кое определяте като нормално и какво е изневяра

Съжалявам, опитах да ти прочета поста, но трудно стигнах до средата.
На твоя компютър няма ли точки и запетаи?

Ох, много ми беше трудно да прочета так без пунктуация. Егат итъпото обяснения на мъжа ти, просто се опитва да те манипулира и това е.Щом питаш тук, а не си убедена за себе си. Не е никак нормално това ,което е направил. Интресно м ие какви са ви отношенията в момента, звучиш доста спокойно

Ей такива мъже най-обичам, хем се усират, хем после ни лук яли, ни лук мирисали. Естествено, че е изневяра и естествено, че не е нормално 
Според мен много добре си помисли, дали искаш да продължиш да си с него.

Ох, той се чувствал необвързан миличкият... и това го оправдава. Браво, по-тъпо извинение май не бях чувала.

Не, не нормално.
Да, изневяра е.

по дълго изречение не бях чела докато стигна до края вече забравих за какво ставаше въпрос в началото отговорът на въпроса ако съм го схванала е че е изневяра и не знам какво друго трябва да се случи за да се убедиш че е това

точки, запетайки - по местата

Ти си мнооого упорит човек.

изневяра е. вси4ко останало са оправдания.

Много ясно, че е изневяра! Интересно дали пак ще твърди, че не е изневяра, ако ти си пишеш нежни SMS -И, водиш задушевни разговори по GSM-а и правите секс с някого, докато мъжът и е в командировка, а после като се върне да му кажеш, че понеже сте разделени не се брои за изневяра.

Да, това е изневяра.
Мъжа ти се отличава с особена наглост, след всички тези обяснения, които ти е дал, че е взел решение за развод и т. н.

Моля за извинение всички ! За първи път пиша на кирилица и трудно намирам клавишите .Освен това трябва да съм много бърза ,защото не искам децата да видят какво пиша .Значи пред тях и пред всички други той е най-кроткият и добър съпруг.Както вече казах ,в къщи се караме за глупости ,а пред хората е най-вярното ми куче.Истина е ,че винаги се е грижил за мен .Преди бяхме заедно и по време на работа и след това ходихме заедно на кафе ,или по магазините.Сега работи в къщи ,а като аз приключа ,пак излизаме заедно.Дори като ходя на кафе с колежките се сърди,ако не го поканя.Работиме и двамата в културната сфера и той е известен в определени кръгове.Питате защо съм още с него-ами защото сме женени повече от 10 години.Свикнала съм с него,а и той наистина е много добър съпруг.Искам да ме разберете правилно-много добре зная,че е изневяра и че тъпата му теория е опит да замаже най-голямото си...Нямаше обаче с кого да споделя!Дори на най-близките си приятелки не мога да кажа.Историята е много дълга-в смисъл има много противни подробности.Сега като му кажа, че не мога повече да му вярвам и не искам да продължаваме,се започват едни тиради,че го познавам иче не е такъв човек и не би го направил никога отново.Винаги се е изживявал като философ и за всичко си има развита теория.Не че успява да каже нещо смислено докато аз говоря.Относно самата изневяра-отдавна да съм забравила,ако не беше живял с мен толкова време и да ме лъже .Имала съм много повече мъже,отколкото той-жени.Всичките ми приятели бяха хора известни,с външност и име.Сигурно и това го е дразнило.Но аз не съм го лъгала и всечко е било преди нашия брак.Има и нещо друго-когато започнахме имаше още двама мои "кандидати".Казах му тогава,че ми трябва малко време да реша с кого да бъда.Сега след толкова години изведнъж подхвана пак тази история и ме изкара,че аз съм му изневерила тогава!Само,че аз за нищо не съм го лъгала.Понякога ми е много трудно да го понасям,но си мисля колко хора ще пострадат,ако се разделим.За сега трябва да приключвам,защото дъщеря ми май още не е заспала и ще се разправяме.Лека на всички!

