Изнасилват ли жените ни в родилното отделние?

Ужас,никога не бих си представяла,че има и такива раждания.На запад кравите са по-привилегировани
Макар и леко встрани от темата...,но повярвайте ми това е отношението и в  частни болници,където те изръсват по 1000 лв. за раждане,а на края те третират като животно.Майчин дом-Варна...само в синтез,5.00 сутринта ,потънала в кърви Моля да ме сменят и в замяна чувам в коридора "възмутени" сестри,които се уговарят да ме оставят така до 8 часа,когато щели да дойдат на смяна санитарките,взимащи по-високи заплати Иначе раждането беше перфектно благодарение на близката ми гинеколожка..

Не съм съвсем съгласна. Най-малкото нормално е да искаш да се спазят твоите права като пациент.
Минала съм през част от процедурите, през други за щастие не. Написаното ме накара да се замисля, за нещата, които не са ми направили впечатление тогава, а всъщност е трябвало.
1. Подписването на документ за информирано съгласие - на колко от вас наистина някои е обяснявал нещо в болница. Защото аз като попитах, какво вливат на 1-месечното ми бебе ме изгледаха все е едно съм луда. След като не са ми обяснили, смятам че имам право да откажа да подпиша тази празна бланка.
2. Присъствието на стажанти по време на раждане - ако си отишъл в университетска болница, може да се смята за нормално, че ще има такива екстри по време на раждане. Ама аз не съм, никой не ме пита искам ли още 10 души да ми зяпат между краката. Признавам си, че в момента ми беше все тая, ама не е нормално....
3. За навикването и грубото отношение - не мога да се оплача, не е имало такова, най-вероятно защото не съм викала. Но го смятам за изключително непрофесионално и стресиращо за една жена, която ражда независимо дали е за първи, втори и т.н път.
4. Имам пълното право да избера, как да родя -естествено, ако няма някакви медицински причини да не е така. Аз лично исках естествено раждане без лекарства, упойки и т.н. Ама никои не ме и пита, надумкаха ми системи с  някакви обезболяващи дори не знам какви.

Имам чувството, че в нашите болници раждането е на конвейр. Лекарите просто действат машинално и по-възможно най-лесния и бърз /за тях/ начин.

Именно.

Несериозно е да очакваме, че нашето раждане е най-важният момент в живота на акушерката. За нея това е просто работа, начин за изкарване на пари. Лесният и бърз за тях начин е лесен и бърз и за нас.

Пределно ясно е, че е просто работа. Но е от работите, които искат призвание, подход. Ако успеят да предразположат родилката да им вярва и да работи с тях, за всички ще е най-лесно. Виковете и обидите, както и грубото отношение не помагат.
Лесно за тях, не винаги е лесно и за раждащата.

По-напред казах, че отношението не го коментирам. Не е нищо друго, освен ужасно. Коментирам желанието на някои майки да раждат без ръчна и медикаментозна помощ

Под лесно разбирам "без усложнения". Та ако е без усложнения за тях, така е и за нас. Но да не навлизаме чак в такива подробности.

О аз съм изживяла подобен ужас с първото ми раждане. Караха ми се почти през цялото време , не ме насочваха как да напъвам ,а само ми викаше "Стига си ръмжала". После бях си взела разграждащи се конци ,които аз видях как ми извадиха от чантата ,а в последствие се оказа ,че не са ми сложени. 2 часа след като бях лежала на магарето и треперейки от студ не пожелаха да ме завият ,станах и ме питаха как съм. Казах им ,че ми се повръща ,а те ми казаха "на теб все ти се повръща". И така без количка с многоооо шевове ме накараха да се кача на втория етаж. Когато ми доведоха детето никой не пожела да ми покаже как да си сложа детето на гърдата сега майките са информирани ,но тогава 2001г. аз нямах нет и каквото бях чела от книги това е. Аз съответно вдигнах Т  и ми взеха детето за да го изследват цяла нощ (това е благодарение на позната акушерка). Моята Т се оказа от преумора. На втория ден на детето ми се появиха пъпки по-цялото тяло и ме обвиниха ,че аз съм го заразила "с моята заразна кърма". И така започнаха нашите перипетии , аз не бях го закърмила , а бяха му дали АМ.  Свекър ми като мед. лице попита детската лекарка какво е състоянието на детето .След техния разговор въпросната педиатърка дойде при мен и започна да ми вика как съм могла да притеснявам роднините си   Да не говорим за мен ,че при всеки преглед ме увикваха как не съм мърдала по-бързо ,че циганките ела да ги видиш. Детето ми много се давеше и аз все тичах да ги моля за помощ , помощ нямаше .  От всичко това крайния резултат :абсолютно разкъсване и мен ме изписват ,а детето ми не ,защото било с пъпки. Съответно им казах да се подпиша ,че си тръгвам и повече не искам да стъпвам при тях. И така изписаха ме .Съответно на детето ми му давахме калций през устата  , а аз продължавах да вия от болки. Тогава майка ми каза на мъжът ми ,че не и харесва как ми зарастват раните и ,ако иска да има здрава майка за детето да ме води в болницата. Тогава тръгнахме към болницата и отидохме при дежурния гинеколог и мъжът ми обяснява какво ми е положението ,а той му казва "какво не ти харесва жена ти от долу ли?" Съпругът ми е въздържан човек и му каза ,че ще се радва да е само рутинен преглед. След като ме прегледа ни каза ,че и на него не му харесва да се кача с него горе. Но и съпругът ми да му даде Лидокаина с ,който ме обезболяваше. Качих ,се горе с него и той пушейки цигара ми махаше конците и духаше в отворена загноясала вече рана.Каза ми ,че трябва да постъпя в болницата с детето за да ме шият пак ,аз му казах ,че няма да стане. Когато си тръгвахме ме догони за да може мъжът ми да му плати. Прибрахме се в къщи съответно разревана и мъжът ми поиска съвет от баща му ,който е мед. лице какво да правим. Разрови се човекът и на следващия ден бях в частна клиника направиха ми така нареченото опресняване на тъканта ,заобиколно  лекаря ,който ми правеше интервенцията каза ,че колегите му са си оставили ръцете и няма нито един разграждащ се конец ,а при въпросът ми ,,колко са ми шевовете "ми каза много.След тази операция ме пренесоха на ръце и ми каза дори и да кихна пак ще се разкъсам. Първата нощ изпаднах в безсъзнание от болка но отказвах обезболяващо. И така с много мъка аз и синът ми се възстановихме бавно ,но славно благодарение на майка ми ,моя съпруг и лекаря ,който ми направи опресняването на тъканта и който идваше на посещение и не е взимал и лев за това. Има и други подробности ,но това е в общи линии.
При второто си раждане реших да отида в частна клиника ,която се оказа ,че работи със здравната каса и всичко ,на всичко платихме смешните 17лв. За второто си раждане само мога да кажа дълбок поклон пред професионализма и човешкото отношение.

Пак ще се включа:


Изтрих всичко, което написах.
Реших да ви спестя не малко подробности, които се сравняват на горе-описаните, но не от моят опит, а от видяното.
Не случайно, жените искат да раждат чрез секцио.

Изтрих друг случай. Не мога да го публикувам.

Момичета, разплаках се от историите ви. направо се чудя как успяват тия "доктори" да превърнат най- хубавия ден в живота ни в най- ужасен.
А ето и моята история:

Раждах в майчин дом- София БЕЗ УГОВОРКИ И ПЛАЩАНЕ ПОД МАСАТА!
Професионализъм не срещнах през целия ми престой-доктора,който ме прие(име не знам,защото не прояви учтивост,за да се представи), в последствие разбрах, че е някакъв специализант. 1.не можа да ми попълни формуляра и сестрата постоянно го поправяше; 2.не счете за необходимо да ми направи клизма и после като почнах да раждам се изложих, не че ми пука за излагането, но си представям с какви инфекции можех да заразя детето; 3. 6ч,през които имах контракции не дойде да ме види нито веднъж,въпреки,че по едно време тоновете на детето спряха да се чуват и сестрите се шашнаха, добре че по едно време дойде някаква нахакана сестра, би ми 2 шамара през корема и вече започнаха да се чуват тонове и понеже не счетох за необходимо да пищя като ненормална, а просто си лежах и стисках таблата на леглото по време на контракциите и не издавах нито гък и по едно време идва една сестра и ми вика: "Помислихме, че си умряла" ; всички стажанти се изредиха да ми измерят разкритието, кой с ръкавица втора употреба, кой без ръкавижа и съответно резултата не закъсня- тръгнах си с ЧПВ 6    4.добре,че лекаря на момичето до мен видя че съм с 10 см разкритие та го викна;През цялото време докато раждах стоеше до мен със скръстени ръце и само викаше- не така, а иначе...... 5.ши ме час и половина и през цялото време не ми вярваше,че не са ме хванали упойките и ми каза че се преструвам и че съм лигла,а аз изпитвах непоносима болка; 6.каза ми да разтворя в едно шише вода и йод и с това да се промивам,за което на 12 етаж сестрите,който правеха промивките казаха,че явно този е изперкал и че за тази цел те си имат специален разтвор. След като ме заши ме закараха в някаква стая чисто сама да лежа, нямало още места в следродилното, нито знаех къде и как е бебето, нито нищо. Така лежах 7ч без да дойде някой една капка вода да ми даде, камо ли да ми кажат къде и как е бебето ми.

Съжалявам, че трябваше да напиша това, но фактите са си факти. Надявам се все по- малко жени да изпадат в такива ситуации.

Ето доказателство на думите ми 



До такава степен са промили главите на жените, че смятат клизмата за необходима.
Qnitza, прочете ли разказите преди теб? Изпускане може да има без значение дали ти е правена или не. В нормалните държави НЕ се прави.

Pechovska не трийте,макар темата да се превърна в разказване на случки,а идеята и е друга,може и случки да опишат и отговорят на въпроса на  автора....

Аз не исках да разказвам, но ще кажа  част от моя история която завърши без бебе и с 4 годишна травма (пауза) в която не исках да погледна бебета ..бременни..мъже и да си и помисля да забременея..
Бях само на 19години, в 5ти месец,на 8 март никога няма да го забравя,прокървих и ми изтекоха водите,след приемане,и проверка дали са водите,решиха да раждам защото няма начин(незнам дали е можело да се провери има ли още води,може ли да го задържа,чувала съм със зашиване и се лежи) но мен ме качиха да раждам,изпратиха мъжа ми да закупи катетър,мен ме вкараха и ме сложиха на едно легло,до мен огромна жена виеше и ту отиваше до тоалетна ту се връщаше.аз със система забодена вече, почнах и аз да се превивам от болка,мъжа ми им донесе катетър,но чух  че го връщат за друг "балон катетър' не такъв какъвто несел,а друг,след известно време им го е донесъл и ме преведоха на едно магаре да ми го слагат,това се равнява на   как да го обясня на който не знае-вкарват ти го в матката и го надуват,обаче за да го вкарат не питайте,сумати човека ме държат натискат и бутат,борят се с мен аз крещя да ме оставят,крещя без глас дори да ме пуснат,е те държат крака,ръце,глава,някой ми държи устата да не викам и ме пронизваха с това нещо,умирах от болка,на няколко пъти не успяха, но накрая го вкараха и ме вързаха на леглото ,катетъра излизаше от мен и края му беше завързан за леглото с тежест за да издърпва балона който надуват вътре в матката(това е май за да се предизвика разкритие когато излезне балона) дърпат балона тежестите и той излизайки образува разкритие,умирах,гърчех се от болки,крещях и се молех някой да го махне от мен,молех се вече на бебето да излиза от мен,умирах,чувах гласовете на мъжа ми и на майка ми беше дошла,не ги пускаха при мен, повръщах,изпусках се,гърчех се,питах за час няма ли край,минаваха и заминаваха,казваха ми ти си само на 19 за къде си се рабързала ще имаш друго,жената до мен ,роди и изплака бебе,а аз се мъчех и се молех да се махне този катетър.накрая нещо изскочи и почувствах облекчение,извиках че излезна и дойдоха,започнаха да ме карат да напъвам,не съм напъвала ,бъркаха,търсеха нещо и завързаха с връв бебето ,почнаха да го дърпат,аз напъвах,от дърпане му скъсаха крачето и връвта излезна със краче,после вече не помня но го родих някак си(не ми казаха какво е),след това ме пренесоха и ми биха упойка ,изчистили са ме от плаценти и когато се събудих лежах сама някъде, мъжа ми дойде и ме галеше,звънна телефона ми и само на свекърва ми чух гласа казах и че го няма вече,майка ми я нямаше беше си отишла...,преместиха ме в стая,с ужасни болки,кръв и не спиращи болки,вечерта викаха от друга болница специалист ,той ми опипа корема,съмняваха се за апандисит,с линейка ме преведоха в друга болница където по спешност  ме оперираха от апандисит,на третия ден вече след операцията,в стаята цялата  в системи, със болки долу,на корема с операция,в душата незнам какво ми е,но жива- лежах,една седмица ми вливаха силен АБ защото не е било апандисит, а възпаление на тръба( от раждането ) са ми вкарали инфекция..и така в болницата още травми на деца с тении,на хора не лекували се и разрязани разпорени, стрес,и нищо,Едно голямо нищо в мен
  ... след това 4 години имах и още си имам травма от това раждане,със страх съм забременяла и лежала 9 месеца за да родя детето си,и раждането на дъщеря ми беше най-прекрасния момент,въпреки бъркането за разкритие,въпреки системите окситоцин,въпреки скачането върху корема ми,накрая се роди здраво и живо бебе и благодарих така на всички които гледаха (към 20 човека) че те се смаяха, че за първи път някой така благодарял,най- важно е след каквото и да е раждане- детето,и шевовете се забравят и мъките..
Можех да избера секцио-но не избрах след мъките на операцията и прохождането след нея,просто секцио-операция не исках и да чувам.. и до сега мъжа ми ме бъзика че не аз съм раждала а те,това най-много ме обижда защото един мъж не може и да изпита какво е раждане колкото и разказа да прочете,но когато натискали корема ми и напъвали вместо мен,казали на мъжа ми- то ние раждаме вместо нея,и до сега ме бъзика- че не съм раждала
 Ако имам друго дете пак ще избера нормално,дори и с "помощ" от лекарите

И до сега не празнувам 8ми Март

Мила Ели седя и плача много  Нищо не мога да кажа нямам думи .Само ще ти кажа ,че си една силна майка

Не плачете Има много по-страшни истории за които не знаем и не предполагаме,не всеки разказва,но както казах най-важното е да има здрави бебета мъките се забравят

Аз съм от нераждалите, край отказах се.  Ще си остана нераждала   

Недей така, има хиляди мнения във форума на мами, благодарящи на прекрасните екипи, които са ги израждали.
Има и хиляди мнения на мами, за които най-щастливия момент в живота е раждането на тяхното бебче.
(Ако ти дам линк към теми относно загинали хора от срутващи се сгради, ще престанеш ли да излизаш на улицата?)

Сградата няма да падне или да стои, защото точно АЗ съм минала покрай нея. Това е нещо, което никой не знае. А гореспоменатите неща са как да кажа, приемаш, че и това миже да се случи. Имаше друга тема за избора. Но няма как до го приемеш, защото това е НЕНОРМАЛНО. Просто съзнанието ти го отхвърня. Сори за офф-а