Страшни истории и градски легенди

И аз настръхнах .Не досаждаш,утре ще чакаме още

Продължавам от нов пост,че нещо се бъгна предния.
Със сестра ми сме виждали светлини,които се движат напред назад в небето и после изчезнаха.Баща ми е военен и ми е показвал сателитите-те се движат в определена орбита ,с определена скорост и затова знам,че това не е сателит,нито самолет...
Когато човек седи вечерно време на терасата може да види достра странни неща...Баща ми и сестра ми (тя е по-голяма от мен) една вечер са наблюдавали достра странни неща.В далечената (на много километри около 50,60 км. имаме хубава гледка) наблюдавали как светлина се движи доста бързо,като взема разтоянията за секунди(около 40 км,за няколко секунди).Доста време го гледали и най-накрая изчезнало.Аз честно казано им вярвам и знам,че няма да си измислят за подобни неща.
Аз и сестра ми имахме странен сън,ако така мога да го нареча,но и двете го сънувахме в период от около половин година.Сънят представляваше черна сянка,която се блъска в мен и носи много отрицателни емоции."сънят" го "сънувах" в момента,в който се унасяш да спиш,нали знаете какво е състоянието,едно полу-заспало.С такъв шок и ужас се събудих,че не исках нито да си затворя очите,нито да се обърна на другата страна в тъмното за да не видя нещо,което не искам.. Разказах го на сестра ми и тя ми сподели,че същото сънувала (тя ми беше споменала тогава,ама не бях и обърнала внимание),само,че тя се разревала от страх 
Другата случка е от преди 2 седмици някъде..пак в такова полу -сънно състояние съм и усещам,че над мен нещо все едно хвърка и лети.Поглеждам в тъмнината и виждам на около 50 см.нещо подобно като прилеп,бръмбар ли си пърха(така и не разбрах какво е).Копчето за лампата е на 20 см.от главата ми,цъкнах мигновено и скочих от леглото със завивките в ръката,че да не вземе да падне "ТОВА" в тях и да го търся после.Мъжа ми спеше до мен,но той нищо не усети щот спи като пън .Огледах цялата стая,инспектирах я,но НИЩо.няма и помен от буболечка или...На сутринта разбрах,че точно по това време е имало земетресение в града ни...И какво беше всъщност и дали земетресението има вина за случката,аз все още не знам...

Съжалявам,че пиша и трети пост един след друг,но като стане дълъг и нещо бъгясва страницата и ми е трудно да пиша.
Една интересна случка със сестра ми,нейна приятелка и детето и...Сестра ми живееше известно време при нейна приятелка и детето и.Една вечер след като си легнали сестра ми чула напявания,като църковни такива,но не от вън,а вътре в стаята(в стаята спяли сестра ми,нейната приятелка и детето и на кошарка до стената).Не разбрали от къде идва пеенето,а на другия ден пак си легнали,а нейната приятелка скочила от леглото и и казала,че лампата сама се ЦЪКНАЛА,след като я била изгасила и си легнала...Двете вече ококорени цяла вече  стояли будни.Приятелката и си хванала дърмите и отишла за няколко дена при майка си  ,а сестра ми гледаше да спи в апартамента по-рядко.Интересното е,че и майката на приятелката и имала странна случка в същия апартамент.Една вечер късно чула почукване на външната врата,а тя си помислила,че зет и се прибира от смяна.Отишла,отворила вратата,но никой нямало...След всичките случки приятелката и майка и отишли на църква и разказали на жената вътре(която отговаря за храма,нали ги знаете) случките...Жената им казала,че напяванията били от АНГЕЛ и се чували,когато детето не било кръстено.В интерес на истината детето не е кръстено,защото бащата е мюсюлманин(макар и не дълбоко вярващ),а майката е християнка и са оставили детето като порасне да избере какъв иска да е...Пръскали със светена вода в апартамента и май от тогава не е имало "инциденти". 

Да разкажа и другата си история. Щом се преместихме от старата къща,в нея остана да живее баба ми. Както бях казала брат ми оставаше понякога вечер да спи при нея. Една вечер си легнал в същата стая. Той не е страхлив като мен и спокойно си заспал. Изведнъж се събудил от отварянето на вратата на стаята. А това означава невероятен шум, защото когато се местихме,при пренасянето на мебелите сме изкарали вратата от пантите. И тази врата не можеше да се отвори без да я повдигнеш. Така изкарал до сутринта, без да заспи. И повече не остана там да пренощува. Може би защото не е осветена,къщата се случват такива странни неща.

Момичета и момчета, има тема Случи ми се нещо странно (вече 6-та) : Линк към нея

Da pobutna malko temataaaa

Pisha na latinica zashtoto kilirizatora go niama neshto, shte informiram moderator!

Parvo da kaja, che pisha tuk zashtoto sluchkata ne e s men a moia bratovchedka ta ne sam vidiala nishto za tova pisha v "strashni istorii i gradski legendi" a ne v "sluchi mi se neshto stranno" no istoriata i istinska, pone do kolkoto tvardi bratovchedkami a tia e jena na 29g i vse oshte go tvardi

Taaa tova se sluchva kogato tia e na 12-13godini.Otiva na seloto si za liatoto i tam s neina druga bratovchedka edna vecher liagat v staia na dolniat etaj(obiknovenno spiat na vtoriat)koiata staia predi vreme e jiviala stara jena i e pochinala tam.Ta liagat si te dvechkite na edno leglo a baba im v sashtata staia na drugoto leglo.Po niakoe si vreme moita bratovhdka se sabujda i vijda kak ot ogledaloto v staiata izlizat dva duha :shock:na chovek i na zmia :stop:Duhat na zmiata se navival okolo legloto na baba i :crazyeyes:ama tia ne mojela gak da kaje ot strah i ujasss, ta taka ciala noshto prez glava zavita ta se napikla daje :ooooh:Pri parvi petli dvata duha izcheznali prez komina, a moita bratovchedka poveche ne e spala tam.Tova e koeto se seshtam ot istoriata nai veroiatno ne e s palnite podrobnosti, no savsem skoro se setih i ia podpitam a tia mi reche"smeesh se ti , no az znam kakvo vidiah "

ЗДРАВЕЙ ТЕ!!аз съм нова ,но чета тази тема от както е започнала !!!
Някой знае ли за призрака Тереза Фидалго !!!Ако някой знае да пише моляви
чао от мен засега

И аз да разкажа една страшна (според мен) случка. Преди 5-6 год. дойде едно момче от Турция, който твърди, че има ясновидски способности. Един ден аз, 2 мои братовчедки (едната ще я нарека А., а другата Я) , още 2 момичета и това момче от Турция бяхме у едното момиче. На едното легло бяха седнали 2-те момичета и 1-та ми братовчедка(Я). Това момче ги гледа гледа и каза, че едната от тях ще страда много - майка й ще се разболее от рак и ще умре. Питахме го за коя от трите точно става въпрос, но той така и не ни каза.
След 1-2 години след тази случка по-малкия брат на братовчедка ми Я се разболя от левкимия. Беше още в 6 клас - здраво, пълно момче. Ходиха на една камара лекари, лежаха по болници... Ужас! Един ден вуйчо (баща им) отиде при една врачка. Тя му каза, че е направена магия на стринка (тоест на съпругата му) да се разболее от рак и да умре, обаче братовчед ми настъпва магията и той се разболява. Обясни му точно къде се намира магията (с най малката подоробност, все едно че преди това е ходила там, а всъщност никога не е). Та стринка ми един ден е решила да потърси магията (врачката била казала че е заровена до розата в градината им).. Ровила, ровила, но не намерила нищо. Изморила се и решила да влезне вътре и да си почине. Влезнала, легнала си и тъкмо заспивала, била в такова състояние, дето се вика "полузаспала" и вижда как едни жени в черни дрехи влизат в стаята и й казват с груб глас: "Намери магията, сега спокойна ли си?" стреснала се и отворила очи и видяла, че вратата е отворена. Отива пак да търси магията и я намира...

Незнам дали тези магии - глупости са верни... Братовчед ми почина 1 месец след като навърши 17, а 1г. и половина след това и баща му...

Аз съм момиче на 16 години, реших да се рег. тук защото виждам че се разбирате по между си ... не е като в другите форуми и ще ми повярвате в историите които са 100% истински (не много плашещи, НО ИСТИНСКИ)

Значи преди 3 години в селото ми Ивановци (Видинска област) аз и 2 мои приятелки отидохме до барата (река) както почти всеки ден през лятото. Нали всичко нормално къпахме се,играхме си... и тръгваме да се прибираме а то от реката до селото има нещо като гора и някакъв баир по средата ... едвам ходиме изморени (нормално) и чуваме шум от копита (а бабите от селото ни разправяха че в село Синаговци (след като пресечеш реката и около 2 км. се намира селото) имало някакво момче към 25-26 години което полудяло (не знайно защо) . И леле почнахме да бягаме казвам ви умората не я усещах толкова ме беше страх .И се обръщаме да видиме какво ни гони , беше някакъв мъж на кон с дебели дрехи (а беше жегааа) беше си покрил лицето по една време настигна ни ние спряхме не мърдахме само се молихме да не ни прави нищо... Той  дръпна коня за юздите и го изправи на 2 крака, не каза нито дума, обърна се и опраши .
До ден днешен се чудя кой беше онзи мъж или жена от дебелите дрехи нищо не се виждаше (дали е бил лудия) ноо малко трудно да язди кон ако има психически проблеми (насълзиха ми се очите до като пиша) ИСТОРИЯТА МИ Е ИСТИНСКА .. не е нищо особено но ме беше много страх Пиша тук,защото в другите форуми ми се присмиват и че всички казват че историите са им истински за да сплашат другите... аз ви казвам истината,ще се радват ако ми повярвате


 А пък миналото лято(2009) през ноща всички деца се събирахме на центъра ... нали говорихме си всичко нормално ... и тръгваме да се прибираме аз понеже живея до центъра и 2ма мой приятели са по моята улица тръгваме заедно... по едно време тръгвам към вратата (вратника) и чуваме някакъв шум все едно повдигат мрежа (тези плетените в селата къде ги има нали знаете какъв е звука от повдигане на мрежа) и ние се изплашихме(и 3-мата) и отидохме 2 къщи след моята (имаше пейка до едната къща) седнахме там и почнахме да си шушкаме уплашихме се че може да е някой крадец... седяхме си ние около 1 час звуците не спираха... имах чуството че сърцето ми ще изскочи (като се стреснете знаете как ви побиват тръпки) направо ме болеше много силно биеше... решихме най вече да станем от тая пейка и да се прибираме но преди да се прибера изпратихме едно от момчетата щото го беше страх ... тръгнахме на долу ( а момчето живееше на край селото ) и чухме рев на чакали (реват като бебета ) много се изплашихме взехме по една пръчка и продължихме надолу ... всичко нормално явно са били някъде на далеч ... отидохме пак на центъра и седяхме там докато не изгрее слънцето... После баба ми ми се караше ама и да и кажа какво е станало то ще каже че си намирам оправдание ....
Не изглежда страшно, но още си спомням звука все едно някои се опитваше да повдигне мрежата , преставях си как някой излиза от там и ни подгонва .... беше много гадна нощ..
Ще СЕ РАДВАМ АКО МИ ПОВЯРВАТЕ, имам още няколко истории ама са дълги ще оставя до тук
Благодаря предварително ако сте ме разбрали 

Сега също се случи нещо странно, майка ми излиза от тоалетната и ми казва:
-Ти ли взе цигарата от кутията?
-Не, аз даже не съм ставала от леглото!
-Но, аз си оставих една , като изляза от банята да я изпуша 

