Протест за защита на правата на родилката

Да, аз не се изразих правилно.
Като слушам музика и дишам благоухания (о, много обичам) не се отпускам, а се разплувам, размазвам от кеф и ми се доспива. Ако ми кажеш че и това е част от номера да родиш бебе наистина се предавам, подкрепям казуса, напускам родината и отивам да раждам в чужбинско, където има СПА процедури по време на раждане. Ако може и докато раждам да ми масажират лекичко мускулите по врата и рамената, би било наистина перфектното раждане!

Ако знаеш само колко си права

Точно в това е номера. Нещо повече, м/у контракциите, ако няма кой да те ръчка с въпроси и да те блъска  , самото ти тяло така се отпуска, че наистина можеш да си заспиш /аз си дремвах по малко/. Така на финала имаш сили.

Ще си позволя да изразя и аз мнението си.

Донякъде то се застърпа с това на Jasra ,но донякъде.

Аз съм раждала жена, живот и здраве предстои ми пак да родя.
Личното ми мнение, от това което съм видяла, това което съм изпитала и това което са преживяли и мои приятелки е.

Според мен има леко пресилване в това ЩО е то травматично раждане? и какви са последиците от него.
Първия път съм раждала с система за предизвикване , с епизотомия, за 1 час и смея да твърдя че това е най-щастливия миг от живота ми. За уточнение съм раждала точно в Тина Киркова и то без избор на лекар и т.н. Думите ми 1-2 мин откакто дъщеря ми се появи на белия свят" Е сега мога да родя още едно бебе". Ясно ви става че едва ли системите за предизвикване или епизотомията и шиенето на живо са ме травматизирали и т.н. Познавам и приятелки с доста тежки раждания, които не знаеят що е то следродилна депресия и травматчно раждане, а са били готови да родят след доста кратко време. Съгласна съм има болка, но в момента в който видиш детето си, болката е без значение. Аз поне така мисля. Всичко зависи от нагласата която има човек. Здравната ни система не е безгрешна и това е ясно, но много хляб трябва да изядем докато се промени и станат нещата като в ЧАСТНИТЕ клиники на запад. Подчертавам НА ЗАПАД, не на балканите. Аз , майка ми, баба ми и ред поколения са раждали при доста по-тежки условия и не по едно-две деца , а по доста повече. Дали ние сме били травмирани бебета, или нашите майки са били травмирани? - факта е ,че сме израснали здарви и ценни хора. Отнесох се.
Преди 6 години на мен ми обясняваха всяка една маниполация която ми правеха, екипа от лекари и акушерки беше невероятно отзивчив и мил. Не съжалявам, че ми слушаха тоновете постоянно, че ми сложиха система , че ме резнаха и зашиха на живо - то аз нищо и не усетих защото бях изтръпнала. 3 часа след раждането си се разхождах. В предродилна зала имаше една жена на която и се скараха, но защо е въпроса. Защото вместа да се напъваше тя крещеше, опитаха се да й обяснат че така се изморява и че нетрябва да си отваря устата и да крещи , а просто да се напъне. Според мен бяха прави.

Пак ви казвам - за мен е въпрос на психическа нагласа. За мен е много по-важно да има психолози които да подготвят родилките отколкото това лекарите да не се намесват. Отминало е времето в което раждането е 100% естествен процес. Вече много неща в човека не са естествени. Еволюцията на човека си оказва значение. Сега и болестите са много повече, и проблемите при бременност и раждане и здравословното ни състояние и заобикалящия ни стрес ................... Темата е дълга.

Дано не съм ви отича, нямам намерение да споря с никой, всеки си има мнение, аз имам право на свое.

огледай се ... колко ценни и колко "безценни" хора познаваш?... дано са повече от моите, защото моите не са много...

Jasra, до някъде те раzбирам  . Живееш в някаква zаблуда, хабер си нямаш (и няма от къде) какво е едно раждане в същност и колко важни неща има преz тия няколко дни в една болница, освен така написаното от теб иzлиzане на бебето и прибирането ви после в къщи. И на самото раждане, и после. Мнооого са. Просто не бъди толкова надъхана и сигурна, някак не е хм... нормално, след като не zнаеш zа какво говориш. Смешно е доста  И като на тебе не ти трябват лигавщини, що не оставиш жените, които искаш да си се глеzят със... СПА  . Пък нека им е zле(по една случайност и на мен ми се отвориха очите и zнам, дет´се вика, как е по-добре). Ти си раждай и си коzирувай, щом го намираш zа добре. Ама да не се оплачеш после, че примерно си седиш с иzцпаната нощничка след раждането(нищо, че тия работи не са ти важни) в иzцапаните чаршафи, които не само персонала се правят, че не виждат, ами и като попиташ съвсем любеzно, дали мооооже, евентуално да ти ги сменят, те поглеждат, все едно искаш дрехите от гърба им  (zа справка, часовете след първото ми раждане, което си беше иначе направо екстра, zа БГ преди 10г). И стига с тоя ЗАПАД и ЧАСТНИ клиники. Глупости, никой не говори zа такива(частни клиники).
Иzвинявам се zа отнасянето, ама някак.... 

Такаа, сега ще пробвам да иzгледам предаването, дано успея, че го иzпуснах...

Ето, това би трябвало да се случва на всички.
Обикновенно твърдят, че разрезът не се усеща в момента, в койт осе прави, защото областта е изтръпнала. У нас доколкото знам шиенето правят с обща упойка, но в САЩ примерно (доколкото съм запозната) го правят с местна. При местната упойка се получава именно усещането за изтръпналост...

хахаха, не бой се няма шанс да заспиш и да пропуснеш раждането  
да, определено е част от номера, според мен, а и не само според мен де...да не мисли някой, че аз съм го измислила


искам да те уверя, че не си наясно с психическите механизми и практическият им ефект върху хората като цяло и родилката в частност
това ти го казвам като психолог

  

Jasra, и аз бях безкрайно наивна преди 7,5г - не можех да допусна, че негово величество Лекарят може да е нещо по-малко от съвършеният професионалист. Бях ужасно сговорчива и праволинейна в това да не се "лигавя". Уви, развносметката беше - тежък оток на шийката на матката, тежки разкъсвания, загуба на кръв, която налагаше кръвопреливане, кефалохематом за бебето и 6 дни в кувьоз, депресия след това. Причината - лекар, който влезе в стаята с думите "Ох, тази нощ не ми се работи", който реши, че при прекрасно прогресиращо раждане на 9см трябва ръчно да ги направи 10 и да започна да напъвам на секундата.
Съвсем добронамерно ти препоръчвам - научи си урока  .

Сега това ли е проблема? Мръсните чаршафи и оцапаната нощница? С това ли ще ме убеждаваш колко съм крива, некомпетентна, безхаберна и наивна?  

Да, ще козирувам, без спа. А нощници и чаршафи ще си взема в багажа или ще помоля да ми донесат, щом е наложително. Ще козирувам и ще се прибера вкъщи, където ми е уютно и няма да се оплаквам за глупости. А тази тема, от обвинения в изнасилвания премина през искания за спа процедури, че стигна и до хотелиерски услуги. Още малко и сауна, и басейн, и фитнес, и румсервиз ще поискате. Защо не и болничната храна да се готви от някой високоплатен световноизвестен френски готвач? Никога няма да подкрепя такъв протест, още повече щом половината от феновете му изобщо не са наясно с исканията си.

На всички ви пожелавам при следващите ви раждания да се глезите с каквото пожелаете! Дискутирането се превърна в абсурд!
Със здраве!  

не знам защо не ти става ясно, че това не е глезене, а създаване на подходящите условия да има леко раждане със здраво бебе

съжалявам, че не смяташ, че заслужаваш мило и внимателно отношение и дори глезене
защо да не те глезят когато раждаш? особено ако това има пряко отношение към здравето на детето ти и твоето собствено?

защо се ядосваш при мисълта, че някои иска да ти е добре като раждаш, а не да си носиш чаршафи и да се извиняваш, че им пречиш с раждането си? наистина ми е абсурдно да чета как жена си иска тормоз в най-уязвимия си момент.

Не, в същност не е това проблема. Проблема е много по_дълбок и голям. А това са само zаобикалящите го детайли и детайлчета, които обаче, след евентуалния ужас, който много жени не искат да си припомнят даже, могат да те доиzвадят от равновесие... За да искаш, след като се прибереш в уютния си дом, да иzтриеш като с гума теzи три(или не дай Боже повече) дни от живота си.
А в някоя паралелна реалност, zа други жени, теzи три(или повече) дни, са прекрасен откъс от живота.

Права си в едно обаче, абсурдно е
Добре, раzбрахме се zначи, ти си носиш чаршафите(явно ти се вижда готина идея), но нека поне на другите, дето не го искат, да не им се налага. И да си спомнят zа раждането си, а и болничния престой след него, с радост (както може да е), а?

И като сме почнали, да прекаля с още една глеzотия... zа френския готвач не zнам, обаче може примерно да ти дават меню, от което да си иzбираш от няколко въzможности... Ужас, а, егати иzвращението, представяш ли си и това го има реално  ...?

Да си говорим сериоzно, всички zнаем, че много неща не са приоритет, но нека важните се оправят като начало...
Добре че има жени, които не са толкова съгласни с допотопните условия и меко каzано, недоброто отношение, та надигат глава. И дано стават все повече, това е истината   

И аз 2рият път раждах в ТК. Гледах предаването на запис. Няколко пъти съм срещала лекарката по коридорите.
След всичко написано си казвам "имала съм късмет". Приеха ме малко преди 12. Една от акушерките успокои ревящата ми дъщеря с думите, че няма нищо страшно и "мама е дошла да си вземе бебето".

Стандартни процедури, тонове, клизма, бръснене, разкритие. намек от един от лекарите, че ако ми сложат система ще родя за два часа. Система нямаше. Не знам дали с-ма се пуска на родилки с високо кръвно. Ако не се пуска... пак съм имала късмет
До 4 сутринта бях сама с деж. акушерка. Непрекъснато минаваше да ме види как съм. Мереше ми кръвното. Шегуваше се с мен и ми се караше ако пратех заплашителен смс на съпруга ми. Телефонът беше с мен.

Малко преди раждането явно ми е направила масаж на перунеума. Пиша явно, защото за "масажите" прочетох доста след раждането Оформи пътя на главата на бебето с пръст (това е най-общо казано). Пришпориха ме малко към родилна, да не родя в предродилна.
Нямах проблеми и в родилна. С 2-3 напъна бебето се роди. Благодарение на акушерката нямам разкъсвания. Вярно, че родих малко бебе 2 400гр. Дадоха ми го за малко и го отнесоха към нео-то.
След време в стаята ми беше настанена родилка с недоносено бебе, 2 300 гр, с 12 шева. И пак си казвам имала съм късмет.

След раждането бях настанена в интензивното където лежаха родилите секцио. Може и места да не са имали. Както и да е.
Според мен раждането ми беше нормално, без излишни "недостатъци". Определено обаче не помня какво съм подписвала. Подписвах.

Проблеми имах след раждането, в родилно отделение. Определено не ми се връща към този момент. Защото се чувствам неудобно, защото успях да защитя правата си.
Според зав. родилно "това е прецедент в историята на отделението".
За какво става дума. Раждалите знаят какви са болките при прибиране на матката. Вечер не можех да заспя. Едната вечер ми дадоха медикамент, не помня вече, най-вероятно аналгин. На следващата вечер обаче болките са по-силни, ревнах си в леглото. Действието се развива след полунощ. Превита в коридора тръгвам да търся акушерка. Но никъде никой. Намерих я де, заспала в стаята им. Събуждане няма. Направих няколко опита. Накрая се прибрах в стаята и си легнах.
На сутринта казах на визитация. Лекари и акушерки зяпнаха, не можело да бъде. След визитацията пристигна и завеждащата отделение. Психоатаки от страна на акушерките. Една тича с мобилен телефон, да съм говорела с набедената акушерка. Как може да постъпвам така. Не се ли грижели добре за нас. "Лъжкиня".

Главната акушерка каза, че въпросната имала трагедия в семейството, и че щяла да й предложи облекчен режим на работа. Ами не ми стана по-хубаво от това. Хем по някакъв начин си защитих правата, хем пък не ми искаше акушерката да пострада. Целият ден си го изкарах в рев. Заради репликата "лъжкиня". Честно съжалявах, че си защитих правата.

Заради недоносеното ми бебе стояхме 9 дена в б-цата. Нямах повече психоатаки, но общо взето с всички акушерки се игнорирахме взаимно. Те, защото защитаваха колежка, аз, защото наистина се чувствах като "лъжкиня". Цялото отделение обаче беше гръмнало, с "прецедента". Станах всеобща любимка обаче на санитарките. Явно не бяха фенки (особено едната) на акушерката. "Ти ли си тази, която... Браво" Та покрай тази случка обслужването на стаята от страна на санитарките беше на ниво

Номерът на стаята стана нарицателен. "А ти си от еди коя си стая". Имаше една новопостъпила майка, която получи кръвоизлив. "Моята" акушерка тогава беше на ниво и спасиха момичето.

Най-щастлива обаче бях на 9тият ден, у дома

АнМари, в голям филм си се вкарала... Някой по-горе беше споменал за стокхолмски синдром и май ще се окаже, че има нещо такова. Аз също бях вманиачена на тема да не пострада някой от 'обгрижващия' ме персонал, сега да ме пита човек, идея нямам защо, като са заслужавали да ги подкарам един по един с много малки изключения (това в ТК). И други мами има, които въпреки всичко черпят и/или плащат и чак дни след това се усещат, че не е трябвало да се случват точно така нещата...
А на второто раждане (2 градска) и аз отидох със сина ми, който също ревеше, че ще се разделяме, при което докторицата взе да се цупи и да мрънка нещо от рода на: "Вие сега какво, детето ли сте дошли да си гушкате или да раждате? Айде по-бързо, няма вас да ви чакам!"

Момичета, що не казахте по-рано, че Jasra не е раждала

АнМари - това си е било чист психически тормоз Към една току-що родила жена, която се притеснява за недоносеноти си бебче.


Тя не само че не е раждала, не е и чела и за съжаление постовете й показват, че не е ходила много по света. Но пък се е научила да козирува.

Гледах вчера малко от предаването. До изказването на първата акушерка. Ако не бях чела темата и не бях запозната с естественото раждане нямаше да схвана за какво става въпрос. Но това е старт. А всяко начало е трудо.
Направи ми впечатление, че акушерката смята, че е за добро на родилката да й помгне да роди бързо - за нейно добро. Тя искрено вярваше че и за бебето е по-добре..... От страх.. Дано да не е от липса на вяра във себе си. ( в такъв случай какво остава да повярваш в на една родилка ) Дълъг път трябва да извървим. Много по-дълъг от този на БУ по въпросите за кърменето.