кое определяте като нормално и какво е изневяра

Моля за извинение всички ! За първи път пиша на кирилица и трудно намирам клавишите .Освен това трябва да съм много бърза ,защото не искам децата да видят какво пиша .Значи пред тях и пред всички други той е най-кроткият и добър съпруг.Както вече казах ,в къщи се караме за глупости ,а пред хората е най-вярното ми куче.Истина е ,че винаги се е грижил за мен .Преди бяхме заедно и по време на работа и след това ходихме заедно на кафе ,или по магазините.Сега работи в къщи ,а като аз приключа ,пак излизаме заедно.Дори като ходя на кафе с колежките се сърди,ако не го поканя.Работиме и двамата в културната сфера и той е известен в определени кръгове.Питате защо съм още с него-ами защото сме женени повече от 10 години.Свикнала съм с него,а и той наистина е много добър съпруг.Искам да ме разберете правилно-много добре зная,че е изневяра и че тъпата му теория е опит да замаже най-голямото си...Нямаше обаче с кого да споделя!Дори на най-близките си приятелки не мога да кажа.Историята е много дълга-в смисъл има много противни подробности.Сега като му кажа, че не мога повече да му вярвам и не искам да продължаваме,се започват едни тиради,че го познавам иче не е такъв човек и не би го направил никога отново.Винаги се е изживявал като философ и за всичко си има развита теория.Не че успява да каже нещо смислено докато аз говоря.Относно самата изневяра-отдавна да съм забравила,ако не беше живял с мен толкова време и да ме лъже .Имала съм много повече мъже,отколкото той-жени.Всичките ми приятели бяха хора известни,с външност и име.Сигурно и това го е дразнило.Но аз не съм го лъгала и всечко е било преди нашия брак.Има и нещо друго-когато започнахме имаше още двама мои "кандидати".Казах му тогава,че ми трябва малко време да реша с кого да бъда.Сега след толкова години изведнъж подхвана пак тази история и ме изкара,че аз съм му изневерила тогава!Само,че аз за нищо не съм го лъгала.Понякога ми е много трудно да го понасям,но си мисля колко хора ще пострадат,ако се разделим.За сега трябва да приключвам,защото дъщеря ми май още не е заспала и ще се разправяме.Лека на всички!

Да ти кажа принципно съм за това човек да се опита да запази семейството. Дългогодишният брак, когато има разбирателство е най-хубавото нещо, което може да има човек. Сама по себе си една изневяра не е повод човек да "къса " и "хвърля". Много по важно е да прецени останалите взаимоотношения- каква е била причината и ако има някакви разногласия могат ли да се решат или не. Също така въпросът с доверието е изключително важен- дали ще имаш сили да простиш и ще повярваш ли на този човек? Ако и от двете страни има желание да се запази бракът и да се изгладят по някакъв начин взаимоотношенията си струва да се опита.