Изнасилват ли жените ни в родилното отделние?

  • 22 553
  • 194
Здравейте, въпроса ми не се отнася за тези които са избрали планирано секцио или са готови изцяло да се оставят(доверяват) на докторската практика у нас!

Ставя въпрос за жените ни, тези умни и образовани (не казвам, че другите не са) жени избрали активното естествено раждане. Тези които напълно осъзнато искат да изживеят пълноценно най-фондаменталния в природата процес, размножаването - раждането на дете.

Темата ми е продиктувана от постове в една друга тема. И за да ме разберете правилно ще приложа някои от постовете.


Защо и чета, да ми се чуди човек...

Опозицията на Доц.Сираков на петиция подплатена с научни изследвания и мнения на световни организации се състои от неговото субективно мнение, базирано на фолклор и омраза към жената, което според него явно, би трябвало да е достатъчно да ги обори.

Ето някои от причините поради които "ние" не ги намираме за приемливи или логични.
__

Това все пак са медицински решения. За да вземе такова отговорно решение майката трябва да има медицинско образование.
Къде е законът който изведнъж и е отнел това право? Това е основно право на всеки човек което е осигурено под Правата на човека както и Правата на Пациента.

Ако ние не вземем кръв, например (защото майката не е съгласна) и бебето после умре, сигурен съм, че първо майката ще обвини лекарите, че те са виновни, и второ, на съда никой съдия няма да приеме довода «ама тя не ни разреши»... Консултирайте се с юрист и ще видите, че е така
Как може да сте сигурен? Къде са тези осъдени лекари, които са стояли безпомощни защото пациентът е отказал лечение? Всъшност къде са осъдените лекари точка? Къде? Или те не правят никакви грешки и затова...

Възможност за избор (на място) и сега има. В рамките на това, с което разполагаме. Държавни, общински, частни болници.
Прекрасно, изборът е болница, болница или... болница. Вие шегувате ли се?

5. Условия в родилния дом. Да бъде осигурена атмосфера за раждане, която предразполага жената да се чувства спокойна и защитена [2, pp.12-13]. Бащата и други лица по желание на майката, които ще осигурят емоционална и физическа подкрепа, да могат да присъстват по време на раждането и следродилния период без допълнително заплащане. Медицинският персонал да бъде сведен до минимум и да се държи почтително, любезно и приветливо с родилката [2, pp.13]. Да се осигури професионална психологическа помощ във всички родилни отделения. Студенти и стажанти да присъстват само при изрично съгласие на родилката. Да бъдат прилагани нелекарствени болкоуспокояващи методи при желание на родилката [2, pp.13-14]. По време на целия родов процес, включително във фазата на изгонването, жената да бъде насърчавана да заема позицията, в която тя се чувства най-удобно [2, pp.14]. Да бъдат осигурени помощни средства за заемане на най-удобната поза.
Това постепенно се въвежда. Но ще е бавен процес, имайки предвид хроничната липса на пари за здравеопазването, а и влиянието на «първите седем години»...
Да, много убеждаващо и добронамерено звучи това, но всъшност нищо не значи. Постепенно - колко постепенно? Какви са плановете? Какво се променя? За какви пари говорим изобщо? Колко струва едно уважение към човекът срещу теб? Колко струва жената да има човек до себе си? Колко струва да се иска съгласието на родилката преди студент да я използва за опитно зайче? Кои са тези нелекарствени болкоуспокояващи където са по скъпи от лекарствените? Колко струва жената да не е вързана за магарето? Колко нови изтипосани магарета ще закупите, преди да се представи едно душече на земята където жената може да роди както иска? Изискванията по петицията са ПО-ЕВТИНИ, защото намалят медицинските интервенции.
Празни приказки да се забулят очите на жените които биха искали да ви повярват. И сигурно достатъчно ще го направят.

6. Започване на раждането. Раждането да се възприема нискорисково, ако е започнало между 37 и 41 завършени гестационни седмици и бременността е преминала без усложнения. Това не е вярно. Предизвикване на раждането да се предлага на жените едва след 41-та седмица [5, p.238],[20, p.38],[32, p.31] (У нас така се прави !) а от 42-та седмица за жените, които отказват предизвикване на раждането, се предлага учестено наблюдение, което се състои в кардиотокография и ултразвукова оценка на околоплодните води поне два пъти седмично [20, p.38].
У нас това се прави – «запис» и ехографска оценка, след 41 седмица - всеки ден. В чужбина ехографията се прави по-рядко не защото е вредна за бебето или майката, а защото се калкулира към сметката, като високотехнологично изследване (т.е. – скъпо).
Не се предизвиква раждане преди 41 седмица? За къде говорим?Жените тука лъжат? Както говорят би излезло, че единици ги оставят дори да стигнат до тази седмица, камо ли да я минат.
И може би е добре тогава да се помисли да се намалят тези "скъпи "ехографи" и да се използват да се закупят едни надуваеми фитнес топки и дюшеци, които да разрешат част от проблема в миналата точка? Нали има липса на пари в здравеопазването? Или пари за интервенции има, но за душевната и физическа грижа за жената, няма? Така излиза.

При спонтанно пукване на мехура е установено, че след 6-я час опасността от инфектиране на плодния сак и на бебето нараства стремително.Съответно – опасността от раждането на бебе с т.н.. «вродена бронхопневмония».
Къде е остановено? Има възможни рискове, но те не са свързани с инфекции на бебето, камо ли 'стремителни'' такива. Ето ревю с факти.

Обръсването: ако жената при раждането се разкъса, за да заздравее добре зашитата рана тя трябва да не се инфектира. Ние измиваме и стерилизираме много внимателно разкъсаното място и околностите. Ако там има косми – това не може да стане достатъчно прецизно.
Вие сте гинеколог? Там където обикновенно може да има разкъсване НЯМА, или почти няма косми. Всяка жена може да вземе огледало и да погледне колко такива има около входа на влагалището и в посока на перинеума и ануса. А колко "внимателно" се прави тази 'стерилизация', всички знаем.
Но да приемем, че космите са там. Ето какви са рекомендациите базирани на изследванията които са направени по въпроса, или факти:
  There is insufficient evidence to recommend perineal shav … ission in labour.
На български - няма достатъчно доказателства за да се рекомендира бръснене на жени при приемане в болница за раждане. Продължава да се каже, че не са намерени никакви разлики в образуването на инфекции. Също, и хич не маловажно,  че повечето от страничните ефекти на бръсненето се появяват малко по-късно, с раздразнения, малки одрасквания от бръсначката, парене и сърбене на вулвата. [/b]


Клизма: при излизането на главата тя „изстисква” навън съдържанието на дебелото черво. Това също създава проблеми при последващото почистване и стерилизиране на областта.
Проблеми за кого? И как това съдържание скача нагоре към вагината, когато българката ражда на магаре?
Факти: This evidence does not support the routine use of enemas during  … d be discouraged.. Или: фактите не поддържат рутинното използване на клизми при раждане, затова тези практики трябва да не се окуражават.
И в моментът в който жената изрази несъгласие, или покаже неудобрение за процедурата това е вече една вреда, защото продължаване с клизмата ще има негативен ефект на нейното психическо здраве. Унижението без ясни здравни ползи, не може да бъде лекуване по никакъв начин.
А казва ли се на жените, че тази процедура носи риск за нараняване на дебелото черво?


•   въздържането от храна и течности - В около 1/3 от случаите (цифрата е според мои впечатления, нямам точни данни), жените по време на раждането повръщат. Просто – от контракциите, от напъването... Ако те аспирират повърнатото – това може да ги  доведе до много сериозни проблеми с белия дроб (вкл. – до смърт). Случва се наистина рядко, но се случва. Освен това, нерядко се случва, раждането започва нормално, а в хода му ситуацията внезапно се влошава и се стига до решение за секцио. Анестезиолозите имат изискване – да са минали поне 6 часа от момента на последното приемане на течности или храна. Пак, поради риска от повръщане, този път – от упойката. Ако жената междувременно си е похапвала и попийвала – какво правим ?
Каквото се прави при всички спешни случаи които идват в болницата без да се знае дали са си похапвали или попийвали.
Има минимален риск от аспириране, но той не изчезва като жената се държи гладна и жадна. Въздържането от вода и храна не е нормална и променя баланса на електроцитите и тялото минава в кетосис. Никой не знае дали това има някакъв негативен ефект на процеса или за майката и нейното дете.


•   твърде чести вагинални прегледи - У нас е прието – прегледите да стават през два часа. Не знам това според Вас дали е «твърде често»
Въз основа на какви ползи е прието така? Да, дори един вагинален преглед от който няма никакъв смисъл е в повече. Непрекъснатото бъркане във вагината не носи никаква информация която не може да прочете на лицето или по тялото на майката, без да се пипа. Това всяка опитна акушерка би ви научила, но ще трябва да погледнете жената в лицето, или да си отворите очите, вместо да си заврете ръката в нея. Досега сигурно знаете, че ако в един момент разтварянето е 3см, то пълно разкритие може да се получи както след няколко минути, така и след няколко дни. Жената не е машина. Но ако не знаете кога има пълно разкритие - започват се напъните, главата слиза в таза и тъканите се подуват, обикновено цялото напрежение при жената се променя, при много жени болките намалят. Ако прегледите са неспособни да предвидят колко близко е раждането, и ако не са нужни за да се установи пълно разкритие, за какво са? Те са неприемливо болезнени и унизителни, за да се налагат на жената без никакви доказани ползи.

•   продължително електронното наблюдение на плода [2, pp.16-18], [4, pp.39S-42S], [5, ch. 30, pp.270-275], [10, ch.5, “Fetal heart rate surveillance”], [19, p.28], [26, pp.40-43]; Също странно искане. То, първо, не вреди по никакъв начин нито на бебето нито на майката. И второ – въвеждането му се смята като една от «революциите» в акушерството. Благодарение на която са спасени милиони бебета...
Пак гигантско мнение без никакви референции. Проблемът с електронното наблюдение е че фактически връзва жената за леглото, когато там е най-болезнено и я лишава от свобода на движение да намери позиция в която раждането протича по-добре. Най-често това е някакъв вид изправена позиция. Референции за това бяха дадени даже от вашата съмишленичка Мишка. Доказано със рекомендация А. Няма да се повтарям.
Няма никакви данни за "милиони бебета спасени". Но има данниотносно как това наблюдение значително повишава риска за цезарово сечение и инструментално раждане. Най-вероятно защото са трудни да се четат и дават фалшиви аларми. Не вреди по никакъв начин?


Отдавна е установено, че не-пукването на околподния махур след 4 см разкритие ЗАДЪРЖА раждането. Т.е. – от там нататък той вече вреди. И, според нашата школа, след 4 см. ние пукваме мехура.
Кога е било установено това? От кой? Мехурът вреди? Ако не беше страшно, вашето невежество по въпроса би било смешно.
Мехурът и водите предпазват бебето. Те умекотяват ефектът на контракциите над него/нея. Бебето може без никакъв проблем да се роди с непокътнат мехур. А казва ли се на жените, че след като им се спука мехурът, те са на часовник да родят, заради това колко е опасно за бебето да стои в майката след като това стане (ваши думи, които цитирах по горе). Ако раждането спре в един момент след това, опцията да се изчака изчезва и тя трябва да роди по един или друг начин. Ситуация която би се избегнала ако мехурът не се пипа.
Ревю на фактите установява - The evidence showed no shortening of the length of first stage o … become prolonged..
Или: данните не показват никакво скъсяване на първият етап от раждането (разкритие) и възможно повишаване на рискът за цезарово сечение. Рутинно пукане на водите не се препоръчва за нормално протичащи раждание, както и за такива които се забавят.
Рискът за цезарово сечение се повишава, заради стресиране на бебето (сигурно защото му е пукнат мехура преждевременно?). Тази информация сигурно също се спестява на майката. Защо ли?!

Извинявайте, ама все пак, при това „действие” – раждането, си има приоритети. Основният е – да се роди живо и здраво бебе.
Извинявайте, но какво лошо има приоритетите да са - да се роди живо и здраво бебе, което да има жива, здрава и психически силна майка, която да поеме грижите за него?
И пак питам, глас в пустиня, къде са доказателствата, че тези рутинни процедури фактически помагат за да се роди живо и здраво бебе? Къде са доказателствата, че жените не могат да родят живи и здрави бебета без да са подложени на редица унизителни, болезнени и груби процедури?

•   предизвикване и ускоряване на родилния процес,
Ако установим, че бебето започва да страда (впрочем, именно с електронното наблюдение) – естестевно е да поискаме по-бързо да го родим. (не обичам думата «изродим»).
Moже да не я обичате, но вашата способност да родите е дори по-малка от тази която вярвате че имат жените.
Системата с окситоцин е рутинна процедура, която се прилага на всички родилки по процедура, както е показно в даденото 'информирано' съгласие. Това означава, че или всички бебета страдат в момента в който майките постъпят в болницата ( Thinking ) или че тя се прилага преди да е изникнала каквато и било нужда. Системата носи доста рискове, отново завързва майката на леглото и произвежда ненормално дълги и силни контракции които стресират бебето. Няма никакво място в едно рутинно раждане.

•   епизиотомия
Прави се само когато има риск от разкъсване на вулварния пръстен. Предпочита се рана от «разрязване» пред рана от «разкъсване». Заздравяват многократно по-добре и без усложнения. Да не говорим, че при епизиотомията тотално се елиминира рискът от «разкъсване ІІІ степен», (т.е. – и сфинктера на ануса).
Да не говорим, че няма нищо такова. Прави се рутинно, особено на първескини. От кого се предпочита тази разрязана рана? Без усложнения? И това го казвате сериозно?
Тотално се елиминира? Извинявайте, но това е пълна лъжа.
Restrictive episiotomy policies appear to have a number of benefits compared to policies based on routine episiotomy. There is less posterior perineal trauma, less suturing and fewer complications, no difference for most pain measures and severe vaginal or perineal trauma, but there was an increased risk of anterior perineal trauma with restrictive episiotomy.

Или: Практики на въздържане от епизиотомия показват няколко ползи когато биват сравнени с такива които правят рутинна епизиотомия. Имат по малко травми в задната част, по-малко шиене и по малко усложнения. Няма разлика по повечето мерки за болка или тежки вагинални и перинални травми, но има повишен риск за травма в предната част.
Тотално се елиминира? Наистина?
Също при едно разкъсване, това става там където тъканите са най-слаби и където има най-малко съпротивление и не е задължително да мине през мускул. Докато едно рязане се прави през мускул и тъкани които може да са най-здравите и силни в областта. Резултатите от проучването не са изненадващи.

•   диктуване на напъните
Практиката показва, че много малко жени се напъват правилно. Повечето от тях маркират, надуват бузи, пъшкат, охкат, но всъщност не се напъват. И нашето «диктуване» им казва какво всъщност трябва да правят. Не виждам какво лошо виждате в него...
Защото е напълно ненужно и създава атмосфера на напрежение.
Бебето може да се роди без ЕДИН съзнателен напън от майката. Това го говоря от опит. Причината поради която те "напъват неправилно" е защото напъването като цяло не е естествена част от раждането. Или който и било процес на изхвърляне на нещо от тялото - кихане, кашляне, повръщане, ходене до тоалетната. Тялото знае чудесно как да го направи и ако ти трябва да се насилваш, нещо не е в ред. При случая на раждане в негативна, страшна, унизителна обстановка, това нещо е неспокойствието на майката, което кара тялото и да "пази" бебето. Да не го пуска в опасно за него обкръжение.
Когато има спокойствие и майката е оставена на мира, тялото поема работата и изтласква бебето без никакви нужди на викане, броене, удряне, заплахи. Казва се fetus ejection reflex. Доста добре е обяснен в книги от доктор Майкъл Одент - тази статия е кратка и дава добра представа за какво се говори.
Така рекламираното и използвано напъване "през задника" е добре известно като вредно дори като се ходи до тоалетната. Травмира мускулите на пелвиса и форсира кръвта от матката, към горната част на тялото, което води до ниско ниво на достъпният до бебето кислород. Също има рискове на образуване на хемороиди.
Delayed pushing results in less fetal oxygen desaturation and le … xygen saturation.
Като се има в предвид, че те говорят за майки с епидурални упойки. Които със сигурност са родили легнали и с някакви напъдствия. И все пак резултатите говорят от само себе си.

   
•   пъпната връв да се отрязва след като спре да пулсира
Тя спира да пулсира почти веднага...
Няма нищо общо с истината и не знам как професионалист в средата може да каже такова нещо. Да, ако бъде отрязана моментално тя спира да пулсира. Но ако веднъж я бяхте оставили на мира щяхте да откриете, че може да  продължи повече от 10 мин (С последното ми дете отне 15 минути). Дори при тежки раждания, вместо да се реже и да се дава кислород през маска, тя може спокойно да прави това както го е правила прекрасно през последните месеци. Да, няма да може да отидете на кафе, но пък то си има полза - повишава нивото на желязо в кръвта на бебето и то получава нужното количество кръв от майка си преди процеса да приключи.
Най-вече, ако се избягва да се прави тази процедура поне до 3 минути (което не показва никакво повишаване на рискът от кръвоизливи), бебето не може да бъде отделено от майка си и двамата имат време да се срешнат и докоснат на спокойствие. Какво лошо има в това?

   
•   бебето да се поставя върху майката веднага след раждането и кърменето да започне при първо желание от страна на бебето,
Това също отдавна е рутинна практика в Майчин дом. Само че на бебето не му се суче поне 1-2 часа... И то е изморено от раждането...
Колко време се оставя бебето там? Секунди?
Не му се суче 1-2 часа? От къде идват данните за тези твърдения? Но може би бебетата родени след пукнати мехури, системи, бутания, викания, дърпания от една стресирана унижена майка да са уморени, но при едно естествено раждане бебето обикновено търси гърдата непоследствено след него. От опит говоря тука пак.

Признавам си че ми олекна когато видях че има някакво съгласие относно отношението към мъртвородени и бебета с увреждания , за съжаление сигурно само на интелектуално ниво, защото реалността за която всеки от нас е чувал е далеч от това за което се говори тука.

И след всичко това искам да включа няколко от коментарите на доц.Сираков тука, на едно място:
„Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.”
Може би не е точно така формулирано, но това е общ принцип в медцината.)

В практиката се действа според изискванията на ситуацията и на «добрата медицинска практика».

не се правят излишни [процедури] или такива, за които няма в момента индикации

Да обобщим:

Една здрава и права жена отива да ражда в болницата.
- бива избръсната и и се прилага клизма - защото космите и растат на погрешно място и ануса и се намира прекалено близо до вагината
- бърка и се във вагината - защото не може да и се вярва дали наистина ще ражда или как се чувства
- включва и се система - защото тялото и не може да прави качествени контракции
- пука и се мехура - защото процеса не знае кога трябва да стане това и тялото неефикасно се справя с раждането
- казва и се да лежи - защото тя не знае коя позиция е най-удобна за нея
- вагинален преглед преди напъни - защото не може да и се вярва когато каже че ги чувства
- качена и разкрачена на магаре - защото жената не може да чувства коя позиция е най-добра за раждането и тя няма никакво чувство на достойнство или унижение
- бива навикана и дирижирана как да се напъва - защото тя не знае как и ще си задуши детето ако е оставена на мира
- вагината и се реже - защото е прекалено тясна и иначе се разкъсва на две
- бебето и е изсукано и издърпано от нея - защото иначе тя ще го задуши
- връвта е отрязана веднага и плацентата дърпана или изкарана с ръка - защото иначе жената умира от кръвоизлив
- бебето бива отнесено - защото то е по-добре да реве само в стая отколкото да е в ръцете на майка си
- бебето е захранено с АМ - защото на жената гърдите или не правят мляко, или то не е достатъчно, или не е качествено


Може би съм наивна, но коя част от целият процес е останала естествена? Доц.Сираков може да говори за това как е привърженик на естественото раждане, но къде е то? Къде е една единствена част от него? ЕДНА?
(Родилният път, може би, но и това постепено изчезва като почти половината българки биват израждани с операция.)

И ако нито една от тези процедури не са излишни и ако това са най-малко възможните намеси, какво означава това?
Жената е абсолютно неспособна да роди. Всяка една от нас е инвалид в мащабни пропорции.  В момента в който стъпим в болницата, презумцията е точно такава, че сме дефектни и неадекватни.
Това би било еднакво с идеята, че защото има астма, всички трябва да са на вентолин, хапчета и да не се подлагат на физически стрес. Или защото има рак на гърдата, всички гърди трябва да са отрязани.

Най-тъжното е че след всички тези години на натиск и пропаганда, жените вярват, че не могат да родят. Нормализирало се е мнението, че те са инвалиди в тази фундаментална за оцеляването на човечеството способност. Страхът от този абсолютно нормален процес е толкова голям, че се подлагаме на коремни операции да го избегнем.

И ето как се е стигнало до тук:

Общото ми впечатление от този раздел е: Петицията звучи, сякаш по-важно за вас е на родилката да и е комфортно, никой и нищо да не я притеснява и ако може – бебето само да си излезе. Това са идеи, извинявайте, на една, бих казал - «лигла». Казвам го директно, с ясното съзнание, че ще ядосам много от вас. Помислете и формулирайте за себе си – какви са Ви приоритетите, какво искате да постигнете и каква цена сте готови да платите за него. (Нямам предвид пари, естествено...). Къде поставяте Вас самата, Вашия комфорт, къде – бебето. Кое е по-важно – Вашият комфорт, удобствата или сигурността за двата живота – Вашия и този на бебето, раждането на живо и здраво бебе ?
Със заплахи като тази.
= Ако не си лигла и искаш живо и здраво бебе, трябва да понесеш всички тези процедури за да спасим детето от дефектното ти тяло. Ние знаем, ние сме професионалистите =
Майката прави всичко възможно да предпази детето си.

Затова сега се разхожда с белези по вагината, корема и душата си.

_______________

Това , това и това е по-добре и здравословно за бебето и майката?
Това и това е опасно?

_______________

Подписано от жена която не сте успяли да убедите, че е инвалид с дефектно тяло и която ако беше в полза би си срязала вагината сама.



Виж целия пост
# 1
ето и два разказа разказа, които ме провокираха за темата

Това е разказ, който мислех никога да не разказвам. Който отчаяно се опитвам да забравя вече ........ година. Който не искам да се случва на никого...

Да го започна ме предизвикаха сълзите на една жена, минала през същото... Аз го наричам изнасилване. Изнасилване от лекарски екип.

Да го завърша ме предизвика настоящата тема и особено част от нещата, които прочетох в последните страници. Например как ако си платиш, ще получиш добро отношение. Или как поредната жертва на изнасилване била предизвикала докторите. Или как докторите всъщност си вършели работата, само на някои им липсвали седем години.
Де да беше на някои, г-н докторе – щяха да са изхвърчали и да са забравили, че имат диплома... Нямам нищо напротив да не ми отговаряте, достатъчно ще ми е да се замислите.

Този разказ вероятно ще звучи познато на всички, които са преживяли травматично раждане. Може би и на тези, които просто са преживяли раждане в българска болница, дори да са имали късмета всичко да завърши благополучно.

Разказ, който бременните за първи път може би е добре да не четат. А може би е точно обратното. Не е лошо човек да знае какво го очаква, да е подготвен. Така шокът ще е по-малък. Не знам. Всеки решава за себе си. Темата е ясна.

Вечерта преди раждането
С мъжа ми сме на кратка разходка в парка, когато усещам първите контракции. Вечеряме с приятели. Тихомълком се радвам, че моментът наближава и се притеснявам какво ще стане, ако трябва да звъня на доктора посред нощ. Прекарах нощта в разходки между спалнята и тоалетната и чудене дали това всъщност са контракции.

Денят Х,  сутринта
Казах на мъжа ми, който ме накара веднага да звънна на доктора. Обадих се и обясних, че от предната вечер имам болки, които в момента са на 5-6 минути – вероятно контракции, но не съм напълно сигурна. "Защо не се обади по-рано", попита той, "тъкмо бях нощна смяна". "Ами… съжалявам, не съм се сетила за тази възможност…" "Добре, ела в 4 в частния ми кабинет, там ще видим за какво става дума". Останах доста изненадана, но не посмях да му противореча. Седнахме на кафе. Какво ти кафе, мен вече яко си ме присвиваха коремът и кръстът, при това на 3-4 минути. Явно ми е личало, защото мъж ми каза, че тръгваме за болницата, независимо от това какво е казал докторът. Съгласих се. Реших, че може да ми направят един запис да се види какво става и после да си тръгнем. Не било писано да стане точно така. Докато чакахме на опашка пред кабинета, болките ми вече бяха на около 2 минути, когато ме вързаха на леглото, след има-няма няколко минути, акушерката ми се скара „Ама ти раждаш бе, момиче, имаш контракции на 2 минути, не ги ли усещаш”. Отговор хич и не дочака – „Хайде, качвай се тука на стола да те прегледа докторката и ще те качваме.” Ма къде ще ме качвате, бе, хора, как на стола – в този кабинет е върволица от народ. Нима трябва да се разкрача пред всички? Не искам. Отделно се притеснявам да не прецакам нещо моят доктор – кой да му мине през главата, че всички са в кюпа... „Как не искаш - ще родиш пред вратата?”, продължава да ми се кара акушерката. „Няма не искам, не можем да те пуснем да си ходиш с тези контракции.” „Как да не можете, ако трябва ще се подпиша някъде…”
Прегледаха ме в крайна сметка. Разбира се пред публика – една на леглото за запис плюс безброй други, влизащи и излизащи. Бях с 4+ см разкритие. „Моят доктор” разпореди да ме приготвят за раждане, а мъж ми да отиде да го вземе.

11 часа, приемане в болницата
В този момент някъде се почувствах като някакъв предмет в ръцете на непознати хора, нещо, което „ще подготвят за раждане” (каквото и да значеше това)… Е, казах си, моят доктор ще дойде скоро, с него ще е по-различно. Преглътнах стъргането с ръждясалия бръснач (не че имаше много какво да изстържат, но това е – такива са правилата – стърже се и точка по въпроса). Преглътнах и клизмата със студена вода и се отправих към тоалетната. Имах цели 5 минути, след което се започна тропане по вратата „Хайде, какво правиш там, излизай” (като че тази работа може да се свърши по часовник). Не съм ходила в казарма, но горе-долу така си я представям… Излязох, иначе те щяха да влязат, а вратата, разбира се, не се заключва…
С голяма неохота започнах да се събличам, тъй като междувременно в кабинета продължаваха да влизат и излизат бременни, доктори, акушерки и който се сетите, даже и татковци надничаха от време на време, кой му пука тук за някакво си лично пространство, родилките нямат право на такова. Опитът ми да си облека нощницата беше придружен от дружен смях от страна на присъстващия персонал „Ха-ха-ха, вижте я тая, ще ражда с гащи и сутиен”.
Връчиха ми разни листа за подпис. „Какво е това?”, попитах. „Стандартни документи. Хайде подписвай, че и други чакат.”. Подписвам. Какво ли ми остава...
И така, ето ме „подготвена” по всички правила на изкуството, а иначе със сълзи в очите, уплашена до смърт и мечтаеща единствено да си плюе на петите и да избяга далеч от това място, в което всички се държат все едно съм полуфабрикат на поточната линия във фабриката за бебета. Не знам защо, но болничната нощница още повече усилваше паниката, която внезапно ме обхвана. Когато се сбогувах с мъжа ми под строгия поглед на една акушерка, имах чувството, че са ми облекли затворнически дрехи и ме водят към килията…

12 часа – предродилна зала
И така, ето ме в килията. Все още по сандалки, в навалицата и между подигравките в приемния кабинет никой не се сети да ми каже, че може да си обуя някакви чехли… Нищо по-различно не ме чакаше „горе”. Посочиха ми легло и се разпоредиха да лягам. „Не може ли да се разхождам”, попитах. Не че бях чела нещо за разходки, просто мисълта, че ще стоя закотвена там ми беше неприятна. Не можело. Тръгнах да си изваждам телефона, имах отчайваща нужда да поговоря с някого, просто да направя нещо, което да разсее мрачните ми мисли. Но не бе. „И да си изключиш телефона, да не мислиш, че тук си си у вас!”, долетяха поредните сърдити инструкции, последвани от „Дай си ръката”. Послушно подадох ръка, в която моментално бе забучена някаква игла. „Ама чакайте, какво ще ми правите? Аз искам да раждам нормално, какво ще ми слагате?”. „Няма значение, тука така се прави. И каквото каже докторът, това ще ти слагаме”, беше милото обяснение. Появи се и Негово величество Моят Доктор. Прегледа ме, причинявайки ми поредната буря от травмиращи усещания и обяви, че имал съмнение за "едно нещо". На фона на всичко преживяно до момента тази недомлъвка буквално ме довърши, още повече, че той отказа да ми обясни по-подробно. Разпореди се какво да ми сложат в системата, спука ми водите и заяви, че до 14 часа ще съм ‘готова’. Как иначе – има си човекът часове в частния кабинет... После разбрах, че е казал и на мъжа ми същото – да иде пие едно питие и да се върне в 14.И така останах в предродилна, гърчеща се от болка, унизена и уплашена. На съседното легло се гърчеше друга жена, която от време на време беше ‘поощрявана’ с изказвания от рода на „Като не ти харесва да те боли, защо толкоз бързо направи второ, а?!?!”. Имах желание да се движа, така болката беше по-лека, също да ходя до тоалетната, но бях вързана за леглото заради системата. След един час просто не можех повече да издържам. Молех се да ме пуснат до тоалетната (също ужасно унизително нещо, и в училище не ми се е налагало), докато накрая една акушерка се смили над мен и ми откачи системата за малко. Това ми спечели 5 минути спокойствие, преди да започнат да ми чукат по вратата... И обратно вързана в леглото, гърчеща се и чудеща дали някога ще свърши всичко това... Наложи се отново да се моля на тези, които по стечение на обстоятелствата в този момент имаха пълна власт над мен – умирах от жажда до степен, в която устните ми бяха пресъхнали и болезнено напукани. Вода така и не получих, но същата мила акушерка (единствената там) се съгласи да ми намокри устните с малко вода, колкото да ме раздразни още повече – бях готова да изям марлята, с която ме мокреше... По едно време отново ми се приходи до тоалетна. Казах това на акушерката и решиха, че имам напъни. Инструктираха ме да напъвам известно време на леглото. Напъвах.. чувах възмущения никой ли не ми бил направил клизма (втория път раждах без клизма и въпреки това нямах никакви такива инциденти).  Болеше ме много и продължавах да бъда скована от страх. Казаха да отивам в родилна зала. Една акушерка се опита да протестира – каза на доктора да ме оставят малко да напъвам клекнала или права. Коя пък е тя, че да се обажда..


около 13 часа, родилна зала
Качиха ме на магарето, а там.. там изтезанията достигнаха своята кулминация. Кулминация, която превърна денят, който трябваше да е един от най-щастливите в живота ми, в един от най-кошмарните ми спомени. Около мен се събраха много хора и всички крещяха „Напъваааааййй”, „Нищо не правиш”, „Ще си убиеш бебето” и какво ли още не. Чух, че ‘моят’ доктор се обърна за помощ към свой колега, защото бил по-едър. Скоро разбрах и какво е имал предвид. Въпросният колега без никакво предупреждение се метна върху корема ми. Изплаших се, че ще ми убие бебето и не знам и аз откъде намерих сили, надигнах се и се опитах да го отблъсна от мен. Тогава останалите от екипа му се притекоха на помощ – някои ме натискаха към леглото, други ми държаха ръцете. Вече не знаех на кой свят съм – започнах да се моля да ме срежат и да извадят бебето. По едно време изгубих съзнание за малко. Миг след това над мен седеше поредната анонимна персона в престилка, държеше спринцовка и питаше останалите „Да я отнасям ли?”.


по някое време след това
Събудих се от дълбок сън със смътни спомени за миговете преди да заспя. Огледах се. Нямаше никой. Незнайно защо, явно подсъзнателна асоциация, залата ми заприлича на току що почистена касапница....
Не можех много да мърдам – изпитвах силна болка и бях замаяна. Бебе не се чуваше, не се и виждаше. В главата ми се блъскаха мисли – коя от коя по-ужасяващи. По едно време се появи жена в престилка. „Какво стана?”, попитах. „Не виждаш ли, че имаш бебе?”, сопна се тя – „имаш гривна с номер”. Сигурно се е очаквало да се досетя... „Извадиха го с форцепс”. „Искам да го видя”. „Сега?!” – все едно исках най-неестественото и невъзможно нещо на земята...
Не след дълго ме откараха в стая и останах сама със себе си и със сълзите си. Не знаех къде е детето ми и какво става с него, не знаех какво е станало с мен – само знаех, че съм буквално изкормена отдолу – това го усещах... „Моят доктор” не беше счел за нужно да ме изчака и да поговори с мен относно това какво се е случило, защо, какво и как да очаквам. Имаше си часове човекът, в частния кабинет. Пуснаха за малко мъжът ми – по-угрижен не го бях виждала. Съвсем не знаех какво да мисля. И после пак останах сама...

В следващите дни
В следващите дни униженията продължаваха, едно след друго, едно след друго, в безкрайна върволица, която ми се иска някога да забравя, но едва ли ще мога...
Молбите пред детско да си видя бебето и да ми дадат сведения за него. „Наддало е 5 грама” – това беше максимумът, който успявах да измъкна, „но не е добре и не можем да ви го дадем”.
„Да го кърмите?! Абсурд” Гърдите ми бяха твърди като камък и ужасно болезнени, вдигнах температура – „Нормално, ходи се помоли на някоя майка да ти покаже какво да правиш с помпата”. Кърмата, която изцеждах, изхвърлях в умивалника...
Прегледите пред очите на всички от съседния блок, защото нямаше кой да дръпне пердето.
Как се изпуснах по голяма нужда насред стаята, след като ми дадоха слабителни, а никой не ме беше предупредил за това какво може да очаквам след изнасилването. И поредните натяквания, които трябваше да изтърпя от санитарки и акушерки, като че не ми беше достатъчно притеснението как ще живея от тук нататък, ако се изпускам така...
Опита ми да седна на дървения стол в детско отделение върху разпраното си дупе и да накърмя бебето си. И как ми го издърпаха от ръцете на десетата минута, след като то току що беше засукало...
Шокът, който изживях, когато за първи път се видях ‘отдолу’.
Крясъците, които изтърпях, защото предпоследния ден, когато бебето ми най-сетне остана в моята стая, си бях позволила да го разповия, защото се беше наакало. „Тук да не си си у дома?!”.

Не съм... за огромно мое съжаление... а би трябвало... Ако бях, нищо от това нямаше да се случи...

Когато си тръгнах от болницата, наистина имах чувството, че излизам от затвора, след като съм си излежала присъдата.


----
„Едното нещо” – неправилно предлежание на плода. Проучванията ми в последствие показаха, че е имало сериозни причини да се подозира такова по време на първия преглед, а дори и преди това. Показаха също така, че всички предприети интервенции по ускоряване на раждането (наред със стреса, преживян от мен) са допринесли за това, което се случи.

„Това, което се случи” – заклещване на бебето в родилния канал, оток на главата му и варварско ‘животоспасяващо’ (застрашения от самите лекари живот) изваждане с форцепс.

„Последствията”

Бебето: АПГАР 5, огромен кефалохематом, гърчове и кръвоизлив, системи фенобарбитал, антибиотици и други хубости, тежка жълтеница. ТФЕ 20 дни след раждането – разширен вентрикул, кисти, които трябва да се следят. Спастичност на едната страна на тялото, от там - подозрения за ДЦП, една година ходене по мъките и неизвестност (докато проходи и проговори), препоръки да се следи поне до училищна възраст за късни последствия.
Това са само преките следствия. Върху косвените не се спирам.

Майката: Разкъсвания четвърта степен, зашити ан-блок и както дошло (цитирам лекар). 3 месеца ходене на промивки и превръзки във въпросния кабинет с върволицата посетители и убеждения как раните зарастват бавно, но качествено. В последствие се оказа, че нищо не е зарастнало като хората. Това е без нелицеприятните подробности от рода на фистули, смъквания, недобре функциониращи мускули и т.н., както и всички неудобства, свързани с тях. Необходимост от сериозна операция за корекция на последствията, ако въобще такава е възможна.
Отново само преки физически следствия. Косвените дори не се броят, още повече, че за много хора са смешни и/или глупави – нали в крайна сметка сме живи и що-годе здрави...


Виж целия пост
# 2
С позволението на майката, копирам тук нейния разказ за второто й раждане в "Тина Киркова" преди по-малко от 2 седмици.
Разказът е много показателен по отношение на начина, по който се практикува "нормално" раждане в България, ясно се вижда в него причинно-следствената връзка "намеса-проблем", "нормалното" отношение на болничния персонал и чувствата и емоциите на майката от всичко случващо се. А точно срещу това се бори петицията.
Само да уточня, че майката беше изключително добре подготвена за раждането и щеше да се справи сама без травми, ако близките й не я бяха принудили със заплахи и психически тормоз да отиде в болницата...

И така към 22ч на 21.10.2009г аз, дъщеря ми и мъжът ми си легнахме в леглото. На малката хич не й се спеше, така че се бях подготвила за едно дългоасучене. Лежахме си така тримата и изведнъж, към 22.30ч усетих, че нещо започва да изтича от мен. Казах си "О, не, пак ли! Не трябваше да започва така..." И миналото ми раждане започна с изтекли води, но сега беше много важно те да изтекат възможно най-късно заради ректо-вагиналната фистула, която имах от предишното раждане. Казах на мъжа ми какво става, защото така или иначе нямаше как да го скрия и всички отново станахме. Казах му обаче, че докато не ми започнат силни, регулярни контракции, няма да тръгна за болницата. Влезнах да се изкъпя и нарочно се забавих много, после започнах да си приготвям багажа за болницата, като се размотавах доста време из стаите. Сложих да заври вода за запарка от невен, с която да се мия отдолу и чай от шипки, който мислех да пия по време на раждането и след това.
Бяхме се обадили на майка ми и на свекърва ми да дойдат да гледат детето. Пристигнаха към 23ч и се изненадаха, че не сме готови да тръгнем. За пореден път обяснавах, че няма да тръгна докато не усетя по-силни и по-начесто контракции. Вече усещах някакви слабо-болезнени контракции, но не ги засичах и продължавах да се мотая. След известно време (може би към 00ч), контракциите вече бяха по-начесто и си бяха болезнени. Аз продължавах да си ходя из стаите и да си говоря с майка ми, която цялата трепереше и ми се чудеше на спокойствието. Виждаше, че ме боли и разбираше кога точно са контракциите и направо се изумяваше как след като премине поредната контракция аз просто продължавах да й говоря и да си върша започнатото. Към 0.30ч вече бяха станали доста начесто и тя се изплаши да не тръгна да раждам и започна да ми дава зор да тръгна. До тогава мъжът ми през 5 минути идваше да ми казва "Хайде да тръгваме вече!". Наложи се да тръгнем.
В колата пътувах на задната седалка на колене, подпряна на багажника. Мъжът ми караше страшно бързо, което беше много неприятно, особено по време на контракция. За съжаление, когато пристигнахме в "Тина Киркова" и влезнах вътре, усетих че контракциите са се разредили доста и болката е намаляла. Явно страхът от болници вече си казваше думата...
Отидохме пред приемния кабинет. Вътре приемаха една жена и много се забавиха докато ме извикат, благодарение на което контракциите отново се засилиха. Майка ми ме галеше по гърба и кръста, което много ми помагаше за болката, а в паузите си говрихме и се шегувахме.
Приеха ме в кабинета към 1.30ч. Акушерката ме прегледа, обръсна и направи клизма. На въпросът ми "не може ли без бръснене", отоворът беше: "Е как така ще раждаш без да те обръснем?" Оказа се че съм само с 6см разкритие. Дойде един много млад доктор, за да ми попълва документите и като му казах, че водите са ми изтекли в 22.30 реакцията му беше: "И идвате чак сега? Не знаете ли, че до 1 час след изтичането на водите трябва да се отиде в болница?". Аз казах, че знам, че до 24 часа е срока, но веднага след това добавих, че просто съм се забавила с багажа и затова съм "закъсняла". Клизмата подейства и аз отидох в тоалетната с шишето със запарка от невен, за която и двамата ме попитаха какво е това и се спогледаха. Естествено, нямаше топла вода. Още от миналото ми раждане, което също започна през нощта, знаех че нощем в тази болница правят икономия от топлата вода. И все пак се бях надявала за 2 години нещата да са се променили (не само за водата), но уви... Разминаха ми се топлите компреси на перинеума...
Върнах се в кабинета, където ме чакаха да подпиша "Информираното съгласие", аз отказах и оттук вече стана страшно. Първо се опитваха да ме убедят, че не може да не го подпиша, но накрая ме преведоха в предродилна като казах да ми дадат документ да подпиша, че поемам цялата отговорост за действията и отказите си. Мислех, че съм победила и се настанявах в удобна поза на леглото, когато започнаха да идват различни доктори, акушерки и други лица, които да ми крещят как може да не искам да подписвам и да ме заплашват, че ще ме изгонят ако не подпиша. Питаха ме с какво точно не съм съгласна. Започнах да изброявам: поставяне на абокат за всеки случай, система с окситоцин, постоянен запис на тоновете, проверки за разкритие, епизотомия... Можех още да изброявам, но някой ме прекъсна с репликата: "Ами като не си съгласна с тези неща, защо си дошла да раждаш в болница? Раждай си вкъщи!!!" . Междувременно една акушерка ме помоли поне един запис да направи. Аз се съгласих, защото наистина беше мила и макар да не ме разбираше се опитваше да установи контакт с мен без да крещи и да ме обижда. Тя беше единствената там, която се държеше с мен като с човек и се опитваше да прояви някакво разбиране. Едва издържах да лежа по гръб 15 минути, само се въртях и гърчех, защото така ме болеше повече. През цялото това време различни хора ми крещяха и говореха за мен все едно не съм в стаята, защото не съм подписала. Накрая дежурният лекар каза да се обадя на мъжа ми да дойде, за да говори с него. Стана ми ясно, че ще ме принудят да подпиша. Обадих му се и след малко пак ме извикаха в приемния кабинет. Там беше мъжът ми, който започна да ме моли да подпиша и каза, че се е уговорил с лекаря да се съобразяват с желанията ми и да не правят нищо без моето съгласие. Подписах и малко се обнадеждих, че все пак ще ме оставят да си родя активно и естествено... Всичко това ставаше на фона на регулярни болезнени контракции, които не можех да преодолявам лесно, заради непрекъснатите нападки, въпроси и хора, които ми говорят и ме карат да правя нещо...
Върнах се на леглото в поза на колене и длани, леко разкрачена, в която болките бяха по-поносими. В стаята имаше още 3 жени, като едната мисля че имаше система и й записваха тоновете на бебето. До нея имаше акушерка, с която явно се познаваха. Жената видимо много я болеше. Аз се опитах да се абстрахирам от всичко, което беше наистина много трудно, на моменти невъзможно. След кратко време на контракции усетих, че напъните започват. Междувременно, жената с акушерката беше получила разкритие 10см с помощта на доста бърникане отдолу и много болка. Преместиха я в родилна зала и всички от персонала отидоха там с нея. Тогава успях малко да се отпусна и да се отдам на раждането. Напъните ставаха все по силни с всяка следваща контракция, но аз се опитвах да не им се поддавам, защото усещах, че още не съм се разтворила достатъчно и е рано за бебето. Усетих при 1 от контракциите, че изхвърлих и малко изпражнения. Като свърши контракцията станах и отидох в банята да се измия. Студената вода ми подейства зле... Там имах още една контракция и след това се върнах в стаята. Бяха ми сменили чаршафа и моята акушерка беше на вратата. Тя каза, че щом има изпражнения, значи главичката е тръгнала и притиска ректума. Каза: "Имаш напъни, вече нали?", нямаше как да излъжа. То си личеше, че имам. Върнах се в същата поза, а тя ме пита "Към края на контракциите ли са напъните или в началото започват?" . Знаех, че ако й кажа, че са в началото веднага ще ме сложат на магарето, затова казах, че са към края. Тя каза да я извикам като станат в началото и отиде при жената, която раждаше в родилна зала. Оттам се чуваше любимото на персонала "Напъвай, напъвай, напъвай!!!", "Давай, давай, давай!", "Хайде още малко!", "Хайде още веднъж!" , а жената викаше "Не мога повече!"... Напътствията да напъва съвпадаха с моите напъни и докато тя напъваше аз се опитвах да не напъвам. Усещах, че моментът наближава и ми беше трудно да се противопоставям на напъните на тялото ми, но го правех, защото усещах, че започна ли да се поддавам на напъна ще се разкъсам (изпитвах силно разтягане отдолу и лека пареща болка при напън подсилен от мен). Просто ми трябваше още малко време, за да може бебето да разтегне постепенно тъканите и да може главичката да излезе без да се разкъсам. За съжаление маждувременно жената в съседната стая беше родила и всички дойдоха обратно в предродилна. Акушерката започна да ме пита пак за напъните и да ме уговаря да ме прегледа за разкритие. Аз не можех да говоря и само поклатих глава отрицателно. Тя усети, че вече раждам, погледна между краката ми и извика: "Ма тя ражда вече!" Изведнъж всички се втурнаха към мен и започнаха да ме дърпат да ходя на магарето с думите: "Ще си убиеш детето, бе! Ще седнеш върху него и ще го задушиш!" и други такива умни изказвания.... Аз ги молех да ме оставят намира и се дърпах. Някой каза: "Няма време за магарето, лягай по гръб веднага, тука ще раждаш на леглото!" Аз казвах да ме оставят, че не искам по гръб, че искам така... Хванаха ме за ръцете и краката и ме обърнаха на сила по гръб по най-грубия начин. Аз се опитвах да стана, но много ръце ме бутаха и блъскаха да легна. Започнаха да ми крещят да напъвам, че ще си задуша детето и други такива, акушерката бръкна вътре да го "вади" и адът вече беше пълен... На мен естествено ми спряха всякъкви напъни и контракции, аз се борех с тях... Лекарят започна да ми натиска корема с ръце и да избутва бебето. Аз веднага започнах да му бутам ръцете и да казвам да не ми пипа корема. Той ми махаше ръцете и виждах как малко му трябва да започне да ми удря шамари, но все още се сдържаше. Каза да не смея да му пипам ръцете и да му преча. Аз продължих, защото не исках да бута бебето ми, но видях, че нещата стават все по-зле и започнах да се опитвам да напъвам, за да свърши всичко... За съжаление нямах напъни и това, което правих не беше достатъчно. Опитах се да се надигна малко, за да напъвам по-силно, но веднага ме бутнаха и казаха да лежа и да напъвам... Всички ми крещяха и ме бутаха... Накрая някой каза: "Така няма да стане, трябва да я срежем! Тя не напъва, бебето ще се задуши!" . Изведнъж видях някой да поднася ножици в една тава и казах "Неее..." и изведнъж, като по чудо ми дойде един силен напън. Събрах цялата си сила и напънах колкото можах по силно... Бебето излезе веднага и моментално започна да плаче страшно силно. Видях я, беше розова, голяма и красива, моята дъщеричка... Опитах се да се надигна и да си я взема, но някой веднага преряза пъпната връв и я взе... Пак ме наобиколиха и започнаха да ме дърпат да стана, за да отида на магарето да "извадят" плацентата. Аз казах, че ще си я родя, просто да ме изчакат. Те обаче не ме оставиха, заведоха ме на магарето и започнаха да ми натискат корема. Аз казах просто да изчакат, че ще се роди сама. Чух някой да казва "Кой ще те чака тебе, няма време някой да те чака..."Непрекъснато питах за бебето ми, молех ги да ми я дадат, да я гушна, да я видя поне...Казаха, че тежи 3650г и е 50см. Дадоха ми я за няма и 5 минути, беше цялата увита, но нямаше шапчица. Тя плачеше и в момента, в който я взех и гушнах, спря. Целувах я и й говорех, а тя ме гледаше... Чух: "Хайде стига толкова." и се усетих, че не й предложих да суче а сега ще ми я вземат. Бързо се опитах да я сложа на гърда, но на магарето, легнала, въобще не ми беше удобно. Чух някой да казва: "То току що се е родило, а тя го кара да суче! Как ще ти суче,бе, още не може!" и ми се смееха...
Плацентата излезе цяла (към нея имаше и добавъчна плацента) и веднага след това започнах обилно да кървя. Всички се изплашиха и започнаха в паника да се опитват да спрат кървенето. Болеше ме много докато ме бърникаха и натискаха и вече започнах да се моля да ме приспят, вече нямаше за какво да се боря. Чувствах се изнасилена и унизена. Някой каза: "Нали искаше всичко да е естествено, без упойки, сега затова няма да ти сложим упойка, ще си изтърпиш шиенето" , "Ето, като искаш да си раждаш естествено, виж сега как си се разкъсала!" и всякакви други обиди от типа "тя е ненормална, луда, трябва й психиатър, за лудницата е, сектантка е" и т.н.
След дълга борба, спряха кървенето, но вече бях загубила много кръв. Казаха ми, че шийката ми много се е разкъсала. Започнаха да шият и другите разкъсвания, което много болеше. Периодично ме натискаха и мачкаха по корема, за да почне матката да контрахира, при което се изливаха нови порции кръв. През цялото време ми беше много студено и треперех. Бях много жадна, но категорично ми отказаха да ми дадат вода. Като свършиха с шиенето ме оставиха там много време да треперя, като само акушерката се сети да ми донесе поне едно одеяло, което не помогна много. Бяха ми сложили и 2 системи, май глюкоза и някаква с калций и др. Периодично ме бодяха за кръвни изследвания. На едно от тях хемоглобинът ми беше 72. По едно време наистина ми беше мнохо лошо и мислех,че ще изгубя съзнание.
Родих в 3.25ч и останах в родилна зала до към 6.30ч. После ме преместиха в една стая срещу родилна зала, която имаше 4 легла и се ползваше за всякакви случаи. Още треперех и кървях обилно, но щом се преместих на леглото и ме завиха с 2 одеяла, за броени минути се почувствах по-добре и кървенето намаля. В стаята лежаха жена след секцио, която трябваше да се раздвижи, жена с 4см разкритие, на която включиха окситоцин и вързаха с колани да записват тонове, като й обясниха, че така ще стане по бързо и жена с изтекли води и слаби контракции с 1см разкритие, която преместиха в предродилна, сигурно за да й сложат система. На нейно място дойде една за планово секцио, която по-късно след като отново се скарах с персонала и започнах да обяснявам как в България не знаят какво е естествено раждане и как съжалявам, че съм дошла в болницата, ме обяви за луда и каза, че мойте приказки са я стресирали... Още няколко души дойдоха да видят, коя е тази дето "цяла нощ ги е разигравала", някои любопитно ме разпитваха, други просто идваха да изказват възмущение. Дойде и познатата на свекърва ми да ми каже, как съм могла да се държа така и да я излагам и че я е срам от мене... Спорих и с нея и накрая просто казах: "Един ден ще видите, колко съм била права и колко сте грешали вие..." и отчаяно млъкнах. На излизане от стаята я чух да казва на другите присъстващи от персонала (които подслушваха и се включваха на нейна страна) за мъжът ми, колко било свястно и добро момчето, а на такава да попадне...
Сутринта мина в много форсирани раждания, системи, прегледи за разкритие, запис на тоновете, викове "Напъвай!", епизотомии, и т.н. Всеки, който дойдеше в стаята го питах кога ще ме преместят в стая, за да си взема бвбвто. Нямаше отговор, освен "Няма да е скоро". Чакаха изследванията от 9ч, за да решат дали да ми преливат кръв. Към 14ч започнаха да ми преливат 2 банки.Още преди това се чувствах добре и исках да стана и да отида до тоалетната поне. Не ми позволиха. Само станах да пишкам в подлога в стаята. След 1-вата банка кръв вече ме пуснаха до тоалетната. Можех да ям и да пия, което и направих още сутринта. Към 17ч най-накрая решиха да ме преместят в стая. Отначало се надявах да има някаква вип-стая, за да идва семейството ми, но в следващите дни на чакане да "се освободи" такава, разбрах, че за тези, които не са си платили за екип така и не се "освобождават" такива стаи... Веднага като се преместих отидох да взема дъщеря ми. Естествено, бяха я натъпкали с адаптирано мляко, въпреки молбите ми да не й дават нищо, но все пак бяхме разделени 14 часа... Предствям си какъв стрес е преживяла. Веднага я сложих на гърда и тя засука, лошо, но все пак засука. В следващите часове изчисти стомахчето си от АМ и започнахме да се учим на кърмене. Бях разочарована, че 3 пъти на ден трябва да оставяме бебетата за тоалет, като сутрин пишеше да ги оставяме от 7ч до 10ч. защото имало визитация. Вечерта от 21 до 22ч беше времето за тоалет. Закарах я и помолих да не я хранят повече. Бяхме 3 момичета в стаята и само аз си я взех за през нощта. За кърменето няма да коментирам, колко са непросветени и майките и персоналът и как недоверчиво гледат на "странните" ми съвети. Откакто взех дъщеря ми се гушкаме и спиме заедно (естествено в болницата няколко пъти ми направиха забележка, и ме предупредиха, че ако заспя мога да я смачкам или задуша). На следващия ден открих, че сутрин мога да я водя от 8 до 10ч, а ако помоля за следващите 2 тоалета може да си е при мен.
И така, понеже и изследванията ми вече се подобряваха и дъщеря ми - Пламена, започна да качва грамчета (от 3500 стана на 3600), ни изписаха на 3-тия ден. Най-накрая се прибрахме вкъщи...
Няма да забравя този кошмар, все още съжалявам за много неща и си казвам "Ами ако бях...", "Ами ако беше..." , но ще се справя с травмата. Със сигурност беше много по-добре от предишното ми раждане. При него и "окситоциновите", неспиращи контракции и шевовете и епизотомията много повече боляха и по-трудно се възстанових
.

Виж целия пост
# 3
1. Не може да обобщаваме, както във всяка сфера, има и такива, има и други.
2. По времето на комунизма обучението е било в тази насока, видяли са, че име най-лесно така (жената да е пациент, не живо същество) и всичко си продължава.

Но сега - в днешно време - вината е на жените.
Има доста теми, в които ще видиш, че те приемат тези неща за необходими, колкото и да ги убеждаваш, те защитават тази практика и ако докторите пропуснат нещо, сами си го искат  Crazy
Повечето отиват с идеята, че само ще лежат, а другите ще им казват какво да правят.
Малко са бременните, които обсъждат предварително с акушерка или лекар как очакват да протече раждането им, какво искат да им бъде прилагано и какво не.
Сещат се след като приключи всичко.
Ако бъдещите майки станат активна страна, избирайки лекари, които приемат това, другите ще бъдат принудени да работят така, другият вариант е да преустановят практиката си.


П.П. С изключение на прегледа, веднъж при приемането, нищо друго от посоченото не ми е правено, въпреки, че бебето 3.600 кг.) беше лицево, аз с 3 миоми, едната 7 см., единственото, което правеха е по времена контракциите да ме следят от времена време с ехограф, за да видят дали се е наместило. Когато излязох от упойка (видър избрах аз) бебето и мъжът ми бяха до леглото ми.

Жената, а която бях в стая роди нормално, беше си в стаята, разхождаше се, изтекоха й водите, малко след това отиде да каже, че усеща бебето и наистина главата му беше излязла  Simple Smile
Виж целия пост
# 4
....


П.П. С изключение на прегледа, веднъж при приемането, нищо друго от посоченото не ми е правено, въпреки, че бебето 3.600 кг.) беше лицево, аз с 3 миоми, едната 7 см., единственото, което правеха е по времена контракциите да ме следят от времена време с ехограф, за да видят дали се е наместило. Когато излязох от упойка (видър избрах аз) бебето и мъжът ми бяха до леглото ми.

Жената, а която бях в стая роди нормално, беше си в стаята, разхождаше се, изтекоха й водите, малко след това отиде да каже, че усеща бебето и наистина главата му беше излязла  Simple Smile

Много ми е интересно, къде се е случило това?  Peace
Виж целия пост
# 5
Болница Лозенец.
Виж целия пост
# 6
За съжаление все по-малко естествено стана раждането. И не се сърди човече е права - все повече жени не желаят да родят по възможно най-естествени9я начин. Което е жалко.

Със сина ми се наложи да ми пукнат водите по някое време - оказа се, че са зелени. Наложи се и да ме резнат "малко" (26 вътрешни и 12 външни шева)...предполагам, че е имало защо. Казаха, че имал увита пъпна връв и се е заклещил на вход/ изхода. Но иначе през цялото време никой не ме принуждаваше да лежа - полагвах и се разхождах, като от време на време ми правеха проверки до къде съм с разкритието...причината беше, че имам месеста шийка и много бавно "се разкривам" (и много мъчително между другото).
Когато казах на акушерката, че имам напъни, тя ми повярва. Качих се на прословутото магаре и родих сравнително бързо. Намеси се и лекар (който ми каза да спра да напъва, да не адуша бебето, пък аз взех, че припаднах от преумора) поради горните причини.
Когато бебето се появи, изплака веднага, но се беше нагълтало с околоплодни води. Почистиха го, повиха го и ми дадоха да го гушкам и да му се порадва. После го сложиха на кислород за няколко часа.

С второто раждане се наложи след 4 см разкритие да ми сложат системи, за да не се мъча цял ден. Доато бях на системи, акушерката ме прегледа няколко пъти. Тук проблемът беше, че напъните се появиха преди да направя пълно разкритие, но не се наложи да ме цепят. Раждането мина бързо, веднага след като изплака ми я "пльоснаха" на корема...много приятно чувство.

Всичко това в окръжна - Варна. Нямам оплаквания от лекарите и акушерките.
Виж целия пост
# 7
За съжаление, за пореден път съм потресена от разказите. Бях чувала много пъти за ненормалното отношение на персонала в болниците. Дори и аз се натъкнах на арогантно и грубо поведение, при положение, че имах екип. И това се случва в Сф, а знаете ли какво чудо е в провинцията?
Крайно време е, докторите, акушерките да подписват морално-етичен кодекс и да се съобразяват с него. Те се самозабравиха. От цялата докторска гилдия, гинеколозите са най-безчовечни.
Виж целия пост
# 8
Направо съм потресена от разказите.Ох Майко Българио.......
Виж целия пост
# 9
Аз пък забравих да спомена една подробност: и при двете си раждания бях с познати акушерки (две различни).
При първото станах свидетел на подобно отношение, описано в горните постове.
Аз тъкмо бях родила, минаваше 3 сутринта. Моята акушерка не беше дежурна нея вечер и когато всичко приключи, ме остави да полежа в родилна зала и после щяха да ме преместят. След мен дойде някакво момиче (в смисъл на 20 и няколко да е била). Личеше си, че я боли, но не вдигаше много шум. Влезе и дежурната акушерка...забравих и името и започна да и крещи: "Я по-тихо, МА  Shocked , цяла нощ няма само тебе да слушаме. Всички сме раждали тука"...и т.н. и т.н.  Девойчето само дето не умря от рпитеснение. Когато "злата родилна вещица" излезе, то ме погледна плахо и попита: "Преча ли ти като охкам...много ме боли". Направо ми се дорева. Казах и да си вика колкото иска и хич да не и пука.
А с въпросната акушерка на другия ден дадохме на късо...и отваряхме и затваряхме едно прозорци   Whistling
А няколко часа преди да родя тя, незнайно по каква причина дойде да ме види. Първо си изля злобата поради факта, че съм "връзкарка" и после ми пожела "Лека нощ и само мене да сънуваш"  Sick
Виж целия пост
# 10
Баси и гнусната работа- има тема "какво мислите за жените, които решават да нямат деца" след това което прочетох тук горния въпрос ми се струва направо смешен.  Sick Sick Sick Не знам какъв  човек трябва да си, за да се решиш на всичко това. Ако съм бременна сигурно ще се побъркам от първите 2 поста.
Виж целия пост
# 11
Статистиката безмилостно говори, че при днешната практика на "естествено" израждане, риска за бебето и майката са многократно по-ниски от миналото.
Също така не виждам кой закон задължава която и да е жена да ражда в болница. Може да си роди напълно естествено в къщи като има такава увереност в перфектността на тялото си. Аз пък съм чела много теми в нета за жени, родили в частни клиники като Майчин дом във Варна, където са се радвали на собствена стая и чудесно отношение, но... не съветват никого да постъпи като тях, защото при някакво усложнение не може да се разчита на помощ.

Силно вярвам, че в по-голямата си част възприетите практики в болниците са продиктувани от желанието за подпомагане на родилката и намаляване на болката й.
И на мен не ми допада идеята някакви студенти да наблюдават раждането, но искрено се надявам това, което са видели и чули да им помогне да станат добри специалисти, защото утре живота на мои близки може да зависи от тях. Знам, че е необходимо зло...
Относно персонала и неговото отношение - наистина има какво да се желае, но при ниското заплащане (например на акушерските услуги) и отговорността, която носят тези хора и трудността и стреса, които ги мори на работното място... Вижте какво стана с учителите... Моята рецепта е да се вдигнат драстично заплатите на служителите в здравеопазването и обучението, но дисциплината да бъде жестока - при първо сериозно провинение - уволнение. Тогава да видим дали тези хора няма да са по-внимателни в работата си.





Виж целия пост
# 12
Затова повечето жени в България, вече раждат секцио, за съжаление  Cry
 
Виж целия пост
# 13
Ами да, в крайна сметка никой не е длъжен да ражда в болница. Тъпо ми се вижда, да идеш в болницата и да почнеш да определяш правилата. Повярвайте, никой няма да дойде у вас и да ви слага системи или да ви пука мехура.
Да, аз отидох точно с намерението да лежа и да изпълнявам точно всички инструкции. За това сме здравно осигурени, за да не се налага да учим как точно става раждането. Който пък го влече и има претенции, че знае как - чудесно, да се справя сам Peace

За отношението - нямам думи. Не ми се е случвало, при което и да е посещение в болница. Но допускам, че го има. За мен е по-скоро изключение, отколкото практика /предвид огромния брой лечебни заведения, които съм посетила/
Виж целия пост
# 14
Нан хора всякакви, и определено ако има екипи и болници да предлагат такова естествено активно раждане ще си имат и клиенти,но пак те носят отговорността това е плашещо и за тях,хем да не пипат,хем да носят отговорност,но сме много далеч от това да се ражда в къщи като по филмите Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия