Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 90
Ами, сподели случки от твоето детство. Децата обичат да ни виждат като нормални хора, които са минали през същите проблеми като техните. Нека споделянето да започне от теб или просто да си обсъждате някоя случка на улицата, някое филмче или книжка. То в един момент ще започне да се отпуска.
Ние неминуемо участваме с децата си в това учене, защото сме част от живота им. Няма как животът да не ги научи, защото те не живеят изолирани, а им се налага да общуват. Повечето неща ги научаваме по пътя на опита и грешката. Мисля, че най-важното е да усещаме подкрепата на близките хора през целия си живот.

Съгласна съм с теб, но не се получава, той много трудно се отпуска да разказва. От край време се опитвам да култивирам в него навика да споделя, като го правя чрез личния си пример. Ужасно контактно и приказливо дете е и е удивително, колко затворен е когато става въпрос за него самия.
Казва, че не помни и че е забравил вече / а става въпрос за деня/.  Sad
Виж целия пост
# 91
Обикновено за повод си избира нещо и изкарва навън емоции, които не може да обясни, да "облече" в думи, но поне "изпуска парата". Моят единия син реве така, та се къса. Само се опитвам да обясня, че не е нужно толкова силно да крещи. Може и по-тихо да плаче и да се сгуши в мен.
Виж целия пост
# 92
Но ето виж, аз не искам животът сам да го учи. Бих искала поне да участваме наравно с него.
Синът ми е симбиоза измежду чувствителност, емоционалност и същевременно е затворен, не иска да коментира. Аз не мога да обсъждам с него разни случки, защото не споделя. А може би и това да е резултат на неговата чувствителност. Трудно ми е, признавам.
Момчета са такива- трудно споделят. По- горе цитирах една книга, в която авторът съветва момчетата да се приучват към домакинска работа, за да могат докато белят картофи да си кажат болката. Според автора те могат да общуват само странично, т.е. да правят нещо, де гледат другаде и тогава да си изплачат болката. както и да ги гледаме архитипа на мъжа е да е силен и да не плаче, diana_t го е видяла на практика, защото всички мъже го носят и следват несъзнателно.

ПП Хубаво е и да отличаваме хленченето от плача и болката. Глезнята и плача като опит за манипулация, за постигане на своето, за получаване на любов е нещо съвсем различно.

Благодаря Бояна. Да разбирам ли, че разковничето е в безусловната и неприкрита любов? Т.е. ако аз, ние, му даваме увереността, че е обичан и че е харесван, независимо и въпреки грешките и слабостите, които допуска и които има / защото всеки допуска и има такива/ - това е гаранция? За увереност и самоуважение?
Безусловната майчина любов е важна, но няма общо с разума и харесването. Можеш да го обичаш като цяло, но да не харесваш определени поведения и постъпки. Таткото, пък, обича по- условно и изисква повече- такава му е ролята, за да активира детето, да го подтикне към повече действие. Двамата родители заедно приемат детето с грешките и позволяват от тях да се извлече поука, а не вина.
Важен е и примера на уверени родители. И най- вече детето да се остави да действа, да прави онова, което е във възможностите му само и да се учи само, да побеждава, да преодолява някакви проблеми. Има много книги по въпроса, но всеки родител си намира сам своят път към детето. Рецепти се следват трудно, а и най- често, всеки си ги тълкува както му е удобно...
Виж целия пост
# 93
Благодаря ти, полезно ми е участието ти, отново ще те прочета.
Също и на останалите, със сходни или не виждания по темата, защото ме карат да размишлявам в различни на моята посоки.
Виж целия пост
# 94
Ама, то, този архетип се възпитава и се предава чрез местната култура! Той не е вграден у мъжете по подразбиране!

Додо, а детето споделя ли с баща си или с някой друг мъж от семейството? Например, синът ми споделя по различен начин с мен и с баща си. С мен е по-малко приказлив, а с баща си е като латерна - обажда му се по телефона само за да си сподели нещо между другото. А и баща му гледа да прекарва време само с него, да излязат заедно на разходка или да готвят, или да играят, или да гледат мач. И между другото си приказват.
 А и понякога трябва да помагаме на децата с изразяването, защото трудно подбират думите и дори може да не се сетят как да изразят чувствата и мислите си. Като го гледам моят оклюман и той ми каже "не знам", но го виждам, че се мъчи започвам да изказвам предположения и той започва да се замисля и да посочва най-близкото.
Виж целия пост
# 95
Ама, то, този архетип се възпитава и се предава чрез местната култура! Той не е вграден у мъжете по подразбиране!
Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. Архетипите биват наричани примордиални. Андрогенизъм – архетип, старогръцката митология – мъжко / женско. Два от архетипите на Юнг са Анима и Анимус.

Малко по- елементарно е обяснено, но все пак :
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BF
Виж целия пост
# 96
Това дали архетипът е заложен или придобит е спорно. В различните култури архетиповете за различните понятия варират. Не помня подробности, но четох междукултурно изследване за архетиповете. Нашенските архетипове бяха различни от тези на италианците, американците и германците. Ставаше въпрос за архетиповете мъж-жена, тъмно-светло, добро-лошо и др.
Виж целия пост
# 97

Додо, а детето споделя ли с баща си или с някой друг мъж от семейството? Например, синът ми споделя по различен начин с мен и с баща си. С мен е по-малко приказлив, а с баща си е като латерна - обажда му се по телефона само за да си сподели нещо между другото. А и баща му гледа да прекарва време само с него, да излязат заедно на разходка или да готвят, или да играят, или да гледат мач. И между другото си приказват.
 А и понякога трябва да помагаме на децата с изразяването, защото трудно подбират думите и дори може да не се сетят как да изразят чувствата и мислите си. Като го гледам моят оклюман и той ми каже "не знам", но го виждам, че се мъчи започвам да изказвам предположения и той започва да се замисля и да посочва най-близкото.

Не, не обича да споделя с никого. Той по принцип е като латерна, харесва му да разказва, но филми или негови измислени истории например. Но не и конкретни неща, които му се случват в градината преди, сега в училище, извън нас.
Иначе от известно време, може би от края на пролетта забелязвам глобална промяна в него. Ако до този момент бе силно привързан към мен, до болезненост дори, сега търси преимуществено баща си. Държи да общува повече с него, да учат заедно, да ляга до него...
Това ме радва, защото говори, че момчето ми се развива по начина по който трябва - навлиза в онази възраст в която започва отделянето от майката. Същевременно ми е малко тъжно, но няма как, така трябва да бъде.
Иначе и насочваме и предполагаме и настояваме и не - трудна работа е със споделянето.
Виж целия пост
# 98
Това дали архетипът е заложен или придобит е спорно.
Спорно е според кого? Нека да оставим науки като психология, социология и културология на мира, защото предполагам, че ти не си специалист по нито  една от тези дисциплини, а това е форум за майки, а не за тясно специализирани научни спорове.
Точно това имах предвид като казах, че всеки извън науката си тълкува научните изводи както му е удобно. Юнг е въвел понятието архитип и според него е така както ти го описах. Думата може да се използва погрешно от милиони, но това не променя смисъла на понятието, който изключва твоите съмнения.
Виж целия пост
# 99
А защо мислиш, че не съм специалист? Тези науки са част от моите научни и професионални интереси. А и ти самата намеси архетиповете. Точно, защото е форум за майки е по-добре човек да сподели своя опит или дори размишления по въпроса, вместо да намесва Юнг. Той не е олицетворение на правилното в психологията. Въвел е понятието, но след него има други учени, които са работили по въпроса.
Виж целия пост
# 100
Тогава го оставИ да се оправя с баща си. Ще започне да си споделя с него. А може и да поговорите с таткото по въпроса.
Виж целия пост
# 101
А защо мислиш, че не съм специалист? Тези науки са част от моите научни и професионални интереси. А и ти самата намеси архетиповете. Точно, защото е форум за майки е по-добре човек да сподели своя опит или дори размишления по въпроса, вместо да намесва Юнг. Той не е олицетворение на правилното в психологията. Въвел е понятието, но след него има други учени, които са работили по въпроса.
Казах, че цитираното от мен е елементаризирано, но не виждам смисъл да спорим за същината на различията в понятията и отделните клонове в психологията. В конкретния случай не виждам никаква практическа полза, а идеята е да има такава, поне за  мен.

