"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

Публикувана: 3 ян. 2010, 17:11 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2014, 14:55 ч.

52 546
559

temenuga17

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да съобщя на родителите си, че ще бъда самотен родител?
Какво е моралното мнение за донорството на сперма?
Как мога да се справя с притесненията относно реакцията на родителите си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да съобщя на родителите си, че ще бъда самотен родител?
  
  Помислете дали да не им кажете направо или първо да споделите намеренията си с тях. Бъдете откровени за чувствата си и какво ви е накарало да вземете такова решение. Важно е те да разберат, че искате да станете майка и моментът е подходящ.
- Какво е моралното мнение за донорството на сперма?
  
  Мненията варират, но мнозинството подкрепя решението за донорство като начин да се постигне мечтата за дете. Важно е детето да бъде обичано, очаквано и желано, независимо от начина на зачеване.
- Как мога да се справя с притесненията относно реакцията на родителите си?
  
  Помислете дали да не им представите свършен факт или да споделите намеренията си само с тях. Бъдете честни и открити за чувствата си и обяснете какво ви е накарало да вземете такова решение. Уверете се, че разбират, че искате да станете майка и сега е подходящият момент.
- Как да се справя с въпросите за бащиното име на детето и как да му обясня, че няма баща?
- Какво представлява донорската инсеминация?

ssiillvvyy

Ентусиаст

# 210 4 септ. 2010, 22:59 ч.

Цитат

но аз съм виждала как детето при редките си срещи с баща си не спираше да му вика на всяка втора дума "татко, татко" и как с болка гледаше братовчедките си, които се глезеха на баща си(брат ми). Питаш ли ме как съм се чувствала аз - като в този случай с нищо не мога да му помогна. Ужасно виновна, макар че как да накараш един мъж да е баща, ако мисли само за себе си?????
Извинявам се за дългите писания, но това ми е много болна тема...

И аз се извинявам, че ползвам твоите думи, но понеже така или иначе вече си го споделила - ето за това говоря: Според мен няма значение дали познаваш баща си, дали познаваш баба си, дядо си, всичките му братовчеди, чичовци и лели, дали си запознат с родовата история, с навиците, привичките, качествата и недостатъците на предците ако щеш - важно е да знаеш, че баща ти те обича, че те търси, че мисли за теб, че се нуждае от теб, че винаги ще е до теб и ще се грижи за теб, че можеш да разчиташ на него и т.н. Познавам много хора, чиито бащи не са били истински бащи за тях - тъжно е, защото всички страдат по един или друг начин от този факт. Много по-страшно е да се почувстваш пренебрегнат и отхвърлен и да търсиш в себе си причината за това(защото за съжаление децата обвиняват себе си в такава ситуация) от колкото просто да знаеш, че в живота ти не същестувава "фигурата" баща! Трудно е да не знаеш от къде произлизаш, но по-трудно е да не знаеш защо баща ти не те обича! Sad

Не агитирам никого - нека хората се борят за щастие - и онези, които решават да родят дете от някого, и тези, които избират този "някой" да е анонимен! Мисля, че любовта прави чудеса - хубаво би било да живеем в идеален свят, но няма как да стане - убедена съм, че момичетата тук ще имат щастливи деца! Както съм убедена ,че и твоето дете е щастливо, въпреки тези трудни моменти, които описваш и въпреки твоите вътрешни терзания! Hug