За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Ей, стопли ми душата тази тема. Заслужава си да се прецапа от време на време през обичайните бози и л*йна на говорилнята, за да се стигне до нещо по-значимо, което да те накара да се замислиш. Защото понякога караме на автопилот, забравяйки да погледнем нещата през очите на малките деца.

Моята настройка е, че трябва да има принципи и граници, но и да си даваме сметка, че понеже ние като родители избираме и диктуваме толкова много неща в живота на детето, трябва често да му даваме и на него шанса да избира (в рамките на разумното), за да не чуства то безпомощно.От друга страна, за мен е грешка на малко дете да се говори като на възрастен и да се очаква то да реагира като възрастен (рационално и разумно), нали затова е дете.

Както и да е, горе е казано почти всичко, и има достатъчно "храна" за размисъл.
 
Ето още един превод на вече цитирания Халил Гибран:

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Халил Гибран

И още нещо:

Да Учим Добре Децата Си

Научете децата си на тези истини.
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън
себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито
от място, нито от нещо - и че истинското щастие се
намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни са-
ми на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че
всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа,
като първото е не по-малко достойно за уважение от
последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всич-
ко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма
никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолеп-
но изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-
великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще
получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо,
за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,
че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че
Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че никога няма да бъдат съ-
дени, че няма защо да се тревожат дали винаги пос-
тъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят,
за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и
съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са
едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога
никого няма да осъди.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия,
че не трябва никога да се тревожат дали няма да
изгубят вашата или Божията любов и че най-големият
дар, който могат да поднесат на света, е тяхната,
безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не
значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за пре-
възходство над другите не би означавала да са видели
Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се
каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което
не биха могли да направят, че илюзията за Невежест-
вото може да бъде изтрита от лицето на земята и че
онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне
назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Дейст-
вителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела; не като
им го кажете, а като им го покажете. Защото децата
ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори
- да се състезават с вас въз основа на онова, което
правите.


Нийл Доналд Уолш - "Общуване с Бога"

Алиса,страхотно е това послание на Уолш!Дано да успеем да предадем тези уроци на своите деца,но дали ние сме ги усвоили?Умеем ли да не съдим различните от нас,да обичаме безусловно,да вярваме безрезервно?Понякога ми се струва,че децата ги умеят тези работи по-добре от нас и май ние имаме да учим още много

Благодаря на SIANA, Flash, mama_mary, gospojata, Алиса за страхотните откъси, които са цитирали. Не бях влизала в темата повече от месец и открих неща, които отдавна съм чела и търсила.

Когато прочета своите мисли, казани от друг, се чувствам още по-сигурна в това, което правя и в избрания начин за възпитание на детето ми.
Възпитавайки децата си и опитвайки се да разберем техните души, ние възпитаваме себе си или им позволяваме те да ни възпитат...

ето какво си намерих:


"Ако се не обърнете

и не станете като деца,

няма да влезете в царството небесно.

Исус Христос (6 г. пр. Хр. - 30 г. сл. Хр.) Основателят на християнството

Незнам дали ще ми повярвате , ама това ме 
Не от утре , а от сега , след следобедния сън , няма да правя вкусотии цели часове , кой ми го признава , а ще играя с детето си , дано спомените му останат .
Няма да крещя по нея " пак ли ... омръзна ми ... ама , ти не разбра ли "
Ще се опитам 
А когато забравя  , пак ще посетя темата , за да си припомня някои от нещата написани тук .

Благодаря ви за темата   

страхотна, разкошна тема!!!!!!
може би най-хубавата, която съм чела досега във форума....
разплаках се, умилих се, обадих се на майка си да и кажа "благодаря", разплаках и нея... таня ме гледа с недоумение в очичките и посяга към телефона .... и съм щастлива...  много щастлива...
благодаря ви!!!!
сигурна съм, че ако всеки в труден момент намери време да прочете поне едно от всички написани тук стихотворения и разкази, ще намери по-лесно решението....

Тони, благодаря ти, че изтръска праха от тази тема. Тя е наистина неизчерпаема. И колкото повече опит трупаме, толкова повече грешки си откриваме. Но ми се струва, че не е важно дали сме правили грешки, а дали се замисляме върху тях. Ние не сме съвършени. И децата ни не са съвършени. Нека да го помним и да си го прощаваме взаимно.

И аз благодаря за темата!   
Най-важното, това, за което първо мисля, когато общувам с детето си е да си спомня каква съм била аз на неговата възраст. Е, за първите години използвам очевидец - майка ми.
За щастие, не съм забравила какво е да си дете. Помня като слон - и хубавото, и лошото. Това страшно ми помага да разбирам децата и да знам как да постъпя в почти всяка ситуация.
Разбира се, съобразявам се с факта, че аз съм аз, а синът ми - съвсем различно човешко същество.

Мили майчета, незнам нито какво да кажа, нито как да го кажа.
знам само че сина ми спи зад мен на креватчето си, а след прочитане на вси4ко тук аз просто седнах и благодарих на Бог че ми е дал възможността да имам дете, да се опитам да му дам максимално от себе си и да про4ета написаното тук.         

ами то не бях аз, мойри беше 
за което още веднъж благодаря и аз   

а лично към теб, цвети - поздравления за смелостта да родиш и се грижиш за 4 деца!!! страхотно е   

Мили момичета,благодаря ви от сърце,че сте започнали тази тема!
Благодаря ви за откъсите,стиховете и мъдростите,които цитирате-някои познати за мен,а други-не,но всички пълни с толкова чувства и истини!
Поплаках си и после отидох до леглото на спящия ми син,да го целуна отново и да му кажа колко го обичам!
Позволявам си да прибавя тук и нещо,писано от мен наскоро.Често пиша в тефтера си разни нещица,които искам някога Тони да прочете.Друг път просто чувствата ми са толкова силини и мислите напират в главата ми,че трябва да ги излея на белия лист.След време ги препрочитам тия неща и се радвам,че съм успяла да уловя мига...


"Когато се прибрахме вкъщи от родилния дом,отначало всичко ми беше много трудно,и два-три дни карах сякаш на автопилот!Изтъркули се цяла седмица!И изведнъж видях,че Тони се е променил вече,че за това кратко време е пораснал,че е по-различен!Тогава за пръв път го почуствах-той расте с часове и никога ,по никакъв начин няма отново да бъде същият като преди поредния си сън,преди изминалите часове,нощ,дни,седмица и месец!Стана ми толкова мъчно!Обожавам всяко негово движение,всяка физиономия,която прави,как широко се усмихва,как изкривява устичката си надолу точно преди да заплаче,как се гушка в мен и заспива,даже как целият се омазва с мляко или плаче,когато е много гладен!Всеки път,когато се събуди и аз отида да го взема от леглото му,щом ме види,настъпва такава радост!Започва да рита с крачета,да маха с ръчички и очите му блесват,и виждам най-красивата усмивка на света,и тогава всичко друго изчезва,щастието в мен е неизмеримо!
Времето минава толкова бързо!Децата ни растат с минути и милите мигове толкова бързо се превръщат в спомен!
И аз си водя дневник.Записвам как минават дните ни,какво ново е направил,какво чувствам аз!Препрочитам и аз за нощите с тежките колики,които ни отминаха,за първата ни баня,за това колко трудно ни беше с кърменето,как преди месец-два задържа главата си изправена,как преди седмици започна да се опитва да се обърне,как за пръв път забеляза пеещите играчки над леглото си,как по-късно започна да се опитва да ги хване,как започна да разпознава всеки вкъщи,и как различно реагираше на всеки-на мама се усмихва с обич,на баща си се смее от сърце на закачките,а на баба постоянно бърбори!
И ми става толкова мило,и малко мъчно...Мечтая си да почне да сяда,да почне да се изправя,да проходи,да проговори...Но и ми се иска да си остане онова беззащитно мъничко човече,което видях от родилната маса и което никога няма да забравя...
Опитвам се да се напредварвам с времето,да улавям ценните мигове,да не изпускам нищо,но ми е трудно!Остават спомените ми,изписаните редове,заснетите снимки и малки клипчета!А Тони сега си смуче юмручето,защото пак е гладен,поглежда ме как седя на компютъра и всеки момент ще започне да се ядосва...Вече ме гледа толкова умно,вече е толкова пораснал,а е само на три месеца и нещо!
Понякога затварям очи и си представям!Ще започне да седи,да играе с играчки,да пристъпва,да тършува из къщата,да говори,после да пише,да пее,да прескача огради!Ще спре да се гушка в мен,няма да ми дава да го целувам!Ще вижда света през своите очи и ще се учи от грешките си!Ще тръгне на училище,ще се влюби за пръв път и сигурно като истински мъж,ще изплаче някоя сълзичка скришом!После ще стане толкова голям,че ще се чувствам като дребосъче до него!Ще говори по мъжки,ще бъде силен,но и със сигурност слаб понякога!Но никога ,никога вече няма да бъде същият като сега-мъничък и нуждаещ се толкова много от мен!
Затова сега ще стана,ще го нахраня,после ще го гушна,ще го целувам много,много,много!Ще го облека,ще го разходя,ще му говоря!Довечера пак ще се къпем,ще ме намокри пак цялата,докато рита в коритото,ще се смеем,ще се гушкаме и приспиваме!Сигурно пак ще стана през нощта просто да го видя как е,дали е завит,дали не е мокър,дали е добре?И пак ще сънувам онзи мъж с
 прекрасни сини очи и широки рамене как ме прегръща и ми казва:"Мамо..."Пак ще се събудя и когато се надвеся над леглото,ще видя най-прекрасната усмивка на света...Защото времето бърза,и трябва да вървим заедно с него...Защото децата ни са най-важното нещо на този свят и ние им дължим своето време...Защото нищо на света не може да замени първият плач след раждането,първата усмивчица,първата протегната към мама ръчичка,първата сълзичка,първата стъпка и крачка,първата дума,и всяко онова първо нещо..."

"Писмо до моето дете

Вечер е. Всички спят – градът, кварталът, съседите – долавям лекото похъркване на съпруга ми в съседната стая. Не ми се спи. Присядам тихо до леглото на моя малък син и го наблюдавам. Взирам се и в полумрака, различавам малкото отпуснато телце. Ръцете му са вдигнати блажено нагоре покрай главата, едно малко краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието му. Слагам главата си до неговата и в полусън опитвам да надникна в бъдещето му.

…”Виждам красиво младо момче, надвесено над книга и усилено преглежда някакви записки. Кичур коса пада върху сериозното лице и то с нервен жест го отметна назад. Лека усмивка прибягна по лицето му и след това изчезна. Беше съсредоточен. Решаваше някаква задача.”...

Стреснах се от лай на куче. Вдигнах глава и разбрах, че се съм задрямала за миг. Погледнах детето си и изведнъж разбрах колко бързо лети времето. Като един миг ми се сториха трите месеца от неговото раждане. Неусетно, малкото беззащитно бебе е пораснало. Все по-самостоятелно, все по-уверено в собствените си сили и все по-малко нуждаещо се от мен. Изведнъж разбрах, че няма никакво значение каква професия ще има, къде ще живее и какви ще са любимите му занимания. Единственото, което има значение е, че го има. Реших да му напиша писмо. Седнах и думите сами започнаха да се нижат на белия лист:

Мое мило дете,

ти си като слънчев лъч в живота ми. Ти си въздухът, който жадно поемам всеки миг. Ти си моят смях, моето щастие и смисъл в живота.

Прости ми за хилядите пъти, когато гласът ми ще бъде изтъкан с наставнически нотки, за забележките, които ще отправям към твоите изследващи пориви. За умората и раздразнителността в края на дългия работен ден, за пропуснатите твои малки и големи успехи, за пълното мое внимание, което не ще мога да ти дам. Единственото, което е важно да запомниш е да бъдеш човек, който върви напред в живота с високо вдигната глава – живей така, че да не се срамуваш от това, което си. Живей пълноценно и слушай сърцето си, то ще бъде пътеводител в живота ти и никога няма да те подведе. Не подминавай ранената птичка, нито обидната хорска дума с безразличие – отдели им част от вниманието си и помощта си. Не завиждай на другите, а се вгледай в себе си и прецени какво можеш да направиш за да станеш по-добър. Имаш шанс да бъдеш каквато пожелаеш – учител, писател, художник, певец, адвокат. Човек или човече – изборът е само твой. Не забравяй, че сам диктуваш правилата на играта и единствено от теб зависи крайният резултат. Избери сам дали да бъдеш победител или победен.

Усмихвай се и бъди щастлив, няма пречки пред теб. Бъди милостив, обичащ и себеотрицателен. С пълни шепи раздавай от щастието си на другите – те го заслужават. Обичай безрезервно, не щади чувствата си и не чакай нищо в замяна. Живей така, че един ден да не съжаляваш за нищо. Вкусвай с пълни шепи от живота и се наслаждавай на всеки миг от него. Наслаждавай се на всеки ден – той никога няма да се повтори, а шанс имаш само веднъж в живота. Хвани го здраво в ръце и не го изпускай.

Каквото и да направиш, никога не забравяй, че ще се гордея с теб и ще те обичам, силно, безрезервно и завинаги!
С много обич: мама "

за пореден път се убедих че във този форум имам честа да общувам с невероятни жени. с майки с главно М. за пореден път се убедих че българката е една всеотдайна, любяща и безценна майка.
чест и удоволствие е за мен да общувам с вас макар и виртуално     

Винаги съм се опитвала да бъда приятел с децата си. Така както моята майка е моята най-добра приятелка. Радвам се че мога всичко да споделя с нея и искам и децата ми да могат спокойно да споделят всичко с мен.