"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

..."Разлика" няма-просто няма база за сравнение...Т.е. няма нищо общо..Ако беше така, то нямаше да съществува социалната единица "семейство" от стотици години - а ти предполагам знаеш смисъла на това нещо.
Оттам нататък всичко друго е компромис-било то със себе си, било то с всичко останало покрай това. И най-вече с детето.
Но житейските ситуации предполагат постоянни компромиси за нещо.

Преди две години аз също бях сама и исках дете, заради опасност след заболяване да остана без възможност за раждане. Тогава се замислих точно по този въпрос и реших, че социалната единица "мъж" (респективно "съпруг") е толкова относително понятие, че разлика не само няма да има, ами дори е възможно да си спестя доста главоболия. Повярвайте ми, като знам аз какво съм преживяла от баща ми, не съм много убедена, че е в минус раждането без да имаш мъж до себе си.

Ама всички,които са на мнение, че мъжа няма значение и има ролята само на осеменител, са от проблемни семейства-или са нямали баща, или той е бил лош такъв..
Нека разсъждаваме в контекста на нормалната ситуация за нормалното семейство. Мислу, това беше споменато в по-горните постове...
Мисля всеки ще се съгласи,че си е по-добре пълноценно семейство. Останалото както казах е компромис със себе си. Вътрешно всяка самотна родителка знае,че нещата не са както трябва. Но се примирява поради избора си и се старае всячески да запълни липсата. Доколко успява е друг въпрос..
ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА СОБСТВЕН ИЗБОР 

Ама разбира се, че всяка една от жените, писали тук, би искала да си има свое истинско семейство, изпълнено с любов, мир и разбирателство. Не съм срещала изказвания в смисъл "мъжете стават само за осеменител"!!!  Но поради куп обективни и субективни причини тази мечта все още е в списъка "несбъднати". Самият форум се казва Сама съм и искам бебе..  което не значи "Мразя мъжете, искам да съм си сама, но искам и дете, пък каквото ще да става с него и от него" и затова ми е странно защо тук има хора, които ми се струва, че се опитват да вменят някаква вина на тези жени.. че ще "осакатят" детето си, ако са самотни майки.. пиша доста объркано този пост, извинете ме, но се опитвам да сдържа емоциите си и да не нападм лично.. наистина не разбирам защо така се изпада в крайности..  
Който е категорично против сама жена да си има дете, просто да не влиза тук, той и без това не може да помогне с нищо... по-скоро има опасност да навреди

И аз за последен път се включвам по темата и повече няма да пиша. Всеки си защитава мнението и не става дискусия някак си..
Но виж по-горните постове-пълни са с изявления от рода н а" като знам баща ми какъв беше...." или " каква е разликата сама жена да иска дете и семейство да иска ....ще си спестя доста главоболия...." ????
............................................????????????
End.

Е хайде сега да не се нападаме кой е от здраво семейство и кой не. Семейството не е само мъж и жена, които живеят заедно. Но си позволявам да твърдя, че когато ти си имал проблеми с родителите си, си много по-подготвен за евентуалните проблеми, които могат да възникнат и си дори по-подготвен и да ги решиш. Нека не се лъжем, всяка една жена, дори да има здраво семейство, трябва да е подготвена, че е възможно да й се наложи да гледа децата си сама. Всичко се случва, остави раздялата, но ако недай си боже нещо се случи със съпруга?! За съжаление съм виждала жени рухнали след като им се е наложило да гледат сами децата си без да са го очаквали. И това е много по-лошо от онова да си подготвена още преди да забременееш, че ще си самотна майка. А и кой е казал, че жена решила да роди без мъж до себе си ще е самотна майка? Може след време да срещне мъжа, който ще се грижи за тях.

Това с .... "Каква е разликата между сама жена, която иска дете, и семейство, което иска дете? " е извадено от контекста на казаното от мен. Ставаше дума, че първото било "егоистично" ("да обричаш СЪЗНАТЕЛНО детето си на самота, за мен е егоизъм....)
или пък  ".. казваш "аз искам дете" и за него няма никакъв избор..."
Самотата не е следствие от липса на хора около теб, а от качеството им. И затова аз продължавам да смятам, че е по-добре сама майка, отколкото служебни, лишени от емоция отношения с мъж, само защото социалната единица "семейство" изисква двама. Аз предпочитам детето ми да расте в мир и обич, а не в студенина, търпимост и примирие.
Което - пак да кажа - НЕ значи, че не искам пълноценно семейство, че не съм опитвала и т.н., искам, но не винаги човек получава това, което иска или поне не навреме. А времето си лети. И не ме успокяват приказки като "онази роди на 40", защото смятам, че няма да е мн. добре да съм на близо 60, когато детето ми е абитуриент /примерно/
И аз няма да се обяснявам повече, защото се повтарям. Но ще следя темата заради всички онези жени, които са взели това трудно решение и правят каквото е нужно, за да успеят и разказват какво им се случва стъпка по стъпка! Към тях вероятно ще се присъединя и аз след година!

Я пък колко било лесно да се веят байраци, извезани с "мама, татко и аз", когато не ти се е наложило да усетиш какво е да си сам?! Значи, ако не си срещнала подходящ човек, за да ти е още по-гадно и самотно, и дете не може? Браво, бе!
Аз от първото си осъзнаване като бъдеща жена (на около 3-4-годишна възраст), винаги съм знаела, че бъда нечия майка, а не нечия съпруга. Винаги съм искала дете на всяка цена, никога мъж на всяка цена. И понеже решението се оформи в главата ми, когато изкуственото осеменяване беше почти непознато по нашите земи (бях на около 16-17 години), заживях си с идеята, че няма ли мъж за мен, ще си осиновя сама дете.
Е, животът ми се стече средностатистически, така че не стигнах до това, но винаги ще подкрепя жена, решила да е сам (отде накъде "самотен"?!) родител. Без упрек или опит за оценка, доста по-трудно ми е да разбера такава, решила да се откаже да бъде майка, независимо от причината.

Докато човек живее по правила като "трябва", винаги е неудовлетворен. Когато погледне вътре в себе си и оцени кое е важното за него самия, нещата си идват на мястото.

Има жени, които не са привлечени от това да живеят в брак. Със или без специална причина. Има жени, които не се привлечиеи от това да живеят с мъж. Със или без причина. Има жени, които имат ясното съзнание, че не желаят да раждат деца. Със или без причина. Но има и такива, за които е важно да имат деца, а не е важно да имат мъж до себе си. Всяка от тези жени има право на нейното лично щастие и на реализация на нейните лични важни неща в живота.

Съденките, оценките и пренебрежителното отношение от вида "еди кое си е компромис" е доста ограничаващо за изказващия го виждане. Просто хората са различни. Липси има, когато са неудовлетворени вътрешните стремежи на човека и това най-често става, когато този човек живее по чужди правила. Ако в моето сърце няма място за нещо, което за другиго е важно, за мен не е важно да го имам. Нали така 

Може една жена да има мъж в своя живот, но да не иска той да дели дома й и ежедневието й. Причините за това са нейно лично право. Желанието й обаче да роди и отгледа деца няма никаква връзка с горното. Светът е много по-свободен сега от ограничителните обстоятелства в миналото. Може една жена да дели живота си с друга жена. Това не ги спира да се родят и отгледат деца в тяхното семейство. Всичко това са примери за свободни собствени избори.

Същото е и с донорската бременност. Има обстоятелства, при които жената няма до себе си "татко", което не я спира да стане майка. Свободен избор - като е дал това право на хората, Бог ги е отличил от тварите.

Аз пък си мисля, че не трябва да си толкова категорична, след като не знаеш какво е да си сам родител....много е трудно и за родителя и за детето. Когато се случи единият родител да избяга от отговорност, няма как  - другият поема отговорността, защото не можеш да върнеш детето. Но съзнателно да го оставиш без бащина (в случая) подкрепа...не го смятам за нещо достойно за похвала. И още повече да не знаеш кой е бащата.....не знам...може и да съм старомодна и всичко, което се сетите, но аз съм виждала как детето при редките си срещи с баща си не спираше да му вика на всяка втора дума "татко, татко" и как с болка гледаше  братовчедките си, които се глезеха на баща си(брат ми). Питаш ли ме как съм се чувствала аз - като в този случай с нищо не мога да му помогна. Ужасно виновна, макар че как да накараш един мъж да е баща, ако мисли само за себе си?????
Извинявам се за дългите писания, но това ми е много болна тема...

Е, решението да нямаш никога деца по-лесно ли е? Или на чужд гръб...?

Наистина не знам....В тези ситуации е много сложно.
Но аз лично бих предпочела поне да знам кой е бащата....не искам и да звуча нравоучително и да размахвам пръст, но ти знаеш, че за една майка най-важното е детето и да е щастливо, да е добре, а щастието никога няма да е пълно само с един родител, повярвай ми...Моят син си имаше и баби и дядовци, и вуйчо, и лели и братовчеди, но пак му беше мъчно за баща му!
Казваш - може да му намери баща, ама каква е гаранцията? Досега не е намерила, а с бебе на ръце, представяш ли си как търси съпруг и баща? То в началото нямаш време за нищо, камо ли за това.

Не искам да те засегна, но не мислиш ли, че някак е по-лесно ако знаеш, че баща ти просто го няма, от колкото да знаеш, че съществува, но съзнателно избягва срещите с теб и се държи неадекватно!?

Ох, няма как да предпазим децата си от всичко!

Не, не мисля! Поне като знаеш кой е баща ти, знаеш откъде идваш, на кого приличаш, кои са ти другите роднини....
Ох, де да можеше да ги предпазим от всичко....но аз съм се примирила, защото ако моят син не е самостоятелен, какъв мъж ще е - "мамино детенце" ...брррр

Точно така, съгласна съм с това мнение  Казано по друг начин, независимо от това имаш ли връзка с бащата или не, най-малкото е, че си знаеш корена, произхода. И най-нормалния въпрос на света, който детето непрекъснато ще си задава е "кой съм аз".