ИН-ВИТРО/ИКСИ-ПОПРАВИТЕЛЕН

Хриси ,кой номер си от фонда, там нещата доста напреднаха,мисля че по рано ще ти се обадят.

Гери, я както си набрала инерция,да се разхвърляш и към нас-направо ще я заковеш тази психика 
velka,3949 съм,но заповеди бяха взели 3100...месец и половина

Хриси, и аз като теб съм се чудила дали защото не сме женени не се получава и при нас. И така,  след 11-годишна връзка се оженихме през август ,ха сега да видим дали магийката ще подейства 

Иначе и аз си поревах и то доста след първия опит,а бях толкова убедена,че се е получило.Много плаках тогава.
Мина една година и почнах втората стимулация.Отново бях самоуверена и щастлива.Мъжът ми замина в чужбина за 4 дни,а аз през това време пускам кръвен и се чудя колко ли ще е ЧХГ-то.Направо ме шамаросаха през лицето - отново нулево чхг.Ами сега -как ще кажа на мъжа ми?Изчаках го да се върне от чужбина.Той се прибра ,погледна ме дяволито и ми подаде една кутийка.Беше ми купил стахотни обици -  подарък за очаквания от него успех.Няма да ви казвам как избухнах в сълзи,почувставх се виновна,ужасно виновна....
Направих през септември и ЗЕТ на 4 ембриончета,но някак си от самото начало знаех,че нищо не се е получило.На 12 ден пуснах кръвен тест - чхг-то беше чсно - 0.00. За първи път не плаках ,само въздъхнах ,запалих една цигара и подкарах с мръсна газ колата.

Сега ,за новия опит все още нямам някакви усещания,не изпадам в еуфория като предишните пъти,не се вълнувам,не го и мисля даже.Абе като някакъв дебил се чувсвам  За сметка на това пък не сме се спрели с мъжа ми да излизаме и да се веселим с приятели 

И жененето не помага 
Ние сме женени, навсякъде и в църква и в общината(май там беше ) от мноооооого време, ама нищо.
Аз като ви чета си мисля че съм голям дебил. Сълзи, сополи, няма такива работи при мен. Два дни ми е криво, мълча като пън, не общувам с никой и това е. После почвам да планирам какви да ги вършим по-натам .

Бамба,истина си е  -имам женена приятелка,която повече от 10 години се бори....вече подадоха документи за осиновяване    Другата и тя така,но още не се е предала. Обаче, ако при Мечето подейства,се изстрелваме към общината-зима,лято,не ме интересува-това е единствената промяна,за която мога да се хвана. Закотвила съм се в малкия ни апартамент,който ни е перфектен за двама човека и дума не давам да се издума за по-голям, с детска стая, на нероден петко...пък моят се опитва да я маскира като "кабинет"

Хи наШта стая е маскирана на суШилня
След няколко седмици и тя е кабинет

Хриси,стягай се за сватба,защото мисля да ми е успешен опита   То и ние сме в такъв апартамент,само че с куче-кон   Обикновено след трансфер мъжът ми почва да се чуди къде да го командирова кученцето,защото като се появяли бебетата нямало да има място за него   Та същата работа сме и ние с неродения Петко  

Бамбарадамбара, то и мойте ревове бяха 2-3 дни,а след това спрях кранчето  

оооох, след цял ден  боядисване съм като парцал и без ни една философска мисъл в главата
бамбара, и аз поревава мпо малко, 2/3 дни... полсе даваме напред

отивам да отмарям стари кокали, 4е утре ме 4ака ба4канйе

А ,Хрис, за сватбатаШ ние сме женени, ама аз от самото на4ало си имах усеЩането 4е Ще има проблеми за бебето. Просто мъжа ми е единствения мтж от когото изобЩо съм искала да имам дете. И след като живяхме година и половиан заедно и нямаШе ни помен от бебе, ми беШе ясно 4е неЩо куца в програмата
Ама ако ти се тропка хорце, Що пък да не си спретнеШ една сватби4ка, дори и малка ,интимна, само най близките... ние бяхме така , ни церемония, ни ниЩо.  Ама  ни беШе хубаво и оЩе си имаме много мили спомени от това преживяване

Да кажа и аз какви съм ги надробила тогава, като за начало от октомври насам не мога да спя, заспивам към 2-3 през нощта, после цял ден в работата съм като ударен самолет, но работа има бол и слава Богу, че поне там да не го мисля много много.
Преди първия ми опит имах 2 инсета неуспешни разбира се, та тръгнах аз с идеята ,че нямам как да не стане, просто минаваме през цялата процедура и готово, но не беше точно така, ЛХ започна да се качва независимо от оргалутрана , имах само 1 читаво ембрионче за трансфериране и бях сигурна ,че нищо няма да стане. Резултата на 10- и ден ЧХГ 0,18. Въпреки, че го бях отписала този опит ми беше доста гадно, крепеше ме само мисълта ,че след 2 месеца започвам отново.
Вторият опит започнах с надежда, но бях доста предпазлива в очакванията си. През цялото време четях темите на успелите, гледах снимки на форумските бебета и мечтаех за положителен тест, е видях го на 10 -и ден ЧХГ 55, това ме изстреля в космоса, не ходех по земята просто, бях много щастлива, само няколко дни по- късно обаче усетих спазми и вече знаех ,че нещо не е наред, ЧХГ 20 , това беше най- големия шамар , който съм получавала от съдбата. Отказвах да повярвам ,че се докоснах до така бленуваното щастие, само за един толкова кратък миг и моето щастие бавно изтичаше от мен. Сринах се ужасно, плаках , крещях, заричах се, но не можах да се справя с буцата заседнала в гърлото и болката от загубата. Нямаше нито вяра, нито сила , която да ме накара да изляза от ступора си, посещавах психолог известно време, почувствах се по- добре, започнах да чертая планове как да действаме от тук нататък и стъпката беше ЗЕТ.
Имахме замразени 4 ембриона на стадий бластоцист, но нито един от тях не преживя размразяването, пореден шамар от съдбата, който приех сравнително спокойно, явно вече съм се превърнала в дебил. Надявам се, че всичко това ще свърши скоро,. Днес ме крепи само  мисълта, че скоро ми предстои нова процедура и искрицата надежда ,че Господ не ме е забравил и ще откликне на молитвите ми. Аз също като Гери виждам в огледалото една непозната, много тъжна жена която живее от процедура до процедура, дори отношенията с мъжа ми вече не са същите, мълчим доста по- често,избухваме един срещу друг по-често, секс правим по- рядко и още по- рядко се усмихваме. Научих се да съм търпелива, разбрах ,че нещата не стават тогава,когато ти искаш, така както го искаш, но не се научих да се справям с буцата в гърлото и факта ,че съм безсилна пред случващото се

Добро утро, на всички!
Хриси, четох че вече са започнали да се обаждат на момичета с номера над 3600.
Предполагам че до 3 седмици и на теб ще ти се обадят 
И ние я караме така,15години без брак, първо децата да направим, пък после сватба, да сме повечко ще е по весело.

Лека седми4ка, мацки
И по малко непознати в огледалото сутрин 

Здравейте!И аз вече им загубих бройката на мойте опити.Старая се максимално да не се фиксирам в това.Техниката ми е малко парадоксална-опитвам се да посрещам страха от поредния неуспех с мисълта:"Да става, каквото ще".Приемам,че няма гаранции на този свят ,но е по-добре все пак да опиташ,отколкото  никога да не опитваш и да си седиш недоволна от живота и от себе си  най-вече.И аз на моменти  се чувствам като пълен дебил,като жена-желязо,която безропотно върти колелото на живота си-няма ревове,сълзи.След отрицателен тест се стягам и започвам да мисля за следващия опит.Вярвам,че светлина в тунела съществува/в противен случай не бих се подлагала на процедури/ и че дори и да е трудно,приемам ,че изплуването не е невъзможно.Без опит няма напредък!Гледам да живея с лекота.Лекотата,която носи съзнанието,че трудностите са нормално нещо в живота,а не края на света.А трудно не значи невъзможно!

 Подкрепям 
velka, така както вървят, май наистина ще успея да го изчакам, още повече,че след процедурата си напипах една бучица в гърдата, която сериозно ме стресира,защото не намалява, записала съм си час при мамоложката в четвъртък и, отсега ми треперят краката какво ще ми каже И ние така,чакаме да е по-весело на сватбата, ама с тези темпове, не знам дали няма да сме с бастуните на хорото 
Мече, и ние  бяхме с дилема за нашето магаре-как да ги организираме нещата и пространството...но, уви, докато стигнем до бебето, се разделихме с кучето  ....може и би за това вярвах,че щом ни взе едното детенце, ще ни даде друго.... ама "друг път"
Криси, Дано поне вкъщи успеете да си върнете отношенията. Ясно е,че ще чакаме,поне да се държим един за друг

Хриси, дано новините от мамоложката са добри , стискам всички палци.Кой ще прави пръв тест , май Велка и Мечето са в процедури вече, други има ли?

Утре ми е денят на ''поправителния'' и вече започнах с треската преди изпита, тоест теста
надявам се този път да съм го издържала