за мълчанието в брака...

Публикувана: 11 дек. 2009, 01:22 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2009, 16:47 ч.

4 035
39

B

11 дек. 2009, 01:22 ч.

Покрай рожденния ден на дъщеря ми установих, че 3-4 от приятелските ни семейни двойки не си говорят. Прозвъних мамите, а след два дни мъжът ми здраво ме нахока, че съм несериозна и никой нищо не знаел за празненството - сещате се сами, че е говорил с мъжете...
Та от дума на дума впоследствие стана ясно, че хората масово не си говорят и то с по седмици вседствие незначителни спречквания. Просто никой не иска да направи компромисната първа крачка. Иначе се обичат и са добри семейства...
Вие какво мислите? Отстъпвате ли лесно и как го правите така, че да запазите достойнството си?

Виж целия пост

S

# 1 11 дек. 2009, 01:48 ч.

Цитат на: nunchi в пт, 11 дек 2009, 01:22

Иначе се обичат и са добри семейства...

това е твое твърдение, нали?
Както казва майка ми: " Какво става между двама души, само те си знаят.".

Виж целия пост

T

# 2 11 дек. 2009, 02:36 ч.

Мълчанието води след себе си викове!
Когато бях по-малка вкъщи след спречкване или проблем никога не следваше скандал, викове или разговори и обяснения. Следваше дълго и тягостно мълчание Confused

Confused

а след мълчанието идваше ред на натрупаните негативни и неизречени емоции
От тога мразя това- мразя тишината, мразя да говоря, а от отсрещната страна-ни вопъл, ни стон. Сега, когато имам свое семейство преусислям всичко отново и стигам до извода, че понякога е по-добре да помълчим малко-ден,два , но после задължително да се обсъди проблема. С мъжа ми не мога и ден да мълча, колкото и жестоко да сме се скарали той след час сякаш всичко е забравил, и да искам не мога да мълча!

Виж целия пост

T

# 3 11 дек. 2009, 08:21 ч.

Да, случвало ми се е - друсвам се за нещо и си мълча известно време. В един момент обаче ми писва и държа да се разнищи случая Wink

Wink

. Не мога дълго да мълча!

Виж целия пост

D

# 4 11 дек. 2009, 08:50 ч.

Съпругът ми е от мълчаливците.Таи и преживява всичките си чуства без да ги излива емоционално.Аз съм коренната му противопожност,не пазя нито една своя емоция.Странното е,че някак се напаснахме откакто сме заедно-той се научи да споделя чуствата си,аз се научих да пазя някои емоции само за себе си в името на доброто ни разбирателство.Смея да твърдя,че макар и с по-малко думи успяваме да се разбираме чудесно.Никога не сме имали бурни караници,сръдните ни минават за минути.Никога не сме си казали и една груба дума,макар че нападките понякога нараняват повече.Но е факт,че повечето от приятелските и познатите ни семейства изживяват лоши моменти,точно по мои наблюдиния,поради факта,че не правят компромиси,не намират сили или желание да преглътнат собственото си его и да изслушат своята половинка.

Виж целия пост

J

# 5 11 дек. 2009, 09:01 ч.

Aз съм голям инат,мога да мълча с дни,не отстъпвам,защото за себе си съм си права.Това което ме вбесява най много е злобата с която се караме,аз не отстъпвам ,винаги мъжът ми е този който прави крачката и аз съм доволна Laughing

Laughing

Виж целия пост

E

# 6 11 дек. 2009, 09:08 ч.

Аз съм голяма бърборанка и при мен мълчанието е признак,че нещо не е наред.И тогава като ме притиснат си казвам.Иначе постоянното мълчание ме убива.Почвам да крещя,да викам-хем ми минава,хем се говори за проблема.

Виж целия пост

Октопод с рокля

# 7 11 дек. 2009, 09:12 ч.

Винаги когато се скараме аз съм тази, която прави първата крачка и започва сдобряването. Обикновено това е едва няколко часа след случилото се. Този път обаче съм решила да устоя (днес е трети ден!), нека поне веднъж отсрещната страна се замисли как да започне разговора. Crossing Arms

Crossing Arms

Виж целия пост

T

# 8 11 дек. 2009, 09:14 ч.

Цитат на: jeni80 в пт, 11 дек 2009, 09:01

Aз съм голям инат,мога да мълча с дни,не отстъпвам,защото за себе си съм си права.Това което ме вбесява най много е злобата с която се караме,аз не отстъпвам ,винаги мъжът ми е този който прави крачката и аз съм доволна Laughing

Laughing

Точно такава бях в началото на връзката ни - била съм около 20-22 годишна. Мълчах като пън, бях страшен инат и чаках едва ли не да ми падне на колене.. Crossing Arms

Crossing Arms

Е, с течение на времето се научихме да правим взаимни компромиси - без тях не става.

Виж целия пост

J

# 9 11 дек. 2009, 09:20 ч.

Е добре де, защо пък трябва да са скарани или да има проблем newsm78

newsm78

Родителите ми работят доста, цял ден с хора говорят и вечер не им се говори с никой, като се приберат хапват и всеки се занимава с каквото си почива най- добре. Ако съм казала нещо на единия, другият с гаранция едва ли ще научи преди събота Laughing

Laughing

Така че или чакам до събота-неделя, или, ако ми е важно-прозвънявам и двамата. За уточнение-семейството е от типа, в което всичко се слага на масата и се обсъжда Peace

Peace

Мъжът ми е същия-като му звъннат в напрегнат ден за нещо като РД например-или веднага ми звъни (за да не забрави), или се сеща след 3-4-5 дни. Зависи доколко приоритетно е нещото за говорене.

Виж целия пост

Л

Лурдес

# 10 11 дек. 2009, 09:37 ч.

Бе и аз така мълчах за 1-2 дена, но мъжо ми даде да разбера, че при него тия не минават. Naughty

Naughty

Той ме научи да си говорим, да обсъждаме. Още на втората, третата среща ми вика - сядай тука да си говорим, нищо не знам за тебе. hahaha

hahaha

Grinning

Виж целия пост

Потребител

# 11 11 дек. 2009, 09:38 ч.

Цитат на: Октопод с рокля в пт, 11 дек 2009, 09:12

Този път обаче съм решила да устоя (днес е трети ден!), нека поне веднъж отсрещната страна се замисли как да започне разговора. Crossing Arms

Crossing Arms

Joy

Подкрепляю Joy

Joy

Peace

Виж целия пост

H

# 12 11 дек. 2009, 09:45 ч.

И двамата не можем да мълчим и за половин час - всичко се разнищва на мига Twisted Evil

Twisted Evil

Прекалено сме емоционални и всеки конфликт се разрешава бурно, но бързо. За нас така е по-добре Peace

Peace

Мен мълчанието от отсрещната страна би ме убило, предпочитам силни думи, казани не на място пред бруталния отказ от разговор Blush

Blush

Виж целия пост

D

D.Stoyanova

# 13 11 дек. 2009, 09:53 ч.

Родителите ми бяха от тия мълчаливите сърдещи се, много неприятно. Аз не мога (а и не искам) така, мъжът ми също - проблемът се разднищтва на секундата, дори и в най-неподходящия момент. Мълча само когато знам че ще се заформи скандал и изчаквам да приспя децата, за да може да се обсъди нещото и на по-висок глас. С моя мъж съм свикнала, че трябва да преспи, на сутринта вече може всичко да се обсъди нормално .... вечер - не може.

Виж целия пост

# 14 11 дек. 2009, 09:56 ч.

Мълчанието може да е от скука, яд, гняв.Но може и да е усещане за хармония.Ние мълчим само когато четем списания или се ровим в нета.
"Истинското приятелство идва , когато мълчанието между двама души е приятно."

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кой ви е по-близък - половинката или приятелите?

3 849
68

Лични и семейни отношения

Трудна ситуация с близък човек

8 497
94

Лични и семейни отношения

колко време сърдити..?

11 563
68

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.