популярни и непопулярни....

  • 6 104
  • 60
# 30
Не разбирам защо говорите само за мода, красавици и популярност!? Не е задължително популярните да са и красавците, които да си останат след години само с преходната красота, нито да са бутиково облечени. Затова има видове популярност.
Интересно е, че всички, които пишат, че са били непопулярни в училище, твърдят, че популярните красавици от онова време, са станали същи вещици! Rolling Eyes
Виж целия пост
# 31
Никога не съм била кротка, обичах винаги да съм на гребена на вълната.Не съм била задръстена, харесваше ми да ме харесват.
Не знам дали ми е помогнало в живота, може би да.Бях странна особено в гимназията , бягах от часове, бях арогантна , но въпреки всичко отличничка.Първа си направих татуировка и си пробих пъпа, после ме кефеше , че ми подражават и ми завиждат, сега ми е смешно какво ме е радвало Joy лошото е , че аз влияех зле на другите около мене сега се замислям и много съжалявам как съм се подигравала и наранявала другите деца.Повечето ми приятели в училище бяха момчета.Цялото ми поведение/бягане от часове, пушене, спане в час и т.н./ не ми попречи на влизането с 6 в университета и за успешното ми завършване и там пак с отличен Wink
Виж целия пост
# 32
Не разбирам защо говорите само за мода, красавици и популярност!? Не е задължително популярните да са и красавците, които да си останат след години само с преходната красота, нито да са бутиково облечени. Затова има видове популярност.
Интересно е, че всички, които пишат, че са били непопулярни в училище, твърдят, че популярните красавици от онова време, са станали същи вещици! Rolling Eyes

Ами защото сред момиченцата модерно и красив беше основният критерий. Ученето също, но някакси истинската йерархия се разиграваше на бойното поле за красота. Поне при нас беше така. Аз лично затова говоря за това. Може би при момченцата е било за друго. Вещици не, но нищо не е останало. Факт.
Виж целия пост
# 33
Ученето също, но някакси истинската йерархия се разиграваше на бойното поле за красота. Поне при нас беше така. Аз лично затова говоря за това. Може би при момченцата е било за друго
Аз съм момиченце и за тях говоря. През кои години се е случвало това?
Защото по мое време, популярните бяхме непокорните, умните, можещите, тези които с пет думи можеха да обединят целия клас и за добро и за лошо. Никой не се интересуваше дали гуменките ми са от Дет Маг или от ЦУМ. Laughing

Слава Богу имам щастието да остарявам по-бавно от съученичките си и това ме кара да злорадствам безгранично.
Това могат да преценят другите.  Simple Smile Обикновено собствената ни преценка за нас самите е много субективна. А пък да си се замисляла, че злорадството и в онези години може би е било пречката, заради която не са те харесвали тогава?
Виж целия пост
# 34
Добре, Бижу, явно навсякъде е било малко заради различни неща борбата, котирането. При нас беше не заради ученето. А заради нещата, които споменавам. Може би защото в провинцията бунтарство сред момичетата... някак по-трудно. А може би сме били задръстени в това отношения, не зная. А може да се дължи и на това, че все пак в тоталитаризма мина моето детство. Бях в 8 или 9 клас когато дойдоха промените.

След като при вас е било за друго... кажи отрази ли ти се?

 Laughing Ааа. Злорадството започна по-късно, наскоро дори, когато установих, че лидерките станаха цоцолани. Доволна съм, че тежа 48-49 килограма. Разбира се някои неща, ще трябва да приемеш на доверие.
Виж целия пост
# 35
Абе децата също не са толкова елементарни. Или поне по мое време не бяха. Един става известен с едно, друг - с друго. Да си калпазанина на класа също е вид известност. Но мисля, че има доста голяма разлика между това, просто да се говори за някой, и това, хората да търсят контакт с него. Когато аз бях ученичка, най-популярните хора бяха тези, в компанията на които всички се чувстват приятно. Нямам спомени да  са били нито най-красивите, нито най-добре облечените. Не претендирам, че разбирам от психология, но ми се струва, че децата приемат по-добре себеподобните си, а не някой, който крещящо се отличава от тях, било с дрехи, било с неземна красота. Особените се приемат трудно, а много от наистина  смотаните си харесват дремуцането в кюпа и се чувстват супер компфортно в ролята на кибици, защото ако останат сами със себе си, неприкрити от тълпата, наистина няма да има с какво да изпъкнат.
Виж целия пост
# 36
След като при вас е било за друго... кажи отрази ли ти се?
Да, отрази ми се. За добро. Защото у дома бях смачквана от собствената си майка, но в училище бях върха и можех всичко - и да уча за отличен, и да правя най-големите щуротии - отличничка със задоволително поведение... тогава имаше такава категория "поведение", което вдигаха на последния за учебната година съвет, за да се започна отначало през следващата. Повечето съученици ми бяха приятели, а тези които не бяха, не ме закачаха за нищо. Просто взаимно ни беше известно, че изпитваме неприязън и толкова. Бях честна и откровена с всички. Това ми помогна да разбера, че имам стойност и права като човек, което ми беше отнето у дома. Помага ми и до днес.

Доволна съм, че тежа 48-49 килограма.
Т.е. аз трябва да се гръмна, защото тежа два пъти повече?  Rolling Eyes И това да ме смачква и прави плаха, недоволна и нещастна? Не знаех, че тайната на повсеместния успех е в тегло до 50 кг...
Виж целия пост
# 37
Да ти кажа, Бижу, като прочетох последното си мисля, че всъщност нещата са дори още по-сериозни като отражение. Излиза, че този, който някога е бил спокоен, щастлив в постиженията или своеобразното си лидерство за нещо, и после си остава така. Който е бил нещастен, в един момент колелото се завърта, оказва се, че всъщност ти печелиш по точки, но... какво от това като пък си озлобял леко. Да кажем както е при мен

Иначе аз пък се учех добре. Бях отличничка, но много мързелива. Май такава си и останах. А сред момчетата помня няколко много вървежни умници. Бих искала да зная какво стана с тях. С момчетата. За жалост на никой не пазя следите. Потънаха някъде по София и не съм чула нищо за тях.

Виж целия пост
# 38
...оказва се, че всъщност ти печелиш по точки, но... какво от това като пък си озлобял леко. Да кажем както е при мен
Т.е. ти се смяташ за печеливша в цялата история защото си 48 кила, а аз 100!? Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 39
Бижу, Корекция. Виждам, че говорим за различни неща. Става дума за това как са ти се отразили някои неща от детството, а не да ми спориш или задаваш въпроси в днешно време кое как трябва да се ситуира в ценностната система. Никой не ти казва, че това е добро или лошо. Казвам ти как се отразяват борбите в детството. Не ти казвам, че това е хубаво. Напротив, откровено споделям на мен как са ми се отразили някои неща. Че малката ти победа не е никава победа, защото именно ти си озлобял. Но ти май не прочете това в поста ми. Или не искаше да го прочетеш?

като прочетох последното си мисля, че всъщност нещата са дори още по-сериозни като отражение. Излиза, че този, който някога е бил спокоен, щастлив в постиженията или своеобразното си лидерство за нещо, и после си остава така. Който е бил нещастен, в един момент колелото се завърта, оказва се, че всъщност ти печелиш по точки, но... какво от това като пък си озлобял леко. Да кажем както е при мен



 А ти май се зае да ми правиш друга дисекция. Благодаря. Но няма да участвам
Виж целия пост
# 40
Този термин "популярност" май дойде с американските филми. Не го осъзнавах, докато една бивша съученичка ми каза колко са ни мразели.
Виж целия пост
# 41
Не знам дали и какво се променя, но факт е, че тези, които са ми били приятни в детството, дори и пътищата ни да са разделени и да се виждаме много рядко, все така са ми симпатични, а тези, които тогава съм ги намирала за неприятни и до сега е така. Никой не ме е изненадал в този смисъл.
Виж целия пост
# 42
Но ти май не прочете това в поста ми. Или не искаше да го прочетеш?

А ти май се зае да ми правиш друга дисекция. Благодаря. Но няма да участвам
Наистина си била непопулярна в училище и наистина ти се е отразило.  Laughing Когато кажеш на някого това, което мислиш по повод негово мнение, което звучи самовлюбено и обидно за друг тип хора, той вземе, че те изкара злобен... просто защото не знае какво друго да те нарече.
Съвсем добронамерено те попитах защо смяташ себе си за по-успяла сега, защото тежиш 48 кг ли? И защо смяташ хората, тежащи повече, за неуспели? А ти ме нарече - злобна!... newsm78 Що така? От добрина? Няма нужда да участваш, повече въпроси нямам, а тези които зададох са риторични. Grinning
Виж целия пост
# 43
Бижу, самоцитирам се, защото употребата на "ти" не касаеше теб, а мен самата. Ти наистина не четеш.

Да ти кажа, Бижу, като прочетох последното си мисля, че всъщност нещата са дори още по-сериозни като отражение. Излиза, че този, който някога е бил спокоен, щастлив в постиженията или своеобразното си лидерство за нещо, и после си остава така. Който е бил нещастен, в един момент колелото се завърта, оказва се, че всъщност ти печелиш по точки, но... какво от това като пък си озлобял леко. Да кажем както е при ме
Що се отнася до отражението, ами че аз това си казвам отначало - да отрази се, важно е.
Виж целия пост
# 44
Стефче, чета душко, но така го разбирам. Не намираш ли че би могло да се приеме по моя начин!? Не е нужно да бодеш очите на хората с този болд в гигантски размер. Пиши като за себе си, щом себе си имаш предвид, защото пишейки "но... какво от това като пък си озлобял леко.", звучи объркващо. Ако беше написала "съм" недоразумения, нямаше да има. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия