За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

На Амилада,Маргарита,Иси,Сакри и всички,които ме провокираха да се науча бързичко да пиша на кирилица,за да мога да споделям с вас!Преди малко намерих най-накрая това,което исках да ви подаря  от няколкодни- писмотна Ръдиард Киплинг до нероденият му син!                                       
                                       
                                             АКО
Ако владееш се,когато всички треперят,
а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко се довериш,
но бъдеш предпазлив;
Ако изчакаш,без да се отчайваш;
наклеветен-не сееш клевети,
или намразен-злоба не спотайваш,
но ни премъдър,ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш,без да си мечтател,
ако си умен,без да си умник;
Ако посрещаш крахът-зъл предател
еднакво със Триумфа-стар умник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка-и ти го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;
Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото
смело хвърлиш зар,изгубиш и започнеш пак
и можеш да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък,нерви,длани-
и изхабени да ти служат пак
и крачиш,само с ВОЛЯТА останал,
която им повтаря:"Влезте в крак!"
Ако в тълпата ЛОРДА в теб опазиш,
в двореца-своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки,но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт поне веднъж-
Светът е твой,молбата ми е чута
и главно,сине мой-ще бъдеш МЪЖ!

gospojata, това писмо е нещо невероятно уникално !!! Какво важно и неприлично категорично нещо са думите !!! Това писмо не може да се проумее пълноценно от един прочит ! Аз поне не можах...

Поздравления за бързо придобитите умения !   Добре дошла в нашия клуб !

Аре, връщам се пак да чета писмото ! Дано го проумея по-добре...

много е сложно! синчето е още "малко " , но като гледам с каква скорост се развива и как разбира разни неща.....
лошото е , че съм учила за тези работи , а някак се получава един порочен кръг и върти-суче ,  караш по " грешния начин"
някой път се дразня от себе си като си "изпусна нервите " пред детето и то за глупости , става ми едно гаднооо....
а малката душичка не е направила нищо фатално и после кой крив , кой прав......
винаги съм искала детето ми да расте без комплекси , без предрасъдъци , уверено в себе си....
и така малко или много не се съобразявам с него , не го "чувам"
мислим че правим най-доброто , а не знаем дали по този начин не сме го прецакали вече някак си....
не знам....., ама знам че искам да го разбирам и ще се опитам колкото мога и колкото ми позволява вече изграденият ми характер и начин на мислене.

Малко е детето ти, но аз съм убедена, че разбира много повче, отколкото предполагаш.
Без комплекси ще расте, ако още от сега му вдъхваш самочувствие.Май в тази тема писах какво означава за самото дете, според мен вдигането на ръчичките високо горе на въпроса ти :"Колко си голям, колко ще пораснеш?" и т.н. Мисля също, че някои баби влияят пагубно върху внуците си с непрестанните поучавания и напътствия.Аз лично пазя/меко казано/ децата ми от това въздействие на свекърва ми.Кво ги пазя - вдигам луди скандали и да не продължавам по въпроса да не развалям хубавата ни тема.Пазя децата си от хора, които ги подтискат и мачкат и им показвам как сами да започнат да се пазят и да се отбраняват по-точно.
А увереността аз лично я вдъхвам надецата ми още от много малки с одобрения на това, което правят, със скрита помощ и явна подкрепа.
Всяка една от нас, майките има изграден характер и начин на мислене.Но много често вече моята четири годишна дъщеря е на коренно различно мнение, а за характера й да не говорим.Страшни усилия полагам да не ги пречупвам и да не я вкарвам в моите релси, освен когато наистина прекали.Така мисля, че тя се учи да си отстоява мнението, да проявява характер, да бъде само себе си, а не мен.Точно тази проклетия в нея харесвам и я пазя от себе си - да не я пречупвам, доколкото е възможно.Тази проклетия би и помогнала за много неща в бъдеще.Моята функция в случая я виждам да регулирам щуравия й характер понякога в прилични граници все пак, но да не я променям, а да я насочвам.Особено за една жена това си е ценно само по себе си.А онзи моя пубер вече ми е трудно да го боря за каквото и да е...Успявям, но все пак рядко.Това харесвам и в двете си деца и естествено не само това.

Здравейте!Много си права,когато отбеляза ,че скоростта,с която растат децата ни е главоломна!Тъкмо си мислиш,че си намерил верният път към детето си,а то вземе,че порасне,или,както модерно се изказват психолозите-преминава на по-висок етап от развитието си.И се оказва,че всички възпитателни стратегии и подход към детето,вече са неподходящи! И няма значение,че"това съм го учила"или колко книги сме прочели по темата!Защото живия живот не като на книга,не е като рецептурник-500гр.ласки+200гр.респект+любов-колкото поеме= и никой не ни е учил как да бъдем родители!Тогава започваме като децата-по метода проба-грешка,това върши работа-това-не.И ако понякога ни се струва,че сме се загубили,че сме тръгнали в погрешна посока,е добре да си припомним,че "...Бог позволява обратният завой!".И в подкрепа на това,което споделяш и на мнението на Сакри,открих ето това:
                        Ако можех да отгледам детето си отново
 Ако можех да отгледам детето си отново,щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,а след това дом.
 Щях да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.
 Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта.
 Щях да гледам по-малко часА и час по час
да си отварям очите.
 Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.
 Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.
 Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя.
 Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.
 Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.
 Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
 Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам
по-често.
  Щях по-малко да ратувам за любовта към силата
  И да се грижа повече за силата на любовта.
                                                                   Даян Луманс
Мисля,че е добре да не чакаме дълго-имаме невероятния шанс да го направимСЕГА!

наистина важи принципа  "проба -грешка ", но някой път може да бъде с фатални последици и затова рядко трябва да се прилага.Все пак не си правим експеримент- ще стане- няма да стане...
Според мен идеалното възпитание е в "златната средата" - нито отпуснати "юзди" , нито стегнати. Но е трудно да се балансира.Но пък трябва . според мен....

Съжалявам,но не си ме разбрала правилно!Не бих си и помислила за подобни експерименти!Имах предвид,че се учим как да бъдем добри родители едновременно с развитието на децата ни и понякога децата сами ни учат и ни показват кое е най-добро за тях! Стига да имаме желанието да се вслушаме в тях!                                                     
С обичта и подкрепата,която им даваме и ,ако по-често ги чуваме,ще ни е по-лесно да намерим правилният подход в общуването с тях!

Еееей, задръстихте ми компа майчета !!!  Копирам си всички подобни неща в отделна папка !

Рядко ме кефи така някоя тема във форума ! И не само защото тук не спорим и не се гризкаме както в някои други теми. Тук в темата за душите на децата не виждам дори да водим и особен разговор, а само споделяме мисли и идеи.Някоя майка напред спомена, че темата й прилича на монолог.Дано не ви досаждам, но ще продължа да бъда една от основните участнички под формата на монолог.

Когато говоря с децата си и особено, ако става въпрос за нещо важно винаги взимам ръцете им в своите.И сега, когато извикам дъщеря ми, за да й кажа нещо тя вече сама подава и двете си ръчички и вдига нагоре очите си в очакване.Значи й харесва това и има нужда и от него !  Когато се приберем вкъщи не казвам :"Обувките и якето на място ! Измий си ръцете!Преоблечи се !", а казвам :"Кой пръв ще се сети какво трябва да направи с обувките, якето, ръцете и т.н."  По този начин уж подсещам, но всъщност указвам без да натяквам, поне така си мисля...
Малката ми е много лесна.Със сина ми са ми основните проблеми и най-вече са свързани с нежеланието му да учи и пълната безотговорност, която проявява в това отношение... За това рИвах в друга тема - тук няма да го правя.

