Голямото ми дете удря по-малкото...

  • 4 248
  • 39
От около две седмици "каката" удря бебето, направо се побърквам. Не е ревност, тя обожава братчето си, постоянно го милва, гушка и целува, оше повече че разликата им е много малка и тя не помни времето, когато е била сама. Не е липса на внимание, аз си ги гледам и двамата, по цял ден играем, четем книжки, слушаме песнички...
Не знам какво и стана... само да и падне удобен момент и го удря и то доста силно  ooooh!
Не знам какво да правя, говорих, обеснявах, наказвах, прибрах и играчките и нищо  Sad обещава, че няма да го удря повече и само след 5 мин. пак го лепва.  Cry

Имате ли идеи как мога да променя това поведение!?!?!?!?  ooooh!
Виж целия пост
# 1
Това че правиш всичко,за да не се почувства пренебрегвана не означава че не е така.Ти само предполагаш,но какво и става в детското мозъче никой не знае.Според мен няма да стане и с наказване,а и по този начин я караш да се чувства зле пак заради по малкото и братче.Всичко е заради него ,така го приема тя.Просто когато го удари я попитай защо го прави,кажи че го боли,че ще плаче и т.н.Търпение,това е период и той отминава,но бързо или бавно зависи от теб. Peace
Виж целия пост
# 2
Е това ако не е ревност, аз съм трамвай! Естествено, че ревнува. И разликата на моите деца е малка - 1г. и 3 мес., но съм сигурна, че дъщеря ми много добре помнеше епохата допреди да се роди брат й. Тя не го е удряла, но изпадаше в истерия в секундата, в която го взимах да го кърмя. Но на такава възраст - 1.5 - 2 г. е немислимо да проумее нещо чрез наказания или чрез разговори. Просто трябва да си много бдителна и да не допускаш да се приближва до него, ако ти не си наоколо, за да я възпреш от подобни действия.
Виж целия пост
# 3
Мисля, че не е ревност, защото се появи от скоро ако се е чувствала пренебрегната би трябвало да го покаже още от появата на новия член в семейството а не шест месеца по-късно... newsm78
Виж целия пост
# 4
И аз смятам, че това е ревност. Единствено постоянният контрол би ти помогнал.
Виж целия пост
# 5
И аз смятам, че това е ревност. Единствено постоянният контрол би ти помогнал.

Ревност мисля,че има при всяко дете,независимо дали е по-голямо или по-малко.Може би повече търпение и обяснения ще са добре.
Виж целия пост
# 6
Мисля, че не е ревност, защото се появи от скоро ако се е чувствала пренебрегната би трябвало да го покаже още от появата на новия член в семейството а не шест месеца по-късно... newsm78

Като гледам разликата от година и седем-осем месеца, малко трудно й е било да покаже кой знае по какъв начин ревност. А пък и какво да ревнува от почти не реагиращо на външия свят бебе. Сега вече е друго, то е на 6 месеца, очовечено, общително, търсещо и изскващо вниманието ви....
Ясно е, че е това. Начин да излекуваш ревността едва ли има. Може само да търсиш начини да я намалиш.
Виж целия пост
# 7
И според мен е ревност. Ревността се появява по-късно, поне така показва опита на приятелите ни с по две деца. Аз за съжаление не мога да кажа как да промениш това, тъй като при нас появата на сестричката е още пресна и синът ми не се е усетил все още какво означава това. Засега е миличък с нея, но проявява ревността си по-друг начин.
Единственото, което правя е, че му отделям време по веднъж на ден само на него - без да я има сестричката наоколо.
Виж целия пост
# 8
Според мен също е ревност.
Чела съм, че е добре да включваш по- голямото дете в грижите за по- малкото, да му покажеш, че то също е значимо, да му отделяш време само и единствено на него.
Не съм имала такива проблеми с моите деца, но си мисля, че ако опиташ някаква хитринка от всички по- горе изброени няма да сбъркаш.
Желая ти успех и да са ти живи и здрави и двете.
Виж целия пост
# 9
Благодаря ви за отговорите.  Hug
Съгласна съм, че може да е ревност. Аз съм едно дете и тези отношения са ми чужди.
Обичам децата си и се старая да са колкото може по-спокойни, щастливи и обгрижвани, затова тази ситуация ми е изключително неприятна и ми е доста тежко.  Cry
За колко време долу/горе минава този период? И какви според вас са алтернативите за поведение?
Виж целия пост
# 10
Така беше и при мен, и разликата във възрастта им беше почти същата, даже по-малка (година и пет месеца).

И аз не можех да си го обясня, и до ден днешен не мога.
Тоест, имам си обяснение, но не знам доколко е адекватно: той чувстваше поява на ново същество, хем като него, хем пък по-малко и "неможещо" да прави всичко колкото него, изпитваше голям интерес към нея, но тя не му реагираше по никакъв начин. И единствения начин тя да "направи нещо" в отговор на неговото съществуване, да го забележи, беше той да я цапне през лицето или по главичката - тогава тя се разреваваше крайно обидено и неистово, а той просто сияеше, че е съумял да предизвика някаква ответна реакция.

Съответно, аз го възпремах като желание за общуване, не като ревност.
Друг елемент на същото - постоянно в креватчето на бебето летяха играчките на баткото (или каквото успее да докопа) - нещо още по-опасно.

Единственото решение - за нищо на света да не го изпускам от поглед, никога сами в стаята.
Доста тежичко...
Виж целия пост
# 11
  Както си живееш весело и безгрижно, изведнъж идва някакво ревящо, скубещо те, дразнещо нещо, което всички лигавят, въпреки, че дори не може да ходи. Не може нито едно от всички неща, които си се гордяла, че можеш да правиш, а успява да спечели сърцето на любимата Мама? Сигурно бушуват смесени чувства.
Виж целия пост
# 12
И според мен може да е ревност, а може и да е отстояване на територии. Бебето вече не само спи, сигурно се заиграва, взима нейни вещи и тя се ядосва. Важно е да обясниш, че не е този начина, защото може да стане по-агресивно и към другите деца.
При моите с порастването на малкия нещата се задълбочиха. Особено когато започна да лази из къщата. Големия си пазеше ревниво играчките и книжките и приемаше брат си като конкуренция, не толкова за моето внимание, колкото за вещите си  Crazy . С много приказки и обяснение нещата се свеждат до поносими граници, но и до сега има скандали.
Аз обаче не гледам толкова драматично на ситуацията. С кой ако не с брат си или сестра си да се скараш  Wink?! Важното е децата да се обичат, да се търсят и защитават едно друго, да не се бият и мразят, а това че се карат от време на време е в реда на нещата, според мен.
Много приказки и обяснение, без излишно драматизиране и по-малко разследване "кой прав, кой крив" е моята формула.
Не е лесно да гледаш деца с малка разлика, но е забавно и шумно  Simple Smile.
Виж целия пост
# 13
 И за мен е ревност - и при нас ревността се появи по-късно, когато бебето стана контактно. Разговори и наказания няма да помогнат - много ти е малко голямото дете, пък и по-голямо да беше също се съмнявам - моя големия беше на 3 и половина и разговорите пак не помогнаха. И аз се присъединявам към съвета да не допускаш по-голямото дете до бебето без да са под наблюдение, поне докато бебето не проходи... при нас поне беше така, но сега си играят двамата (е, постоянно се дразнят и карат, но поне си играят).
Виж целия пост
# 14


   Ревност си е отвсякъде, защо се самозблуждаваш и не искаш да повярваш?Какво значение има, че не помни времето когато е била сама?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия