Мъжът ти да седне и да си поговори с нея сериозно тогава. Да я попита каква е причината за нервното и състояние, защото доколкото разбирам вие не сте на ясно с причината, и да и обясни, че това викане не е полезно за никого, особено за детето.
Виж целия пост
И аз да си оплача от свеки
- Публикувана: 22 ян. 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2010, 15:53 ч.
# 16
22 ян. 2010, 12:16 ч.
Върти ми се в главата, че след престоя в болницата нещо я е провокирало. Може да е очаквала повече внимание от вас, а може би се е стреснала, че е безсилна над старостта. Вие сте млади, в детето ви кипи енергия.... вероятно й светва лампичка, че времето работи против нея.
На 68 години сигурно отдавна е минала критическата. Тя само може да е щастлива, че не е сама - синът й е до нея, ежедневно може да види внучето си.
Виж целия пост
На 68 години сигурно отдавна е минала критическата. Тя само може да е щастлива, че не е сама - синът й е до нея, ежедневно може да види внучето си.
# 17
22 ян. 2010, 12:28 ч.
Защо не й намериш някакви билки, или нещо друго, което да действа добре на нервите. От една страна е проява на загриженост от тебе - на което тя може би ще се зарадва, от друга страна е все пак намек да се поуспокои, че така става тягостно за всички.
Струва ми се, че й е нервно и подтиснато на жената, и самотно. Може би ако я предразположиш да говори с теб, да ти споделя, да й олеква от време на време. Не че си длъжна, но все пак живеете заедно. И тя може би има нужда от малко внимание и обич.
Виж целия пост
Струва ми се, че й е нервно и подтиснато на жената, и самотно. Може би ако я предразположиш да говори с теб, да ти споделя, да й олеква от време на време. Не че си длъжна, но все пак живеете заедно. И тя може би има нужда от малко внимание и обич.
# 18
22 ян. 2010, 12:33 ч.
Ще потърся някакви добавки.
Аз по принцип обичам да си говоря с нея - когато е в настроение, е много приятен събеседник.
Обаче говори повече общи приказки, не споделя много с мен.
Виж целия пост
Аз по принцип обичам да си говоря с нея - когато е в настроение, е много приятен събеседник.
Обаче говори повече общи приказки, не споделя много с мен.
# 19
22 ян. 2010, 12:47 ч.
Офф,и ние ще станем свекита ,че да видим тогава кви ще ги приказват и за нас....между другото -моята свекърва е може би най-непостоянния човек на света .За минута може да си промени поне 5 пъти мнението за каквото и да било! 
Виж целия пост
# 20
22 ян. 2010, 12:55 ч.
Защо не я попиташ каква е причината за това й държание сега? Седнете и си поговорете спокойно. Сподели й, че те учудва поведението й, че не си очаквала, че ще се промени така след пет години мирно съжителство. Трябва да има някаква причина. Да не би в болницата да са й казали нещо стресиращо и неприятно, да не дава Господ, и тя да не знае как да се справи с него?
Виж целия пост
# 21
22 ян. 2010, 13:16 ч.
Съчувствам ти. Възрастните хора са като децата, искат много внимание и да доминират във всичко,и колкото и търпение да има човек все има за какво да се дразнят. Всеки се променя и съжителството на няколко поколения в един дом се оказва много трудно. 
Виж целия пост
# 22
22 ян. 2010, 13:23 ч.
Аз също ти съчуствам. Не мога да си представя да живея със свекърва си, бррр
Моят съвет е да поговориш с жената, да уточните изискванията си, да сключите примирие ако може и са живеете в мир... да обясниш на детето си в приемлива форма защо бабата така реагира, но най-добре да се замислите за изнасяне. В началото на брака си живях с майка, не със свекърва а с родната ми майка и пак имахме често конфликти, откакто сме сами нещата са много по-лесни.
Виж целия пост
Моят съвет е да поговориш с жената, да уточните изискванията си, да сключите примирие ако може и са живеете в мир... да обясниш на детето си в приемлива форма защо бабата така реагира, но най-добре да се замислите за изнасяне. В началото на брака си живях с майка, не със свекърва а с родната ми майка и пак имахме често конфликти, откакто сме сами нещата са много по-лесни.
# 23
22 ян. 2010, 13:38 ч.
Аз също това си помислих...
Виж целия пост
Защо не я попиташ каква е причината за това й държание сега? Седнете и си поговорете спокойно. Сподели й, че те учудва поведението й, че не си очаквала, че ще се промени така след пет години мирно съжителство. Трябва да има някаква причина. Да не би в болницата да са й казали нещо стресиращо и неприятно, да не дава Господ, и тя да не знае как да се справи с него?
# 24
22 ян. 2010, 14:33 ч.
Може да е от възраста ,68год не са малко.По мои наблюдения възрастнте хора имат по нисък праг на търпимост и страшно много се дразнят от всякакви шумове/в смисъл -детски смях,детското бърборенеи т.н./. Просто искат повече спокойствие и може би повече тишина.
Виж целия пост
# 25
22 ян. 2010, 15:53 ч.
Прословутия чичо Боби си тръгна окончателно пролетта на 2009, след няколко идвания и тръгвания преди това.
Не е в критическата - февруари ще прави 68.
Заведи я на невролог- може това поведение да е начало на склероза. Често склерозата започва с едно детинско поведение, нервност и липса на задръжки. Има добри лекарства, които могат да позадържат процеса. Щом жената е била готина преди явно на нея и има нещо, за да промени поведението си, а не на вас.
Виж целия пост
Сигурно е от възрастта, понякога започват да се държат като деца и имат нужда от същото внимание и отношение. Тя нямаше ли си някакъв другар в живота, да не са се разделили?
Прословутия чичо Боби си тръгна окончателно пролетта на 2009, след няколко идвания и тръгвания преди това.
Не е в критическата - февруари ще прави 68.
Препоръчани теми