Ревност е. И при сина ми се прояви с пълна сила, когато сестра му поотрасна и особено, когато пролази. Много гушкане и на двамата, много говорене и орлови очи. Това помогна. Сега пак ревнуват, но ревността е за моето внимание, а не за територия, вещи, любов...опростяват се нещата с времето.
Виж целия пост
Голямото ми дете удря по-малкото...
- Публикувана: 6 ян. 2010, 16:45 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2010, 00:22 ч.
# 16
7 ян. 2010, 10:52 ч.
Дам, а и по-малкото наваксва с ударите вече. Винаги намират за нещо да се сръчкат.
Виж целия пост
# 17
7 ян. 2010, 22:12 ч.
И нашата кака е по същия начин, уж му се радва и изведнъж го натиска, бута или удря или гледа какво лошо да му стори, че да го разплаче. Малки са си още, затова така реагират. просто трябва да сме нащрек. Ето сега докато пиша и го щипе яко по бузите 
Виж целия пост
# 18
7 ян. 2010, 22:56 ч.
Мда, и аз мисля, че е ревност, напълно нормално.
Намери начин да прекарваш време само с по-голямото си дете, правете нещо специално вие двете. Подчертавай колко се гордееш с нея, като ти помага. Показвай й, че тя може да прави неща, които бебето не може (да ходи, да яде сама, да скача, и т.н.) и я хвали колко е голяма.
При нас времето сам с всеки от двамата родители, плюс тези безспирни хвалби, засега помагат. Но съм сигурна, че бой между тях ще има рано или късно...
Виж целия пост
Намери начин да прекарваш време само с по-голямото си дете, правете нещо специално вие двете. Подчертавай колко се гордееш с нея, като ти помага. Показвай й, че тя може да прави неща, които бебето не може (да ходи, да яде сама, да скача, и т.н.) и я хвали колко е голяма.
При нас времето сам с всеки от двамата родители, плюс тези безспирни хвалби, засега помагат. Но съм сигурна, че бой между тях ще има рано или късно...
# 19
7 ян. 2010, 23:30 ч.
Точно ревност си е. И ние минахме през този период, да не казвам, че в един момент си беше доста тежък. Започна се от: "не го искам вече това бебе, върнете го в болницата" и ескалира до затискане с шепа на устата му, защото я дразнел като реве. 
А определено й обръщахме внимание и то дори повече отколкото на него. Но детето явно си преживя някакъв свой момент, в който се почувства вече не единствено. Преодоля го постепенно. Всъщност в момента, в който той взе да става контактен на нея започна да й става интересно да се занимава с него. И съответно посегателствата драстично намаляха. Иначе постоянно бяхме нащрек да не му посегне. А сега, когато той говори, върши същите безобразия като нея и най-точно казано: й се връзва на акъла и изпълнява с удоволствие подстрекателствата, е просто чудесната компания. Е, бой продължава да има, но този път взаимен и обикновено за някаква играчка. Но без това май няма как да минем. 
Виж целия пост
А определено й обръщахме внимание и то дори повече отколкото на него. Но детето явно си преживя някакъв свой момент, в който се почувства вече не единствено. Преодоля го постепенно. Всъщност в момента, в който той взе да става контактен на нея започна да й става интересно да се занимава с него. И съответно посегателствата драстично намаляха. Иначе постоянно бяхме нащрек да не му посегне. А сега, когато той говори, върши същите безобразия като нея и най-точно казано: й се връзва на акъла и изпълнява с удоволствие подстрекателствата, е просто чудесната компания. Е, бой продължава да има, но този път взаимен и обикновено за някаква играчка. Но без това май няма как да минем.
# 20
8 ян. 2010, 12:23 ч.
Явно трябва да се заредя с търпение.
Ей това ми трябваше да чуя!
Виж целия пост
Явно трябва да се заредя с търпение.Много приказки и обяснение, без излишно драматизиране....
Ей това ми трябваше да чуя!
# 21
8 ян. 2010, 12:40 ч.
Това е една от екстрите при породените деца, и май не само при тях. Голямото е още малко за да му обясниш и да разбере нещата. При нас разликата е 1 г и 6 м, най-лесно ми беше малкия докато си спеше и седеше на едно място. Стана сложно като проходи и започна да пипа навсякъде, а пък сега като проговори на моменти неиздържам. Търпение и малко непукизъм. Аз в някой ситуации ги оставям да се разберат сами, като внимавам да няма кръв. В доста от случаите малкия набива големия.
Виж целия пост
# 22
8 ян. 2010, 16:04 ч.
Разликата на мойте хлапета е 1 г и 8 м. Докато бебето си спеше в креватчето и отвреме на време ни напомняше, че е там всичко беше мирно и тихо. Аз не усещах, че имам две деца и все се чудих на другите майка, които разказваха, че при техните деца има ревност 
. Обаче момента на истината дойде и у наш'та къща, когато бебето започна да седи, пълзи, когато започна да стъпва на краката си и да прави първите стъпки и най - вече когато си играеше с играчките. Тогава баткото, в повечето случаи показваше кой е по - голям и с кого трябва бебока да се съобразява 
.
Сега въпреки, че са по - големи и уж повече разбират, много често се карат, заяждат и бият. Говори им се, обяснява им, се, наказваме ги дори, но те в повечето случаи не искат да ни чуят. Напоследък ги оставям сами да разрешат спора, понякога успяват, а когато не успеят аз се намесвам.
Виж целия пост
. Обаче момента на истината дойде и у наш'та къща, когато бебето започна да седи, пълзи, когато започна да стъпва на краката си и да прави първите стъпки и най - вече когато си играеше с играчките. Тогава баткото, в повечето случаи показваше кой е по - голям и с кого трябва бебока да се съобразява . Сега въпреки, че са по - големи и уж повече разбират, много често се карат, заяждат и бият. Говори им се, обяснява им, се, наказваме ги дори, но те в повечето случаи не искат да ни чуят. Напоследък ги оставям сами да разрешат спора, понякога успяват, а когато не успеят аз се намесвам
.
# 23
8 ян. 2010, 16:12 ч.
Мдааа, ще дойде момент, когато ще се случи и обратното. И тогава вече веселбата става наистина сериозна. Без значение на разликата във възрастта.
Но действително, когато децата станат комуникативни, най-добрата тактика е да оставят да се разбират сами. С едно наум и очи дори на гърба, разбира се.
Виж целия пост
В доста от случаите малкия набива големия.
Мдааа, ще дойде момент, когато ще се случи и обратното. И тогава вече веселбата става наистина сериозна.
Без значение на разликата във възрастта. Но действително, когато децата станат комуникативни, най-добрата тактика е да оставят да се разбират сами. С едно наум и очи дори на гърба, разбира се.
# 24
26 ян. 2010, 10:58 ч.
Аз имам същия проблем и мисля, че не може да бъде решен, защото колкото внимание да обръщам на големия, за него никога няма да е същото както преди - вече не е единствен. Обясненията също не помагат, най-много да му вменя ненужна вина. За мен той просто действа първично - тя го дразни, зашото пипа играчките му и му разваля играта и той я удря. Това е същото когато на нас ни идва да ги ударим, защото ни ядосват, но успяваме да се въздържим. Той не може да се спре, защото е твърде малък.
Виж целия пост
# 25
26 ян. 2010, 11:16 ч.
Мдааа, ще дойде момент, когато ще се случи и обратното. И тогава вече веселбата става наистина сериозна. Без значение на разликата във възрастта.
Но действително, когато децата станат комуникативни, най-добрата тактика е да оставят да се разбират сами. С едно наум и очи дори на гърба, разбира се.
Виж целия пост
В доста от случаите малкия набива големия.
Мдааа, ще дойде момент, когато ще се случи и обратното. И тогава вече веселбата става наистина сериозна.
Без значение на разликата във възрастта. Но действително, когато децата станат комуникативни, най-добрата тактика е да оставят да се разбират сами. С едно наум и очи дори на гърба, разбира се.
Съгласна съм .При нас е точно така.Големия е добродушен и винаги я пази,но малкото все го напада и от там става боя 
.Накрая като се намеся иаз... 
...направо-весела къща 
.
.При нас е точно така.Големия е добродушен и винаги я пази,но малкото все го напада и от там става боя .Накрая като се намеся иаз... ...направо-весела къща .
# 26
26 ян. 2010, 12:44 ч.
Моите две по малки постоянно се" закачат".Само,когато не са се виждали през деня ,когато са на ясла и градина ,вечерта се обичат за 10 минути,след това дърпането започва отново.Така е с малката разлика,преди обяснявах само на по големия,че не трябва да се закача малкия сега обяснявам и на двамата.
Виж целия пост
# 27
27 ян. 2010, 09:32 ч.
Това, че е малък не значи, че не трябва да бъде учен да се възпира . Иначе си права за всичко друго, нормално е, но работата на родителя е да се намеси и да помогне децата да свикнат да общуват по приемлив начин, а не да чака те сами да се научат. Защото баткото сега учи малкото да се бие и след няколко месеца нещата е твърде вероятно да ескалират в безкрайни боеве.
Рано или късно обясненията помагат.
Виж целия пост
Аз имам същия проблем и мисля, че не може да бъде решен, защото колкото внимание да обръщам на големия, за него никога няма да е същото както преди - вече не е единствен. Обясненията също не помагат, най-много да му вменя ненужна вина. За мен той просто действа първично - тя го дразни, зашото пипа играчките му и му разваля играта и той я удря. Това е същото когато на нас ни идва да ги ударим, защото ни ядосват, но успяваме да се въздържим. Той не може да се спре, защото е твърде малък.
. Иначе си права за всичко друго, нормално е, но работата на родителя е да се намеси и да помогне децата да свикнат да общуват по приемлив начин, а не да чака те сами да се научат. Защото баткото сега учи малкото да се бие и след няколко месеца нещата е твърде вероятно да ескалират в безкрайни боеве.Рано или късно обясненията помагат.
# 28
27 ян. 2010, 09:46 ч.
И аз мисля, че е ревност.
При големия тя се появи някъде около прохождането на малкия. В онзи момент вече се усети, че не е само той и че ще му взимат играчките и че Мама няма да е само негова.
Опитвах се да обясня, че той е малък и не разбира и че големия като Батко трябва да му помага, да му дава пример - нищо не помогна. И до сега се бият, блъскат..... Купон!
Иначе много се обичат - малкия не иска да ходи на ясли ако батко му не е с него. Вечер като отидем да го приберем първо при батко си бяга и започват едни прегръдки, едни целувки.... До след десет минути, в колата, когато вече единия пищи изпаднал в истерия а другия ми казва ядосано "Мамо, тоя Дани е много нахален!" И така докато легнат да спят.
Има и такива мили моменти в които не мога да откъсна очи от тях - заиграли са се с нещо или баткото му обяснява какво обичал да прави Костенурчето Франклин.
Не спирам да повтарям, че са си най-близките хора, че трябва много да се обичат и да си помагат. Надявам се да пораснат привързани един към друг.
А колкото до сегашното положение на нещата - ще премине. Дори ми се струва, че в пубертета нещата може и да позагрубеят, но ... това са нормални неща, мисля.
Виж целия пост
При големия тя се появи някъде около прохождането на малкия. В онзи момент вече се усети, че не е само той и че ще му взимат играчките и че Мама няма да е само негова.
Опитвах се да обясня, че той е малък и не разбира и че големия като Батко трябва да му помага, да му дава пример - нищо не помогна. И до сега се бият, блъскат.....
Купон!Иначе много се обичат - малкия не иска да ходи на ясли ако батко му не е с него. Вечер като отидем да го приберем първо при батко си бяга и започват едни прегръдки, едни целувки.... До след десет минути, в колата, когато вече единия пищи изпаднал в истерия а другия ми казва ядосано "Мамо, тоя Дани е много нахален!" И така докато легнат да спят.
Има и такива мили моменти в които не мога да откъсна очи от тях - заиграли са се с нещо или баткото му обяснява какво обичал да прави Костенурчето Франклин.
Не спирам да повтарям, че са си най-близките хора, че трябва много да се обичат и да си помагат. Надявам се да пораснат привързани един към друг.
А колкото до сегашното положение на нещата - ще премине. Дори ми се струва, че в пубертета нещата може и да позагрубеят, но ... това са нормални неща, мисля.
# 29
28 ян. 2010, 12:33 ч.
Това, че е малък не значи, че не трябва да бъде учен да се възпира . Иначе си права за всичко друго, нормално е, но работата на родителя е да се намеси и да помогне децата да свикнат да общуват по приемлив начин, а не да чака те сами да се научат. Защото баткото сега учи малкото да се бие и след няколко месеца нещата е твърде вероятно да ескалират в безкрайни боеве.
Рано или късно обясненията помагат.
Дао да си права и наистина обясненията да имат ефект, защото засега аз не виждам такъв. Ако е в добро настроение се държи добре с малката, но в повечето случаи за съжаление не е така. А дали има смисъл от наказания?
Виж целия пост
Аз имам същия проблем и мисля, че не може да бъде решен, защото колкото внимание да обръщам на големия, за него никога няма да е същото както преди - вече не е единствен. Обясненията също не помагат, най-много да му вменя ненужна вина. За мен той просто действа първично - тя го дразни, зашото пипа играчките му и му разваля играта и той я удря. Това е същото когато на нас ни идва да ги ударим, защото ни ядосват, но успяваме да се въздържим. Той не може да се спре, защото е твърде малък.
. Иначе си права за всичко друго, нормално е, но работата на родителя е да се намеси и да помогне децата да свикнат да общуват по приемлив начин, а не да чака те сами да се научат. Защото баткото сега учи малкото да се бие и след няколко месеца нещата е твърде вероятно да ескалират в безкрайни боеве.Рано или късно обясненията помагат.
Препоръчани теми