Аз бих се разделила с него..Не бих могла да живея без да имам доверие в мъжът ми...Колко доверие може да се има е друг въпрос,но наистина без това не мога. Всеки си има недостатъци и с част от тях, и аз се примирявам, но за такова нещо не бих могла да направя компромис.Ти си решавай,като гледам не ти се иска да го напуснеш,но трябва да си дадеш реална сметка,че така няма да имаш спокойствие до края  на дните си.Заслужава ли си? Можеш ли така да живееш?Казваш,че имате 10 г, брак,Ок,но аз ще ти кажа едно : Моят брак е от 20 г., никога не сме имали такива проблеми,но има неща,които с напредването на възрастта така ще започнат да те дразнят,толкова ще ти свирва на моменти,че и доверие да му нямаш - направо ще се гръмнеш ! Не си престаряла,а и да беше,какво ?  До края на дните си да живееш в стрес?Не ти ли стига другият стрес,на който сме подложени по принцип?  Не ти ли е спокойно на душата  като се прибереш в къщи..по -добре сега ,отколкото след още 10 години,когато от нерви вече на нищо няма да приличаш! Пишеш,че имате дечица..да,но тези дечица ще си тръгнат по пътя и после? А да не мислиш,че за тях е по-добре да гледат как майка им се съсипва и се тормози всеки ден? Един ден,когато разберат защо от отношенията ви не е останало нищо,ще се обърнат и ще ти кажат :"Ти си си виновна!" /че си останала с него/.
Помисли си,ама не мисли много дълго! Ако бъркам някъде,извини ме,ти си знаеш най-добре,простоо аз съм такава и изхождам от моят опит с годините,каквото и да решиш -желая ти да бъдеш една много щастлива жена и майка,винаги усмихната и спокойна!

Глупости, как разделила бе! Вие в ред ли сте? Чудо голямо че е кривнал човека! На всеки се случва. Били сте в конфликт, онази го е прелъстила, колко му е! Абсолютно нито един мъж не би могъл да устои при дадени обстоятелства. Просто забрави! Минало заминало. Нищо кой знае какво не се е случило, и аз лично виждам една добра двойка със стабилни отношения. Както се казва в една песничка, "това не е вятър на промяната, това е само течение, което раздухва пердетата в дома ни".

http://www.youtube.com/watch?v=n4EJS3cSugI

Обаче...аз лично също бих била настроена много скептично по повод тази колежка и още повече командировки с нея. Ако иска да докаже че е било грешка, да я елиминира от обкръжението си!

Винаги съм се дразнела от категорични съвети от рода на - раздяла,бягай докато е време, развод или др.подобни. Животът на всички ни е особено тежък и труден,перипети и препятсвия много, затова горе главата,обмисли първо за себе си нещата,след което разговаряй с него но наистина сериозно,подредете преоритетите си и вземете решение.Ако смяташ че има нещо което все още въпреки тъпите и глупави постъпки и обяснения ви задържа, но в никакъв случай десетте години и децата тогава задържително се опитай да оправиш нещата.Ако обаче виждаш точно обратното дайте си малко време,свобода и дори независимост,поживейте всеки сам със своите размисли и нещата ще дойдат от самосебе си. Има ли някакви чувства, за които да се хванем те ще се възродят у вас,всеки ще осъзнае грешките си и бихте могли да продължите отново напред. Иначе за изневерите, май на почти всеки му се случва, аз преживях няколко аванюри и леки хлътвания на съпругът ми  и мога да ти кажа,че никога няма да ги забравя,болката е голяма,отричането от негова страна също,но доказателствата ги имам и те много болят, но животът  е такъв. С когото и да бъда почти сигурна съм,че щях да преживея подобни събития. Не казвам,че няма 100% съпрузи,но повече то са такива като моят и твоят,просто това е късметът ни а и баба ми казваше,как очи гледале,така сълзе капале.
късмет