Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Браво за името, веднага го разконспирирах ->
Мундьо = Муньо + П*ндьо

Хаха,да сега видях,че съм го прекръстила на мундьо

Много прясна случка - от днес на обяд.
Само дето в историята всички са муньовци и муни (и аз в кюпа).
Малко предистория. Любимата ми колежка и приятелка напуска работа. Днес в обедната почивка й правим прощално парти. Аз и тя сме освободени от шефа веднага след това да си ходим (че да си продължим с черпнята). Супер! Мъжете в офиса, верни на чувството си за естетизъм, подаряват на колежката ми умопомрачителен букет от напръскани с нещо блестящо рози, с една камара фльонги по тях. Ядохме, пихме, снимахме се... Стана време двете да си ходим, че бързаме за китайски ресторант. Обаче единият от колегите (който се беше нацупил, че букетът е безумен кич) ни помоли да го изчакаме половин час - имал работа с друг наш колега. Ние решихме, че ще търси по-подходящ букет или ще купува подарък и няма проблем - ще чакаме. Отвисяваме половин час, отвисяваме още 15 мин отгоре. Ни вест, ни кост от двамката. Викам на колежката - баси златния букет, баси подаръка, дано поне да си заслужава. След час и нещо двамата пристигат запъхтени и запотени. Аз въртя врат във всички посоки - ръцете им празни. Пуля се, чудя се... Колегата запъхтяно: "Благодаря ви, момичета, че ни покрихте. Ние поразцъкахме набързо малко тенис през това време." 
Пълен комплект муни и мунчовци 

 

Даа, трудно е да се определи наистина кой е по-муньо 

Ох, остави се - още го преживявам  Скоро ще има ответен удар 

От днеска е случката:

Спи моя Муньо и сънува как аз му казвам в еди колко си часа, да ме чака в едно кафе на центъра. Аз по това време по принцип съм на лекции. Става, оправя се, излиза, влиза в кафето чака...20 минути, 30... звъни ми. Аз на лекции и не вдигам, чака още 10 минути и се започва звънене на пожар. Аз излизам да видя какво става:

- ТИ ИМАШ ЛИ НАМЕРЕНИЕ ДА ДОЙДЕШ ВЕЧЕ А?!
- Ама....да...чакай само да свърша в университета... (като си мисля, че пита имам ли намерение да се прибирам, макар че не разбирах защо е толкова нервен!)
- КВО!?!?/1
- Е как какво бе мило....към 22-23 ще си дойда, както винаги

тит-тит-тит - затвори човека. Прибирам се аз към десет без нещо, той буреносен облак и не ми говори 

- Мило, кво ти е бе?
- Остави ме, не искам да ми говориш!
-    Мило...
- Не бе, не ща да ми говориш! Кво си мислиш, че правиш, разкарваш ме до центъра и после айде нема ме - много ли ти беше смешно!?
- Ти луд ли си?
- Да! Че изобщо се занимавам с лигавщините ти, луд съм, луд съм!
- Мило, аз не съм ти определяла среща в центъра, днеска!
- ТИ ЛУДА ЛИ СИ?!
- Луда съм, че се занимавам с глупостите ти!

- Ти кво ми каза днеска, долу - къде и в колко ще ме чакаш?!
- ****** виж кво, последно спорихме кой ще изведе кучето, кога ще получа зимни гуми и ти казах че ще се прибера по-късно, че ще излизам с колежки, а ти каза, че ако излизаш с приятелите ти ще дойдете при нас!
- Е...ти....абе аз май съм сънувал, знаеш ли!?
- Ма не ми говори бе!

 

Трейсииии, големи сте сладури! 
Днес сутринта съм провела 3 минутен разговор с мъжа си, който изобщо не помня ,че съм провела. Единственото ми оправдание, е че ме тресеше висока температура. Вечерта ме цитираше дума по дума, а аз отричах като смела партизанка, че това не съм го казвала.

Вървим си с приятелка и насреща ни стар познат. "Хайде - казва - да ви водя да пием по нещо".
Ние се съгласихме, тъкмо на кафе мислехме да ходим.
Господинът решава да жули алкохол, сокове... Хвали се, заплатата му била голяма, допълнително припечелвал...
Вади свръх луксозен телефон и пр., става ясно, че е заможен действително.
Идва ред да си ходим, сервитьорката му носи сметката.
А той стои, никъде не се бърка.
Девойката изчаква.
Аз и тя вадим пари за нашите кафета, ние друго не сме пили.
Плащаме. Той пак стои и по едно време изцепва: "Мене няма ли да ме почерпите"
Почерпихме го, от немай къде.

Запис!

                           Душици. Объркали сте темата според мен .

Демек че те са муните?!Ми кво да го правят клетото момче.Пило,яло и се веселило в прекрасна компания,а кой ще плати не е негова работа.Не може да си тормози празната главица за таквиз неща  Те трябва да са му благодарни че той е отделил от безкрайно ценното си време да им обърне внимание 
п.п.Той си е муньото с сигурност

Абе, и тримата са Муньовци. Имам приятели, на които бих им простила, ама да ти се хвали какви пари вземал и после да си изпроси почерпка...ставам и си тръгвам- той да се оправя със сервитьорката...Егати компаньонката...

