Женени сме от 3 години, а сме заедно от 7 години, имаме детенце на 2г и нямам никакви чувства към него(за огромно мое съжаление). Сякаш тотално изстинах след като се роди бебчо. Много ми е тъжно- усещам чак някаква непоносимост. Искам да не е така, опитвам се да търся положителните му черти,но ми се набиват само отрицателните. Вечното му стоене пред компютъра,цъкането на една и съща игра постоянното напомняне от моя страна, че трябва да направи нещо за детето , примерно да сготви , до като съм на работа и подобни . Отдавна не си говорим ,ако го правим -то са някакви глупости или заяждания, които още повече ме изморяват.
Иначе не е никак лош човек, грижи се за нас, не пие , не ни бие
, не ми изневерява и останалите стандартни неща, но не съм щастлива с него-никак. Даже се дразня, когато ме докосва и ми е супер добре,когато е на работа, защото няма да ме изнудва за секс. Отвратително. А искам да го обичам, така както той мен и детенцето ми да се чувства добре около нас. Бих приела с радост всякакви съвети, На истина искам да запазя семейството си. П.С -говорили сме с него по проблема хиляди пъти ,нещата се променят за два -три дни и после - старата песен на нов глас.
на всички, които ме изчетоха. 
Затрудняваш ме..а имаш ли представа защо така си охладняла към него (да не кажа замръзнала 
), след като той се държи добре с теб, както разбирам. 
обичането , но това не ме устройва, защото така спокойно можем да стигнем и до развод. 
И аз.
и съм си казвала , 4е никога няма да го допусна . Само че и аз се докарах до там. 
. Но с времето нещата се оправиха. И това е точно около 3 години след раждането. И при мен и мъжа ми нещата се промениха откакто имаме дете,аз все съм недоволна,все той не е свършил нещо, а не е така. Той от вратата се захваща с миене на чинии,играе с детето,до компютъра не припарва, на него вися само аз. Изкарва предостатъчно пари за да си позволя аз да не работя докогато искам.Но понеже по цял ден съм сама с детето и ми липсва разнообразие, вечер си го изкарвам на него.Със секса сме О.К,но е по рядко, не защото не искам,а защото все съм изморена.