ПП Каква е специалността ти?
Виж целия пост
# 102
Имаме дебат в къщи по този въпрос ...
Моята позиция - "Плачът не е женска привилегия. Ако си тъжен, нещастен, ако те е страх - добре е да си поплачеш. Не е срамно, не е лошо"
Позицията на баща му "Тате, тарикат мъж не писка. Стискай зъби и се дръж мъжки"

Мога ферман да напиша за моите доводи, но предполагам всичко вече е казано от другите мами.
Какво научих с изумление миналата седмица о майка ми. Нико беше с нея за дъъълго море. Първото ни разделяне от 3 години насам. В началото нямаше проблеми, детето не беше тъжно, не питаше особено за мен  Wink. В края на прекарването обаче, майка ми го видяла умислен, отишла при него и видяла че Нико стиска зъби със всички сили иму трепери брадичката. Попитала го какво има, а той казал
"Имам едни сълзи в окото за мама, обаче мама и тати не ми дават да плача"  Shocked
Майка ми се размазала, гушнала го, казала му, че когато човек е тъжен трябва да си поплаква, после той заспал, а тя ми се обади и ми отвъртя жесток скандал, че теторизирам детето.

Искрено бях потресена, защото аз поне 1000 пъти съм говорила са плача и тъгата. Не само, че не го спирам, а и го поощрявам, когато има пристъпи на тъга (това е наша лична история и не и е мястото тук). Казвам, че го поощрявам с риск да бъда оплюта, защото плачът е просто начин да се изрази нещо. Предпочитам синът ми да вади навън тревогите си,  отколкото да ги натиква надълбоко. В някакъв смисъл, плачът е смелост, защото стискането на зъби  понякога е именно страх да не те помислят за "женчо"

Нико е възприел обаче казаното от баща си ... сега при случай пак ще поговорим за полата от плача
Виж целия пост
# 103
Бояна, вероятно не си ме разбрала добре или аз не разбирам в какъв смисъл си ми разбрала думите Simple Smile Не смятам, че мъжете не трябва да плачат, а да го правят в подходящ момент и по подходящ начин. Така, както и някои жени го правят. 

Фуси, според мен децата и без да им казваш разбират кога е приемливо и кога не да плачат. Баща му и без думи ще му покаже когато му дойде времето. Недейте да спорите...само се подкрепи с факти- напр. вече не плаче когато пада....защото в някакъв момент вие сте спрели да реагирате както преди, детето е видяло, че има други неща за които си заслужава да се плаче и т.н. Simple Smile
Моето спря без аз или баща му да сме му говорили подобни неща. Друг освен нас не го гледа, т.е. сам е усетил кога е уместно да се плаче и кога го приемаме насериозно. На този етап ми харесва и се надявам точно така сам да съзрява и укрепва психически.

Додо, каква зодия е момчето ти? Моето е телец и е точно същото- разказва, но не споделя.
Виж целия пост
# 104
Бояна, вероятно не си ме разбрала добре или аз не разбирам в какъв смисъл си ми разбрала думите Simple Smile Не смятам, че мъжете не трябва да плачат, а да го правят в подходящ момент и по подходящ начин. Така, както и някои жени го правят. 
Точно така те разбрах. Просто, казах и , че не им е заложено да са ревльовци и няма опасност до 15 годишни да плачат за щяло и нещяло. Сами усещат кога и къде да си поплачат. Използвах те като пример, защото имаш 2 момчета и казаното от теб е и практика, а не само теория.  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия