Страшни истории и градски легенди

Тези неща съществуват определено. Това, че някои хора не ги виждат, не означава нищо.
Миналата година на годишнината от смъртта на дядо ми го видяхме. И аз, и мъжа ми. Последния се изплаши доста... Виждал е странни работи и преди, но откакто е с мен тези "странни работи" леко са позачестили... И как не - баща ми, дядо ми, мъжа на сестра ми... Доста... призраци има в нашата фамилия, за много кратко време. Интересна е тенденцията да се споминават първо мъжете.
Виждал е мъжа на сестра ми, докато с братовчед ми са оправяли някаква част от гроба (лека му пръст, чичото почина миналата година). Няма нужда да казвам, че му се е изправила косата. Аз го видях на погребението му. Не знам как да тълкувам факта, че тялото беше с леко отворени очи в началото и напълно затворени в края. Интервала от време между двете беше достатъчно малък, за да опровергае някои мои хипотези.
Та, обратно на 15ти август миналата година.
Къщата на село е на два етажа плюс партер и е по-високо от къщата пред нас. Някъде около полунощ аз още не мога да заспя. Аз, мъжа ми и малката ползваме спанята на последния етаж. Навън е тъмно, уличните лампи са далече. Загледах се в прозореца. През пролуката на дървените капаци видях нещо, което първо помислих за игра на сенки - сякаш ято прилепи или малки птици прелитаха скоростно непосредствено пред прозореца, без абсолютно всякакъв шум. Без всякакво предупреждение просто се смръзнах... Усетих, че има нещо и стиснах мъника по-близо до себе си. След 5 мин наблюдение на тоя феномен разбрах, че това не са сенки - нямаше светлина отвън, нямаше и предмет, който да прави такива сенки. И тогава видях фигурата пред прозореца. За разлика от "прелитащото ято", беше В стаята. В тази мъничка, мъничка стая, почти изцяло заета от тройното легло. Неподвижна, сякаш втренчена в нас, само на няколко сантиметра от  крайчеца на леглото и спящия ми мъж. Какво да кажа... изпотих се няколко пъти, преди да събера смелост, да помръдна и леко да събудя съпружеското тяло. Оказа се, че не само аз виждам прелитащите сенки и фигурата.
Мъжа ми се изплаши доста . Стана, запали лампата, рязко отвори вратата на терасата. Не откри нищо. И какво да открие?
Майка ми, явно също будувала, се качи при нас. Поговорихме малко и си отиде. Като загасихме лампата, отново видяхме същите сенки...
Искам да допълня, че детето дълго време отказваше да заспи - плач, рев, тръшкане - нещо непривично за нея, когато е на село. При наше предишно гостуване, по време на следобедната почивка детето се събуди с рев и писъци, че дядото е тук. Сочеше вратата на спалнята и крещеше, че дядото е тук. Нека отбележа, че "дядото" почина доста преди тя да се роди. Това беше поредното убеждение, че мъника вижда неща, които ние не можем.

И така... семейството свикна с разни... явления. Като нощните почуквания В хола, които се появиха преди няколко седмици. Или мистериозното скърцане от отварянето на проверено затворената врата на хола, което за малко да ми докара инфаркт.
Да, почнах да свиквам...

Туристи посещават замък в английската провинция.

Една туристка изостава от групата и докато иска да ги настигне , среща един господин, облечен явно по домашному. Тя спира и го пита:
- Извинете , господине, тук има ли призраци?!

- Ооо, госпожо, от 300 години живея в този замък и никога не съм виждал призрак!

Здравейте, отново. "Вещи в занаята", това с хартиените ленти и ние сме го правили като деца, само че с лъжици и викахме извънземното Кики..., не зная кой  ни беше научил, но ни беше редовното занимание да се допитваме до него. И всички бяхме изумени от факта, че при завиването на лентите, те обгръщат дръжката на лъжицата, а после като с магия се освобождават от нея - това беше сигурен признак, че желанието ни ще се сбъдне. Като поотраснах, обаче открих къде е магията - просто при нареждането на лъжиците, едната част от лентата на хартията прави един оборот повече и така се освобождава дръжката на лъжицата. Но тогава вярвахме горещо, че въпросният Кики ни сбъдва желанията.   

Кики сме викали с майка ми едно време, леле как бях забравила 

Китана, така си го разказала, че въпреки че хич не вярвам в съществуването на подобни... хм, странности, направо си се уплаших

Сестра ми преди живееше в една квартира, където преди това е живяло някакво деденце, чиито деца били в чужбина и си нямал никакви близки. Бяха 3 момичета и и трите разправяха, че чували звуци от отключване и отваряне на входната врата, обувани и суркане на чехли, в кухнята, когато пиели кафе на метър от тях се чувало как някой си вади хапчетата от блистера. Такива работи. Не са виждали никога никого, обаче. След време едната не издържа и се изнесе, но сестра ми и другото момиче останаха. Тя казваше, че никога не се е чувствала застрашена или нещо такова, ами все едно с дядкото си правят компания. 
Фен съм на едно предаване по Сай Фай, "Ловци на духове", за едни, които разследват паранормални прояви в различни сгради, записват с термокамери, високочувствителни микрофони и т.н. За това става дума:
http://www.axnscifi-bg.com/shows/lovtsi-na-dukhove
Та оттам съм чувала, че имало действителна поява, когато духът съзнателно общува, плаши, търси внимание и т.н. и остатъчна такава, когато мястото все едно е записало като на лента някакво действие или думи и ги повтаря до безкрай.

Здравейте,
значи, ще ви копирам историята, директно, както е на диалект, не е кой знае колко страшна, но има някаква тръпка в нея:


"Ако не било, не би се приказвало. Това е останало от стари хора, та ние го приказуваме, па по нас наши деца и внуци така че приказуват и от уста на уста че върви, докато свет светува.

Та думата ми е защо нашата махала се казва Радина чешма. Едно време тука е било едно убаво и берекетно полье, текло е много вода, ама никой не се заселил, защо не могли да фана водата да я накарая да тече на едно место. Па по некое време водата се изгубила и само на едно место излазила вода. Тогава дошли, та се заселили и първите хора тука и рекли да си направат чешма. Повикали най-башмайсторите и почнали градежо. Ама какво станало: през денот изградат нещо, през нощта водата избляе и градежо падне. Днеска така, утре така, то се поминало бая ми ти време и некой рекъл да се загради човек у тоя градеж, та белким остане нещо от градежо. Майсторо почнал да си избира човек, ама били малцина и немало кого. А по това време тука била саде една мома Рада, цел ден си седела дома, ранила пилищата и си везала. (Едно време момите многу везеха и предеха.) Един ден Рада си седела дома на дворо, прела си къделя и си ранила пилищата. Дошел там майсторо, заговорил се с нея и како говорил.така земал, та измерил сенкята на момата. Още на другио ден почнали градежо и за чудо на всички хора градежо се задържал и след неколко месеца от чешмата потекла вода. Зарадвали се всички там и почнали да доождат да се заселяват около чешмата и така днеска е нашата махала станала.

Като се зарадвали всички, че имат вече вода, Рада мома залинела, заболела и след неколку месеца умрела, така нарачал майстора, да умре след неколко месеца, като потече водата.

Казвали са ми, че и сега по наше време, като е месечина и минеш покрай чешмата, отдалек видиш как седи една мома, та преде каделя, а до нея пилища клюцат. А кога е темно, чувало се само «цър, цър, цър» от пилищата, а момата се не види, нали на темно се не преде."



А от това някак тъжно ми стана.... 

това го имаше преди 1-2 години в Бургас.   

А сега аз ще ви разкажа за слухове и за една легенда, която наистина завършва с лоши последици....

Слуховете, които съм чувала като дете са за гробищата на Айтос. Как хора, вечер късно минавайки от там, не са се завръщали никога. Друг слух пак с тях, че духът на някаква жена /настръхвам като се сетя/ се появявал всяка вечер и били изчезвали деца /младежи по-скоро/,, които са безстрашни и са искали да проверят до колко е вярно...
Аз в духове вярвам и сега следват няколко случки с духове, разказани ми от моя позната:
 тя, съпругът и, бабата на един от двамата /не помня точно чия/ и дъщеричката им, която по това време е тъкмо понаучила се да говори, живеят в стара къща.
първият случай: малката на няколко пъти е виждала дух, в горния ъгъл до тавана, на мокър възрастен човек, който е казвал нещо на детето /вече не помня какво точно/. Вярвам и, че децата имат способността да виждат и комуникират с духове. Моето "духче" като по-малък в продължение на много време си говореше с някой в банята, следеше го с поглед, ръкомахаше му, обясняваше му и като го питам с кой си говори, ми отговаряше или "с никой"  или "с човечето"....

вторият случай: бабата починала. Спят си те двамата в леглото, малката до тях в кошарата. Съпругът сънувал бабата, нещо като кошмар, как била до кошарката на детето. Стреснал се, събудил се, изправил се и видял бабата до кошарата на малката...

и сега за легендата: пак в Айтос. Докато бяхме ученици, не помня кой клас точно, но бяхме малки - 5-7-ми клас, откраднаха някакъв свещен кръст от църквата, за който легендата гласи, че ако изчезне, смърт ще тегне над града. Учителката ни по математика ни молеше да събираме пари, за да възстановим кръста, като се изработи друг. И какво се случва.... Смъртен случай, след смъртен случай, все млади хора и повечето загинали при катастрофа... Първия случай, едно момиче, беше болна, трябваше трансплантация /до колкото си спомням/, после катастрофи, много катастрофи...., друг смъртен случай, различен от катастрофите, едно момче се обеси... И най-лошото е, че всички ги познавах, а с някои бяхме големи приятели.... Почивайте в мир!

Яница, това за кръста не го знаех.

Но наистина доста нещастия се събраха на Айтос откакто аз помня - колата с абитуриенти, която катастрофира и всички останаха "на място", Т. който катастрофира на връщане от дискотека и загина заедно с двете момичета в колата, братовчед му Ц., който се обеси, и С. ... той пък с мотор ... Баща ми още го споменава как се връщал от бала си и влачел сакото по земята.

Все познати, заедно сме играли като деца.  

Легендата я знам от Будакова, предполагам я знаеш.... За съжаление С. с мотора и момчето, което се обеси, ми бяха много, много близки....
И има още доста трагедии, освен изброените от теб, като част от тях са станали с айтозлии, далече от Айтос и не се знае много за тях. Тъжна история, но свързвам тегобата с легендата, защото всичко това започна веднага след открадването на кръста....

А относно духовете, познавам две лудетини, едната от горния ми пост, като и двете ми разказаха случка с духчета, без едната да знае, че познавам другата. Викали са духа на дядото на едното момиче, говорили са с него, питали са го това онова, кой каквото го интерисува. Другата щуротия пък сама викала духа на баща си..... Даже го питала ще си има ли къща с басейн, той и казал не... Малко като смешка, но и вярвам, щото тя си се занимава с такива нещица

та зя кукумявките, отново в Айтос /детството ми е там/ една кукумявка се беше преселила в махалата. Нашата къща там е на кръстовище. Тази гадория обходи всички къщи от кръстовището, без нашата, и за съжаление от всички къщи починаха хора.... Каца, мявче, изчезва, умира човек, каца, мявче, изчезва, умира човек и така 3-4 пъти, може и повече да са били, но за тези съм сигурна....  
Лошото бе, че кацаше все нощем, докато веднъж се обърка да се появи през деня. Единият съсед е ловджия, беше на неговата за пореден път, той излезе да я застреля, но уви... Изчезна и пак се появи след време с ново зло.
Не знам по колко пъти трябва и не да каца, но ги мразя....

Току що, в 01:39, се сетих за още една историйка. В девети или десети клас учителят по история ни води във въпросната, от по-горе, църква в Айтос, с цел обучение. А тя е мъничка и хубава, единствената с икони навсякъде. Ако сте забелязали на всички църкви и храмове иконите са сложени от средата на стената нагоре, тази обаче има и отдолу. Разказва отчето истории за Левски, как се е криел там, това онова. Идва моментът, в трябва да се кръстим. И всички го правим. Но се чува ядосан, кънтящ, заповядващ, тежък мъжки глас: "Не така момичееееее, кръсти се правилно!!!" И избухва смях...
Съученичка в грешка      

За съжаление помня добре този дълъг и ужасен период  . Познавах абсолютно всички млади хора, за които става въпрос. Тежко и трагично беше за много от нас, в това число и лично за мен и семейството ми. Ако не бъркам нещо годините, момичето за което споменаваш, че се е нуждаело от трансплантация беше моята 1-ва братовчедка    .

Ще разкажа една история, която се е случила с едни приятели на сестра ми. Срещнахме момчетата в едно заведение, вечер преди дискотека. И тримата изглеждаха ужасно. С нашата компания седнахме при тях да ги видим и те разказаха какво се е случило.
Та същата вечер, но в по-ранен час тримата тръгнали от центъра на града към квартала, в който живеехме всички присъстващи на разказа по онова време, но пеша. Родният ми град е разделен буквално на две части от река и за да стигнеш от центъра до въпросния квартал, трябва да си избереш някой от 3-те моста над нея. Единият е отлично осветен, пригоден за автомобили и т. н., но момчетата тръгнали по един от другите - малък и тъмен мост, за да си съкратят пътя. (Отбелязвам, че мостовете са дълги по около километър всеки.) Вървят си те, не ги е страх - часът не е толкова късен, те са трима, не минават от там за първи път. По някое време на средата на моста ги настига запъхтяна някаква стара бабичка. Казва им "Ох, момчета, докато ви догоня, щяха да ми се счупят краката. Трябва да ви кажа нещо много важно. След малко ще срещнете един войник, който ще ви поиска огънче да си запали цигарата. Ако нямате кибрит, по-добре се връщайте назад още сега, защото ще ви се случи нещо много лошо." Естествено нашите хора си умрели от смях и продължили напред да се прибират. Бабата изостанала. Вървят си те, шегуват се и по едно време наистина виждат войник, облегнат на перилата на моста. Той им препречва пътя още отдалече (мостът е толкова тесен, колкото да се разминат двама души). На тях им става лошо направо, но си помислили, че това е съвпадение. Точно като го наближили и той им поискал огънче. Те обаче са пушачи, имали запалка и му запалили цигарата. Тогава той ги пуснал да минат и когато се разминавали той измърморил "Добре, че имахте огънче, че иначе щяхте да видите какво какво щеше да ви се случи".
Оттогава не минавам по този мост за нищо на света. Не знам със сигурност дали са казали истината или са излъгали, но израженията им не бяха престорени - наистина бяха много уплашени.

Имам още истории, повечето от които са се случили на мен, но по-нататък.

Вуйна ми е айтозлийка. Голяма част от съзнателния ни живот мина там. Имам предвид в детството ми като сме се събирали, когато живяха там. Мисля, че това са по-скоро слухове за гробищата

Аз съм от Айтос, живяла съм там като дете, другите 2 потребителки от горе явно също. Родителите ми още живеят там.

Не знам дали кръста е причината, но наистина последните години имаше страшно много грозни смъртни случаи и то все на млади хора, вкл. мои познати.

Е то и аз се сещам за поне 20 в Ямбол. Трябва ли да съм от Айтос като съм сънувала починалия си дядо, който дори ми подсказа какво ще ми се падне преди години на кандидат студентския. Странни неща стават из цяла БГ. Да казвам ли, че бях чула един мъж да казва, че е чукал любовницата си в някакви храсти в ямболско село, а от другата страна на храстите били гробищата и на следващия ден починал бащата на любовницата. Не стават само в Айтос.