Леле хора не се шегувам, сега ме е страх, аз не съм пипала нищо 

От известно време следя разказите ви. Реших да ви споделя нещо.
Няма да споменавам къде се намира местността за която пиша, за да си остане тайнствена. Дори името и е едно такова потайно, приказно - Усойна. Това е място високо в планината, една махала скрита от погледите. Там са живели моите пра дядо и баба, както и още няколко семейства като тях. Предимно са били овчари на доста големи стада, които безгрижно са пас яли по стръмните урви и високи баири. Изглежда невероятно такова място все още да съществува, особено ако се намираш в центъра на някой доста оживен град, където съм и аз сега, и докато пиша чувам през отворения прозорец непрекъснатия поток от преминаващи автомобили. Но там горе е тишина ... особено сега, след като няма жива душа. Останали са десетина запазени старовремски къщи, няколко разрушени каменни дувара и една разрушена и опожарена вероятно от някоя светкавица плевня. Всички те раздалечени една от друга, скрити в някое долче или зад някоя горичка или пък зад някое хълмче.През дена е много приятно, красота. Обаче ако си сам си е доста зловещо. Обрасло с високи треви, пукащи звуци от стария покрив на дядовата къща, необясними животински звуци, който за градския човек звучат страховито, да не говорим за големите змии, които в последно време са се настанили на долния етаж. Но това място ме привлича, не мога да си обясня защо, но искам да отида там. Дори съм планирала другата седмица да направим посещение за събота и неделя.
До тук ще кажете какво толкова ви занимавам???
Ами исках поне малко да усетите Усойна. Да разберете какво място е, да разберете това което ще ви разкажа, да разберете и защо вярвам, да разбере и защо искам пак да отида там.
Когато бях съвсем малка съм чувала разни истории, обаче не им обръщах внимание. Докато и аз не започнах да разказвам моята. Не мога да го докажа, но не се и опитвам, знам какво видях, за мен винаги ще бъде истина.
Преди шестнадесет години с моите баба и дядо отидохме до там да разгледаме как е старата къща. Покрива имаше нужда от поправка, един клон от близкото дърво беше паднал и начупили каменните плочи. Дядо се зае да ремонтира, баба приготвяше нещо за хапване, аз аз си играех насам натам из двора, който беше доста голям. Изведнъж от някъде се появи едно кученце, едно такова мъниче. Дойде при мен, беше дружелюбно. Заиграх се с него, спомням си че го нахраних тайно от баба. Оказа се че повредата на покрива е по сериозна и ще отнеме време, а и трябваше да се донесат плочи от старата плевня, която все още не беше изгоряла. И така се наложи да останем да преспим там, все пак бяхме тръгнали и пеша. Баба оправи една от стаите на втория етаж, изрови от скрина завивки, всичко беше уредено. Аз бях очарована. Привечер новото ми другарче изчезна нанякъде, чух баба и дядо да си говорят. Бяха изненадани че то е тук, все пак нямаше кой да се грижи за него, нямаше други хора наоколо. Нито пък някое село в близост. Легнахме си. През нощта се събудих, беше ми мъчно за мъничето, притеснявах се да не се е загубило. Тихичко излезнах от стаята. Озовах се на мъничко коридорче което е и тераса, така са правени старите къщи, тази тераска се нарича потон. От него има каменни стълби спускащи се до земята. Навсякъде беше тъмно, нищо не се виждаше, небето беше ясно, виждах звездите. Беше топло все пак беше лято. Седнах на стълбите и заразглеждах, след малко очите ми свикнаха с тъмнината и започнах да забелязвам силуети. Ето го дървото до къщата, оградата, плевнята.
Не ме беше страх, бях спокойна, което е странно защото и сега докато пиша студени тръпки ме полазват.Чух някакви звуци, приятни, привличащи. Слязох по стълбите боса исках да видя какво става, ослушах се. От едната страна на двора има едно малко възвишение, а горе има малка полянка. Като че ли от там идваше. Продължих боса само по тениска. Всичко беше като на сън ... Чувах мелодия, глъчка ... но много тихичко и въпреки това я чувах. Изкачих се ...
Полянката беше наистина малка но на нея имаше хора, не можех да ги видя ясно, нито да ги преброя. Бяха с бели дрехи, а самите те едни ефирни, малко като призраци, не танцуваха а се носеха. Бяха облени в светлина. Беше като сън. Направи ми впечатление глъчката ... аз бях до тях но я чувах някак далечно тихичко. Не си спомням лицата им, не мога да ги опиша, мисля че дори не ги видях, знам само че имаха такива, дали бяха мъже или жени ... Колко време стоях там и аз не знам, не усещах нищо, нищо не казах. Изведнъж всичко стана тъмно. Много тъмно. Стреснах се. Бях на стълбите, извиках. Баба веднага дотича, попита ме защо съм станала, аз не знаех какво да кажа. Говорех несвързано. Тя ме отнесе в леглото и съм заспала. На сутринта не знаех дали съм сънувала. Изтичах на двора където вече бяха баба и дядо. Докато тичах към тях по тревата се убодох на нещо. Заболя ме и си погледнах краката, бяха мръсни. Баба ми каза къде ме е намерила през нощта, аз им разказах какво бях видяла. Дядо предположи че съм сънувала. Те не бяха чули нищо и като изключим къде ме намериха може би не ми повярваха. Аз обаче вярвах че е истинско. Не съм разказвала това на много хора, както виждате и сега го правя анонимно. Мога само да ви кажа че това ме накара да вярвам. По късно четох за самодивите, за това какви са и че ги виждат хора родени в събота. Излишно е да казвам че и аз съм родена в събота.Реших че съм видяла именно такива.Дали беше истинско? - за мен ДА. Сега знаете защо искам да отида пак там. Да се уверя.
Обещавам да ви разкажа ако отново видя нещо.

Тази история наистина ме изплаши:
В един малък град имало две момичета , които постоянно се обаждали по телефона и си правили шеги с хората.Един ден те отишли на един хълм без позволение,но един луд ги хванал и искал да ги убие,но някакси момичетата се добрали до телефон и се обадили за помощ, но никой не им повярвал и те били жестоко убити.И сега ако някой ти се обади по телефона и мълчи-това са двете момичета, които търсят отмъщение за нелепата си смърт

Едно семейство пт казанлък неможели далго време да имат дете. Ето че им се родило дете – момиченце. Когато момиченцето станало на 4 годинки една вечер гледало звездите от прозореца в хола им (той бил отворен). майката влязла и детето се стреснало и паднало от прозореца то починало. След няколко месеца им се е родило второ дете- момиченце. И то когато станало на 4 годинки гледало звездите от прозореца в хола.Майката пак влязла и то й казало:
-мамо помниш ли как преди 4 години паднах от прозореца?

Я да се запиша 

И аз така 

И аз. Заинтригуваха ме постовете на R0ldex в двете теми.