Наистина за мен е важно.

  • 6 231
  • 76
# 30
10cent's, той е 10-ти клас... Започнали сме отдавна. Confused Ние се нагаждаме към всички останали, защото сме малцинство.
Има брат близнак, който е нормален(Боже какви глупости пиша!). Втора година не учат заедно, защото единия е в елитна национална гимназия, където този няма да се справи и остана в обикновено училище. Сам! Няма защитата на брат си, който му беше като майка до сега в училище. И лешоядите го накацаха... Може би аз съм виновна, че не ги разделих още от първи клас. За да свикне да оцелява сам, а не да разчита на брат си, но те са близнаци! Какво да правя? Наистина не знам, а искам да направя нещо за детето си. Душата ме боли, сърцето ме боли... защото аз съм неговата майка и неговата опора, а не мога да му помогна с нищо повече от това да съм до него и кротичко да му обяснявам защо са такива хората и защо така постъпват с него. Да не се плаши и да не му е мъчно, а просто да знае, че има хора, които обичат да тормозят другите, но когато не им обръщаш внимание, ще дойде момент, в който ще им омръзне. Уча го на манашески добродетели, едва ли не, търпение, смирение, за едната и другата буза... А така ли трябва да бъде? Мисля, че не е това начина, но аз нямам друг в момента.
Виж целия пост
# 31
Без да съм чела нищо повече от първа страница...
Искам това:

искам да кажа, че се отнасям към тези хора - родители или деца като към абсолютно всички останали. Не мисля, че трябва да се обръщам към тях със излишно състрадание или друго специфично отношение. Ако аз бях на тяхно място, щях да искам същото. Не бих желала да ме третират като различна.


А НЕ искам това:

тогава момиченцето каза ' не мога да победя, татко, защото така ще мислят, че съм лошата, която е победила детето на количката'.

така че, разлика винаги ще има, винаги ще има чувство за вина и съжаление пред хората с увреждане, винаги ще има погледи и мисли " да пази Господ', винаги 'обществото е длъжник'. 
 

 Peace
Виж целия пост
# 32
Бижу, май за други начини не се сещам.За сега се опитвам да ги приложа върху мен, защото малката не разбира и най-малко това ще и направи впечатление.Иначе е ужасно да гледаш ужасени погледи, сякаш виждат нещо невиждано.
Виж целия пост
# 33
Не знам какво увреждане има, но защо не опиташ да го 'изпратиш' в среда, в която знаеш, че ще бъде приет. Например, защо не отиде доброволец в някоя организация, например БМЧК ( младежки Червен кръст)? Аз съм работила там с млади хора, които са невероятно добри, отдадени, сплотени, никога няма да го отритнат, имат мисията да помагат ... Това може да го насочи не само към приятели, а и към мисия в живота... Извинявай че така ти дрънкам, но може би  тропаш на неправилната порта...
Виж целия пост
# 34
Не знам какво увреждане има, но защо не опиташ да го 'изпратиш' в среда, в която знаеш, че ще бъде приет.
Ха-ха! Средата тук у нас се казва "помощно училище". Ама тестовете в Св.Никола доказаха, че е на гранично ниво, но в половинката на "нормалните", т.е. с подходящо отношение ще се справи. Само дето подходящото отношение никакво го няма. Mr. Green А и защото въпросната "среда" е изолация от обществото.  Т.е. маймуните в зоопарка, хората на площада. А нали сега се тръби за интеграция, което комай е точно обратното, нали!
Бъдещето на дете завършило помощно училище е ... никакво. А аз няма да съм вечно жива. Слава на Бога, братята му съм възпитала така, че и сега като си говорим, спокойно казват: "Мамо, ние никога няма да го изоставим и винаги ще сме до него!" и съм сигурна, че ще е така, което е единственото нещо, носещо ми спокойствие за неговото бъдеще.
Гледала ли си филма за Аби и Британи? Тези две момичета в едно тяло, живеят много по нормален живот в своята среда, от всички деца с увреждания взети заедно в България! А си съгласна с мен, че такива деца пък хептен рядко се срещат и наистина са впечатляващи, нали!?
И да, с баща му сме говорили, че именно социалната сфера е подходяща да изкарва прехраната си. Защото той е добронамерен, състрадателен и съпричастен към хората в нужда.
Виж целия пост
# 35
Аз не ти говоря за помощно училище. Говоря ти за среда, в която негови 'нормални' връстници ще го приемат. Такава среда има в БMЧК
Виж целия пост
# 36
Ти къде живееш?
Последното нещо, което чух, че е направил Червен кръст беше, че май има някакъв крадлив председател, който източил купища средства. Това беше преди няколко години...
Нека не говорим за моето дете вече, както казах той е бял кахър в сравнение с другите деца с увреждания. Но проблемите им са същите. А и още купища много по-тежки, отнасящи се до профилактика на здравословните им проблеми, лечение и рехабилитация. Те са безкрайни...
Виж целия пост
# 37
От скоро работя с деца в неравностойно положение. С изключителни тежки увреждания. Говоря им така, сякаш говоря с моето си дете, задавам глупави въпроси, закачам се с тях, гушкам ги, целувам ги. Веднага се намериха хора да ми обяснят, че "те не разбират, няма смисъл"  ooooh!
А смисъл има. И то много голям.
Виж целия пост
# 38
Вече не очаквам разбиране от всички, радвам се, когато има и не се ядосвам, когато няма.
Не държа всички да приемат детето ми, но пък ставам ужасна ако някой я нарани, нормална реакция на майка, която няма нищо общо с това дали детето ти е със или без увреждане.

Моля,кажете родители на деца с увреждания как да помогнем на вас и децата ви?...
Искам да съм готова и да не се чувствам конфузно и гадно.Искам да помогна.
 

Аз лично нямам нужда от помощ.
Няма "рецепта" за отношение.
В дадената ситуация, моята реакция би била напълно различна.
В този смисъл , каквото и да напиша няма да важи за всички родители на деца с увреждания.

 
Виж целия пост
# 39
Моля,кажете родители на деца с увреждания как да помогнем на вас и децата ви?Ще ви кажа какво се случи.
Бяхме на лекар/бебка получи гърч/ и седяхме пред кабинета на ендокринолога.Дойде детенце с церебрална парализа.Моята щерка веднага ме задърпа да ходим при него.Родителите се опитаха да и попречат,но беба я пипна по ръчичката и детенцето грейна,усмихна и се и с поглед се заиграха.Родителите бяха недоволни,мърмореха през цялото време.Ние не можем да направим много,разбираме че са изтормозени и нервни,но децата са си деца и моето иска да си играе с всички.Останалите дърпаха децата си да не гледат и да не доближават детето.
Не искам моето дете да гледа скришом и да коментира.Научете ме как.Освен да се държим нормално с тези деца аз не виждам как.
Какво да кажа на детето си така ,че вашето да не се обиди и в вас да не остават лоши чувства.Редно ли е според вас да дойде и да ви попита какво му е.Ще отговорите ли?
Много от родителите ги е страх от,де да знам от какво и дърпат децата и им казват нещо на ухо.Не искам и аз така,не е редно.
Приемам всякакви напътствия и съвети.Искам да съм готова и да не се чувствам конфузно и гадно.Искам да помогна.
Надявам се ,че сте ме разбрали правилно. 
Лесно е,просто всички трябва да знаят,че сме различни,но равни-децата ни са деца,а ние родители като вас.  bouquet
Виж целия пост
# 40
Големия син е с очила ,като беше малък закривахме по едно око,изглеждаше странно.Как ли не са го наричали,дори децата му ги чупеха да видят дали може да се движи без тях.Беше трудно,но детето порасна и вече не се влияе.
Трябва ли да стане, за да се обърне внимание.

По този повод гледах в новините как тук са започнали да наблягат на модата за очила и % на подигравки е спаднал неимоверно. Дори имаше интервюта с момиченца, които споделяха как съучениците са правили комплимент за цвят, форма и т.н.

Подобни теми ме натъжават, защото виждам какво се прави тук с такива деца. Всяка българска майка и нейното дете заслужават подобно отношение / грижа и т.н. Има подобни проблеми, но са толкова малки.  
Виж целия пост
# 41
Това си е за "Деца с увреждания и хронични заболявания"...

Защо?Смущаваме Ви,пречим или интересите ни започват и свършват с диагнозата на детето ни? ooooh!
Не се заяждам,просто така си питам  bouquet
Виж целия пост
# 42
 работила съм с деца с увреден слух, много от тях са може ли да се справят и в масово училище или градина с малко помощ от учителя и много работа в къщи. Говорила съм с родителите им, но повечето са изплашени не защото децата им няма да се справят, а защото няма да бъдат приети. Страх да не бъдат наранени. А тези деца са лесни за интеграция, но много от учителите в масовите училища отказват да се занимават или лично демонстрират пренебрежително отношение. Имам и различен родител и макар, че е с професия, образование често се е чувствала различна. И все ми се е налагало да обяснявам. Какво има за обяснение? Човек като човек! Просто малко нормално отношение.
Има много зли хора. Зли и толкова първични, че ми е жал да ги гледам чукащите на глави.
Виж целия пост
# 43
...но много от учителите в масовите училища отказват да се занимават или лично демонстрират пренебрежително отношение.
Има много зли хора. Зли и толкова първични, че ми е жал да ги гледам чукащите на глави.
Ето това е...
Виж целия пост
# 44
Моят син ме научи, какво мога да направя, още докато беше много малък.
Той си е отгледан по домовете ( не, не съм го изоставила, просто го водех ежедневно по домове за сираци) и ощ първият път ми направи впечатление факта, че той винаги отиваше при едно дете, в един дом, което беше с хидроцефалия. Толкова се радваш да се занимава с нея, така я галеше - и никога, нито веднъж не ме попита: Мамо, защо главата на това дете е по - голяма от диня....
И аз се замислих...на него н му прави впечатлние, за него, тя е дете като всички други, защо за мен е по - различна.........
най - доброто, което можем да направим за хората с увреждания, е да не им го набиваме в очите, да приемем, че те са хора като всички останли и имат право да живетя като всики останали. Да получават обич, грижи и подкрепа като всички останали, да не ги крием от очите си и да не си заравяме главата в пясъка. Това, че имат нужда от специализирана медицинска грижа и че не изглеждат "перфектно" като нас не е причина, да нямата нашия начин на живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия