Детето ми тръгна на ясла на 1 септември.
Адаптация /ако изобщо имаше такава/ - ужасна. Рев, постоянно повтаряне "мама ще дойде". След 10 дни директорката решава /без да ме пита/ да премести детето в друга група, при баба му, назначена по заместване за 3 месеца като леля.
Рев, придружен с постоянно ходене след баба си.
Полека-лека нещата влизат в релси, после, след около 15-тина дни, пак без да ме питат - махат баба му от групата.
Прекипя ми от постоянното натякване, че видите ли такова дете нямало - защото сутрин плаче и после "нарежда" - "Мамо, ела, мамо вземи ме". Отговорих спокойно, доколкото можех, че е нормално едно дете на тази възраст да плаче за майка си.
Казаха ми право в очите, че ако не се адаптира, ще го изключат. Попитах какъв е законовият срок за адаптация на дете в яслата, да знам - ако някой мой първокласник не се адаптира, да го върна на майка му и баща му .
С това въпроса приключи и детето ми бързо-бързо "се адаптира, прояде, спря да мърмори, почна да си играе с децата и да участва в занятията. Е, остана сутрешния рев за коло 5-10 мин, но това да е.
Миналата сряда - изненада. В гардаробчето - 3-4 чифта дрешки - наакани, напикани - от инат го направил. И поръчка - да донеса памперси, че му слагали от чуждите на обяд.
Шок и ужас. Детето ми е БЕЗ памперс от 1 май, с единични инциденти в началото, иначе нямам никакви проблеми вкъщи - спи си по цели нощи, стиска по 4-5 часа...
В самото начало съм казала, че детето ми е без памперс, че по принцип нямаме проблеми с въздържанието и когато е имало напишани инцидентно гащички не съм правила проблем - приемам за нормално, все пак е в чужда среда.
Но. От сряда насам детето ми се напикава и вкъщи - просто спря да казва. Плясках, виках, карах се, убеждавах, обяснявах - какво още да направя.
Навярно е период. Навярно е последица от припомнянето на нещо забравено - оказа се, че при обедния сън памперс слагат на абсолютно всички деца, а в яслата има и деца на 3 години. Предполагам, че майките им незнаят така както не бях разбрала и аз.
Току що изгладих един комплект чаршафи. Утре ще ги занеса и ще заявя, че ако перачката я мързи да включи пералнята, ще си пера аз чаршафите .
Но защо, по дяволите, ще опропастяват нещо, постигнато в развитието на детето ми.
И нима здравето и развитието на детето не е проблем, който първо се решава от родителите и институциите, на които е поверено детето са длъжни да се съобразяват с тях.
Извините ме, стана прекалено дълго, но трябваше да споделя.
Има ли мами, преминали праз същото? Ако просто е период - кога премина и как реагирахте? С баткото не съм имала такива проблеми, явно просто защото го дадох голям на ясла, почти 3 годишен, и тогава не е било практика да се слагат памперси наред .