Когато някой убие любовта ... /как се отказва брак ?/

  • 5 169
  • 47
# 15
ех,колко странни са някои жени-когато мъжът е пълен льольо,прави им номера и ги върти на пръста си-обичат го до полуда,правят и невъзможното да са с него.
когато мъжът се промени,обича ги,грижи се за тях и стане прекрасен човек,на жените вече не им е интересно,не го обичат,мислят да сложат край.. newsm78
нищо чудно,че жените с такова мислене наистина си остават стари моми.
Виж целия пост
# 16
аз бих дала шанс,но бих изчакала с брака.Защо ли?Отрязал е майка си и се разкайва че го е манипулирала,следователно има чувства към теб.Мъжете трудно режат пъпната връв с майките си,а той е направил избор.Щом си с него толкова време едва ли ти липсват чувства,едва ли си толкова обидена...
Заговори се за любов,обаче моето мнение че една връзка не се изчерпва когато любовта свърши,а когато общите цели свършат. Peace
Виж целия пост
# 17
Имам близък, който, докато живееше с техните даваше пари на майка си при нужда. Когато се влюби и връзката му стана сериозна излезе на квартира с приятелката си, роди им се дете, после се ожениха (грижи се и за детето й от първи брак) и вече повече от 5 години са щастливи и са чудесно семейство. Сега родителите му им помагат. А той е много добър, не е скръндза и винаги гледа първо за семейството.

Давам този пример, защото момчето може просто да е пораснало и да е преценило, че трябва да създаде собствено семейство и да се отдели от това на родителите си. Разбира се ти по-добре познаваш човека и ние не знаем дали твоите съмнения имат основание. Но най-важно е дали го обичаш и дали виждаш бъдещето си с него. Това, което ме притеснява е някой ден да не реши, че ти си причината да "скъса" с родителите си. Но хайде да не те вкарвам в нови размисли.
Виж целия пост
# 18
             За каква любов става дума? Прочетох само за пари, вечери, ремонт, кола, грижа.... Не преекспонираш ли проблемите през тази прословута първа година.  Че не го обичаш, се разбира, че си търсиш извинение, също...  Мъчиш се да го изкараш виновен за това, че ти не го обичаш  Просто му кажи истината, той едва ли ще иска да живее така. Най-гадното за него е, че майка му сигурно ще започне да досажда  с "аз нали ти казах" ooooh!
             Според мен обичаме не заради..., а въпреки...    Приемаме човека до нас с всичките му недостатъци /и тайно се надяваме, че можем да ги променим  Grinning/, ако се налага се борим се за любовта си... Различни неща от тези, които прочетох в написаното от теб
Виж целия пост
# 19
Във всички случаи, не се жени сега, очевидно не си готова. Ако трябва, остани насаме със себе си няколко дни и се попитай
1. Какви са ТВОИТЕ чувства към него? Ако няма любов, и най-свестния човек на света да е, няма да се получи добро семейство.
2. Ако имаш чувства, можеш ли искрено да простиш и да не ровиш повече в миналото? Направил е грешка, голяма, през първата година. Поправил я е по най-добрия възможен начин. Ако не можеш да простиш, не мъчи повече и себе си, и него. Ако ти продължаваш с поведението си да изискваш да плаща цял живот минали грешки, които са поправими и вече са поправени, сама ще разрушиш всичко.
Виж целия пост
# 20
Ало,авторката,на 30г.животът тепърва започва,най-хубавото предстои,ако имаш очи да го видиш разбира се....А ако се чувстваш стара и престаряла ходи в старчески дом.И мисля,че заради такива тъпи патки като теб,мъжете се изродиха и станаха путьовци
Виж целия пост
# 21
Подметни му, че според твоите схващания, жената след брака трябва да си остане у дома, и мъжът да я издържа. Да видим как ще реагира.  Twisted Evil

А за убиването на чувствата вината си я делите 50:50.
Виж целия пост
# 22
След 3 години една любов никога не е същата както в началото.
Сигурна ли си, че обидата от първата година е истинската причнина за намалелите ти чувства към него?
Виж целия пост
# 23
Някой (ти или той, или вие) вече е убил любовта. Т.е. това е факт, така те разбрах, сега идва другият ти въпрос "как се отказва брак" - еми много лесно, казваш "не" щом не си сигурна, че искаш да живееш с него и искаш да родиш неговите деца ... Почти на 31 бях когато се ожених и не смятам, че съм била стара мома. Родих на 31, а второто на 34 и не съм имала проблеми със самочувствието ... Когато бях на 21 отказах брак вечерта преди сватбата и не съжалявам (вярно че леше трудно решение - гости поканени, сватба организирана, рокли ... глупости, но получих подкрепата на родителите си). Вземи решение според това което ти искаш, а не според хорските приказки, успех ти желая!
Виж целия пост
# 24
2. Ако имаш чувства, можеш ли искрено да простиш и да не ровиш повече в миналото? Направил е грешка, голяма, през първата година. Поправил я е по най-добрия възможен начин. Ако не можеш да простиш, не мъчи повече и себе си, и него. 
Аз бих посъветвала авторката същото. Ако смяташ, че той не се е променил, че не можеш да му простиш, по-добре да се разделите. Трябва да си изясниш нещата сама за себе си. Всеки прави грешки и според мен всеки заслужава да му се даде шанс да се поправи. Ти сама трябва да прецениш дали сегашното му поведение е искрено.
Но най-голямата грешка е да живееш в миналото и цял живот да мислиш за тази една година, да таиш лоши чувства и да се самоизяждаш. Според мен проблемът е в теб самата, а не в него. Ти не си наясно със себе си.
Виж целия пост
# 25
Нищо ти няма на годините, живота е пред теб   bouquet
Брака е сериозно нещо , затова си помисли добре. Peace
Виж целия пост
# 26
Изчакай с брака, поживейте заедно година-две.
Слушай си сърцето.  bouquet
Виж целия пост
# 27
Имай впредвид, че добър брак и само с любов не се гради. Ако имате общи интереси, хобита и неща, които да споделяте, ако спокойно можете да разговаряте и решавате дори и ежедневни проблеми, ако те подкрепя в твоето израстване, ако мислиш, че от него би излязъл добър баща - аз бих му дала шанс. Имай впредвид, че ако поне 30% го обичаш искрено, в момента, в който ги видиш гушнати и заспали с първото ви детенце, вече ще са 100%. Аз бих опитала - все пак е връзка за която знаеш вече повечето от нещата и явно те устройва, щом си я продължила с още 2 години - предполагам, че поне година живеете заедно на семеъни начала
Виж целия пост
# 28
Да не те е хванало предсватбено шубе? Що за мазохизъм - докато се отнасят зле с теб, си влюбена, когато се поправят, вече не са ти интересни? И се самонавиваш...

Ако си сигурна в необичта си, късайте, ако не - поживейте заедно без брак. Според мен го гърчиш, за да си отмъстиш за миналото, сега ти е паднал.
Виж целия пост
# 29
Милата.
Проблемът не е в него, а в теб.
Искрено се надявам, че темата не е измишльотина, но ако наистина си израсналала без майка, аз мога да разбера тази безобразна несигурност и твърдото ти убеждение, че на 30 си стара.
Аз имам и друг въпрос, как по време на тази цялата галимация, по време на първата година от вашето запознанство, ти не се почувства неловко да се гърчиш на на няколко работи и да покриваш сметките и почивките на един мъж?
В смисъл, с днешна дата го намираш възмутително, а с ранна дата- за нормално?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия