Думата "само" горе е излишна, защото, както много пъти казахме, дадено родителско действие винаги е /или поне трябва да е/ част от стройна поредица действия. Абсолютно не мога да допусна /моя грешка/, че съществува дете, което от първата до десетата си година прави от воле нещата, поднесени му като указания по един равен, премерен и спокоен начин. У нас например, подреждането на стаята никога не започва от първи зов /освен ако не следва някакво крайно привлекателно мероприятие/. Отпуснат е аванс от три-четири напомняния на равни интервали, след което влиза в сила гореспоменатата стройна схема. Обяснения и аргументация липсват, защото отдавна е минало тяхното време /тоест причините се знаят наизуст/ - има нещо, което просто трябва да бъде изпълнено. В случая вярвам, че повишаването на тон демонстрира моята сериозност и увереност, защото винаги е следствие на определена тяхна реакция и винаги предхожда определена наша следваща такава. Гръмотевиците навън обикновено те принуждават да се прибереш вкъщи, дори и да не искаш, но не ги мразиш, нито им се сърдиш