Покрай рожденния ден на дъщеря ми установих, че 3-4 от приятелските ни семейни двойки не си говорят. Прозвъних мамите, а след два дни мъжът ми здраво ме нахока, че съм несериозна и никой нищо не знаел за празненството - сещате се сами, че е говорил с мъжете...
Та от дума на дума впоследствие стана ясно, че хората масово не си говорят и то с по седмици вседствие незначителни спречквания. Просто никой не иска да направи компромисната първа крачка. Иначе се обичат и са добри семейства...
Вие какво мислите? Отстъпвате ли лесно и как го правите така, че да запазите достойнството си?
Та от дума на дума впоследствие стана ясно, че хората масово не си говорят и то с по седмици вседствие незначителни спречквания. Просто никой не иска да направи компромисната първа крачка. Иначе се обичат и са добри семейства...
Вие какво мислите? Отстъпвате ли лесно и как го правите така, че да запазите достойнството си?
още при спречкванията излагам факти.
.....и ако успея да надвикам 
....иначе млъквам и при подходящ момент му обяснявам моята гледна точка,пак с факти,и тогава се вслушва..... 
аз не мога да търпя сръдни в къщи.
...не ,че не се е случвало,но ни държи влага само часове 
....не мога да изтрая да мълча с дни,камо ли със седмици 
аз отстъпвам и дебна подходящия момент,като змия
...не напразно мама ме е родила в годината на змията .... а за достойнството,като че ли не мисля в такъв момент...гледам да свърши спора по рано ,нали казват"по умния отстъпва"
,та и аз така 
или ко си викате"пууу,малко спокойствие да имам" 
Прекалено сме емоционални и всеки конфликт се разрешава бурно, но бързо. За нас така е по-добре 
.Тва не значи че не се караме