Моята дилема...

  • 9 403
  • 117
# 90
Е, то детето беше 10 годишно май, детска градина не му трябва.
И повечето жени без приятели и с деца са истерички, да. Пък ако и прикрити - който не вярва, да пита мъжете им  Peace
Относно адаптацията - който не е минал през това, не знае. Пък и всеки за себе си, един се адаптира за дни, друг - с години, само можем да гадаем какъв е случаят на авторката, но като гледам колко се чуди дали да последва мъжа си, явно не се втурва през глава към новото и неизвестното.
Аз лично, когато се преместих в София, макар и само на 18, когато би трябвало да е по-лесно, страдах месеци наред. Като се замисля, от октомври до март бях като в небрано лозе, спомням си точно, защото през март осъзнах, пътувайки към София, че чакам с нетърспение да се обадя на новите си приятели и да се видим. А на 30 (там някъде трябва да е авторката с толкова голямо дете), без среда (работа, университет, нещо, каквото и да било!), сама... не ми се мисли.
Не че е невъзможно, въпросът е дали си струва. Дали всички ще се чувстват по-добре, когато просто спят под един покрив 7 дни в седмицата.
Виж целия пост
# 91
Ако детето е на 10 - още по-лесно. То е на училище, тя си намира работа на непълен работен ден. Точка.
Едно е да дойдеш в големия град сам на 18, съвсем друго да си на 30 зрял човек и да имаш съпруг зад гърба си!
И въобще не мисля, че ако дойдат с детето тук - просто ще спят под един покрив! Както и ми се струва много тъпо да имаш уж съпруг, но всъщност да си стоиш сама през повечето време. Както и ми е неприемливо детето ми да расте без баща.
Но всеки си знае - явно за теб е по-важното приятелите и фитнеса  Wink
Е, за мен е най-важното да бъдем заедно! И никога не бих се замисляла над това  Peace
Виж целия пост
# 92
Но всеки си знае - явно за теб е по-важното приятелите и фитнеса  Wink
Е, за мен е най-важното да бъдем заедно! И никога не бих се замисляла над това  Peace
Напълно подкрепям, ти изчерпа и моята позиция  Peace
Виж целия пост
# 93
Както и ми се струва много тъпо да имаш уж съпруг, но всъщност да си стоиш сама през повечето време.
Именно, де! То затова се заформи и спора - дали ще бъде с мъжа си, ако си промени тотално живота и дойде в София, или пак ще бъде сама докато той работи, но в един чужд и непознат град. Щото този мъж, щом 3 дни в седмицата може да е в Търново, сигурно останалите 4 работи от 8 сутринта до 10 вечерта. Поне моят така работи - излиза в 8 и се връща в 9 - 9.30. Само че 6 дни в седмицата  Sad Ако имаше опция 3 дни да е само с мен, пък макар и в другото време да е в чужд град, щях да съм с 2 ръце за.
Но изглежда всички интерпретираме въпроса от собствената си камбанария...
Виж целия пост
# 94
А може би и самият мъж на авторката не иска тя и детето да се местят в София, иначе досега тя да се е пренесла. Той може да е преценил, че за тях е по-добре да са в Търново и жената се съобразява с неговото желание май.
Виж целия пост
# 95
Авторката отдавна се изказа, че е взела решение. Май темата е изчерпана вече и е за ключ.
Виж целия пост
# 96
Каква мизерия в случая  Shocked
Първо магазина за бельо беше елементарен пример за работа, но дори да приемем, че ще работи в такъв - извини ме, но работно време до 8 почти няма, обикновено е до 6 или 7. Пък и има избор - на едното място като не я устройва - търси друго. Това не е едно време с липсата на работа, сега работа има. Пък и когато човек иска и му се налага да работи, защото има семейство и е притиснат -не е особено претенциозен. И варианта да работи макар до по-късно, но да се прибере при съпруга си и детето си е много по-нормален от варианта да живее на 300 км от половинката и да се виждат през уикендите. Семейството е семейство - за да бъдат заедно хората, да се обичат, да се подкрепят, да посрещат ежедневието заедно!
Уточнявам - поста ми е към авторката и всички, които смятат, че не е проблем да се живее отделно  Wink
Не виждам що се палипш толкова? Очевидно изказването ми беше насочено към поста за хляба и чубрицата!
Виж целия пост
# 97
С голям интерес прочетох написаното до тук и се опитах да намеря отговор и на моята дилема...аз съм във обратната ситуация.Мъжа ми замина да роботи в Търново ,а аз останах тук в София..и сега съм в голямо търсене на работа там....Разбирам те напълно..и знам какво чувстваш, в момента мислите са ми насочени само към там и немога да свърша нищо друго полезно...Ти раобитиш ли нещо там??
Виж целия пост
# 98
С голям интерес прочетох написаното до тук и се опитах да намеря отговор и на моята дилема...аз съм във обратната ситуация.Мъжа ми замина да роботи в Търново ,а аз останах тук в София..и сега съм в голямо търсене на работа там....Разбирам те напълно..и знам какво чувстваш, в момента мислите са ми насочени само към там и немога да свърша нищо друго полезно...Ти раобитиш ли нещо там??
  Писала съм в друпи постове - да имам хубава работа в Търново. Дъщеря ни също е в добро училище и хубава среда, имаме жилище, което е с ипотека, все неща, който натежеват за решението ни да живеем разделени през работната седмица. Наистина е трудно, гадно и почти всички точно в този форум казват "това не е семейство " , но аз немога да рискувам всичко, което сме постигнали за повече от 10 години брак и да отида да  "гоня дивото". А тя любовта и доверието или ги има или ги няма , независимо от разстоянията...
Виж целия пост
# 99
  Писала съм в друпи постове - да имам хубава работа в Търново. Дъщеря ни също е в добро училище и хубава среда, имаме жилище, което е с ипотека, все неща, който натежеват за решението ни да живеем разделени през работната седмица. Наистина е трудно, гадно и почти всички точно в този форум казват "това не е семейство " , но аз немога да рискувам всичко, което сме постигнали за повече от 10 години брак и да отида да  "гоня дивото". А тя любовта и доверието или ги има или ги няма , независимо от разстоянията...
Виждам, че си доста категорична. Защо тогава изобщо пусна темата, явно дилемата не ти е била толкова голяма  newsm78
Виж целия пост
# 100
  Писала съм в друпи постове - да имам хубава работа в Търново. Дъщеря ни също е в добро училище и хубава среда, имаме жилище, което е с ипотека, все неща, който натежеват за решението ни да живеем разделени през работната седмица. Наистина е трудно, гадно и почти всички точно в този форум казват "това не е семейство " , но аз немога да рискувам всичко, което сме постигнали за повече от 10 години брак и да отида да  "гоня дивото". А тя любовта и доверието или ги има или ги няма , независимо от разстоянията...
Виждам, че си доста категорична. Защо тогава изобщо пусна темата, явно дилемата не ти е била толкова голяма  newsm78
  Отговорих на момичето , което се чуди за заминаване в Търново. Пуснах темата за да прочета други мнения и да видя дали има семейства, които живеят като нас. Накрая ще уточня , че темата е  "Моята дилема...", а не "Моята ГОЛЯМА дилема" . Начинът ти на писане ми се струва хаплив, затова уточнявам. Лека вечер от мен, отивам да вечерям със съпруга си и дъщеря ни.
Виж целия пост
# 101
Да права си, че има много неща които те карат да останеш там....Мен пък нищо не ме задържа тук..нито жилище имаме тук,нито родителите ми живеят тук....и затова усилено съм се отправила към твоя град..Сега се чувствам ужасно тук,но трябва да чакам за съжаление да ми се уреди въпроса със работата..Търново е страхотен град и мисля че никак няма да ми е трудно да свикна там..
Виж целия пост
# 102
Умишлено не прочетох мненията на писалите преди мен.

Моят съвет е да си намериш хоби. Четири дни се забавляваш и си почиваш правейки нещо, което ти доставя удоволствие.
Подкрепям!
Какво толкова - в понеделник ще си излезеш на разкодка с дъщерята по женски, вторник ще пооправиш къщата, сряда пак разходка/ приятелки, четвъртък готвиш, за да ти е свободен уикенда - ето седмицата минала. И ще научиш детето да готви покрай тебе.  Simple Smile

Търново вече не е малък еснафски град, наскоро минавах оттам и едни наперени бабетки бяха по женски на ресторант, та ти ли ще се даваш?


От почти всяка ситуация човек може да си създаде и ад, и рай, зависи как я преживява.


Ако пък се решиш за Сф, през уикенда ще пътувате до Търново да си видите близките ( и да натоварите туршиите Wink  ). Квартира ще избереш на удобно място до добро училище, работа с времето ще си намериш, а и мамчетата тук ще са ти разговорка и в двете ситуации. След 3 години детето ще е в гимназия, тук има повече избор, а после във ВУЗ - също по-голям избор ( макар че аз харесвам ВТУ повече от СУ).
Виж целия пост
# 103
Бабилия пак и пак е права  Peace!!!    Аз също ще те посъветвам за същото-намери си някаква занимавка през дните,в които чакаш и не забравяй,че в по спокоен град (от години съм извън БГ и вече забравих какво представлява "стара"София)ще бъдеш по-спокойна,и детето ви ще бъде много по-добре.
При нас също се е налагало да бъдем разделени за  определено време. И ние сме чакали с нетърпение една или друга дата. Но всичко е до време и за по-добър живот. Нали?
Виж целия пост
# 104
Моите съвети са да НЕ се местиш в София и  да прочетеш темата на майките, съпруги на  моряци- които не се прибират с месеци. Мисля че ще ти олекне , а и опит със справяне на депресията може да обмените.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия