Искам да обичам съпруга си.

  • 18 534
  • 95
# 75

"искам, искам, ххххх"
"ама мило, ти си хубава и без ххххх"

5 минути мълчание

"какво ти е?"
"нищо!!!!"[/b]

Мъжът зарязва всичко и тръгва да търси хххх.


Бих умряла, яко трябваше така да си искам  ooooh!
Това не съм го измислила аз...просто цитат!
И все пак,ти как си искаш от мъжете?
Особено ако знаеш,че той не е склонен да се съгласи?
Виж целия пост
# 76
Гледам да не изпадам в ситуация, в която ми се налага да искам от някой нещо, с което не е склонен да се съгласи Simple Smile
Ако все пак се случи, сядам кротко, споделям какво искам и обяснявам защо.
Да се фръцкам, цупя и да чакам някой да се сети не е в репертоара Simple Smile
Виж целия пост
# 77
Приемате нещата буквално, всеки си има начини с които успява да постигне нещо, и ако някое физическо качество помогне не виждам проблем.  


Пусто работя основно с жени, даже и шефките, така че това със сексуалния тормоз също издиша Mr. Green


краси.мира дава някои добри съвети, които явно не за всеки са валидни
Виж целия пост
# 78
 "По лошото от това да бъдеш сам, е да бъдеш сам с някого" - някъде го бях прочела....не помня.
Виж целия пост
# 79
Народът го е казал- "Насила хубост не става"...
Виж целия пост
# 80
Я, това тук твоят мъж ли го е писал?
Ако пренебрегнем незначителната разлика в годините, май за едно и също семейство пишете?  Laughing
Виж целия пост
# 81
"По лошото от това да бъдеш сам, е да бъдеш сам с някого" - някъде го бях прочела....не помня.
                               
много правилно казано!
Виж целия пост
# 82
 
 Най -лесно е да се разведеш. По-трудно е да се опитаме  да променим вече създалата се ситуация, защото каква е гаранцията, че със  следващия   няма да  имам подобен проблем. Научно е доказано,че химията се изчерпва за 4 години. И при евентуален развод , след време какво  ще кажа на детето си- ми на мама и беше скучно и реши да търси щастието другаде(примерно).
 KOгато се запознахме,съпругът ми беше изключително целенасочен  и амбициозен - и именно това бяха качествата , в които се влюбих. Сега , след няколко години, няма и спомен от тях. И точно това ме дразни,че нищо не го вълнува, освен дали компът  и игрите му  вървя и т.н . И за да предизвикам някакъв реален ,а не виртуален  живот , трябва да има скандал.   А най -големият смях е ,когато майка му дойде на гости  и ако случайно присъства на  спора ни, казва, - ее, остави го да си почине,цял ден е бил на работа.. В общи линии , това е възпитанието на много от нашите мъженца, мама опъва за всичко, а тате- ходи на работа и се забавлява Wink и така е редно< според тях). И в този ред на мисли ,да отговоря на Кака Сийка-  не моят съпруг е писал  посочената от нея тема, това  е събирателен образ   на нашите мъже(е не на всички ,но на 2/3 )
  Днес , прочетох някъде, че единствения шанс,да останеш сама е като се омъжиш.Май си е доста вярно:-)) 
Виж целия пост
# 83
andreika10, не мога да се съглася с теб!
Вярно е ,че не винаги развода е решение и в днешно време се прибягва до него и след най-малкото препятствие, но ако в един брак не е останало нищо,освен детето?
Защо двама души трябва да са нещастни цял живот?
Защото и друго е научно доказано:Нещастните хора възпитават нещастни деца.И обратното,щастливите хора отглеждат щастливи деца!

А по повод твоя съпруг...Хората не се променят кардинално на стари години...Следователно ,или твоят мъж никога не е бил амбициозен, /ти просто си приела някои негови постъпки за амбиция/, или в момента е в някаква дупка /депресия,за която има нужда от помощ,за да се измъкне!
Не е задължително да си съгласна с мен ,но аз бих се замислила кое провокира такава промяна в мъжа ми!

Виж целия пост
# 84
Добре, де, ти казваш кое те дразни теб в неговото поведение.
А знаеш ли кое него го дразни, в твоето поведение?
Все пак - за да не изпитва нужда от това да прави нещо за/с теб, то тогава вина трябва да имаш и ти.
На него също може да му е скучно край теб и затова да сяда на комп. с игрите.
Т.е. защо и ти не се помъчиш малко да направиш нещо, което той би оценил?
Всеки човек е егоист, но не бързай с изводите, потърси и вината в теб, защото ако наистина искаш да запазиш семейството си, тогава ще трябват не само компромиси, а и пряко участие от твоя страна (не само с разговори и мрънкане, това отблъсква и отегчава, трябват повече действия...).
Виж целия пост
# 85
Казваш, че си изстинала след раждането на бебчо и че по-скоро би оставила съпружието за два дни, отколкото детето. Следователно според мен проблемът е в теб. Не че го оправдавам - в една връзка и двамата грешат, но много жени просто започват да живеят само за детето си, като вече не им пука за мъжа до тях и сами провалят брака си. Слава Богу, аз не съм от тях, а такива жени са ми повече от странни. Ние не сме само майки или предимно такива, напротив - ние първо сме ЖЕНИ, иначе нямаше как да сме майки!!!  Peace
Виж целия пост
# 86
Осъзнавам, че тези жени не са виновни - просто са жертва на вътрешен инстинкт, неподвластен на мисълта. Просто е толкова жалко за тях самите ... жалко е, че оставят другото удоволствие от живота. Не че аз нямам майчински инстинкт - напротив, имам и то много силен!!! Просто съм съумяла да запазя и другия инстинкт и мога да се радвам на две неща едновременно - на дете и на съпружество. А това е толкова прекрасно!!!  Heart Eyes

П. С. След като ти мислиш само за детето, на него дали му е приятно? Дали не "бяга" в света на игрите именно заради това? Защото ти си студена към него?
Виж целия пост
# 87
   Андрейка, преди доста време имах подобен на твоя проблем, дори много по зле- имаше и намеса на трети човек....беше почти непоносимо,но слава Богу, всички тези лоши дни отминаха.  Сега мога смело да кажа,че се обичаме и сме щастливи заедно и се радваме на двете си дечица.
  Наскоро гледах 1 филм,който ме впечатли и ти го препоръчвам,казва се "устойчив на огън"
Виж целия пост
# 88
А аз да попитам авторката ходи ли на работа?
(сори ако вече е дискутирано и съм пропуснала)
Ама си мисля, че ако отидеш да опъваш мотиката 8-10 часа на работа, няма толкова разглезено да гледаш на живота.
Сори ама точно така ми звучиш,
Първоначалната голяма любов рано или късно си тръгва, всички си поомъзваме  и се иска УСИЛИЕ да запазиш искрата.
Като се прибирам скапана от работа, хич не ми пука че мъжа ми дреме пред компа като може - щото и аз го правя и разбирам, че той и аз имаме нужда от малко развлечение,
Не казвам че не трябва да помага в домакинството, просто, че ако дремеш цял ден без него чакаш с нетърпение той да се прибере, да каже нещо интересно, да бъде малко романтичен и това и онова, а той е скапан и не му е до нищо.
И моля ако не работиш , не ми обяснявай колко мн работа вършиш "из къщи", в повечето случаи да се ходи на работа е по-стресиращо, отколкото да се домакинства вкъщи
Виж целия пост
# 89


А аз да попитам авторката ходи ли на работа?
(сори ако вече е дискутирано и съм пропуснала)
Ама си мисля, че ако отидеш да опъваш мотиката 8-10 часа на работа, няма толкова разглезено да гледаш на живота.
Сори ама точно така ми звучиш,






Сори ама тя го е написала още в началото.





    Вечното му стоене пред компютъра,цъкането на една и съща игра постоянното напомняне  от моя страна, че трябва    да направи нещо за детето , примерно да сготви , до като съм на работа и подобни . Отдавна не си говорим ,ако го правим -то са някакви глупости или заяждания, които още повече ме изморяват.

      bouquet на всички, които ме изчетоха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия