А ние как да разберем какво точно искаш като не си го формулирала? Питаш и даваме мнение... 
Виж целия пост
Били ли са ви като деца?
- Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
- Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.
# 15
17 ян. 2010, 19:18 ч.
# 16
17 ян. 2010, 19:19 ч.
Не!Един единствен път татко ми е ударил един шамар,на една нова година(говорих гнусотии на масата и след ,като не спрях при предупрежденията татко ме удари).Това единствения път.Аз също не обичам да удрям детето и не разрешавам на мъжът ми.При което става голям спор между нас.Според него съм лигла,защото не съм яла бой,но аз не смятам за такава,защото съм имала много лишения и съм скромничила много,както и сега. Не смятам ,че основите на възпитаването е боя,мъжът ми смята ,че само така ще разбере ,че не трябва да се прави нещо си,тъй като и детето е много вироглаво и не отстъпва.Аз обаче си държа на тезата че не трябва да се бие и не позволявам,въпреки споровете.
Виж целия пост
# 17
17 ян. 2010, 19:21 ч.
Баща ми никога не ми е посягал. Той е адски търпелив и с биволско спокойствие. От майка ми съм отнесла някой друг шамар. Но като цяло малко съм бита и наказвана за ината, опърничавия ми характер и кретениите, с които съм изкарвала акълите на родителите си.
Никога не съм се чувствала подтисната, нито като жертва. Напротив, растях уверена в себе си, обичана и щастлива.
Много рядко пошляпвам дъщеря си, а съпругът ми никога не й е посягал. Постоянно й показваме обичта си и прекарваме много време в разговори и правене на приятни неща.
Виж целия пост
Никога не съм се чувствала подтисната, нито като жертва. Напротив, растях уверена в себе си, обичана и щастлива.
Много рядко пошляпвам дъщеря си, а съпругът ми никога не й е посягал. Постоянно й показваме обичта си и прекарваме много време в разговори и правене на приятни неща.
# 18
17 ян. 2010, 19:23 ч.
Да.
Изпитвам неприязън заради това, че ядях бой без да знам защо. Майка ми в младостта си явно е смятала, че детето разбира достатъчно и не е нужно да му поговори. Пример: отивам за хляб, но тъпачката затворила хлебарницата и отишла да си върши нещо. Аз чакам, чакам дълго с други хора, накрая отивам до далечната хлебарница. Прибирам се и майка ми ме посреща беснеейки. А инструкции предварително не ми е дала, съответно аз не мога да знам как е редно да постъпя. После питах по десет пъти "Ами ако няма? А ако е затворено? А ако не ми стигнат парите?"
С брат ми беше много спокойна, не си спомням да го е "възпитавала" така идиотски, както мен.
Сега си признавам, че съм правила егати белите, но никога не са ме хващали (и съответно наказвали).
Виж целия пост
Изпитвам неприязън заради това, че ядях бой без да знам защо. Майка ми в младостта си явно е смятала, че детето разбира достатъчно и не е нужно да му поговори. Пример: отивам за хляб, но тъпачката затворила хлебарницата и отишла да си върши нещо. Аз чакам, чакам дълго с други хора, накрая отивам до далечната хлебарница. Прибирам се и майка ми ме посреща беснеейки. А инструкции предварително не ми е дала, съответно аз не мога да знам как е редно да постъпя. После питах по десет пъти "Ами ако няма? А ако е затворено? А ако не ми стигнат парите?"
С брат ми беше много спокойна, не си спомням да го е "възпитавала" така идиотски, както мен.
Сега си признавам, че съм правила егати белите, но никога не са ме хващали (и съответно наказвали).
# 19
17 ян. 2010, 19:23 ч.
Баща ми ми е удрял шамар точно три пъти.
Майка ми - малко повече, но в случаи, когато наистина съм я изкарвала извън нерви, така че е напълно оправдано и не изпитвам неприязън към нито един от двамата.
Шамарите, не побоят, са "полезни", когато са в точното време, на точно място и количество.
Виж целия пост
Майка ми - малко повече, но в случаи, когато наистина съм я изкарвала извън нерви, така че е напълно оправдано и не изпитвам неприязън към нито един от двамата.
Шамарите, не побоят, са "полезни", когато са в точното време, на точно място и количество.
# 20
17 ян. 2010, 19:28 ч.
Като по-малко дете не,но в училищните години да.Ама си правех и за бой де 
Виж целия пост
# 21
17 ян. 2010, 19:38 ч.
Като по-малка са ме пошляпвали по дупето, сериозен бой не помня някога да съм яла... По никакъв начин не ми се е отразило. А са ме шляпвали като правех магарии. В тинейджърска възраст помня (и няма да забравя) един шамар от майка ми пред всички. Точно бяха излезели GSM-те, бяха ми купили един, аз излязох за половин един час. Обаче се застоях, а всички да видят телефона, игрите му...падна му батерията. Минаха бая часове - мен ме няма, не отговарям на телефона - а ме пускаха навсякъде, колкото поискам, само да кажа час на прибиране. Е след като обиколиха града и ме няма, и ме няма - е като ме намери с почти побелели коси ми удари един шамар и излезе... Никога не съм се сърдила, за което - оттогава не съм правила така 
пп - обаче пък помня най-шокиращото ми наказание Седяхме пред къщата с децата и аз откъснах 3-4 иглички (не клони - иглички) от бора, които имахме...е прибра ме баща ми и не ми даде да изляза цял ден 
Или като ме караше сутрин да си изпия млякото преди да ме пусне да играя - е сега мразя мляко. Майка пък не ме наказваше с няма да излизаш, а с няма да ядеш до края на живота си 
Манна небесна - бях злояда, естествено до края на света, беше до съответната вечеря/обед/закуска 
Виж целия пост
пп - обаче пък помня най-шокиращото ми наказание
Седяхме пред къщата с децата и аз откъснах 3-4 иглички (не клони - иглички) от бора, които имахме...е прибра ме баща ми и не ми даде да изляза цял ден Или като ме караше сутрин да си изпия млякото преди да ме пусне да играя - е сега мразя мляко. Майка пък не ме наказваше с няма да излизаш, а с няма да ядеш до края на живота си Манна небесна - бях злояда, естествено до края на света, беше до съответната вечеря/обед/закуска
# 22
17 ян. 2010, 19:48 ч.
дали са ме били?като магаре си отнасях боя!едно че бях по-голямата,за оценки в училище!ама и ние не слушахме,бяхме си диванета!
Виж целия пост
# 23
17 ян. 2010, 19:54 ч.
Не възприемам боят като начин на възпитание. Възприемам го като способ за изпускане на парата, когато всчики други методи са изчерпани. Позволявам си го чат-пат. Не мисля, че е голяма трагедия. Децата ми успешно разпознават кога пердахът е заслужен се приема достойно и кога съм си изпуснала нервите. Във втория случай се извинявам. Винаги съм получавала разбиране, е, почти винаги
Виж целия пост
А бихте ли допълнили какво ви е отношението към случилото се и дали възприемате този начин на възпитание за собствените ви деца?
# 24
17 ян. 2010, 19:55 ч.
За цялото ми дество съм яла бой общо 2-3пъти. Честно казано помня 2случки. )))
Едната беше зимата, била съм на 7-8г някъде. Цял ден не се бях прибирала от игра и накрая в 19ч реших да се завърна в къщи. Майка ми си беше изкарала акъла и ме опердаса по дупето. )
Другата, лятото, вече на 9-10г, пак същата случка, но с прибиране в 00ч, след гонене на светулки. ) Пак се беше уплашила яко и изядох един бой. )
Виж целия пост
Едната беше зимата, била съм на 7-8г някъде. Цял ден не се бях прибирала от игра и накрая в 19ч реших да се завърна в къщи. Майка ми си беше изкарала акъла и ме опердаса по дупето. )
Другата, лятото, вече на 9-10г, пак същата случка, но с прибиране в 00ч, след гонене на светулки. ) Пак се беше уплашила яко и изядох един бой. )
# 25
17 ян. 2010, 20:00 ч.
Никога не са ме били.Изядох един шамар,когато бях в 8-ми клас от баща ми,бях закъсняла, без основателна причина,а те се побъркали от притеснение,и аз от стрес се напиках.
Мъжа ми е ступван като малък,но съм 100% убедена,че никога не би посегнал на детето,нито пък аз.
Имам позната,коята смята,че с бой всичко се оправя(и се опитваше да ме убеди и мен в това),и ми е мъчно за дечицата й,а те са прекрасни
.
Виж целия пост
Мъжа ми е ступван като малък,но съм 100% убедена,че никога не би посегнал на детето,нито пък аз.
Имам позната,коята смята,че с бой всичко се оправя(и се опитваше да ме убеди и мен в това),и ми е мъчно за дечицата й,а те са прекрасни
.
# 26
17 ян. 2010, 20:02 ч.
да. майка ми ме пребиваше с и без причина. да, отразило се е на отношението ми.
Виж целия пост
# 27
17 ян. 2010, 20:05 ч.
Не. Всъщност един шамар от татко в тийнейджърските години. Помня го отлично, дълго време не му говорех. Той се извини след месец.
Не възприемам боят като възпитателно средство. Против наказанията съм също.
Виж целия пост
Не възприемам боят като възпитателно средство. Против наказанията съм също.
# 28
17 ян. 2010, 20:07 ч.
Тема, в която се почудих 10мин преди да пиша..........
Тема, която ме върна в миналото ми, и определено много ме натъжи
Да, бях бита!
Бях пребивана!
Бях психически и физически тормозена....особенно след развода на родителите, майка ми напълно превъртя и всичко рефлектира в/у мене.
Как ми се отрази ли - беляза ме завинаги, направи от мене половин човек, който се опитва вече 14 години да събере парченцата от разпиляното си АЗ, за да просъществува, за да напише думата "щастие" в новата бяла страничка на живота си.
След поредният жесток побой, при което бях за 2 дни в кома, избягах от нас......останах ей така с дрехите на гърба си сама на улицата.......... Не бях живо същество, бях на 20г. развалина, която не знаеше нищо за живота, която на 20 години никога не бе излизала с приятели, никога не бе ходила на дискотека, никога не бе пускана да играе с децата пред входа......
Казах си, че МОГА и днес 14 години по-късно - имам свой собствен дом,имам висше образование, работа, имам прекрасна дъщеричка и безброй падания и ставания в скапаният си живот, но най-вече имам ВЯРАТА - че мога да компенсирам детството, което аз нямах и да го дам на дъщеря си.
Случвало се е да я пошляпвам по дупето, признавам си..........в моменти, в които ме е изкарвала извън нерви. Но по принцип се разбираме само с поглед.
пп// върнах лентата назад и ми стана скапано
Виж целия пост
Тема, която ме върна в миналото ми, и определено много ме натъжи
Да, бях бита!
Бях пребивана!
Бях психически и физически тормозена....особенно след развода на родителите, майка ми напълно превъртя и всичко рефлектира в/у мене.
Как ми се отрази ли - беляза ме завинаги, направи от мене половин човек, който се опитва вече 14 години да събере парченцата от разпиляното си АЗ, за да просъществува, за да напише думата "щастие" в новата бяла страничка на живота си.
След поредният жесток побой, при което бях за 2 дни в кома, избягах от нас......останах ей така с дрехите на гърба си сама на улицата.......... Не бях живо същество, бях на 20г. развалина, която не знаеше нищо за живота, която на 20 години никога не бе излизала с приятели, никога не бе ходила на дискотека, никога не бе пускана да играе с децата пред входа......
Казах си, че МОГА и днес 14 години по-късно - имам свой собствен дом,имам висше образование, работа, имам прекрасна дъщеричка и безброй падания и ставания в скапаният си живот, но най-вече имам ВЯРАТА - че мога да компенсирам детството, което аз нямах и да го дам на дъщеря си.
Случвало се е да я пошляпвам по дупето, признавам си..........в моменти, в които ме е изкарвала извън нерви. Но по принцип се разбираме само с поглед.
пп// върнах лентата назад и ми стана скапано
# 29
17 ян. 2010, 20:14 ч.
smehulka,това което си написала,съм го виждала само по телевизията .Спрях да дишам докато четях...Няма как да бъде заличено и забравено всичко ,което си преживяла.Пожелавам ти много щастие,полага ти се повече... 
.
Виж целия пост
. Препоръчани теми