Когато родих ми се струваше,че две години са един много дълъг период,който няма да свърши никога,а сега това вече е факт от няколко месеца и не мога да вляза в ритъм.Никога не съм живяла с мисълта,че нещата ще бъдат идеални и ще вървят по мед и масло ,но ....
Сега ситуацията е такава: дете ходещо на ясла,нова работа,която никак не върви ,съпруг,който вечно се оплаква от безпаричие и липса на време,къща в пълен безпорядък и т.н. и т.н. В резултат- хронично безпокойство.Самочувствието ми е под нулата,защото чувствам ,че не мога да се справя въпреки всичките ми усилия.Времето никога не стига.
Познатите ми като ме видят и ме питат да не съм болна,защото съм свалила доста килограми от цялото това жонглиране и тичане.
Сега когато си отива старата година ми се ще да вярвам,че всичко ще се оправи и проблемите ще останат зад гърба ми,но знам,че трябва да направя нещо ,за да се промени ситуацията.
Спирам да пиша ,че ще измисля още някой проблем за споделяне