Обсебена от манията за бебе не мислиш ли, че пропускаш мигове, които никой няма да върне?
Живей си живота, радвай се, че имаш до себе си човек, който приема детето ти и обича теб, а каквото ще става, така или иначе не можеш да промениш.
Ако пък ситуацията не те удовлетворява - просто си взимаш багажа и си тръгваш. Лесно ще намериш донор за бебе, трудно ще намериш Човек!

Сетих се за чакането.Знам че сега не съм стара,на 26,но ако ме накара да чакам 10 години (примерно),тогава няма да съм на 26,нали?

И какво от това?
Ако за теб 36 години е преклонна възраст...

Хора жената се притеснява с пълни основания за това че трябва да чака.Поставете се на нейно място ако изведнъж мъжа ви иска дете а след това по някаква причина се откаже да го иска добре по може да се разбере .Казвате че мъжете понякога правят неща за който не са готови.Съгласна съм на всеки може да се случи.Но я ми обяснете как разбирате това -Обаче направих сп. аборт и ни казаха да чакаме 6 месеца.Чакахме и когато дойде момента той започна да ме мотае и всичко завърши със скандал.Каза ми че по добре че бебето не се е задържало,защото щяло да му обърка плановете   .Я да ми каже някой дали това последното ще му хареса да го чуе че неговото бебе не се е задържало и бащата се радва за аборта .Кви са тия работи хора трябва да се радва дори че е намерил жена на която да и пука за него и да се опитва да го разбере, жената иска по някакъв начин да намери утеха и да получи съвет от нас а не да я обвиняваме че тя го задължавала да имат дете .