10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

И моите са били такива Първата ми количка е била такава но в светли цветове с някакво цветенце мисля. После татко носи комбинираната, а тази я продават.

Качвам  снимки та да видите какви сме били готини.

Тук са много хубави жените.

Горната снимка е на типични абитуриенти от 1971 г., когато аз бях абитуриентка,  а тази на типичните младоженци от 1976 г., когато аз самата бях булка, подобна на тази непозната  жена и нейният младоженец. Тогава бяха на мода и булчински шапки с широка периферия и воал отзад. Аз бях с бяло венче и дълъг воал, а моя приятелка беше с шапка.  И двата булчински атрибута бяха красиви.


Снимките са от Интернет. Може някои мои връстници да се познаят.

 K.A.G. моята майка е на твоята възраст и аз съм се возила в такава количка и в подбно на леглото с мрежа съм спяла. Но идеята беше, че ако натрапваш нещо на младите обикновено се получава обратния ефект. И с ей такива елементарни и дребни неща се развалят отношения.

Весела, ясно ми е за какво иде реч в темата. Аз просто показвам какви сме били ние-вашите майки, бащи, свекъри  и свекърви. Времето ни е променило-физически и като личности. Младостта ни беше  красива, по- бедна от гледна точка на избор на вещи за бита, но по-спокойна от гледна точка на образование, реализация. За съжаление новото време ни промени в негативна посока. Някои от моите връстници останаха без работа, с ниски заплати и пенсии и затова  пестенето за тях е важно. Но пак зависи от човека. Има имотни и стиснати, има бедни, ама богати душевно. Свят шарен и многообразен в проявите си.
Затова не ни се сърдете, когато направим нещо, не по вкуса и разбиранията ви. Все пак , друго поколение сме и не винаги сме в крак с новите реалности.

Като бях малка точех лиги по абитуриентската рокля на майка, ама пусти късмет...и аз 12 клас, но килата повече   

Тити, много хубаво, че майка ти я е запазила.
Моята беше шита по поръчка - дълга от  бледо розов плат  с дискретни лъскави нишки, без ръкав. Отпред около деколтето имаше красива машинна бродерия от сърмени конци, а на колана отпред имаше лъскава брошка  в тон с бродерията. Нямам дъщери, но  племенниците ми много обичаха да я обличат. Не знам къде се дяна. Съжалявам, че не я запазих за спомен. Но пък си пазя булчинската рокля и воала, както и роклята от абсолвентския бал на съпруга ми. Аз не съм ходила на моя абсолвентски. Бях вече щастливо сгодена и подготвяхме сватба, а учих в друг далечен град и пропуснах/за съжаление/ това събитие.

КАГ на годините на майка ми си и само като видя нещата, които пишеш разбирам колко ми липсва тя. За да не стане обърване жива е, но от 6 години е на на легло след прекаран инсулт и колкото и грубо да звучи това не е моята майка.

 

К.А.Г, страшен фен съм ти! 
За протокола: абитуриентската рокля на майка ми беше страхотна, а на баба ми коженото палто...  сещате ми се за онези големите, пухкави палта мисля от лисица беше ама не съм сигурна. Баба ми го беше обещала като бях малка ама майка ме изпревари 

белла дона, благодаря за хубавите думи! Палтото на баба ти може да върви по наследство. След като майка ти го поноси, следваш ти. Нали знаеш, че истинските антики стават по-скъпи и по-ценни с времето.
Crazy, съжалявам за състоянието на майчицата ти! Тъжно е, но идват и такива моменти, за съжаление!

За тези, които имат стари чеизи:

Каг наистина имаше много добри неща навремето. Майка ми си шиеше дрехите, баба плетеше на една кука. Имаше и много качествени платове. Много харесвах булчинска та рокля на мама. Сега не я знам къде е, но като тийн съм я обличала.
Аз говорех за друг тип вехтошарство. За мен не е нормално да пазиш стари скъсани дрехи. Сина ми редовно се връща от баба си облечен в някоя дреха от племенника- скъсана. Случвало се е при наличие на 2 комплекта дрехи в неговата раница да си ми го пратят със скъсаните стари слипове на братовчед му. Признавам и на свеки,че не и е било лесно сама да отгледа децата си. Обаче да си пълни апартамента с парцали не го разбирам. Не мога да разбера и да се пазят 10 години един кашон със стари бебешки бутилки и накрая вместо да идат в коша да ги стоварят пак у свекървата. Не мога да разбера и това да си купиш нови тенджери и посуда,да си ги мушнеш в гардероба и да си готвиш години наред след това в старите продънени и изкривени такива. Пази ги за нови. Ем за кога за нови като е на 65+. И не като сега да е без финансови възможности.
И сега да не изляза снобка. Сина ми през първата му годинка до отгледах с дрехи взети от приятелка. Количката му я купихме от познати и сега понякога возим и сестра му в нея.

Майка ми беше залитнала по едно време в тая крайност, а още няма 50г. Да, определено не е от лесен живот. Много често сме се карали за пари и покупки с нея. Винаги се стараех да скрия ако съм си купила нова дреха, при все, че сама си изкарвах парите. А цената винаги много занижавах. Даже предишната ми бременност много се скарахме и като че се поосъзна . Исках да си купя някакво ефтино яке за последните месеци, точно зимата се падаха. А тя "Не! Аз имам тука едно яке от кака ти Х, няма да харчиш излишни пари, него ще носиш". Ама че кака Х го е носила няколко години, после и майка няма значение. Какво като е запазено, млад човек съм, не го искам! Определено има разлика да цениш стари вещи и да събираш боклуци. Имам си носия от едната баба и разни посуди (бяха нови) от другата. Посудата си я ползвам с радост и умиление. Имаме си на село къща на над 200 години, всичко е в стар стил, и менци има, и грънци, и стари тигани, стомни, че  дории и черги от козя вълна. Всичко е измито, изпрано и се ползва. Ама не е боклук, пазено е. Доста неща се изхвърлиха, но което става се остави. Там се ходи веднъж седмично. Зимата е приказка високо в планината да слушаш как снежната виелица се вихри в клоните на боровете, а ти завит в козя черга, гледаш светлинките от бумтящата печка.  Обаче тия черги в нас не бих ги изтърпяла 
И моите деца се прибират от майка често като просячета  Чисти естествено, но с неточен размер дрехи и доста демоде, някои протрити на коленете (тука моите са виновни). Имам една леля, дето праща умалели дрехи от нейните деца. Разликата с моите е над 10години. Половината дрехи се качват на село, другата стоят при нашите. Така като взимат децата, не събирам торби. А и предпочитам големия да не се завира в трънаците (прави го редовно) с нови дрехи, нито ми е кеф да търкам петна от домат или диня пак от нови дрехи.

Аз пък не си падам по стари вещи, без значение колко са запазени. Не можеш ме накараш да сложа мои дрехи от 80-те на дъщеря ми, колкото и да са запазени. Нито искам вехтории, нито си налагам мнението на други хора. Очаквам околните да направят същото, не да ме убеждават колко е ценна количката от братовчедка ми, която е с 12 години по-малка от мен, да съм я ползвала за детето, като съм на гости на баба, да не мъкнем нашата.

              А баба ми казваше - дупе знае две и двеста     Или пък друга реплика - като няма риба и цацата е риба