Навремето (като ученичка) го знаех на изуст на английски...трябва да разровя старите лексиконни тефтери....бях го забравила, благодаря за подсещането 
Добър превод.

А другото ще си разпечатам на формат А 3 и ще си го залепя като плакат

  И аз се сетих, трябва да разровя тефтерите от ученическите години където го имам съхранено, подчертано и оцветено като заглавана страница.
 Навремето като си го четяхме с приятелки и си говорехме, си мислех че аз точно така ще си възпитам децата. Сега се оказва, че е много трудно и трябва да полагам много усилия за да се променям и да правя това което е правилно, а не да реагирам спонтанно и нервно и после да съжалявам. Никой не се е родил добър родител. Трябва да се учим, но както и за другите неща едни се справят по-лесно, други по-трудно.
  Имам много добри родители, но повече съм споделяла с баща ми/той винаги е бил чудесен и разбиращ ни, майка ми повече се налагаше, от страх да не ни  се случи нещо./. Сега се дразня, че
на моменти виждам как правя нейните грешки, но много се старая да ги намаля и да постигна това което винаги съм искала - хармония в отношенията си с децата.

Да си родител е много трудно и отговорно,и както някой беше казал това е професия,на която никой не ни учи и която упражняваме денонощно без почивнки и работно време.Мисля си че когато имаш модел на подражание в лицето на собствинете си родители е по-лесно,отколкото само ако знаеш какъв не искаш да си и как не искаш да постъпваш.Аз също за съжаление не мога да се похваля с родители на които искам да подражавам,единствено харесвам у баща ми способността да изслушва винаги преди да се кара и да се поставя на мястото на другия,пък дори това да е детето ти.Той мога да кажа че ми беше приятел в идвестнен смисъл като дете,но пък като родител хич го нямаше.Някак не можеше да сложи разграничението между двете и ако аз прекрачех границата родител-дете той веднага от приятел ставаше родител.За мен беше непонятно това рязко преобразяване и не разбирах с какво го провокирах.Така че нещата трябва да се съчетават,да се лавира умело,да си дипломатичен,да усещаш кога трябва да си приятел и кога родител,без да го натрапваш на детето.
на приятелката ми баща й беше изпаднал в крайност и я беше превърнал в изповедник на проблемите си,включително и на тези между него и майка й,в резултат на което тя научаваше неща които едно дете не бива да знае за майка си и това се отрази зле върху нея когато порастна в отношенията й с другия пол.Определено трябва да се търси златната среда,но това наистина е много трудно.

Офф: Ето оригинала на стихотворението на Киплинг:

If
 
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!
 
А ето и един буквален превод в не-стихотворна форма:

АКО

АКО можеш да запазиш главата си, когато всички около теб
Губят своите и те обвиняват за това;
Ако можеш да си вярваш когато всички се съмняват в теб
Но да дадеш път на тяхното съмнение
Ако можеш да чакаш, но да не се умориш от чакане;
Или да бъдеш лъган, но да не се замесваш в  лъжи,
Или да бъдеш мразен, но да не даваш път на омразата,
И все пак да не си твърде добър или да говориш твърде мъдро

АКО можеш да мечтаеш и да не направиш мечтите свой господар;
Ако можеш да мислиш но да не направиш мислите своя цел;
Ако можеш да се сблъскаш с Триумфа и Нещастието
И да се отнесеш към тези двама измамници по един и същи начин;
Ако можеш да понесеш истините, които си изрекъл
Да бъдат изкривени от лъжците, за да направят клопка за глупците,
Или да видиш нещата за които си дал живота си разрушени
И да се унижиш и да ги изградиш отново с отдавна изхабени инструменти:

АКО можеш да направиш един куп от всичките си постижения
И да го рискуваш на хазартна игра,
И да изгубиш и да започнеш отново от самото начало
И никога да не произнесеш дума за своята загуба;
Ако можеш да насилиш сърцето си, нервите си и мускулите си
Да ти служат след като отдавна вече са престанали,
И така да продължиш когато няма нищо друго в теб
Освен Волята, която им казва: “Дръжте се!”

АКО можеш да говориш с тълпи, но да не загубиш своята добродетел,
Или да ходиш редом с крале, но да не изгубиш своята простота,
Ако нито врагове, нито любящи приятели могат да те наранят,
Ако всички разчитат на теб, но никой твърде много;
Ако можеш да изпълниш непрощаващата минута
С шейсет секунди, които наистина си заслужават,
То твоя е Земята и всичко, което е върху й,
И още повече-
ТИ ЩЕ БЪДЕШ МЪЖ, СИНЕ МОЙ!

                                       
                                             АКО.....
Навремето (като ученичка) го знаех на изуст на английски...трябва да разровя старите лексиконни тефтери....бях го забравила, благодаря за подсещането
Добър превод.

А другото ще си разпечатам на формат А 3 и ще си го залепя като плакат
  И аз се сетих, трябва да разровя тефтерите от ученическите години където го имам съхранено, подчертано и оцветено като заглавана страница.
 Навремето като си го четяхме с приятелки и си говорехме, си мислех че аз точно така ще си възпитам децата. Сега се оказва, че е много трудно и трябва да полагам много усилия за да се променям и да правя това което е правилно, а не да реагирам спонтанно и нервно и после да съжалявам. Никой не се е родил добър родител. Трябва да се учим, но както и за другите неща едни се справят по-лесно, други по-трудно.
  Имам много добри родители, но повече съм споделяла с баща ми/той винаги е бил чудесен и разбиращ ни, майка ми повече се налагаше, от страх да не ни  се случи нещо./. Сега се дразня, че
на моменти виждам как правя нейните грешки, но много се старая да ги намаля и да постигна това което винаги съм искала - хармония в отношенията си с децата.
Момичета,радвам се,че споделих тези мои любими четива и,че съм ви докоснала чрез тях!Имам и други,които с радост ще споделям с вас,при подходящ случай.Аз също винаги съм била много по-близка с моя татко-с него можех да разговарям за всичко,да споделям всичките си победи и поражения,всичките си страхове.Той ме научи да се изправям след всяко падане и да продължавам напред,да не се страхувам да пробвам нови неща,винаги да питам не"защо",а "защо не?"...Загубих този прекрасен баща преди 11години и ужасно много ми липсва!Много ми е мъчно,че синът ми няма да има страхотен дядо,но славаБогу ,че има чудесен баща!!!Мисля,че е съвсем логично да сме по-сърдити на майките си-те са ни налагали всички ограничения и забрани,никога не харесваха приятелите и гаджета ни,вечно критикуваха грима,облеклото и прическата.Поне мойта беше такава,а и още е от време на време.С нея вечно водехме някакви битки и изобщо не бяхме близки.С годините натрупах много негативизъм,на моменти дори гняв.Трябваше да минат много години,да стана майка и аз,за да осъзная,че тя всъщност е гаправила най-доброто,което е могла според своите виждания и разбирания и за това време,в което съм растяла.Осъзнавайки това,простих и всички "грешки",престанах да я обвинявам,Простих и на себе си,освободих се от чувството си за вина,заради"лошите"си чувства и мисли и ми олекна!И както някои от вас са установили ,въпреки бунта и негодуванието срещу тяхното възпитание,повтаряме модели на поведение,които сме ненавиждали,даже ми се е случвало да се усетя,че повтарям думите и в дадени ситуации!Може би все пак нашите майки не са чак толкова"грешни"?!Ами,незнам!Все пак гледам да сведа възпитателното и въздействие върху сина ми до минимум!!!

Съжалявам, ако това вече е било писано във форума, но ми се стори подходящо за темата:

Татко забравя
    У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.