Мъчанието води след себе си викове!!!
Много точно казано!
Виж целия пост
Много точно казано!
за мълчанието в брака...
- Публикувана: 11 дек. 2009, 01:22 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2009, 16:47 ч.
# 31
15 дек. 2009, 09:17 ч.
Имаме си правило - никога не лягаме скарани. И друго правило - не си викаме. Ако има някакъв конфликт, изчакваме да се поуталожат първоначалните емоции, сядаме и говорим. Засега и двете правила работят перфектно, слава Богу.
Виж целия пост
# 32
15 дек. 2009, 09:34 ч.
С едно приятелско семейство редовно ми се случва, единият все да не е разбрал, но не защото са скарани, а рядко си говорят просто. Като че ли напоследък е често явление, или рядко се засичат, или мъжът е на компа, а жената с децата, или не считат за необходимо да уведомяват другия за всичко,...отчуждение предполагам.
Виж целия пост
# 33
15 дек. 2009, 09:57 ч.
Принципно не се караме. Обсъждаме нещата заедно. Този, който принципно си мълчи у дома е мъжът ми. Такъв му е характерът. Аз да мълча не мога. Извиквам си това, което ми е на душата и така.
Виж целия пост
# 34
15 дек. 2009, 10:09 ч.
Ние си говорим ужасно много и непрекъснато.
Понякога, обаче, забравям да му кажа неща, които за мен са предрешени. Случва се да му кажа за купон в последния момент - по принцип дали ще отидем, или не, винаги зависи от мен. И срам-несрам, признавам си, случва се да неглижирам мнението му по подобни въпроси и да го поставям пред свършен факт. Така че нищо чудно, ако някой приятел го попита за нещо, което вече съм уговорила с жената, да се окаже, че мъжът ми още не знае нищо.
Виж целия пост
Понякога, обаче, забравям да му кажа неща, които за мен са предрешени. Случва се да му кажа за купон в последния момент - по принцип дали ще отидем, или не, винаги зависи от мен. И срам-несрам, признавам си, случва се да неглижирам мнението му по подобни въпроси и да го поставям пред свършен факт. Така че нищо чудно, ако някой приятел го попита за нещо, което вече съм уговорила с жената, да се окаже, че мъжът ми още не знае нищо.
# 35
15 дек. 2009, 12:45 ч.
И ние се караме, но това с мълчанието просто не го умеем - то е максимум няколко часа.
Имаме скандали, разправии, нападаме се, обиждаме се понякога дори, но такъв ни е темперамента просто.
Дългото мълчание ми говори за определена пропаст между съпрузите, която не се създава от просто битово скарване.
Виж целия пост
Имаме скандали, разправии, нападаме се, обиждаме се понякога дори, но такъв ни е темперамента просто.
Дългото мълчание ми говори за определена пропаст между съпрузите, която не се създава от просто битово скарване.
# 36
15 дек. 2009, 14:12 ч.
Аз лично при назрял конфликт предпочитам да замълча за малко, защото иначе казвам неща, които не бих искала да кажа на човека, когото обичам. При нас този вариант работи безотказно. Ако стигнем до точката, след която ще започнем да си крещим, всеки се оттегля за малко от бойното поле, а след около час да речем нещата изглеждат съвсем различно и могат да бъдат обсъдени спокойно.
Много зависи от хората разбира се.
Виж целия пост
Много зависи от хората разбира се.
# 37
15 дек. 2009, 14:28 ч.
Аз от темата разбрах само , че всичките ви приятелски семейства са скарани по едно и също време и не си говорят със седмици.
А иначе мълчанието в брака, не се поражда от спречкване.
Виж целия пост
А иначе мълчанието в брака, не се поражда от спречкване.
# 38
15 дек. 2009, 15:47 ч.
По принцип разговаряме и общуваме постоянно. Обаче след яко скарване съм способна да мълча и да не забелязвам човека с месеци.
Виж целия пост
# 39
15 дек. 2009, 16:47 ч.
Не мога да устоя на мъжа ми повече от няколко минути да не му говоря.Същото се отнася и за него.Набързо изясняваме противоречията,вечно единия търси другия и проблема се решава за минути.С дни би ми дошло в повече.За чужд човек може,но не мога да си представя да се разминаваме като призраци в къщи и да не си говорим.
Виж целия пост
Препоръчани теми