и аз съм имала преживяване с муньовци.историята е следната-аз млада и невинна 15 годишна. той-няколко години по-голям,работник в Либхер с доволната заплата от 400 лева(или поне така казваше). въпреки това момчето беше удивително стиснато. примерно реплика: "къде искаш да ходим?" "ми няма значение" "давам ти право на избор (колко благородно!!) - можем да идем някъде на кафе, а ако искаш можем да идем за малко на село у баба ми, че ми се дояде кокошка,пък и май си забравих телефона там"
друг случай - 11 часа вечерта.аз и двете ми приятелки трябва вече да се прибираме,че майките ни ще ни удушат  той ни е закарал в квартира,за която си делят разходите с приятели и която за нас се намира в другия край на града.муньо ни е докарал,логично той трябва и да ни закара (имаше човека едно Типо,винаги в ремонт,но той беше много горд с него  ) обаче като се качваме в колата,мунчо казва "е добре да ви закарам,ами нямам газ в колата,имам само колкото да се прибера до вкъщи." "е,добре де,какво предлагаш?" "ами да заредим!" "еми да заредим де!" "е да,ама нямам пари.....вие имате ли?" "ми не много..." "колко имате?" събираме,смятаме,всичко на всичко около левче  (гладни ученически години,ей!  ) "ааа,добре е,ще стигне..." станахме свидетели как наш муньо отиде и зареди газ за 1 лев! ей такова чудо никъде не съм виждала.случката се повтори докато на мен ми писна и му се сопнах че щом ни е докарал,трябва и да ни откара....познайте-прибрах се сама 
отмъщението на китайката  - дойде ми до гуша от приказките на приятелките ми "ама виж колко е готино да те возят с кола, не го късай ощееее!!!" и реших да го ударя на слабото място, макар и абсолютно непланирано.пътуваме (по случайност сами) и му викам "очите ти са адски зачервени" "аа да,не знам какво е това,имаш ли идея?" "ами предполагам е конюнктивит " "ама тва кво е?"  "еми възпаление на очите" " как се лекува?" "ами с капки за очи" (муньо веднага решава че това ще да е много скъпо) "какво става ако не го лекуваш" "ами.....най-много да ти окапят очите" (дори и за момент не си и представях, че може да се върже  ) ама нашия веднагически набива спирачки "КАКВОООО?КОЛКО СТРУВАТ ТИЯ КАПКИ!?!?" "ами има 2 вида.хората обикновено опитват с по-евтините,белким стане.но общо взето те влошават нещата.ако искаш да се излекуваш,търси капки за очи за конюнктивит, по аптеките трябва да ги продават,струват 50 лева,само едни такива са,няма как да ги сбъркат.ама търси по по-големите аптеки"
няколко дни по-късно, отивам на училище и негов приятел ме засича:"абе ти как така го изгаври наш Владко,момчето обиколи целия град с колата да търси капки за очи за 50 лева и никъде нямаше" "кажи,какво стана?" "еми първо влизах с него...после ме беше срам да вляза в аптеката, да не видят хората че съм с него....накрая влизах да се смея на аптекарките  "

Аз излизах с един Муньо, добре че само няколко срещи. Раздаваше го голям женкар. Отиваме ние на заведение, хапваме, говорим си и по едно време той пребеля и ми вика "Да знаеш, не сме заедно!" Аз докато разбера какво става, до масата идва едно момиче, пита го как е и той най-безсрамно "Ами с братовчедка ми вечеряме, но след малко ще ставаме." Абееее, как ще ставаме, аз си чакам основното ястие... каква братовчедка, какви пет лева??? Муньо си събра партакешите, хвърли пари на масата и ме подбра и мен. Аз от шока не мога да разбера в какъв филм се намирам. Питам го какво беше това, а той "Аааа, ами това е Танчето. Ние с нея излизахме, ама тя не знае, че сме скъсали и да не стане панаир, че съм с теб, трябваше да измисля нещо." Преместихме се на друго заведение. На него му стана горещо, молихме сервитьорката да ни премести на маса, която е на по-прохладно място, сигурно половин час сме циркулирали по масите, за да му е добре на него. Вечерта тръгна да ме изпраща, като уточни, че го прави, защото живея сравнително близко до тях и няма нужда много да обикаля. Както си вървяхме и едно бездомно куче тръгна подире ми. Мен не ме е страх, животинката просто си върви, ама Муньо двайсет пъти викна "Циба!", опитваше се да го ритне, ама ме хванал мен пред себе си като параван. Пред моя вход аз бързам да се прибирам вече вкъщи, а той ме пита с един писклив глас "Ееее, ама сега ще ме оставиш с кучето ли???" Аз мислех, че се шегува и му обяснявам, че няма да го изяде и той като започна да ми нарежда как заради мен сега ще се наложи да се прибира и да го преследва бясно куче, как трябвало аз да го изпратя, защото явно кучето ме харесва и на мен няма да ми скочи... Изслушах тирадата и предложих да се обади на баща си да го прибере от нас, ако толкова го е страх. После се качих у нас.
На другия ден Муньо се оплакал пред приятелите си, че заради "бясното куче" стоял един час в моя вход, докато то си тръгне и не могъл да спи от притеснение... вдигнал кръвно, попотил се... абе, излязох аз гадната в цялата история.