Мами - домакини

Публикувана: 16 септ. 2009, 12:38 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2009, 12:31 ч.

24 556
756

V

# 15 16 септ. 2009, 13:20 ч.

Цитат на: Китана в ср, 16 сеп 2009, 13:00

Аз съм си вкъщи.Седя,домакинствам и гледам детенце.Другата година обаче,живот и здраве,ще дам малката на градина и ще започна работа.
Мотивацията ми е,че искам да бъда с детето си колкото мога.
Е,и аз понякога изкрейзвам,но ме спасява новопоявилата се традиция да излизам петък и /или събота с компания.

И аз така с тази разлика, че не изкрейзвам Laughing

Laughing

, а ми е много, много приятно. Харесвам и работата си, но смятам, че може да почака.

Виж целия пост

K

Потребител

# 16 16 септ. 2009, 13:22 ч.

Не бих си останала вкъщи да домакинствам за нищо на света. Харесвам си работата и дори и мъжът ми да изкарваше достатъчно, за да ни издържа той сам пак нямаше да си остана вкъщи.

Добре де Бени, сега си с мъжът ти, издържа те и си доволна,но представи си че стане нещо и утре не си с него, нямаш собствени доходи,нямаш професия, нямаш и трудов стаж зад гърба си и си примерно вече на 40г,когато не влизаш в нормите за "до 25г с 2 чужди езика и висше образование". Какво правиш ти тогава?

Не знам дали тук ще се спори,но за мен да си седиш вкъщи, само за да въртиш домакинство си е чист мързел. Имам безброй примери пред очите си при които жените работят и си гледат домовете в перфектно състояние винаги и това с по 2 деца. Така че не смятам,че е достатъчна причина да не работиш това да си "домакиня". Всъщност така май се наричаха безработните нали?

Друг е въпросът ако смяташ че нама смисъл да работиш,защото мъжът ти "работи като вол" и ти харесва да живееш на негов гръб. Но това наистина изглежда малко все едно ти плаща за домашна помощница. newsm78

newsm78

Виж целия пост

К

# 17 16 септ. 2009, 13:25 ч.

Dори цялата ми заплата да отива за детегледачка, ако има такъв вариант, пак ще работя.

Аман от слугинаж.

Не е за мен това Stop

Stop

Освен всичко друго, рано или късно ...писва, и като решиш да се върнеш на работа...може и да не те взвемат, щото междувременно си изтървал конете.

Мне!

Виж целия пост

# 18 16 септ. 2009, 13:25 ч.

Май не бих ... . Вече 3,6г съм си вкъщи и чувствам, че психически почвам да се сривам ... Cry

Cry

Виж целия пост

V

# 19 16 септ. 2009, 13:27 ч.

К-А-М , това със слугинажа е пряко зависимо от отношението ти към теб самата, а не от околните. Има и работещи жени, които успяват да се оставят да са в такава позиция.

Виж целия пост

Работливка

Гост

# 20 16 септ. 2009, 13:28 ч.

Цитат на: Beni_82 в ср, 16 сеп 2009, 13:08

Цитат на: Работливка в ср, 16 сеп 2009, 12:58

И на мен ми е интересно каква е мотивацията да си останеш вкъщи. Аз лично не бих го направила - работи ми се, а и ще ми липсват контактите с колегите, клиентите, а и куп други неща. Разбира се всичко трябва да е с мярка - а не например да работиш прекалено много и да лишаваш семейството и децата си от необходимото внимание. Оставайки вкъщи ми се струва, че ще се превърна в домашна помощница, а не искам!

Основната мотивация ми е че мъжът ми получава много повече отколкото вземах аз преди (работех за 1100лв.) и парите ни стигат за да си живеем нормално че и остават за спестяване. От друга страна като си помисля, когато и аз работех не можех да си позволя да поддържам дома както го правя сега, нито да се грижа по същия начин за съпруга си както сега, просто времето ми отиваше за работата ми Sad

Sad

А сега имаме и дете, така че се иска още повече труд за домакинството.
Друг вариант е да започна работа и с част от парите да наемем домашна прислужница, но този вариант все още не съм го виждала при познатите ми и ме притеснява Sad

Sad

А и като платим на прислужницата, реално от саплатата ми ще остане малка част, ако изобщо остане, и смисъла се губи.
Реално извода е че не бих се върнала за подобна заплата както предишната ми, ако обаче има по-добра работа, може би бих премислила решението ми.

Никъде не съм споменавала нищо за заплати. Моята заплата също е по-ниска от на мъжа ми, т.е. при сегашното ни положение можем да минем и без нея. Но аз харесвам работата си и се чувствам полезна там. Професията ми, колегите ми ме карат да се чувствам добре. Засега имаме само едно дете, което гледах до 1г. След това се върнах на работа. Не заради заплатата, а защото искам да работя. С домакинството се справям, а и мъжът ми помага - задълженията не са само мои в крайна сметка. И така и двамата сме щастливи. Мисля си, че ако бях продължила да съм домакиня и детегледачка, щях да се побъркам... и да се раздалеча от мъжа ми, колкото и странно да звучи.

Виж целия пост

R

# 21 16 септ. 2009, 13:46 ч.

Имам над 10 години професионален стаж (висока заплата и удовлетворение от работата), а в момента със съпруга ми решихме да не работя, въпреки че нямаме дете и дори не съм бременна. Засега се наслаждавам на щастието да избирам какво да правя с времето си. Все пак още ми е рано да съм категорична дали ми харесва.

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 22 16 септ. 2009, 13:46 ч.

Трудно ще ми е да живея, ако нямам нещо свое си. Било да уча нещо, да се занимавам с някаква моя си дейност или да работя. Друг е въпросът, че все повече и повече ми се иска да премина към по гъвкаво рабонто време, традиционните офисни отношения почват да ми омръзват.

Виж целия пост

К

КИТАНА

# 23 16 септ. 2009, 13:47 ч.

Цитат на: valerie в ср, 16 сеп 2009, 13:27

К-А-М , това със слугинажа е пряко зависимо от отношението ти към теб самата, а не от околните. Има и работещи жени, които успяват да се оставят да са в такава позиция.

Мда...
НЕ знам откога да си гледаш детето ,да се грижиш за къщата и мъжа си е = на "слугинаж". Thinking

Thinking

Може би това схващане идва от жените,на които се плаща,за да ти вършат работата-детегледачките и домашните помощници.Още малко ще се намерят и такива ,които да изпълняват и съпружеските задължения на жената. Joy

Joy

Виж целия пост

Регистриран

# 24 16 септ. 2009, 13:53 ч.

Явно зависи от човека, не толкова от обстоятелствата(който иска -намира начин). Накратко моя опит : бременността изкарах в университета- 3ти курс. След раждането на близнаците ми оставаха още 3 семестъра, които успях да взема редовно с всички изпити. Февруари 2007 си взех държавен изпит и диплома а децата бяха на 1г. и 3 м. От началото на май 2007 започнах работа (това ми беше първо работно място), децата на градина и така досега. Справяме се с къщата, домакинството и децата успешно според мен, къде по-лесно, къде по-трудно но става.
Да си призная и да мога да се върна назад пак така щях да направя. И както казах на мъжа ми тогава : "Или ще търся работа или психиатър!"
За разлика от мен сестра ми след първото майчинство се върна за месец на работа и след това отново остана вкъщи за втора бременност. Сега си говорим и тя ми казва, че би родила и трето дете, стига да не се връща на работа. Мога да кажа че моята работа ми носи удовлетворение, чувствам се значима и полезна. Това се доказа сега , когато съпруга ми беше 5 месеца без работа и с минимални доходи (обезщетение). Непонятно как щяхме да се оправим иначе. Извинете ме за дългия пост Hug

Hug

явно ми е дошла музата Party

Party

Виж целия пост

E

# 25 16 септ. 2009, 13:55 ч.

Домакиня е последното определение, което ми пасва - но като неходеща на работа майка, да споделя нашия ритъм Grinning

Grinning

- събуждане към 8 часа, гушкане, обличане, четене - според настроението, закуска, кафе - и така до към 10 часа.
- след което майка ми го поема, и отиват на разходка до 12, а аз започвам "работа" - необходима ми е само интернет връзка, мястото е без значение,
- между 12 и 14 часа - игра в двора, обяд - според настроението на малкия - с мен или с баба му,
- между 14 и 17 часа той спи, а аз работя,
- след ставането му следобяд обикновено съм приключила, или се налага да свърша нещо за кратко, така че можем да отидем на разходка, или пък да си играем вкъщи и т.н.

Това е засега, с едно дете - когато се появи второто, ще видим как ще се промени режимът.
Преминах и през паниката, че вечно ще си остана домакиня /докато бях в майчинство/, и през забързаното ежедневие на активно работеща майка, която тича от вкъщи на работа и обратно, и вечно не и достига времето.
Като че ли сегашната ситуация, при която едновременно и работя, и съм си вкъщи, ми се отразява най-добре.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 26 16 септ. 2009, 13:57 ч.

Цитат на: Китана в ср, 16 сеп 2009, 13:47

Мда...
НЕ знам откога да си гледаш детето ,да се грижиш за къщата и мъжа си е = на "слугинаж". Thinking

Thinking

Може би това схващане идва от жените,на които се плаща,за да ти вършат работата-детегледачките и домашните помощници.Още малко ще се намерят и такива ,които да изпълняват и съпружеските задължения на жената. Joy

Joy

И детето, и домът са общи. Както и съпружеските "задължения", така и те би трябвало да се споделят. Ако само единият обслужва другия, за мен си е слугинаж.
Но хората имат различни разбирания, така че щом им харесва, нека го правят, без значение как се нарича.

Виж целия пост

# 27 16 септ. 2009, 13:59 ч.

Аз лично не бих могла да се поставя в подобно положение.
Имам въпрос към домакините - как си искате пари за дамски превръзки, например....

Виж целия пост

Потребител

# 28 16 септ. 2009, 14:03 ч.

Цитат на: Bona fides в ср, 16 сеп 2009, 13:59

Аз лично не бих могла да се поставя в подобно положение.
Имам въпрос към домакините - как си искате пари за дамски превръзки, например....

Резонен въпрос.
Приемам безусловно решението на една жена да остане домакиня, ако е финансово обезпечена с няколко стотин хиляди в банкова сметка.
Нейни лични. Да речем наследствени.
Не знам как иначе някой изобщо би се навил да бъде финансово зависим от друг човек.
Всичко би могло да се случи, по дяволите.

Виж целия пост

B

# 29 16 септ. 2009, 14:05 ч.

Цитат на: Bona fides в ср, 16 сеп 2009, 13:59

Аз лично не бих могла да се поставя в подобно положение.
Имам въпрос към домакините - как си искате пари за дамски превръзки, например....

Не ти разбирам въпроса, какво значи да искам пари от мъжа ми?
Парите в семейството ни са общи, няма мой или негови, нали все пак сме семейство? Това значи че мъжа ми се грижи за набавянето на пари, било в брой в къщи, а и да покрива кредитната ми ми карта също. Не ми се налага да "искам", ако ми се наложи това означава че имам проблем.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нарцистична майка!

4 556
112

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

247 387
6 774

Лични и семейни отношения

Сериозен ли е или не, как да разбера ?

375
15

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.