Голямото ми дете удря по-малкото...

Ами... може би просто е време да ги разделиш. С други думи - по- голямото дете да се сдобие със собствена среда - ДЗ.

а можеби минава през "агресивен" период, почти всички деца имат период, в който проявяват агресия и искат да се наложат със сила и тогава идва момента за поставяне на граници; можеби детска градина няма да се отрази зле, защото там по-лесно детето се научава да се справя с агресията, като вижда и други варианти на взаимодействие, а и други деца на малко по-голяма или малко по-малка възраст. Ако имахте животно у дома, първо агресията щеше да е насочена към него и чрез животинчето детето щеше да се научи много бързо и лесно, че причинява болка. У вас в момента животинчето е по-малкото дете и дори и не си помислям, че не обича сестра си.

И аз мисля, че е ревност. Въпреки, че моята дъщеря бе на другата крайност.
А именно, отричаше появата на брат си като му бе дала пълен игнор. И това до снощи. Четох доста по въпроса..мислех си, че й отделям достатъчно време и я гушкам достатъчно, но явно не е било така. Откакто запонах да я гушкам във всяка свободна минутка и да й казвам, че я обичам/без да употребявам израза/обичам и теб и Крис/ нещата се промениха за седмица само. Моята е и по-голяма де, но не споделя. Опитах се да я предразположа и един ден докато се гушкахме като ревна това дете...Каза ми, че плаче защото много ме обича, а аз гушкам Кристиан. Милата ми тя.... Нещата при нас вървят към оправия, безкрайно много ме радва факта, че вече обръща внимание на малкото си братче.

Търпение ти трябва и задължително да отделяш минимум по 15 мин,. с всяко дете по отделно.

чиста проба ревност... при нас нещата са с обърнат знаменател, малкият удря големия... когато бебето види, че гушкам баткото, пристига и започва да го бута и удря, за да ме пусне... трябва внимание и на двамата, макар че, знам, на думи е по-лесно 

И моят син започна да удря брат си когато той стана на около 6 м. Просто тогава малкия започна да посяга и взима играчки, да посяга да пипа и скубе батко си... И големия малък мъж не знаеше как да реагира. Бам- и малкия вече не му дърпа играчката/не го скубе- проблема е решен. Да, и ние обяснявахме че така не бива. И хитрушкото установи, че ако всички зяпат бебето и никой не му обръща внимание- Бам- бебето по главата и хоп- всички възрастни се обръщат към него и започват да му обясняват че така не бива......
Помислих аз малко и реших. Когато удари брат си му казвах че никой не иска да си играе с побойници, затова той да иде в другата стая и да си играе сам. Или пък взимах бебето и казвах "Хайде, ела миличък да си играем двамата с тебе, батко не се държи добре с хората, нека сам да си играе". Започнах по-активно да следя игрите им, обясних на големия ми син, че има правила, които важат и за двамата- когато един от тях държи играчка тя си е негова и другия няма право да я взима. Когато Алекс дърпаше играчка на бебето му я взимах и връщах на малкия, но му предлагах като по-голям брат да действа с хитрост- да предложи на бебето друга играчка и когато малкия пусне желаната играчка големият да я вземе. Съответно, обаче, ако малкия се опитва да издърпа играчката на батко си също му "обяснявах" (по-скоро за да чуе баткото че и неговите права защитавам) че не може да взима играчката, защото сега батко си играе с нея. И се стараех да му отвличам вниманието.
Опитвам се да измислям игри, които да включват и бебето- например ние с баткото готвим "ядене", а малкия е "клиент" и го "купува"- разбирай- печем "кюфтета" от парчета лего и ги оставяме така че малкия да ги взима- и като ги взима се радваме че сме ги "продали". Така това, е бебето взима всичко с което баткото си играе става част от играта Или пък с големия строим кула от кубчета специално за да я бутне малкия- и като я бутне се радваме мноооого. Или правим разни неща, които разсмиват малкия- размахваме кърпа, крием се, танцуваме....

За мен решението е да види баткото, че бебето е равноправен член на семейството. Да осъзнае, че всички пак си го обичат, както и преди. Да види, че живота с новото бебе е даже по-хубав от преди. Да му покажем как да се справя с бебето- как да реагира когато малкото му се пречка, дърпа играчки, като го скубе, когато пищи докато той гледа филмче и не може да чува репликите. Т.е. задачата на майката е да разбере защо детето посяга на бебето и да му помогне като реши проблема.

yanast, абсолютно същата тактика съм възприела и аз, но не винаги действа. Предполагам, че с повече търпение от моя страна баткото ще успее да оцени колко е хубаво да сме голямо семейство. Сега дори се случва да вика сестричката си да играе с нас, ако тя се е заиграла с нещо друго. Е, разбира се има играчки, които за нищо на света няма да И даде, но се научи да И дава други, по-малко интерсни, за да не налита на неговите. Трябва постоянство и спокойстие, колкото и да е трудно последното.

При нас каката започна да удря бебето, когато Алекс започна да бъде заплаха за нея, съвсем реална, т.е. като пролази, проходи и започна да й пипа нещата. Няколко месеца по-късно обаче нещата се обърнаха и сега тя го удря, той я хапе. И то така я хапе че оставя следи, които си стоят по няколко дни. До кръв още не сме я докарали. Откакто Алекс започна да хапе кака си обаче, тя спря да го удря. Цирк ! Да се чуди човек да плаче или да се смее  

Вчера имах сериозен разговор и с двамата. На единия обясних че не трябва да удря (не че преди не съм го правила и не сме се наказвали), на другия обясних че не трябва да хапе. Дълги обяснения бяха. Днес изкарахме цял ден без хапания и удряници, да видим утре как ще е  

Да, класическа ревност. Понякога по- голямото дете има желание буквално да убие по- малкото, но макар това да ни изглежда ужасяващо е напълно нормално. Ревността остава завинаги под някаква форма, но с времето трябва да се сведе до някакво приемливо ниво. Родителите и особено майката трябва да компенсира появата на новия член на семейството като показва на по- голямото дете идентично количество внимание и обич. Добра идея е да се обясни на по- голямото дете, че и то е получавало същите грижи и внимание като бебето, а ако майката кърми преди или по време на кърменето да гушка и голямото дете. В никакъв случай бебето не бива да се ползва с повече внимание, нежност или родителско присъствие, а голямото дете да се изпраща при баба и дядо или да му се дава повод да се чувства излишно. Ако по- голямото дете е момче нещата стават още по- сериозни, защото ако под 7- 8 годишна възраст все още преживява специални отношения с мама и не иска да я дели с никого. След известен период на засилено внимание нещата обикновено се подобряват и нормализират. Разбира се, не е нужно да се залита в крайности и по- голямото дете да се разглезва, да му се разрешават забранени неща или да се купува с подаръци- просто повече и по- очевидна демонстрация на любов.

Много болна тема!От скоро и в нас е подобна лудница.Бебето му хваща блузата,а баткото пищи:`Той ме бие!`
на  yanast  техниката е добра!Ще я опитаме!
При нас си е ревност,защото баткото ходи на ясла и съответно е `изпъдения`

И сина ми удря сестра си, даже от доста по-малка... но рядко и го прави винаги пред мен, аз да видя, а не тайно. Не съм намерила трайно решение, той и мен и баща си халосва... и го намира за смешно. Надявам се да е период. Аз обикновено обяснявам, че така сестричката му ще я заболи, да бъде по-внимателен... но най-вече дебна да успея да го хвана или разсея по някакъв начин. Даже опитвам (особено ако я удари леко и тя не реагира) да се правя че не обръщам внимание и напоследък сякаш има ефект. Ревност си, сега не я удря много, но пък й взима играчките и всичко е негово.... Старая се да го включвам в заниманията с бебето - оставям ги "сами" докато чистя, но всъщност ги дебна през цялото време и той й дава играчки, ако се разплаче защото той се е отдалечил, отива да я целуне Има някакъв прогрес в отношенията им