Мами - домакини

  • 24 560
  • 756
# 30
Аз лично не бих могла да се поставя в подобно положение.
Имам въпрос към домакините - как си искате пари за дамски превръзки, например....

Какво значение е дали са превръзки, тампони или крем за лице? Най-вероятно имат карта, която мъжът им зарежда, за да пазаруват или им дават кеш сума за магазина.

П.П. Моите си ги купувам от хипермаркетите, по принцип пазаруваме заедно, но ако мъжът ми ходи сам, той ги купува.
Виж целия пост
# 31
Аз лично не бих могла да се поставя в подобно положение.
Имам въпрос към домакините - как си искате пари за дамски превръзки, например....

При такова разнообразие от карти и  банкови сметки, не е задължително да си искаш пари Wink

опс, аз пък не съм домакиня Mr. Green
Виж целия пост
# 32
Обичам да бъда независима. О.к. ясно, че има семеен бюджет, общи пари и пр., но друго е чувството, когато в края на месеца в джоба ти влязат твой лични финанси. Имаше един период в живота ми, когато бях бременна с първото си дете и учех, съпругът ми ме издържаше на 100%. Винаги оставяше пари за пазар, никога не ме е питал защо, за какво и колко съм похарчила.
Аз обаче винаги се отчитах и сякаш оправдавах за всеки изхарчен лев. Просто ми беше гадно да харча чужди пари, макар и за общи неща като храна, консумативи и пр.

А пък и не съм учила толкова за да си седя у дома. Харесвам работата си и дори и на моменти да е тежка и не много подходяща за семейни, не бих я изоставила, за да чистя, говтя и клюкарствам с приятелки по цял ден.
Виж целия пост
# 33
Не е въпросът в искането.
А в зависимостта.
Ами ако един ден такава жена остане без мъжа си?
Поради някаква причина.
С две деца на 8 и 12 примерно.
Без пари, без професия.
Какво се случва?
В държава като България, където няма социални да ти помогнат...
Виж целия пост
# 34
Аз си мисля, че всичко си зависи от човека: има жени, на които им харесва да са си вкъщи постоянно, да си гледат децата по цял ден и да вършат домакинска работа. Не виждам нищо лошо. Аз лично след като родих бях готова да се върна на работа след 2 месеца, по независещи от мен причини тогава не можах да го направя и си гледах детето до 1 година, което за мен е супер много. Е, върнах се на работа, когато малката беше на 1 година и съм доволна. Няма сила, която да ме накара да си стоя вкъщи перманентно, защото за мен да съм съпруга и майка не е достатъчно. Да не говорим, че смятам яслите и детските градини са супер полезни, и това го казвам при положение, че след като тръгна на ясла дъщеря ми точно една година всеки месец по една седмица беше с антибиотик и аз си я гледах, и в момента в който се закрепеше я давах пак на ясла. И сега ако се върне времето пак бих постъпила така: не съм фен на детегледчките, предпочитам детето ми да е на ясла или детска градина, за да е с други деца.
И още едно уточнение: в България платеното майчинство е най-дълго от целия Европейски Съюз. За сведение в Брюксел майчинството е 3 месеца. Друг е въпроса, че тук нещата са уредени и може да дадеш бебе на 3 месеца на ясла.
Виж целия пост
# 35

Мда...
НЕ знам откога да си гледаш детето ,да се грижиш за къщата и мъжа си е = на "слугинаж". Thinking Може би това схващане идва от жените,на които се плаща,за да ти вършат работата-детегледачките и домашните помощници.Още малко ще се намерят и такива ,които да изпълняват и съпружеските задължения на жената. Joy

И детето, и домът са общи. Както и съпружеските "задължения", така и те би трябвало да се споделят. Ако само единият обслужва другия, за мен си е слугинаж.
Но хората имат различни разбирания, така че щом им харесва, нека го правят, без значение как се нарича.
Е,не говорим за такива "извращения",нали? Wink Мъжът може да помага,но все пак си е задължение основно на жената.Пример при нас-мъжа ми готви.Аз-много рядко.Чисти също,мие чинии,гледа детето понякога.Но повечето задължения вкъщи са си моя работа.
Виж целия пост
# 36
...
Какво се случва?...

Е как какво - намира си друг, който да я издържа  Grinning
Виж целия пост
# 37
Не е въпросът в искането.
А в зависимостта.
Ами ако един ден такава жена остане без мъжа си?
Поради някаква причина.
С две деца на 8 и 12 примерно.
Без пари, без професия.
Какво се случва?
В държава като България, където няма социални да ти помогнат...
Кой е казал,че стои да си гледа децата до такава възраст? Shocked
Виж целия пост
# 38
   Честно казано не се определям, като майка-домакиня, поради простата причина, че съм си у дома, защото гледам детето. За мен майка-домакиня е жена с деца над 3 годишна възраст, които ходят на градина или училище, а тя през това време се грижи за домакинството, пазаруване и такива неща. Така го разбирам аз.

   Малката стана на 1г. и 7м. и след няколко дни има вероятност да я пускам на ясла. Причините - финансови. Искаше ми се да мога да я гледам най-малко до навършването на 2г., а ако имахме възможност и до  3г. Не, че сме били в цветущо финансово положение след раждането на малката, но и за мен и за съпруга ми беше важно малката да прекара поне първите си години с майка си, а не с баби, детегледачки или на ясли. Трудно, но сме се справяли. Сега, освен от финансова гледна точка, смятаме, че за нея е по-добре да е на ясла. Свикнала е и обича да е с деца, а приятелчетата й тръгнаха на ясли и градини. Зимата в къщи за нея по-скоро ще е мъчение.

   За графика досега - такъв нямаше. Винаги се ръководя от детето, а то сменя навиците си доста бързо. Най-често след закуска не се чистеше къщата, а се излиза навън. Обяд, сън за нея, почивка за мен и малко домакиснка работа. След като баща й се прибира от работа - разходка и време за тях двамата и тогава за мама остава готвене и почистване. Така горе-долу стояха нещата досега.
Виж целия пост
# 39
Аз лично не бих могла да се поставя в подобно положение.
Имам въпрос към домакините - как си искате пари за дамски превръзки, например....

   Не искам. Парите са общи и стоят на едно място - неговата заплата, майчинството и детските. Той не си ги носи в него и не давам отчет дали днес съм купила дамски превръзки, хляб или памперси за малката. Ако стигна до там да трябва да питам и да искам , значи не сме семейство и не трябва да сме заедно.
Виж целия пост
# 40
...
Какво се случва?...

Е как какво - намира си друг, който да я издържа  Grinning

Мога да ти кажа какво се случи с леля ми. Омъжва се веднага след гимназията, въпреки това завършва и висше, през това време ражда и две деца, но няма ден трудов стаж. Чичо ми винаги е изкарвам мноого добри пари, помага ли са им и родителите от двете страни. В един прекрасен момент обаче чичо ми се разболя сериозно, остана ли у дома, трябваше някой да го гледа, спестените пари свършиха бързо, братовчедите ми бяха още деца на 16 и 18 г. Леля ми се състари с поне 10 години за половин година, беше в безизходица, наложи й се да започне работа, нямаше къде, защото важеше правилото до 25-30 г. със стаж и два чужди езика. Абе с две думи трагедия. Добре че, чичо ми се оправи и започна да работи отново. Леля обаче си взе поука и сега е касиер в банка вече шеста година. Сама казва, че пенсия няма да види, защото няма да и стигне никога трудовия стаж, но е по-добре да има доход, докато може.
Виж целия пост
# 41
Това за искането на пари пък е направо... Laughing Представям си..."Милооо дай 5 кинта да ходя да си купя превръзки!" hahaha Ааа не...
Виж целия пост
# 42
...
Какво се случва?...

Е как какво - намира си друг, който да я издържа  Grinning

Изобщо не се сетих  Rolling Eyes

Франческа, точно това имах предвид.

Китана, аз така разбрах темата. За жените, които по принцип решават, че ще са домакини.
Не за тези, които са в отпуск по майчинство.
Виж целия пост
# 43

... На запад това е нещо нормално, а тук у нас според мен тепърва има да се развива като култура....


Тук малко грешиш, преди на запад е било по-често срещано, сега прогресивно намалява.  Peace

Аз бих допълнила, че и когато аз бях дете си имаше майки домакини  Wink изобщо не е ново явление.
По темата - не, не бих останала вкъщи дори и мъжът ми да изкарваше достатъчно  Wink Професионалната ми реализация е голяма част от живота и целите ми, наред с отглеждането на деца  Wink
Виж целия пост
# 44
За да можеш да си позволиш нещо подобно (тоест да останеш домакиня), съпругът трябва да изкарва достатъчно пари, за да се задоволяват нуждите на семейството.
Не знам колко семейства успяват с това, особено ако живеят в по-малък град (както съм аз примерно) и заплатите не са кой знае какви.
Аз не бих стояла в къщи 5години примерно, или цял живот, за да гледам детето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия